О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/24.11.2017г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2020
по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С исковата молба, депозирана от
Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез гл.
юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с
адеминистративен център –Варна срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона,
представлявано от Д.Б.К., е отправено искане на основание чл. 219 ал.1 от ГПК
да бъде привлечено като трето лице –помагач на ищеца: „Професионална гимназия
по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ Варна“. Ищецът твърди, че Държавата е предоставила за
управление и стопанисване на ПГСАГ „В.Левски“ Варна процесния недвижим имот,
което и доколкото се искало предаване на владението чрез предоставянето му
на ПГСАГ „В.Левски“ Варна, обуславяло и
правният интерес от привличането на лицето като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
В отговора на исковата
молба ответната страна не изразява становище по искането за привличане.
Съдът намира искането за допустимо, като
направено в указания с процесуалния закон срок и форма, но по съществото си е неоснователно
по следните съображения:
Държавата
е предоставила, по силата на законовите разпоредби, само
правото на управление на имот, държавна
собственост, като това обстоятелство не предполага
съпритежавано право на собственост на повече от едно лице, а
е едно единно право на собственост- в лицето на Държавата, която
е и ищец по иска с правно основание чл. 108 от ЗС. Следователно, защитата
на субективното материално право в исковия процес, в конкретния случай
се осъществява от
неговия носител Държавата, а не от субституента й, какъвто съобразно константната практика на ВКС, се явява учреждението,
на което е предоставен за управление и стопанисване процесния имот - в случая ПГСАГ „В.Левски“ Варна. Участието на субституента
не
е задължително, тъй като последният
не разполага с повече права, дори и
като защитни средства в процеса, от неговия
собственик. Между тях липсва общо
неделимо материално право-правото на собственост върху процесния имот, като ПГСАГ „В. Левски“ разполага само с правомощията да владее, полза
и поддържа от името на държавата недвижимия имот. Държавата няма каквито й да било регресни права спрямо субституента, като в същото време и двамата нямат
качеството на необходими другари в съдебния исков процес.
Субституентът би бил
обвързан от постановеното решение между Държавата по иск за зашита на нейното
право на собственост,
като неговото участие не е задължително. / в този смисъл Решение №40/28.03.2014 по дело
№7743/2013 на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 5 от 04.02.2015 г. по гр. д. №
5478/2014 г. на ВКС, ГК, II г.о./.
Привличането е средство за защита и в същото време, право
на привличащата страна, с което цели да улесни защитата си срещу противната
страна с помощта на привлеченото лице. Преди всичко, обаче, правният интерес от
привличането се състои в това, че при неблагоприятния изход от делото страната
може да обезпечи своето правно положение в следващ процес, воден между нея и
привлеченото лице, като подчини привлеченото лице на силата на мотивите. В конкретния специфичен случай, обаче, както
се посочи по-горе става въпрос за едно единно право на собственост- в
лицето на Държавата, като тя няма регресни права спрямо учреждението, на
което е предоставила по силата на закона процесния имот за стопанисване и управление, които да обусловят правния
интерес от привличането.
Доколкото и правният интерес е положителна предпоставка
за уважаването на молбата по чл. 218 от ГПК, то и молбата за привличане на
третото лице помагач на страната на ищеца следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез гл. юрисконсулт Д.Б.,
преупълномощена от Областен управител на област с адеминистративен център
–Варна, за привличане на „Професионална гимназия по строителство,
архитектура и геодезия „Васил Левски“, гр. Варна, в качеството му на
трето лице помагач на ищеца, на
основание чл. 220 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: