РЕШЕНИЕ
Гр. София, 11.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 4585 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Ч.Е.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20208510400174 по описа на ЧСИ М.П.срещу
постановление от 18.02.2020 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал
да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е
определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за
представителство по изпълнителното дело, тъй като не е налице фактическа и
правна сложност. Неправилно била определена и таксата по чл. 26 от ТТЗЧСИ. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят в
производството Б.Х.М.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа,
че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление. Моли жалбата
да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П.е представил подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20208510400174 по описа на ЧСИ М.П.е
образувано по молба от Б.Х.М.от 23.01.2020 г., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 10.06.2019 г. по гр.д. № 39418/2017 г. по описа на СРС, 29 състав, с
който „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на Б.Х.М.сумата от 385 лева,
представляваща направени във връззивното производство разноски.
Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2020 г., с който взискателят и адв. Д.Д.са
уговорили адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство в размер на 230 лева, която е платена към датата на сключване
на договора.
В
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има
задължение от 230 лева – адвокатско възнаграждение и 145,80 лева – такси по
ТТЗЧСИ.
На 07.02.2020
г. „Ч.Е.Б.“ АД е подало възражение против определените разноски в
изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение.
С
Постановление от 18.02.2020 г. ЧСИ М.П.е постановил отказ да намали приетите по
делото разноски.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 18.02.2020 г., по изпълнително дело № 20208510400174 по описа на ЧСИ Мариян
Петков. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане
на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. Настоящият съдебен
състав намира, че уговореното и платено адвокатско не се явява прекомерно,
доколкото неговият размер е определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Неоснователно е
възражението на длъжника, че не е дължимо възнаграждение за процесуално представителство,
доколкото по делото няма данни взискателят да е възложил на частния съдебен
изпълнител изпълнение действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител, с
който е оставено без уважение искане за изменение на размера на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата
делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на
дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съдът като съобрази
размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, намира, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата, тъй като при определяне на материалния интерес по смисъла
на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е включил и сумата от 230 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
както и такса за издаване на изпълнителен лист. Под „парично вземане“ съгласно
т. 26 от Тарифата се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не и таксите и
разноските в изпълнението. С оглед
размера на паричното вземане по изпълнителния лист – 385 лева, размерът на
пропорционалната такса, определен по т. 26, б. „а“ от ТТРЧСИ е 38,50 лева без ДДС.
Съгласно чл. 83, ал.
2, изр. посл. от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални такси за сметка на
длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава
една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в
тарифата, надвишава този размер. Дължимата пропорционална такса, определена при
спазване на чл. 83, ал. 2, изр. първо и т. 26 от ТТРЗЧСИ не надвишава една
десета от вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Размерът на таксата
по т. 26 от ТТРЧСИ е 38,50 лева без ДДС.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление
*** - длъжник по изпълнително дело № 20208510400174
по описа на ЧСИ М.П.Постановление от 18.02.2020 г., в частта, с която оставено
без уважение искането за изменение на размера на дължими суми по т. 26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители над сумата
от 38,50 лева без ДДС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер
на дължими такси по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по Тарифа за таксите и разноските към, дължима от „Ч.Е.Б.“
АД в размер на 38,50 лева без ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като
неоснователна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.