Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми януари
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при
секретаря Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора
Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2685
по описа на Административен съд гр.Варна за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
ОД на МВР-Варна, подадена чрез ю.к.Л.-А.. против Решение №
260365/10.11.20г. по НАХД № 4126/2020г. на ВРС, 38 състав, с което е отменено
наказателно постановление № 436и-205/29.09.20г. на Директор на ОД на МВР-Варна,
с което на Л.И. Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на закона. Твърди, че изводите на ВРС, че е налице маловажен случай,
са неправилни. Нарушаването на противоепидемичните
мерки, наложени против разпространяването на заразна болест по хората, е
деяние, за което законодателят е въвел конкуриращи се
административнонаказателна и наказателна отговорност. Дали едно деяние покрива
признаците на престъпния състав на чл.355 ал.2 НК или този на административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето следва да се преценява с оглед
степента на неговата обществена опасност и след като дадено деяние е обявено от
закона за престъпление, то законодателят е преценил, че типичното му
осъществяване е в достатъчна степен обществено опасно, за да бъде скрепено с
наказателна санкция, като следва извод, че всички останали деяния от този вид,
които са разграничават с ниска степен на обществена опасност, какъвто е
настоящият случай, обосновават ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Въведените противоепидемични мерки получават широк медиен и
обществен отзвук, поради което не може да се приеме тезата, че Л. не е бил
наясно с актуалното съдържание на заповедта, с която са въведени, а и като
пълнолетен гражданин е бил длъжен да познава действащото законодателство.
Недопустимо е нарушител да черпи права от собственото си безотговорно поведение
и несериозно отношение, особено в условията на извънредно положение. Ниската
възраст на нарушителя не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство, предвид известния факт, че болестта протича безсимптомно при
тази група лица. Нарушаването на противоепидемична мярка, приета на основание
чл.73 АПК, особено в условията на извънредно положение, и по отношение на която
е допуснато предварително изпълнение, не би могло да бъде маловажен случай по
презумпция. Следва да се държи сметка и за целите на административното
наказание, като снизходително отношение към нарушителите ще обоснове чувство за
безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло, което от своя страна ще
доведе до масово нарушение на противоепидемични мерки, което в условията на
пандемия значително ще усложни епидемичната обстановка. Моли настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което
да потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна- Л.И.Л., чрез процесуалния си представител адв.Ч. оспорва жалбата
и изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че ВРС правилно е
приложил чл.28 ЗАНН, като е приел, че случаят е маловажен.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
основателна и решението на ВРС следва да бъде отменено, а издаденото НП
потвърдено, тъй като случаят не попада в приложното поле на чл.28 ЗАНН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Л.И.Л. против наказателно
постановление № 436и-205/29.09.20г. на Директор на ОД на МВР-Варна, с което му
е
наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 02.05.2020г. въззивникът Л.
заедно със свои съученици се намирал седнал на пейка в детска площадка,
находяща се в *******, като по това време в района се намирали полицейски
служители, сред които св. ***, които възприели седящите на пейката ученици. Към
02.05.2020г. била в сила т.І.1. от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещенията на паркове,
детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места. След извършена проверка, срещу въззивникът Л. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, а именно нарушаване на
въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Актът бил надлежно
предявен на въззивника, който вписал в съдържанието му възражения, а в срок
постъпили и допълнителни възражения. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното НП. Сезираният
със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето, но
АНО неправилно е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. Като е взел предвид,
че нарушителят е в млада възраст, към провеждане на
административнонаказателното производство пред въззивния съд е студент в ИУ –
Варна, а към извършване на деянието същия е бил ученик, както и че Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването е била многократно изменяна, включително и в частта, касаеща
въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места /Заповед №РД-01-239/26.04.2020г.
на Министъра на здравеопазването/, поради което е възникнало затруднение
относно актуалното й съдържание, както и че със Заповед №РД-01-251/05.05.2020г.
на Министъра на здравеопазването, три дена след установяване на нарушението,
Заповед №РД-01-143 /20.03.2020г. е била напълно отменена, ВРС е приел, че е налице хипотезата на „маловажен случай” на
административното нарушение. Относно фамилията
на въззивника е прието, че доколкото същият е бил индивидуализиран по
административнонаказателната преписка посредством ЕГН, то допусната техническа
грешка в изписване на фамилията му не води до незаконосъобразност на АУАН и НП.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 02.05.2020г. въззивникът Л. не е изпълнил въведени със заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по ч.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по делото,
че на посочената дата наказаното лице е седяло на пейка в детска площадка в
нарушение на въведената забрана за посещение на детски площадки, съгласно т.І.1
от заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на министъра на здравеопазването.
Нарушението
е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените
законови норми визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за
извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните доказателства, като нарушението не се и оспорва.
Неправилно
е приел ВРС, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В ЗАНН не е
предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като
следва
да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на
съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на
материалния закон и в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното НП.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Наложеното наказание е
съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика.
Определено е в рамките на закона, предвидени за
извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Обстоятелствата
отчетени от ВРС за да приеме случаят за маловажен са обстоятелства смекчаващи
отговорността на дееца и същите следва да бъдат и са отчетени от АНО при определяне
размера на наложеното наказание- в минималния, предвиден от закона. Въз основа
на тях не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма с оглед
обществената опасност. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични
мерки, целящи да предотвратят масово заболяване поради вируса. Обект на
увреждане или засягане от нарушението са обществените
отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Обстоятелството, че Л.
не съобразява поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава
собствения си живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на
нарушението. Твърденията, че се е наложило да посети заедно със свои връстници
площадката не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не е имало и
искания за събиране на доказателства за установяване на тези твърдения. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената
опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е
установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено
наказание в минималния размер, предвиден от закона.
Отчетена е от АНО обществената опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени
противоепидемични мерки.
В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване
на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице
обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с
въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Именно поради
това, настоящата инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се
отмени, като се потвърди НП.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание
чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260365/10.11.20г. по НАХД № 4126/2020г. на ВРС, 38 състав, с което е отменено
наказателно постановление № 436и-205/29.09.20г. на Директор на ОД на МВР-Варна,
с което на Л.И.Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 436и-205/29.09.20г.
на Директор на ОД на МВР-Варна, с което на Л.И.Л., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
ОСЪЖДА Л.И.Л., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.