Решение по дело №3630/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260188/18.11.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 3630/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Военномедицинска академия гр. София, против Р.Г.Д. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване и цена 669 лева, за оказана медицинска помощ на ответника като лице с прекъснати здравноосигурителни права, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от 26.07.2019 г. – датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до плащане на вземането, както и с прието за съвместно разглеждане насрещно възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, с правно основание чл. 110 ЗЗД.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че през периода 14.11.2011 г. - 15.11.2011 г. ответникът е лекуван в Клиника по токсикология и алергология на ВМА - МБАЛ - София, по клинична пътека № 293, където постъпил с диагноза „Токсично въздействие на бои и оцветители”. При изписването му е била извършена проверка на здравноосигурителния му статус в електронната страница на НАП и било установено, че към 13.11.2011 г. е с прекъснати здравноосигурителни права. Във връзка с лечението били извършени разходи за 669 лева, съгласно фактура № **********/10.01.2012 г.. Пациентът декларирал писмено, че няма доходи и не притежава имущество. В изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Постановление № 17/2007 г. за определяне на условията за разходване на целевите средство за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход, ищецът изпратил документи за плащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ до регионалната Дирекция за социално подпомагане по постоянния му адрес - гр. Шумен. Отговорът бил, че ответникът не отговаря на условията на чл. 1, ал. 3, т. 6 ПМС № 17/31.01.2007 г., поради което не е одобрен за отпускане целева помощ и разходите на ВМА не били възстановени. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 669 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски в заповедното и исково производства. Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От Справка - НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като намира че в настоящото производство давността е общата пет годишна.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът подава становище рег. № 263292/02.11.2020 г. по описа на РС Шумен, с което поддържа иска. Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото направление за хоспитализация на ответника се установява, че на 14.11.2011 г. е бил приета за лечение при ищеца.

На 15.11.2011 г. ответникът повава Молба-декларация /л. 6/, с която декларира че не е здравно осигурен и моли чрез Д „СП“ да му бъдат отпуснати средства за заплащане стойността на оказаната му болнична медицинска помощ.

От приложената Спецификация /л. 7/ за болнична медицинска помощ относно дейност по клинична пътека и стойността й, се установява че на ответника е извършена услуга по клинични пътеки за болнична медицинска помощ в общ размер на 669 лв.

От писмо вх. № 215/05.01.2012 г., по описа на Д „СП“ Шумен се установява, че на ответника е отказано да бъде подпомогнат по МПС № 17/31.01.2007 г., тъй като не е одобрен.

Ищецът е издал фактура № **********/10.01.2012 г. /л. 11/ за стойността на лечението на ответника. Представени са Извлечение от Дневник на сметка 4110 /л. 12/ за неплатена сметка на Р.Г.Д. към дата 10.01.2012 г. - 1 лист; Справка за Здравноосигурителен статус /л. 13/ към 13.11.2012 г. на Р.Г.Д. - 1 лист.

От приложеното ЧГД № 2207/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че на 26.07.2020 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 1103/29.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 1103/29.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 2207/2019 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 13726/26.07.2019 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 1103/29.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в претендирания общ размер 669 лв.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковата претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустима.

Основателността на претенциите, по искове за реално изпълнение, с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване, е предпоставено от установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца: че през периода 14.11.2011 г. - 15.11.2011 г., ответникът е престоял в Клиника по токсикология и алергология на ВМА МБАЛ София; че като лечебно заведение, е предоставил на ответника – пациент болнична помощ по договор за изпълнение на клинична пътека 293; размера на исковата претенцията; настъпването на предпоставките за плащане /че ответникът е лице с прекъснати здравноосигурителни права/, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл, а относно насрещното възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, с правно основание чл. 110 ЗЗД: че са настъпили предпоставките за спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че през периода 14.11.2011 г. - 15.11.2011 г., ответникът Р.Г.Д., като пациент е престоял в Клиника по токсикология и алергология и е получил болнична помощ по договор за изпълнение на клинична пътека 293 от ответника - лечебно заведение ВМА МБАЛ София. Оказаната болнична медицинска помощ се осъществява по направления с оглед естеството на заболяването по т. нар. клинични пътеки. Всяка от тях съдържа алгоритъм от медицински изследвания и дейности, които гарантират висок медицински стандарт и успешно оздравяване. В съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и Български лекарски съюз за 2011 г. ВМА се задължава да осигурява на здравноосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки. Не е оспорено, поради което следва да се приеме за доказано, че за лечението на ответника са извършени разходи на стойност 669 лева, които е следвало да се платят съгласно фактура № **********/10.01.2012 г. За здравноосигурените лица, стойността на медицинската помощ се заплаща от НЗОК. За лицата, които по определени в ПМС № 17/31.07.2007 г. причини не могат да се осигуряват, лечението се заплаща от съответната Дирекция за социално подпомагане. На 15.11.2011 г. пациентът е декларирал писмено, че няма доходи и не притежава имущество. На основание чл. 2, ал. 2 ПМС № 17/31.07.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доходи/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, по служебен път ВМА е изпратила документи за плащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ до Регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на лекувания. Отговорът от ДСП Шумен рег. № 215/05.01.2012 г., по описа на ВМА МБАЛ София, е че Р.Г.Д. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 3, т. 6 от ПМС № 17/31.01.2007 г., поради което не е одобрен за подпомагане. Към деня на изписването - 17.11.2011 г., е извършена проверка на здравноосигурителния статус на пациента в електронната страница на НАП и е установено, че към 13.11.2011 г. Р.Г.Д. е с прекъснати здравноосигурителни права. В случайте когато лицето е с прекъстнати здравноосигурителни права, същото се хоспитализира, като му се оказва болнична помощ по клинична пътека, ако възстанови правата си при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване, като при неизпълнение се прилага чл. 109, ал. 1, съгласно която разпоредбата лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В тази връзка, ответникът е ползвал услугите на лечебното заведение, където му е оказана болнична помощ на стойност 669 лева. Лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Не отговаря и на изискванията, при които лечението му би могло да бъде заплатено от съответната Дирекция по социално подпомагане, каквито действия лечебното заведение е предприело, поради което следва да заплати стойността на оказаната му от ВМА медицинска помощ.

Поради основателността на исковата претенция на разглеждане подлежи възражението, предявено в условията на евентуалност, за изтекла петгодишна погасителна давност, по отношение на претендираната сума. Съдът намира за основателно възражението на ответника за изтекла в негова погасителна давност на вземането на ищцовото дружество, по следните съображения: Погасителната давност може да се определи, като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок. Такова бездействие води до погасяване на искането за принудително осъществяване. В този смисъл погасителната давност изсрочва искането за принудително осъществяване на субективни граждански права: искането към съд или арбитраж - да постанови съдебно или арбитражно решение и към органите на принудителното изпълнение – да приведат съдебно или арбитражно решение в изпълнение. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всчки вземания, за които законът не предвижда друг срок. Ищеца основава вземането си на издадена от него на 10.01.2012 г. фактура № **********, обективирала лечение на ответника в Клиника „Токсиколовия“ за периода 14.11-15.11.2011 г., явяваща се и дата на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Доколкото в самата фактура е посочен срок за плащане 10.01.2012 г. то и плащането е следвало да се извърши на 10.01.2012 г., от който и момент вземането е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая по тази фактура, давността е започнала да тече от 10.01.2012 г., при което и към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2019 г. е изтекъл срок повече от пет години, тъй като давността е изтекла на 10.01.2017 г. Действително съгласно чл. 116, б.  "а" ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. По делото обаче няма данни, а ищецът и не твърди ответникът да е признал ищцовото дружество да има вземане към него по процесната фактура. Не представлява признаване на вземането по нея обстоятелството, че ответникът е декларирал, че е здравно неосигурен, като тези действия не представляват признание на ответника за наличие на вземане на ищеца по същата фактура. Ето защо, поради погасяване по давност, искът е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, тъй като за времевия период от 10.01.2012 г., до 10.01.2017 г., ищецът е бездействал. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено на 26.07.2019 г. - след установения от закона давностен срок, поради което искът следва да се отхвърли като погасен по давност и само на това основание като неоснователен. Предвид неоснователност на главния иск, то неоснователен и акцесорното искане за мораторни лихви считано от 26.07.2019 г. /датата на завеждане на Заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото ищеца няма право на разноски, а направените такива от него в заповедното и настоящото искова производство остават за негова сметка.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от Военномедицинска академия, с Булстат: *** и адрес на управление: гр. София 1606, ул. “Св. Георги Софийски” № 3, срещу Р.Г.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване, за признаване като установено между страните, че дължи на ищеца, сумата 669.00 (шестстотин шестдесети девет) лева, за оказана медицинска помощ на ответника като лице с прекъснати здравноосигурителни права, дължима по фактура № **********/10.01.2012 г., за която по образувано ЧГД № 2207/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1103/29.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение ведно със законната лихва върху вземането, считано от 26.07.2019 г. – датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на вземането, като неоснователен поради това, че е погасен по давност.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 2207/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

Районен съдия:……………