Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.04.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия И. НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13883
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13883/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Д.Г.Г.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №197650 от 21.08.2019 г постановено
по гр.д.№75414/16 г на СРС , 36 състав , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.510 ГПК и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо въззивника , че
дължи на М.Т.Т. ЕГН ********** и Г.Т.Т. ЕГН ********** /наследници на
починалата първоначална ищца М.Д.Т./ и на Т.Г.Т. ЕГН ********** от гр.София
/лично и като наследник на първоначалната ищца М.Д.Т./ сума в общ размер от 20 041,57 лева , представляваща
част от незаплатена цена по нотар.акт №107 том XIII нотар.дело №2302/08 г на нотариус №040
И.Н.; на което вземане се явяват титуляри по силата на постановление за
възлагане вместо плащане от 11.02.2016 г по изп.дело №20158450400044 на ЧСИ №845
при КЧСИ П.М.; и за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
13.06.2016 г по ч.гр.д.№26730/16 г на СРС , 36 състав .
Въззивникът излага доводи за
недопустимост и неправилност
на решението на СРС. Вземането
е оспорено от въззивника и спорът е следвало да се разреши в производство по чл.134 ГПК . Исковото производство е недопустимо , защото не е конституирана като
страна по делото „Ю.С.“ ЕООД , който е задължителен другар на ищците . Постановлението
за възлагане на вземането от 11.02.2016 г не е индивидуализирало същото в
достатъчна степен . Искът е недоказан като ССЕ е установила , че вземането на „Ю.С.“
ЕООД е изцяло погасено много преди прехвърляне на вземането на ищците .
Фактурите за плащане от въззивника от 2008 г са осчетоводени от „Ю.С.“ ЕООД .
Незаконосъобразно СРС не е кредитирал ССЕ и не е взел предвид представените
фактури , а изложените мотиви са неубедителни .
Въззиваемите страни са подали писмен
отговор , в който
оспорват въззивната
жалба . Искът е допустим , защото е налице
една от хипотезите по чл.510 ГПК – възлагане на вземане вместо плащане , а не
възлагане на вземане за събиране , което е частна хипотеза на чл.134 ЗЗД . При
процесната „принудителна цесия“ не е налице задължително другарство на страната
на ищците . СРС е преценил доказателствената стойност на ССЕ задно с другите
налични по делото доказателства . Ответникът е този , който трябва да докаже ,
че е платил вземането . Споразумението от 17.12.2008 г отразява привидно
съгласие . СРС е изложил законосъобразни мотиви и е приел , че вземането е
доказано по основание и размер .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2019 г и е обжалвано в срок на 20.09.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи
исковете СРС е приел следното .
На 17.12.2008г между Д.Г. и „Ю.С.“ ЕООД е сключен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №107, т. XIII нотар.дело №2302/2008г. на нот. рег. № 040, И.Н.с
район на действие СРС, като за обезпечение на задължението по него в размер на 20
660,00 лева е вписана законна ипотека с дв. вх. рег. № 94821/17.12.2008г.,
акт № 173, т. 007, година 2008г.
При ЧСИ П.М.е рег. № 845 при КЧСИ е образувано
изпълнително производство в рамките на изпълнително дело №20158450400044 , по
което М.Т. и Т.Т. са визскатели, а „Ю.С.“ ЕООД – длъжник като дружеството им
дължи сумата от 20 041,57 лева, представляваща, както следва 16 876,46
лв. главница, 78 лв. – такса, 1587,11 лв.
такса по т. 26 от ТТРЧСИ и 1500,00 лв. разноски за адвокатски хонорар.
ЧСИ П.М.е наложил запор върху вземането на „Ю.С.“ ЕООД
към Д.Г. като запорното съобщение е получено от нея на 05.03.2015 г.
С постановление от 11.02.2016 г, вземането по нотариален акт №107, т. XIII нотар.дело
№2302/2008г. на нот. рег. № 040, И.Н.с
район на действие СРС , ведно с принадлежностите му, вкл. учредената законна
ипотека, е възложено вместо плащане
на ищците по реда на чл. 510 ГПК.
Д.Г. твърди , че е заплатила това вземане .
Според квитанция към приходен касов ордер №020 от 10.11.2010г.,
Д.Г. е заплатила на „Ю.С.“ ЕООД сумата от 10 000 лева четвърта вноска за
ап.№4 на ул.Каменно цвете .
Според квитанция към приходен касов ордер №015 от 10.04.2010г.
за Д.Г. е заплатила сумата от 10 660,00 лева за посочения апартамент.
Ищците са оспорили плащанията по тези ордери .
СРС е изискал от „Ю.С.“ ЕООД и е приел като
доказателства по делото дневник сметка 411/1 за периода от м. януари до м.
декември 2008г. по контрагент Д.Г. , фактура №17/11.04.2008г., фактура
№18/30.04.2008г., фактура №19/17.06.2008г. и фактура № 32/17.12.2008г., банково
извлечение за движение по сметка, преводни нареждания за кредитен превод от
11.04.2008г., от 13.05.2008г., от 28.05.2008г. и от 17.06.2008г.
Тези документи доказват плащания на Д.Г. по процесния
нотариален акт .
Според приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза
всички представени от „Ю.С.“ ЕООД фактури са осчетоводени своевременно в
счетоводството на дружеството, начисленият данък по тях е осчетоводен като
задължение на дружеството към бюджета, в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.
Вещото лице е посочило, че задълженията по описаните фактури за погасени изцяло
като към настоящия момент няма други осчетоводени вземания на „Ю.С.“ ЕООД към ответника Д.Г. .
Според СРС посоченото в ССЕ е в противоречие с твърденията на
ответника Д.Г. , че процесните суми за заплатени през 2010г. за
установяване на който факт са представени оспорените квитанции към приходен касов
ордер № 020/10.11.2010г. за сумата от 10 000,00 лева и такава към приходен
касов ордер № 015/10.04.2010г. за сумата от 10 660,00 лева.
Според СРС приходният касов ордер представлява първичен
счетоводен документ, който установява приемането на парични средства в касата
на дружеството. Обичайно, същият се състои от две части, като квитанцията е за
лицето, което внася парите в касата. По
делото не са представени самите касови
ордери (а само квитанции) като няма данни за съществуването им в
счетоводството на „Ю.С.“ ЕООД.
Според процесния нотариален акт Д.Г. е останала да
дължи сумата от 20 660,00 лева , които трябва да заплати най-късно до
14 дни, считано от датата на издаване на разрешение за ползване за сградата,
в която се намира апартаментът, предмет на договора. Уговорено е също , че
владението върху имота ще бъде предадено след издаване на разрешение за
ползване на сградата и след заплащане на пълния размер на дължимата цена. В
обезпечение на дълга върху имота е учредена законната ипотека в полза на
продава, заличена по негова молба, считано от 01.04.2016 г .
Според представено по делото споразумение от 10.07.2010 г между Д.Г. и „Ю.С.“ ЕООД (на л.68 и л.83 от делото пред СРС) остатъкът от
дължимата съгласно горецитирания нотариален акт сума от 20 660,00 лева , ще
бъде заплатена на два етапа – първа вноска при подписване на споразумението
и втора вноска до края на 2010г. Страните са се съгласили, че владението ще
бъде предадено след изплащане на цялата дължима по нотариалния акт сума.
Изрично посочено е, че плащането ще бъде извършено в офиса на фирмата.
Според СРС други доказателства за плащане на процесната сума, освен
оспорените 2 броя квитанции, ордерите към които няма данни да се осчетоводени
не са представени. Липсват доказателства и за датата на предаване на владението
върху имота, от които косвено може да се съди за погасяването на дълга. Отделно
от това, по делото е представена (на л. 28) молба за заличаване на договорна
ипотека от 31.03.2016 г., изхождаща от „Ю.С.“ ЕООД , в която същият е посочил
сумата от 20 660,00 лева в обезпечение на която е учредена ипотеката е
издължена от длъжника-купувач като същата е преведена по банкова сметка ***.
Доказателства за последното не са представени, но следва да се посочи, че
такова твърдение, е в противоречие с изложеното от самия купувач – ответник е
настоящото производство, че сумата е заплатена на каса още през 2010 г. Разрешение
за ползване № ДК-07-С-254/17.12.2015г. е издадено на 17.12.2015 г.
От съдържанието на представеното от третото –
неучастващо по делото лице „Ю.С.“ ЕООД споразумение от 17.12.2008г., се
установява, че страните са се съгласили, че купувачът е изпълнил задълженията
си за заплащане на цената. Видно е, че същото е сключено в деня на съставяне на
нотариален акт № 107, т. X., дело № 2302/2008г. на нот. рег. № 040, за чието
обезпечаване е вписана законна ипотека с дв. вх. рег. № 94821/17.12.2008г., акт
№ 173, т. 007, година 2008г. и има коренно противоположно съдържание. Отделно
от това в обезпечение на дълга е учредена законната ипотека, вдигната едва през
2016г. приблизително четири месеца след издаване на разрешение за ползване на
сградата.
С оглед изложеното СРС е приел , че постигнатото с посоченото споразумение от
17.12.2008 г. съгласие е привидно. Ответникът не е доказал при условията на
пълно доказване , че е погасил дълга си към длъжника на ищците преди датата на
получаване на запорното съобщение, изпратено от съдебния изпълнител
(11.03.2015г.), с оглед на което и предявеният иск следва да бъде уважен.
Пред настоящият съд е изслушана ССЕ , според която –
след уточнение в о.с.з. – процесните фактури №17/11.04.2008г.,
№18/30.04.2008г., №19/17.06.2008г. и №32/17.12.2008г. - са включени в
дневниците за продажби на „Ю.С.“ ЕООД за съответните данъчни периоди и са
осчетоводени . Няма счетоводни данни за други плащания .
Решението на
СРС е валидно и допустимо . Неоснователни са доводите на въззивника за
недопустимост на решението на СРС . Процесните искове по чл.422 ГПК във
вр.чл.510 ГПК се основават на една от алтернативните хипотези на чл.510 ГПК
– възлагане /предоставяне/ на взискателя вместо плащане . Визираното от въззивника приложение на чл.134 ЗЗД и конституирането на задължителен другар на страната на ищците касае
другата хипотеза по чл.510 ГПК – възлагане за събиране .
Съгласно практиката на ВКС в решение
№145 от 28.06.2018 г по т.д. № 2180/2016 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и определение
№688 от 04.12.2019 г по т.д. № 729/2019
г, ТК , ІІ ТО на ВКС при
възлагане на вземане вместо плащане е налице „принудителна цесия“ и взискателят
придобива вземането на длъжника си спрямо третото лице .
Видно от постановлението от
11.02.2016 г на стр.13 от делото пред СРС се касае именно за възлагане на
вземане вместо плащане , а не за възлагане на вземане за събиране . Според
настоящият съд възложеното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен
– това е вземането по нотариален акт №107, т. XIII
нотар.дело №2302/2008г. на нот. рег. № 040, И.Н.с район на действие СРС, като за обезпечение на
задължението по него в размер на 20 660,00 лева е вписана законна
ипотека с дв. вх. рег. № 94821/17.12.2008г., акт № 173, т. 007, година 2008г. В
постановлението на ЧСИ е вписано , че вземането се прехвърля на взискателя с
всичките му принадлежности и обезпечено – с вписана законна ипотека .
От самата природа на
принудителната цесия по чл.510 ГПК следва , че след прехвърляне на вземането
се променя само неговия титуляр и такива вече са ищците . Последните имат
право да предприемат действия по събиране на придобитото от тях вземане ,
включително и чрез заповедно производство или по общия исков ред.
Настоящият съд констатира ,
че ищците са завели иска си като са претендирали сумата от 20 041,57
лева , която според тях представлява размерът на придобитото от тях
вземане срещу ответника . Очевидно ищците бъркат размера на предишното им вземане
срещу „Ю.С.“ ЕООД с придобитото на негово място вземане срещу третото
лице Д.Г. , като предмет на
производството не може да бъде предишното им вземане .
Първоинстанционният съд също
се е подвел по грешката на ищците /налична и в заповедта за
изпълнение/ и незаконосъобразно в диспозитива си е посочил как е „формирана“
сумата от 20 041,57 лева в изпълнителното производство , но същевременно е
посочил и че тази сума представлява всъщност част от цената по нотариалния
акт . Това обаче не води до недопустимост на решението му , а само до неправилност
на същото . Исковата молба не е нередовна и в нея се сочи , че се
претендира сумата от 20 041,57 лева като част от дължимо плащане на ответника по
нотариалния акт с „Ю.С.“ ЕООД . Размерът от 20 041,57 лева е
по-малък от действителният размер на вземането от 20 660,00 лева и няма
произнасяне по непредявен размер . Начинът на формиране на една сума не е
необходима част от съдебния диспозитив и трябва да се счита за неписана.
Решението на СРС е неправилно поради визираните несъответствия
в диспозитива на съда . Налице е и неправилна правна квалификация
във връзка с общата норма на чл.79 ал.1 ЗЗД , тъй като процесното вземане
представлява част от цена по продажба на имот и трябва да се квалифицира по
чл.200 ал.1 ЗЗД. Не са посочени и квотите , при които се дължи сумата на
всеки от ищците предвид наследствено правоприемство на М.Т. от Т.Т. като съпруг
и на другите ищци като низходящи .
Иначе правилен е крайният извод на
първоинстанционния съд , че не е доказано по убедителен начин от ответника , че процесното вземане е погасено
чрез плащане преди връчване на запорното съобщение на 05.03.2015 г . Становищата
на ответника и представените от него писмени доказателства на противоречиви и
неубедителни .
Към отговора на исковата
молба са представени 2 броя квитанции към приходни касови ордери от
10.04.2010 г и от 10.11.2010 г , според които сумата от 20 660 лева е заплатена
изцяло през 2010 г . Въпросните квитанции са частни свидетелстващи
документи без достоверна дата , които доказват единствено , че са били
издадени и подписани от „Ю.С.“ ЕООД , но не и самият факт на плащането. За
„плащанията“ по тези квитанции според изслушаната пред настоящия съд ССЕ няма
данни да са били издадени фактури от дружеството , което е регистрирано по
ЗДДС , съответно подобни фактури не са намерили отражение в главната книга
/най-важният счетоводен дневник доказващ редовното водене и текущото
начисляване в счетоводството на дружеството/ и в дневника за продажби на
дружеството по ЗДДС за съответните данъчни периоди .
Всичко това прави много вероятно
твърдението на ищците , че квитанциите са издадени „със задна дата“ от „Ю.С.“
ЕООД на ответника за нуждите на процеса . Ответникът не е представил други
доказателства , че действително е извършил въпросните две плащания и е погасил
процесната сума .
Прави впечатление , че в
течение на делото ответникът променя твърдението си , че е платил
процесната сума през 2010 г и се
застъпва за приемане на противоречащи на това твърдение доказателства . В
първото о.с.з ответникът е депозирал молба по чл.192 ГПК да се представи от „Ю.С.“
ЕООД дневник за сметка клиенти и СРС е уважил това искане . С молба от
13.03.2019 г третото лице е представило не само извлечения и от свои счетоводни
дневници , но и други доказателства – посочените по-горе 4 броя фактури
от 2008 г , банково извлечение , преводни нареждания и споразумение от
17.12.2008 г . Според настоящия съд в о.с.з на 17.04.2019 г СРС неправилно е
приел 4 броя фактури от 2008 г , банково извлечение , преводни нареждания и
особено споразумение от 17.12.2008 г. Тези доказателства не са били
поискани от ответника в първото о.с.з след одобряване на доклада по делото
, а относно споразумението от 17.04.2019 г не може да се приеме , че същото е
„новооткрито доказателство“ . Същото би следвало да е известно на ответника
като най-важно доказателство за отношенията между страните . От друга страна
това доказателство противоречи на :
- твърденията в исковата
молба за плащания през 2010 г ;
- уговорката за плащане след
въвеждане на сградата в експлоатация, което е станало едва 2015 г ;
- липса на данни за
предаване на владението на имота ;
- молбата за вписване на
законна ипотека е от 17.12.2008 г и тази ипотека е съществувала чак до
01.04.2016 г . Молбата за
заличаването й е подадена след запориране на процесното вземане и възлагането
му на ищците . Няма логика ответникът да е платил всичките си задължения , но
да не е поискал да се заличи ипотеката върху имота му .
Очевидно става въпрос за антидатиране
на множество документи от страна на „Ю.С.“ ЕООД и ответника като целта е да
се избегне плащане на ищците . Представянето на споразумението от 17.12.2008 г
и на фактурите е преклудирано и същите
въобще не трябва да се вземат предвид като писмени доказателства . Както
се посочи квитанциите към касови ордери от 2010 г нямат убедителна
доказателствена стойност , а други доказателства за действително извършено
плащане не са представени от ответника.
Действително СРС не е
допуснал разпит на управителя на „Ю.С.“ ЕООД , но във въззивната жалба липсва
подобно искане на въззивника т.е. искането в о.с.з пред настоящия съд се явява преклудирано
. Дори и това лице да беше разпитано , то показанията му биха били без
съществена доказателствена стойност поради качеството му на длъжник в
изпълнителното производство и вече осъщественото „съдействие“ на ответника да
се освободи от плащане на процесната сума.
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи при правилна правна
квалификация , ясен съдебен диспозитив , както и да се посочат квотите на
ищците от процесната сума . Пред СРС и СГС разноски се дължат от ответника .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №197650 от 21.08.2019 г постановено
по гр.д.№75414/16 г на СРС , 36 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на М.Т.Т. ЕГН ********** и Г.Т.Т. ЕГН ********** /наследници на
починалата първоначална ищца М.Д.Т./ и на Т.Г.Т. ЕГН ********** от гр.София
/лично и като наследник на първоначалната ищца
М.Д.Т./ ; които искове са с правно основание основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.510 ГПК и чл.200 ал.1 ЗЗД , че Д.Г.Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сума в общ размер от 20 041,57 лева /при квоти 4/6 на Т.Т.
и по 1/6 на М.Т. и Г.Т./ ; представляваща част от незаплатена цена по нотар.акт
№107 том XIII нотар.дело №2302/08 г на нотариус №040 И.Н.; на което вземане ищците се
явяват титуляри по силата на постановление за възлагане вместо плащане от
11.02.2016 г по изп.дело №20158450400044 на ЧСИ №845 при КЧСИ П.М.; и за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 13.06.2016 г по
ч.гр.д.№26730/16 г на СРС , 36 състав .
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ЕГН **********
от гр.София да заплати на М.Т.Т. ЕГН ********** , Г.Т.Т. ЕГН ********** и на Т.Г.Т.
ЕГН ********** от гр.София /при квоти 4/6 на Т.Т. и по 1/6 на М.Т. и Г.Т./
сумата от 4301,66 лева разноски пред СРС и в заповедното производство ; и
сумата от 2350 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.