Присъда по дело №462/2021 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 23/28.11.2022 г. ПО НОХД № 462/2021 г. по описа на
ИРС, І състав
Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу П. АТ. К.,
от гр.*, ЕГН ********** за това, че на 03.04.2021г., около 02,30ч., на АМ „Тракия“, в района
на км. 51+500, обл.Софийска, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е
подпомогнал като е транспортирал чуждите граждани О. С. Х., род. на 11.10.2003г. в
Арабска Република Ирак; А. А. А., род. на 01.01.2005г. в Арабска Република Ирак; О. С. *,
род. на 01.01.2003г. в Арабска Република Сирия и * Ю. И., род. на 25.10.1999г. в Арабска
Република Ирак, да преминат в страната в нарушение на закона - чл.8, ал. 1 ЗЧРБ –
„Чужденец да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква", чл.19, ал.
1, т. 1 ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република Бьлгария или преминава транзитно през
нейна територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава : по т. 1 редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима", като деянието е извършено чрез използването па моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ф*", модел „П*", с per №****, собственост на ИВ. АНГ.
ИВ. от гр.*, и е извършено по отношение на повече от едно лице - чужди граждани –
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5, вр.ал. 1 НК.
Представителят на РП-Самоков, ТОИ поддържа повдигнатото обвинение, като счита,
че в хода на производството е доказано, че именно подсъдимият е превозвал през страната
чужди граждани, в нарушение на установения ред. Навежда доводи за събрани достатъчно
косвени доказателства, които водят до единствения възможен извод, че именно К. е
извършил престъплението. Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, чието изпълнение бъде отложено за срок от три години, както и
глоба в законоустановения минимум.
Подсъдимият К. не се признава за виновен, като отрича да е участвал в извършване на
престъплението и пледира за оправдателна присъда.
Защитникът му адв. А. пледира за недоказаност на обвинението. Сочи, че събраните по
делото доказателства не опровергават презумпцията за невиновност, а изводите на
прокурора почиват на предположения.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата,
намиращи се по бързо производство № 48/2021 г. по описа на РУ – Костенец по реда на чл.
14 и 18 НПК приема за установено следното от фактическа и правна страна
На 02 срещу 03.04.2021 г. служителите на ОДМВР София Ф.В. и Н.Д. били на работа
нощна смяна. Около 01,27 часа, на 03.04.2021г. получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР-
София, че в обслужвания от тях район от АМ „Тракия“, ще премине лек автомобил „Ф*“ с
рег №*** , който се движи в посока София, и който трябва да бъде спрян за извършване на
проверка, с оглед евентуално превозване на нелегални мигранти. Свидетелите В. и Д. се
позиционирА. в района на КПП - тунел „Траянови врата“, в платното за движение в посока
София и започнА. наблюдение.
Около 02,30 часа, полицейските служители получили информация, че л.а. „Ф*“
навлиза в тяхна територия. Няколко минути след това въпросният автомобил преминал
покрай тях с висока скорост. Те го последвА. със служебния автомобил, като подА.
светлинен и звуков сигнал за спиране. Водачът на автомобила обаче, не се подчинил и
1

продължил движението си до км 51+500, където рязко намА.л скоростта. Автомобилът се
намирал между активната и изпреварващата лента и още докато се движел водачът изскочил
от шофьорската врата, пресякъл платното вдясно, прескочил оградата за животни край
магистралата и се отдалечил бягайки в гората. Св. В. се опитал да догони водача, но не
успял, а св. Д. спрял изоставения автомобил след като го придвижил до аварийната лента, за
да предотврати настъпване на ПТП
Полицейските служители установили, че в лекия автомобил Ф*“ имало шестима
чужди граждани, които нямА. документи за самоличност. Докато изчаквА. да пристигне
група за извършване на оглед, вратите на автомобила се отворили и лицата се разбягА. в
различни посоки. Св. В. и Д. успели да задържат четирима от тях, които впоследствие се
представили като О. С. Х., роден на 11.10.2003г. в Арабска Република Ирак, гр. Захо; А. А.
А., роден на 01.01.2005г. в Арабска Република Ирак, гр. Баруари; О. С. *, роден на
01.01.2003г. в Арабска Република Сирия, гр. Идлиб и *Ю. И., роден на 25.10.1999г. в
Арабска Република Ирак, гр. Захо.
Установено било, че в лекия автомобил има черен портфейл с лични документи на
лицето ИВ. АНГ. ИВ. от гр. *, два броя свидетелства за регистрация на МПС – за л.а. марка
„Ф*", модел „П*" с рег.№ **и за л.а. марка „Фолксваген", модел „Г*", с рег.№ *, както и
мобилен телефон марка „XIAOMI“ с IMEI № ***
В ранната сутрин на 03.04.2021 г. св. И.И., който е собственик на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“, подал сигнал на тел. 112 за това, че автомобилът му е бил откраднат
предходната вечер.
Във връзка със задържането на автомобила в района на АМ „Тракия“ служители на
Участък „Полиция“ – гр.* при РУ на МВР – гр.Свиленград, посетили св. И., като в дома му
намерили дрехи, за които И. заявил, че са на подс. П.К., на когото предната вечер
предоставил за ползване лекия автомобил, и от чието владение същият е бил отнет.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. В. и Д., И.,
протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, справки.
Доказателствената съвкупност, обаче не би могла да обоснове еднозначния извод, че
именно П.К. е извършил деянието, за което е предаден на съд – че той е лицето, което е
превозвало шестимата чужди граждани и по този начин ги е подпомогнал да преминат през
територията на страната в нарушение на установения ред.
Известно е, че осъдителна присъда може да се обоснове само с косвени доказателства,
които обаче следва в своята съвкупност да водят само до един извод за авторството и вината
на съответното лице, което е привлечено към наказателна отговорност. В случая това не е
така, защото от страна на държавното обвинение не бе опровергано А.бито на подсъдимия.
От събраните по делото доказателства несъмнено е установено единствено, че с
автомобила „Фолксваген Пасат“ собственост на св. И.И. са били превозвани чужди
граждани, които нелегално са преминА. границата на страната и не са пребивавА. в нея на
законно основание.
Вярно е, че по делото има доказателства, които биха могли да допринесат за
установяване на съпричнастността на подсъдимия към извършване на престъплението по чл.
281 НК. На първо място, това е мобилния телефон, който е намерен в автомобила, и е бил
ползван от подсъдими К.. Освен това съгласно справката от системата АИС „Пътна карта“,
която е засекла движението на автомобила в 00,28 часа по АМ „Марица“ от ГКПП +Капитан
Андреево“ към гр. Харманли, след което последователно е засечен по АМ „Тракия“ посока
гр. София, като в 02,11 часа се е намирал в района на тунел „Траянови врата“. Предадените
на органите на полицията дрехи, ползвани от подс. К. са били силно зацапани с кал, което
би могло да се дължи на бягството му през гората от органите на полицията.
2

Тези косвени доказателства обаче, не са достатъчни, за да може да бъде направен
еднозначен извод, че именно К. е бил водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег
№ *, в който са били установени чуждите граждани, които са пребивавА. в страната в
нарушение на закона.
В случая полицейските служители не могат да разпознаят К. като лицето, което е
изоставило в движение автомобила и е избягало в гората. Това не е сторено и от страна на
бежанците, които са били установени в лекия автомобил. Процесуалното бездействие на
разследващите органи, които не са направили усилие за разпознаването на водача на
автомобила от страна на превозваните чужди граждани, на практика са обрекли изхода от
разследването, доколкото тяхното местонахождение е неизвестно.
Макар и да звучи житейски недостоверно, защитната версия на подс. К. за това, че
автомобилът му е бил отнет докато е обикалял с металотърсач нивите край с. ЙерусА.мово,
не се опровергава от каквито и да е доказателства. Дори напротив – противозаконното
отнемане на автомобила обяснява защо в него се е намирал мобилният телефон на К., както
и лични документи на св. И. и документите за собственост на автомобила. Св. И.
последователно поддържа версията си, че е предоставил ползването на автомобила си на
подс. К., който около 03,00 -03,30 часа на 03.04.2021 г. е дошъл в дома му, за да му съобщи,
че автомобилът е откраднат. Не се установява друго от показанията на служителите на ПУ-
* – св. Г. Т. и Ф. Г., на които И. е предал дрехите на К..
Освен това от представената справка по чл. 159а НПК от страна на „А1 България“ АД
и заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие техническа експертиза се
установи, че след 18,37 часа на 02.04.2021 г. с телефона, ползван от К., не са провеждани
входящи и изходящи разговори. В същото време от показанията на чуждите граждани, които
са приобщени като доказателства чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК,
след като същите са дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, се установява,
че водачът, който ги е превозвал с лекия автомобил, докато е шофирал е разговарял
многократно по мобилния си телефон.
По делото не са събрани доказателства за това, че превозеното на автостоп от св. Т.А.
и Д.А. лице е именно подс. К., както и нА.чието на някаква връзка между него тези двама
свидетели.
В този смисъл съдът прие, че събраните в хода на съдебното следствие косвени
доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупност с всички свързани с тях
доказателствени източници, не са достатъчни да изградят единна непрекъсната
доказателствена верига, така че да доведат до единствено възможен извод за участие на
подсъдимия К. в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Отсъствието на
хармонична верига от факти, свързани помежду си и с основния факт, подлежащ на
доказване, а именно участието на подсъдимия в извършване на престъплението и неговата
вина, водят до извода за недоказаност на авторството на деянието.
При това положение единственият възможен изход от делото е оправдаването на
подсъдимия за това, че е извършил престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и 5, вр. ал. 1 НК.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Р. Й.ова/
3

Номер на акта:	23
Дата:	28 ноември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20211840200462
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2021 г.

Присъда по дело №462/2021 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите