Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2827 16.07.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1626 по описа на
съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против Е.Г.М., ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********, в качеството им на ******** на М. Х. М., ЕГН **********, *****
на ****** г., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, е доставил на М. Х. М., като ********
на ******** имот, находящ се в гр. П., пл. “К. Ч.” № *, ап. **, топлинна
енергия. Последният бил длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия, съгласно чл. 34
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Ищецът твърди, че за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2015 г.
е доставил, до сградата, където се намира имота на М. М., а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, е разпределил за същия
топлинна енергия на стойност 1024,33 лева. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 291,01 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода 02.02.2015 г. – 30.01.2018 г. Твърди се,
че М. Х. М. е ****** и след неговата ****,
собствеността върху имота, в това число и задълженията са преминали към
неговите ********* - ответниците в
настоящото производство, които следвало да заплатят стойността на доставената
топлинна енергия съобразно наследствените си дялове.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е
сезиран с искане за осъждане на Е.Г.М. да заплати сумата от 512,17 лева – главница, представляваща
стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за периода от
01.12.2014 г. – 31.07.2015 г., сумата от 145,50
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
02.02.2015 г. – 30.01.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда– 31.01.2018 г., представляващи
½ от цялата дължима сума, съответна на притежаваната от същата ½
идеална част от гореописания недвижим имот, както и да осъди Х.М.М. да заплати сумата от 512,17 лева – главница, представляваща
стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за периода от
01.12.2014 г. – 31.07.2015 г., сумата от 145,50
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
02.02.2015 г. – 30.01.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда– 31.01.2017 г. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
от ответните страни Е.Г.М. и Х.М.М. не е
постъпил отговор на исковата молба, не е изразено становище по иска, същите
не се явяват и не изпращат процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не са ангажирали
доказателства и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира
за установено следното:
От доказателствата по делото се установява, че
наследодателят на ответните страни е притежавал
********* имот,
находящ се в гр. П., пл. “К. Ч.” № *, ап. **. Ищцовото дружество е доставило за
периода 01.12.2014г.-31.07.2015г. до сградата, където се намира
имота на М. М., а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинната
енергия, е разпределил за същия топлинна енергия на стойност 1024,33 лева.
Установява се също, че М. е **********, а ответниците са негови наследници при
равни права – по ½ за всеки от тях. Същите не твърдят, а и не ангажират доказателства задължението за
доставената топлинна енергия да е заплатено. При тези данни е дължимо и
обезщетение за забавено плащане за периода 02.02.2015г. – 30.01.2018г. в размер
на законната лихва, което възлиза на сумата от 145,50 лева.
Като
писмени доказателства по делото са приети препис – извлечение от сметка,
справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност, фактура,
пълномощни, общи условия и удостоверение
за наследници,
В първото съдебно заседание ищецът, представляван
от пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на всеки
от ответниците. Същите са редовно призовани и за първото по делото заседание,
като в изпратеното им съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени
доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид горното, предявеният иск следва да се уважи
изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответните
страни следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства,
че са действително платени- държавна такса за образуване на делото в размер на 105
лева, както и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева, определено по
реда на чл. 78, във връзка със Закона за правната помощ.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН ********** и Х.М.М.,
ЕГН **********, в качеството
им на ******* на М. Х. М., ЕГН ********** /******** на ******** г./ да заплатят на ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от по 512,17 лева /петстотин и дванадесет лева и седемнадесет стотинки/
за всеки от тях, представляваща стойността на доставената и разпределена
топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. – 31.07.2015 г., както и сумата от
145,50 лева /сто четиридесет и пет
лева и петдесет стотинки/ за всеки от тях– обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 02.02.2015 г. – 30.01.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда–
31.01.2017г., съответстващи на наследствения дял на всеки от тях - по ½ ид. част.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********, в качеството им на ******* на М. Х. М., ЕГН ********** /********
на ******** г./, да заплатят на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
сумата от общо 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени
по делото разноски, от които – заплатена държавна такса в размер на 105 лева
и възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 150 лева.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.