РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Перник, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500401 по описа за 2023 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е. М. чрез адв.П. против решение № 487 от 09.05.2023 г.,
постановено но гр.д. № 20231720100336, по описа за 2023 г. на Районен съд - Перник,
Гражданско отделение, VI състав с което са отхвърлени предявените от нея срещу Областна
администрация - Перник, БУЛСТАТ *********, с адрес: г*** искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, както и за
възстановяване на заеманата длъжност до датата на уволнението „***“ в Областна
администрация Перник, както и заплащането на обезщетение по чл. 225 КТ за 6 мес. период
считано от 28.11.2022 г. - извършено със заповед № *** г. на Областния управител - като
погасени по давност. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по отношение приетото, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за предявяване на процесните искове. Сочи се, че Е. М. се е явила в Областна
администрация- Перник и процесната заповед № *** г. й е връчена на *** г. От същата
обаче е видно, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника се счита
прекратено на осн. чл. 325. ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с подадено Заявление с вх. № *** г. и
1
Писмо с изх. № *** г. на Областния управител на Област Перник, с което е прието
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, или по взаимно съгласие
между страните. Същото обаче не кореспондира с фигуриращото в Справка, издадена от
НАП видно от която, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между
Е. М. и Областна администрация - Перник е посочен код „04“ съгласно Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, а именно: чл.325,
ал.1, т.3 КТ или „с изтичане на уговорения срок“. Сочи се също така, че заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение е оттеглено с молба, подадена по имейл на
04.04.2022 г. с вх. № *** г.
При всичко това жалбоподателката излага доводи, че неправилно районния съд е
приел, като дата на уведомяване връчената нотариална покана чрез нейната майка, която не
я била уведомила за това.
Сочи се също така, че сключения трудов договор с уговорен изпитателен срок се е
трансформирал в такъв за неопределено време, а ищцата е имала ТЕЛК-ово решение, при
което се е ползвала със специалната защита по КТ при уволнение.
Въз основа на всичко това се моли отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова с което предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и
за потвърждаване изцяло на решението. Счита, че извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие отговаря изцяло на закона.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че ищцата е заемала длъжност „***“ в Областна администрация гр.Перник.
Уговорения в трудов договор *** г. срок на изпитване е изтекъл на *** г. и тъй като няма
данни работодателя да се е противопоставил в законовия пет дневен срок трудовото
правоотношение се е трансформирало в такова за неопределен срок.
На *** г. М. е депозирала молба до областния управител с вх. № *** от същата дата с
която е поискала да бъде освободена от заеманата длъжност „***“. Молбата е резолирана от
областния управител с „Да, считано от *** г.“. На *** г. ищцата се е явил в областна управа
Перник, като там е направен опит да й бъде връчено писмо изх. № *** г. /приложено по
делото/ с което областния управител писмено е изразил становище, че приема изразеното
желание за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е постановил
това да стане считано от *** г. тъй като до ***. вкл ищцата е била в болничен отпуск. М. е
отказала да получи и подпише писмото, като това обстоятелство е удостоверено с подписите
на трима свидетели, както е отразено и това, че същата се е запознала със съдържанието на
2
писмото и часа за това- 12.05 ч. Същият ден- *** г., но по- късно, видно от приложената
писмена разпечатка за изпратен и-мейл /15.37 ч./ ищцата е изпратила заявление с което
оттегля оправената молба за прекратяване на трудово правоотношение, тъй като не била
сигурна дали иска по взаимно съгласие или чрез предизвестие.
На *** г. областния управител издал заповед № *** от същата дата с която прекратил
трудовото правоотношение с М., считано от *** г.
След служебна справка от настоящия съд в деловодната програма на районен съд
Перник /а и от представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства/ се установи, че на 30.05.22 г. в този съд е образувано гр.дело 3011/22 г. с
ищец Е. М., представлявана от адв.П. срещу Областна администрация Перник с предмет-
предмета по настоящето производство, като е формулиран петитум за отмяна на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възстановяване на заеманата
длъжност и изплащане на парично обезщетение за времето през което М. е останала без
работа. Тъй като ищцата заявила, че не й е връчена заповедта за прекратяване с определение
от 16.08.22 г. производството по това дело е прекратено поради липса на предмет и правен
интерес.
Междувременно, на *** г. препис от заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчен на М., чрез нейната майка за което по делото е прието, като
писмено доказателство нотариално удостоверение на нотариус А.Ц. № *** с район на
действие РС Б..
След всичко така изложено ищцата предявила наново иска по повод на който е
образувано настоящето производство на 31.01.23 г.
Така изложеното обуславя извода, че неправилно и в противоречие с установените по
делото факти районния съд е приел, че спрямо М. е изтекъл давностния срок предвиден в
чл.358, ал.1 т.2 КТ. Извън вниманието на първата инстанция е останало това, че ищцата е
завеждала искове на два пъти и по този повод са били образувани две дела- настоящето и
гр.дело 3011/22 г. на ПРС. В ущърб на служителя- ищец районния съдия е съотнесъл датата
на приетото от него първо връчване на заповед № *** г. към второто образувано гр. дело.
Следвало е да бъде съобразено това, че макар и по отношение на първото връчване на
заповед № *** г. заведеното първо гр. дело от 30.05.22 г. да е било преждевремено, именно
по указания на предходния състав на районния съд ищцата се е явила в областна
администрация и е получила втори път същата заповед. Очевидно, макар и към *** г.
препис от заповед ЧР-19 да не е бил още връчен на М., то тя е узнала за нейното
съществуване, в противен случай първо предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ е логически
необясним. Тук следва да се посочи и това, че работодателя- ответник не се е позовал на
факта, че заповедта е била вече връчена на *** г. и е връчил същата отново.
Така, и по двете граждански дела, според настоящият състав, давностния срок по
чл.358, ал.1 т.2 КТ е спазен. В този смисъл без правно значение са възраженията по
въззивната жалба за това, че ищцата не била уведомена от своята майка за връчване на
3
заповед № ***, макар и доказателствената тежест за този факт да лежи върху ищцовата
страна, която ще черпи позитиви от неговото установяване. Такива доказателства не са
ангажирани.
По тези съображения предявените искове следва да се разгледат по същество.
Междупрочем съобразно задължителната съдебна практика /вж. р. № 72 от 9.05.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 3123/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р., постановено в произв.
по чл.290 ГПК/ районния съд е следвало първо да се занимае с въпроса дали предявените
искове са основателни. Съдът следва да преценява дали дадена претенция /право/ е погасена
по давност единствено след като първо я разгледа по същество и установи, че тя е
основателна в определен размер /неоснователната претенция не би могла да бъде погасена
по давност/.
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни.
Ирелеванти към настоящия спор са възраженията в жалбата по отношение на това на
какво правно основание е сключен трудовия договор с ищцата и какъв код е подаден със
справката по чл.62, ал.5 КТ към НАП. В първия случай няма съмнение, че към момента на
подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от М. същото е било
трансформирано от такова с изпитателен срок в такова с неопределен срок. Във втория
случай ищцата не е страна по правоотношението между работодател и НАП, а отразеното
във въпросната справка е без значение за действителността или не на прекратяване на
отношенията между нея и областна администрация.
По делото е несъмнено, че М. е подала приложената, като писмено доказателство
молба за прекратяване на трудовото правоотношение с областна администрация на *** г.
Липсват твърдения за това, че тази молба е била входирана под физически и/или психически
натиск или по друг незаконен начин. Молбата е била надлежно прието от работодателя,
както с поставената резолюция върху същата, така и с писменото уведомление по реда на
чл.325 т.1 КТ от *** г. Последното е връчено редовно по реда на чл.44, ал.1 изр. посл. от
ГПК, като същевременно свидетелитте по отказа са удостоверили, че ищцата се е запознала
и със съдържанието на писмото. Така, направеното по- късно същия ден оттегляне на
молбата от *** г. е без правно значение. И в този смисъл възраженията по въззивната жалба
са неоснователни.
Неоснователни, на последно място, са и доводите за това, че ищцата се е ползвала от
специалната закрила по чл.333 КТ. Действително, към момента на връчване на заповедта за
уволнение, видно от представените писмени доказателства- експертно решение на ТЕЛК №
*** г. М. е била с 50% намалена работоспособност. Основанието по чл.325, ал.1 т.1 КТ обаче
послужило за прекратяване на процесното трудовото правоотношение не е измежду
изрично предвидените хипотези на закрила по чл.333 КТ. Възможно е да възникне спор
относно това от коя дата следва да се счита прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, тъй като на *** г. тя отново е била в болничен отпуск, но това обстоятелство не е
предмет на настоящия спор.
4
Доколкото съотношението между отхвърляне искането за признаване на трудовото
уволнение за незаконосъобразно, от една страна, и от друга, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и обезщетението по чл.344, ал.1 т.3 КТ е като основно (главно) право
към допълнителни (акцесорни), то отхвърляне на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ води до
отхвърляне и на останалите два.
Тъй като исковете са отхвърлени, но на друго основание - като погасени по давност,
за прецизиране на решението обжалваното решение ще следва да бъде отменено и
отхвърлени предявените искове, като неоснователени /вж. р. 54/20.07.12 г. по т.д. 336/11 г.
на 1 т.о. ВКС и Решение № 22 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г., IV г. о., ГК/.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 487 от 09.05.2023 г., постановено но гр.д. №
20231720100336, по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, с което исковете на Е. Ц. М.,
ЕГН ********** от *** срещу Областна администрация - Перник, БУЛСТАТ *********, с
адрес: *** с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени като погасени
по давност. Вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Ц. М., ЕГН ********** от *** срещу Областна
администрация - Перник, БУЛСТАТ *********, с адрес: *** с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ поради тяхната неоснователност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5