№ 98063
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110134601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Е. Ш. за сумите, както следва: сумата
1650 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
*********/25.08.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 06.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 107,91 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, сумата 380,97 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2023 г.
до 14.05.2024 г., сумата в размер на 28,57 лв., представляваща договорна
неустойка за периода от 11.10.2023 г. до 14.05.2023 г., сумата от 9,71 лв. –
лихва за забава по договор за поръчителство, както и разноски в заповедното
производство: държавна такса в размер на 43,54 лева и юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав приема следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства
съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е налице
1
нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.
От изложените от заявителя фактически обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че неговото сключване и получаването на
сумата по договор за кредит№ *********/25.08.2023 г. е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителя и
кредитора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на
сключване на договорите – 25.08.2023 г., т. е. преди изтичане на срока по
договора за потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4, ал. 1 от договора
за потребителски кредит, така и от последицата, предвидена в чл. 4, ал. 2 от
договора, че ако някое от уговорените обезпечения не се учреди в уговорения
срок, тогава заявлението за кандидатстване за кредит се счита, че не е прието.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Ето защо, съдът приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа като
разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице
хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България (основен лихвен процент – 0, 1 % плюс 10 пункта), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери
са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗК. При съпоставката с договора за
потребителски кредит при главница 1650 лева и възнаграждението в договора
за поръчителство в размер на 1693,05 лева съгласно Приложение № 1 към
договора, чисто аритметически размерът на дължимото възнаграждение не
удовлетворява предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като надвишава предвидения
размер значително. Следователно с процесния договор за кредит се явява
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в
договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към
кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
2
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9991/2020 г., както и Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и
др./. Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК , когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва
да бъде отхвърлено за претендираното възнаграждение по договора за
поръчителство.То следва да се отхвърли и в частта му относно претенцията за
мораторна лихва върху това възнаграждение. Заявлението следва да се
отхвърли и в частта на претендираната възнаградителна лихва в размер на
380,97 лева за периода от 25.08.2023 г. до 14.05.2024 г. Заявлението следва да
се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски, съответни
отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен
съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ******/06.06.2024 г., подадено от
/фирма/ срещу А. Е. Ш., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
107,91 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, в
частта за сумата от 9,71 лв. – лихва за забава по договор за поръчителство,
както и за сумата от 380,97 лева , дължима договорна възнаградителна лихва
върху главницата по договора за кредит за периода от 25.08.2023 г. до
14.05.2024 г., както и за сумата над 33,57 лева до пълния дължим размер от
43,54 лева за платена държавна такса и за сумата над 38,55 лева до пълния
размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3