Решение по дело №1686/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. А., подадена чрез адв.Б. против Решение № 870/28.06.24г. по НАХД № 1626/2024г. на ВРС, VІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0819-005130/25.01.2024г. на началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, с което на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.25 ал.2 ЗДвП. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на Варненския районен съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че въззивният съд е базирал решението си на чл.25, ал.1 ЗДвП, вместо на разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП, която е описана като нарушена в НП и АУАН, поради което не е ясна волята му какво точно нарушение е счел, че е извършено, което е достатъчно основание за отмяна на постановлението. Касаторът счита за неоснователни изводите на ВРС, че вина за ПТП има само той, но не и водачът на автомобил „***“, тъй като когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента, което задължение безспорно е изпълнил в случая, още повече, че се касае за колона от автомобили, които не се са движили или са се движили с минимална скорост, а видно от всички доказателства по делото, автомобилът „***“ се е движел не само с несъобразена, но и с изключително висока скорост и се е появил изневиделица, което се потвърждава от щетите по двата автомобила. Счита, че вина за ПТП има единствено водачът на автомобилът „***“, но ВРС е кредитирал единствено показанията на водача на този автомобил. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, като отмени и издаденото НП, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Ответникът по касационната жалба – началник група в ОД на МВР, сектор ”ПП”, чрез процесуалният си представител ю.к. Л.- А., счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на И. Р. А. против наказателно постановление № 23-0819-005130/25.01.2024г. на началник група в ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, с което на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.25 ал.2 ЗДвП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 14.12.2023г. около 07:50ч. въззивникът управлявал л.а. „**“ с рег.№ [рег. номер] и се движел по [улица]в [населено място], в посока от [улица]към [улица], в дясната лента за движение, в колона от автомобили. По същото време, по същия път, но в лявата лента за движение и зад въззивника, се движела св. С. Н. – С., която управлявала л.а. „**“ с рег.№ [рег. номер]. В участъка около бензиностанция „**“, непосредствено пред св. С., въззивникът предприел частично навлизане в лявата лента за движение, при което С. го ударила с предния десен калник на управлявания от нея автомобил, и от удара автомобилът управляван от С. се извъртял и насочил към лентата за насрещно движение, където ударил изчакващия там на червен светофар автомобил „***“, управляван от св. С.. На свой ред след удара автомобилът управляван от въззивника продължил да се движи напред, където се ударил в спрелият пред него в колоната т.а. „***“ с рег.№ [рег. номер]. На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип от Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, в който участвал и св. П. С.. Местопроизшествието било запазено, снети били сведения от водачите на трите леки автомобила и направени снимки на автомобилите, участвали в ПТП-то. Срещу въззивникът бил съставен и АУАН № 987147/14.12.2023г. за нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения, а и такива не постъпили в срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. ВРС е приел, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че въззивникът е предприел извършването на маневра свързана с частично навлизане в съседна лява лента непосредствено пред движещия се в нея друг автомобил управляван от св. С. и без да се съобрази с неговото положение и скорост на движение, в резултат на което е предизвикал ПТП с участието на още два автомобила, т.е. безспорно с поведението си е не е изпълнил задължението предвидено в нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП. Въззивният съд е приел и че правилно е определена и санкционната разпоредба в предвидения от законодателя размер, а с оглед разпоредбата на чл.189з ЗДвП, че е неприложим чл.28 ЗАНН. ВРС е обсъдил и възраженията в жалбата, които е счел за неоснователни.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция намира, че ВРС правилно и законосъобразно е кредитирал показанията на разпитаните в хода на въззивното производство свидетели, като ги е преценил ведно със събраните по делото писмени доказателства и е достигнал до правилният извод, че на 14.12.2023г., около 07.50 ч., в [населено място], по [улица], до бензиностанция „**“ в посока [улица]касаторът при управление на собствения си лек автомобил „**“ с ДК № [рег. номер], като от дясна пътна лента за движение частично навлиза в лява пътна лента и е блъснат от движещият се по нея в права посока лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], вследствие на което л.а. „***“ се отклонява в ляво и блъска насрещно движещият се л.а. „***к“, а лекият автомобил „**“ се измества напред и блъска спрелият пред него т.а. „***“, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети, е осъществил състава на чл.25 ал.2 ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства-гласни и писмени, както и снимков материал, че касаторът при управление на МПС- л.а. с ДК № [рег. номер] е навлязъл в съседна лява пътна лента, като не е пропуснал движещия се в нея в същата посока лек автомобил „***“ с ДК №[рег. номер], като не е изпълнил задължението си по чл.25 ал.2 ЗДвП.

Законосъобразни са изводите на ВРС и че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя А., който е нарушил правилата за предимство по ЗДвП.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като в мотивите си е посочил различен текст от този на чл.25, ал.2 ЗДвП, посочен в АУАН и НП. Макар и да е цитирал разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, ВРС в мотивите си е извършил преценка именно относно вмененото с НП нарушение. От събраните доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, ВРС е направил обоснован извод, че А. като е предприел маневра частично навлизане в съседна пътна лента непосредствено пред движещият се в нея автомобил, управляван от св. Н.-С., без да го пропусне, е осъществил състава на вмененото нарушение.

ВРС е анализирал всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни, обсъдил е показанията както на актосъставителя, така и на св.Н.-С. и св.С., които е ценил съвкупно с останалите доказателства по делото- писмени, включително снимков материал, и при съвкупната им преценка е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че касаторът е извършил вмененото му нарушение. ВРС е анализирал механизма на реализиране на произшествието, както и причинените вследствие на него щети по автомобилите и обосновано е приел за безспорно установено виновното поведение на касатора при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, при която след като е бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, не е спазил това изискване и не е пропуснал автомобилът, управляван от св.Н.-С.. В тази насока са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен начин се установява, че е извършено описаното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.2 на ЗДвП и то виновно.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, с които е счел, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, като наказанието е определено в установения от закона размер и е справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 ЗАНН.

Настоящата инстанция споделя и изводите на ВРС за неоснователност на възраженията, че вина за ПТП има единствено водачът на л.а. „***“, който се е движел с висока скорост. Тези твърдения на касатора не се установяват от доказателствата по делото, а и са в противоречие с показанията на св. С.. Скоростта на автомобилът, който се е движел в лентата, в която е навлязъл касатора без да спази задължението по чл.25 ал.2 ЗДвП е ирелевантна, тъй като касаторът е следвало да съобрази маневрата си с движещите се в лентата, в която навлиза автомобили.

Варненският районен съд е изложил подробни мотиви за обосноваността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдени са всички събрани доказателства–писмени и гласни, като са анализирани показанията на свидетелите и е формиран крайния извод на съда за извършено административно нарушение.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 870/28.06.24г. по НАХД № 1626/2024г. на ВРС, VІ състав.

ОСЪЖДА И. Р. А., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.