Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 6627 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „У.Б.“
АД с вх. № 2617/02.07.2020г. - длъжник по изпълнително дело № 20208520400115 по описа на
частен съдебен изпълнител К.П., с рег. №
852 по описа на КЧСИ,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 29.06.2020г., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че признатото възнаграждение за процесуално представителство
в изпълнителното производство е прекомерно и не съответства на императивните
изисквания на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
изпълнителното производство и с оглед обстоятелството, че длъжникът е погасил
задължението си в срока за доброволно изпълнение, както и предвид факта, че не
са предприети каквито и да било действия от процесуалния представител на взискателя
с цел удовлетворяване на вземането му, счита, че следва да бъдат признати
единствено разноски по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 100 лева за
образуване на изпълнителното производство, не и такива по т. 2 от същата
разпоредба. Жалбоподателят поддържа, че следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че длъжникът по изпълнителното дело е сигурен платец, който е
заплатил дължимите суми незабавно след получаване на поканата за доброволно
изпълнение. В допълнение сочи, че дъжникът е банка – правен субект, подлежащ на
засилен контрол от държавните органи, с осигурен сериозен финансов ресурс, за
да осъществява дейността си, надвишаващ многократно търсената сума. Въз основа
на изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното постановление за разноски,
в частта с която са признати разноски за процесуално представителство на
взискателя по делото в размер от 1 300 лева и същите да се намалят до
предвидения мининум от 100 лева. Направено е искане и за намаляване на размера
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като същата бъде изчислена съгласно
намаления размер на възнаграждението за процесуално представителство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят В.Г.Ч.е подал възражение, с което оспорва жалбата. Счита
за неоснователно искането за намаляване размера на приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по
смисъла на посочената разпоредба образуването на изпълнително дело се изчерпва
с входиране на молбата за това. Изложени са аргументи, че принципът, установен
в нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата е, че когато съответното дело е с
материален интерес, възнаграждението на адвоката се определя пропорционално на
този интерес. Жалбоподателят твърди, че този принцип няма нищо общо с
фактическата и правна сложност на делото, нито с платежоспособността на
длъжника. Същият принцип бил установен и в чл. 10, т. 2 от Наредбата и е
приложим и за изпълнителните дела за събиране на парични вземания. Освен това
счита, че длъжникът е имал възможност да избегне образуването на изпълнително
дело като изпълни доброволно присъдените с решението на съда суми, но той не е
сторил това, с което е принудил взискателя да направи разноски за правна защита
по принудителното изпълнение. Не на последно място обръща внимание на
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение се договаря, а в повечето
случаи и заплаща към момента на сключване на договора за адвокатски услуги,
т.е. преди образуване на изпълнителното дело. Нито в ЗА, нито в Наредбата от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е въведено
изискване за адвоката да договори възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело и едва на следващ етап – за цялостно процесуално
представителство по него. Наведени са и съображения, че в случая не е налице
хипотеза на сторени от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не са
приложени, а за разноски за адвокатско възнаграждение, което било самостоятелно
основание за отхвърляне на жалбата.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20208520400115 по описа на
частен съдебен изпълнител К.П., с рег. №
852 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от В.Г.Ч.от 23.06.2020г. срещу „У.Б.“ АД, за принудително събиране на
присъдените по гр.д. № 5829/2018г. по описа на СГС, ГО, в полза на взискателя
парични суми, както следва: 21 860, 95 евро – недължимо платени лихви по
договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.05.2016г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 929, 50 лева, и направените съдебни разноски в производството
пред САС в размер на 518, 33 лева. Молбата е депозирана чрез адв. С.С., като в
същата е поискано да бъдат
събрани от длъжника и направените от взискателя
разноски по изпълнителното
дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева. По делото е представен договор за адвокатски
услуги от 17.06.2020г., от който се установява, че взискателят е заплатил в
деня на подписване на договора адвокатско възнаграждение на довереника в размер
на 1 300 лева за процесуално представителство при образуването и воденето на изпълнителното
дело.
По делото е
изготвена, изпратена и получена от длъжника на 24.06.2020г. покана за
доброволно изпълнение на присъденото вземане, в това число и за сумата от 1 300
лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и такси и разноски по ТТРЗЧСИ
в размер на 4 713, 05 лева.
На 26.06.2020г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната
фактическа и правна сложност на делото.
С постановление от 29.06.2020г.,
получено от длъжника на 29.06.2020г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен
срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 1 300 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен
способ – запор върху банкови сметки на длъжника. По делото няма данни да е
реализиран конкретен изпълнителен способ, тъй като на 25.06.2020г., т.е. в срока
за доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил присъденото с издадения
изпълнителен лист вземане в пълен размер, което се установява от приложеното по
делото преводно нареждане за сума в размер на 69 915, 02 лева.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело от взискателя, представлява задължителен реквизит на същата
– чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението
представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК.
Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на
изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това,
дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за
доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по
принудително събиране на дълга, както е в разглеждания случай. В случая няма
данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лева /в приложимата към датата на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата –
ДВ, бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г./, но не и за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер е
необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 1 300 лева като прекомерно следва да бъде
намалено до размер на сумата от 100 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 4 594, 21 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„д“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 50 000 до
100 000 лв. – 3 220 лева + 4 на сто за горницата над 50 000 лева. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си в срока за доброволно изпълнение след получаване на поканата за
доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. №
920/2009г. IV ГО на
ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и
длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите
от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и
разноските на взискателя за представителство, както и т.нар. окончателна такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 63
912, 80 лева, от които 42 756, 30 лева – левова равностойност на главницата от
21 860, 95 евро, законна лихва върху главницата до 25.06.2020г. в размер на 17
708, 67 лева – левова равностойност на 9 054, 20 евро и разноски по изпълнителния
лист в размер на 3 447, 83 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „д“
от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 3 776, 51 лева без ДДС или 4
531, 81 лева с ДДС. Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ в по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, са налага извод, че
жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи за разликата над сумата
от 4 531, 81 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 4 594,
21 лева с ДДС.
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “У.Б.” АД постановление от 29.06.2020г. по изпълнително дело № 20208520400115
по описа на частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 100 лева до 1 300 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20208520400115 по описа на частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 по описа на КЧСИ,
дължимо от “У.Б.” АД
от 1 300 лева и определя размер от 100
лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “У.Б.” АД постановление от 29.06.2020г. по изпълнително дело №
20208520400115 по описа на частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 4 531, 81
лева с ДДС до определения размер от 4 594, 21 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за
разноски от 29.06.2020г. по изпълнително дело № 20208520400115 по описа на частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 4 594, 21 лева и
определя размер от 4 531, 81 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.