Р Е
Ш Е Н И Е
№183
гр. Габрово, 22.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА - ТОДОРОВА
при секретаря
МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 178
по описа на съда за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.
208 и сл. АПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба от В.Л.Г. ***
против решение № 97 от 25.08.2022 г. по АНД №224/2022 г. на Районен съд –
Севлиево, с искане за отмяната му, като необосновано и незаконосъобразно. Посочва,
че с обжалвания пред РС Севлиево електронен фиш серия К №5772109 й е наложено
административно наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че съдът не е установил какво точно
нарушение е имал предвид АНО при съставяне на ЕФ с такава конструкция, защото
нарушенията по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП представляват две различни такива,
което води до невъзможност да се разбере какво нарушение е извършено, а това от
своя страна води до накърняване на правото на защита. Наличието на подобно
разминаване между фактическо положение и правна квалификация на извършеното
нарушение съставлявало съществено процесуално нарушение, което обуславя
отмяната на обжалвания ЕФ и е налице явна грешка в логическата ориентация при
формиране на изводите. В съдебното решение било посочено, че е постановено на
базата на писмени и гласни доказателства, но в съдебния протокол липсвали данни
за събрани гласни доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът ОД на МВР Габрово, редовно призован, не
изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в с.з.
Прокурорът изразява становище за неоснователност и
недоказаност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
Страните не представят доказателства и не правят
доказателствени искания.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл.
212 и чл.
213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава същата
е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш, серия
К, № 5772109 от 10.04.2022 г., издаден от ОД МВР - Габрово, с който, на осн.
чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на касационната жалбоподателка е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ АКН САМ S-1 №11743d5 и изразяващо се в превишаване на разрешената стойност
на скоростта от 50 км/ч в населено място на управляван от В.Л.Г. л.а. «Ауди А4
АВАНТ» с рег.№ **** със скорост от 67 км/ч или превишение със 17 км/ч., при
което нарушението е извършено при условията на повторност, в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ К/4810797. Като дата на извършване на нарушението е
посочена 10.04.2022 г., 8,57 ч., а като място - гр. Севлиево, ул. «Стефан
Пешев» 104.
Неоснователен е довода на касационния жалбоподател
относно постановяването на обжалваното решение въз основа на гласни
доказателства. Действително, първоинстанционният съд е допуснал техническа
грешка, като е посочил, че по делото са събрани и такива доказателства.
Изводите му са изградени обаче изцяло на основата на подробно посочените
писмени доказателства и в тази връзка не се установява допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Основателен е обаче доводът на касациония жалбоподател относно
наличието на процесуално нарушение, свързано с правната
квалификация на извършеното нарушение.
Още с жалбата срещу процесния електронен фиш санкционираното
с него лице е изложило съображения относно неясното посочване на нарушената
норма и невъзможността ал. 1 и ал. 2 да образуват конструкция и да са в
отношение на взаимовръзка досежно описаното
едно нарушение. В жалбата е изложено и друго възражение
относно прилагането на закона, а именно - че обосновката по чл. 182 ал. 4 от ЗДвП не е обвързана с административно-наказателна норма по ЗДвП /чл. 182 ал. 1
или ал. 2/.
Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 съдържа забрана за
превишаване на посочени в нея скорости на движение на ППС в населено място,
извън населено място, по автомагистрала и скоростен път. Разпоредбата на чл. 21
ал. 2 от ЗДвП гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В диспозитива на обжалваното решение на РС Севлиево
отразената в обжалвания електронен фиш правна квалификация е възпроизведена
изцяло, като в мотивите на решението е изложено, че: «В електронния фиш са
посочени и разрешената скорост, която предвид обстоятелството, че заснетият
автомобил е бил управляван в населено място, каквото е гр. Севлиево, е 50
км/ч., която се следва по силата на закона, без да е необходимо да се въвежда с
изричен знак /чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/. При това положение възражението
на жалбоподателката в тази насока се явява неоснователно.». На следващо място,
съдът е посочил, че основанието за наложената глоба е разпоредбата на чл. 182
ал. 4 от ЗДвП, като предвид конкретното превишение на скоростта на движение,
приложение намира нормата на чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и административното
наказание се определя в двоен размер на предвидената в този текст глоба.
Така изложените мотиви на първоинстанционият съда не
дават отговор на цитираните възражения на санкционираното лице. Съдът не е изложил обосновани мотиви, защо
възприема, че е налице нарушение на нормата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и защо тази
норма е относима към описаното в процесния електронен фиш нарушение, така като това е посочено в същия. Настоящата инстанция възприема доводът на касационната
жалбоподателка за несъвместимост между нормите на ал. 2 и ал. 1 на ЗДвП в
контекста на фактите, касаещи вмененото й нарушение, описани в процесния ЕФ. Едновременното
посочване на двете разпоредби на чл. 21 води до невъзможност за кое нарушение е
наложена административната санкция, а това накърнява правото на защита на
касационната жалбоподателка.
В обжалваното решение липсва отговор и на наведеното
възражение защо дадената от АНО правна квалификация на извършеното деяние се
възприема за правилна, след като в нея отсъства нормата на чл. 182 ал. 1 т. 2
от ЗДвП, на която съдът се позовава в мотивите си като основание за определяне
на наложената санкция.
Въпреки позоваването на цитираната, неупомената в ЕФ норма, в мотивите на решението не е
даден отговор на предпоставения от възраженията на жалбоподателката въпрос отсъстват
или са налице са основания за преквалификация на деянието чрез прилагането на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на осн. чл. 63 ал. 1 т.
4 и ал. 7 т. 1 от ЗАНН, и съобразно указанията в т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021
г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
СРС е пристъпил към изследване съставомерността на
нарушението, без преди това да изследва дали са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, каквито възражения са направени с въззивната жалба. Липсата на
мотиви в съдебния акт по отношение на направените с въззивната жалба възражения
за нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН /законните разпоредби, които са били
нарушени виновно/, представлява съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 т. 2 от НПК, приложими на осн.
чл. 63в от ЗАНН. Разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
339 ал. 2 от НПК изискват когато
въззивната инстанция потвърди акта, с който е наложено административно
наказание, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в
подкрепа на жалбата, което не е сторено в мотивите на оспореното решение.
Ако след отмяната на въззивното решение настоящата
касационна инстанция формира фактически и правни изводи по наведените от
наказаното лице доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, посочени в жалбата до СРС, то както наказаното лице, така и
наказващият орган ще бъдат лишени от правото им на защита и на справедлив
процес на две инстанции, тъй като решението на касационната инстанция не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция
приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени
нарушения - липса на решаващи мотиви по всички наведени оплаквания. Това обосновава
решение за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Севлиево, който да даде обоснован отговор на всички
поставени с първоначалната жалба против ЕФ оплаквания.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ решение № 97
от 25.08.2022 г., постановено по АНД №224/2022 г. на Районен съд – Севлиево.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ГАЛИН КОСЕВ/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/ДИЯН АТАНАСОВ/
2.
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА/