№ 538
гр. Плевен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 980 от 29.06.2022г по гр. дело № 1658/2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.432
КЗ ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., *** представлявано от С. П. да заплати на „Марти Мото“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен *** сумата от 1250
лева представляваща частичен иск от 13000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди в резултат на ПТП настъпило на
12.10.2020г. в гр.Плевен между ППС с рег № *** марка Сеат модел Алхамбра,
управлявано и собственост на Д. Р. Д. и ППТ с рег.№ ***, марка Ямаха, модел
ИЗФР1, собственост на „Марти Мото“ ЕООД и управлявано от М. О. Д.,
ведно със законната лихва, считано от 08.03.2021г. до изплащане на
вземането. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Марти мото
ЕООД , в която се възразява, че неправилно Пл РС е приел наличието на
съпричиняване на имуществените вреди в размер на 50 %. Според въззивника
1
доказателствата по делото сочат, че за настъпилото ПТП е виновен
единствено водача на л. а Сеат. Твърди се, че незаконосъобразно РС – Плевен
е възприел заключението на тройната експертиза, а не на комплексната
такава при участието на две вещи лица автотехнически експерти и съдебен
медик. Твърди се, че заключението на тройната експертиза за висока скорост
на мотоциклетиста не съответства на неговото състояние след настъпилото
ПТП, както и че при изследването си комплексната експертиза е приложила
съвременен метод на обследване, което не е сторено от тройната
автотехническа експертиза.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че заключенията на първата единична
експертиза, както и на тройната експертиза са съобразили всички
доказателства по делото, ВЛ И. е посетило мястото на ПТП, дадени са
подробни обяснения за приложената методика, разликите в коефициентите и
наличието на определен диапазон в техническата литература. Твърди се, че
правилно Пл РС е приел съпричиняване на вредите.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Въззивният съд приема, че жалбата е допустима. Видно от
материалите по делото предявеният частичен иск е уважен изцяло, но съдът в
мотивите си е приел наличието на съпричиняване на вредите в размер на
50%, поради което възниква въпросът за правния интерес на въззивника от
подаване на жалбата. Липсва възражение в този смисъл в подадения отговор
на въззивната жалба.
Съгласно разрешението, дадено по т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по
тълк.дело № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС ответникът е длъжен да изчерпи
правоизключващите си и правоунищожаващи възражения срещу
правопораждащите за субективното право на ищеца факти, каквото
правоизключващо / изцяло или за част от претендираното субективно
материално право / е и възражението за съпричиняване на вредите от
пострадалия, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. За да определи обезщетението за
вреди по предявен частичен иск, съдът, независимо дали има предявени или
2
не правоизключващи възражения от ответника, няма как да се произнесе
относно правопораждащите за правото на обезщетение факти, посочени по-
горе, частично, само до размера на претендираното с частичния иск. Той
разглежда обхвата на понесените увреди и търпимите от тях болки и
страдания в цялост и съобразно противопоставените от ответника
възражения, с оглед определяне на точния паричен еквивалент, но
ограничавайки уважаването на иска до размера по заявения петитум. При
уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено
нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти / юридическите факти, от които правоотношението
произтича /, страните по материалното правоотношение и съдържанието му
до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това,
че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата /остатъкът/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия , незаявен с предявения
преди това частичен иск , обем. По двата иска се претендира едно и също
вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Горните мотиви
са изтъкнати и в определение № 60243 от 22.06.2021 г по ч.т. дело №
918/2921 г на ВКС на РБ , първо т.о., макар и крайният извод на ВКС на РБ
да не съвпада с извода на настоящия въззивен състав. ВКС е приел, че
правопораждащите факти не са изключени от преценката на въззивния съд ,
но е приел жалбата за недопустима. Не може да се приеме, че съдът може да
съобрази изтъкнатите доводи срещу съпричиняването в производството по
подадената жалба от другата страна, която е активно легитимирана за това и
възниква въпросът как въззивният съд ще вземе отношение по тези въпроси
при липса на жалба от другата страна. Пл ОС счита, че в интерес на
правосъдието е да се приеме, че въззивникът има правен интерес от
подадената жалба доколкото за него не е налице друг способ, чрез който той
да атакува решението на съда относно съпричиняването.
3
СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на съпричиняване относно
причинените имуществени вреди и размера на това съпричиняване
РС е приел, че от представения по делото Констативен протокол за
ПТП е отразено, че на 12.10.2020г. около 12,25 часа е констатирано ПТП на
кръстовището на *** и *** между ППС с рег № *** марка Сеат модел
Алхамбра, управлявано и собственост на Д. Р. Д. и ППТ с рег.№ ***, марка
Ямаха, модел ИЗФР1, собственост на „Марти Мото“ ЕООД и управлявано от
М. О. Д.. В протокола е отразено, че по ППС марка Сеат модел Алхамбра е
установено деформирана предна част, деформиран преден ляв калник, а по
ППТ с рег.№ ***, марка Ямаха, модел ИЗФР1 – деформирана предна част,
охлузена задна и лява част. В процесния протокол за ПТП е отразено, че
водачът на л.а. марка Сеат модел Алхамбра навлязъл в кръстовището
образувано от *** и *** като не спазил знак Б2 и се ударил в движещия се по
*** мотоциклет марка Ямаха, модел ИЗФР1с рег.№ ***. Към протокола е
приложена схема с отразени посока на движение на двете ППС. Също в
протокола е отразено, че л.а. марка Сеат модел Алхамбра, с рег № *** има
сключена застраховка гражданска отговорност в ответното дружество „Бул
Инс“ за което има издадена застрахователна полица BG/02/120002129898,
валидна до 31.10.2020г. В показанията си свидетелят Д. Д., водач на л.а. марка
Сеат модел Алхамбра твърди, че навлязъл в кръстовището от ***. Преди
кръстовището имало знак „СТОП“, на който спрял, след което навлизайки,
видял идващия отляво мотоциклетист, но преценил, че ще успее да навлезе на
*** преди него и продължил. В обратен смисъл са показанията на свидетеля
М. Д., управлявал мотоциклета, който е заявил, че още след пешеходната
пътека до пицария „Кантоната“, движейки се по ***, видял движещия се по
*** лек автомобил, но продължил, тъй като очаквал, че водачът на лекия
автомобил ще спре на знак „Стоп“. 2 При тези гласни доказателства, съдът е
приел за установено, че водачът на лекия автомобил Д. Д. е предприел
маневра завиване наляво, за да навлезе в друг път. В момента, когато е
навлизал на *** видял приближаващия към него мотоциклет, управляван от
М. Д., непосредствено след което е настъпил удара между двете МПС. От
правна страна, съгласно разпоредбата на чл.25 ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме маневра да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се
4
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. С поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение, с което е предизвикал процесното ПТП с материални
щети. От правна страна, съгласно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380 КЗ. С оглед установеното от фактическа страна,
предявения иск е доказан по основание. По отношение на размера, съдът е
допуснал въпроси към назначените експертизи относно размера на щетите,
пазарната стойност на увредения мотоциклет. В трите заключение се сочи, че
уврежданията по мотоциклета са в причинно следствена връзка с механизма
на процесното ПТП, както и че съгласно вида на настъпилите повреди по
мотоциклета е налице тотална щета. Налице са различия относно стойността
на мотоциклета към момента на ПТП – 12.10.2020г., както и относно
стойността на запазените части. В първата експертиза се сочи, че стойността
на мотоциклета към датата на ПТП е 5613 лева, а стойността на запазените
части е 613 лева. Тази стойност вещото лице е получило след установяване на
заместителна стойност – 5180 лева, стойност на пазарните аналози – 6150
лева и ликвидационна стойност 5535 лева. След използване на тези три
метода и като е взел предвид тегловния коефициент , вещото лице е
установило стойността на мотоциклета към 12.10.2020г в размер на 5613 лева.
В тройното заключение, вещите лица са посочили ликвидационна стойност
7515 лева, заместителна стойност 5180 лева и метод на пазарните аналози
8350 лева. Използвайки тези три стойности, вещите лица са посочили
стойността на мотоциклета към 12.10.2020г в размер на 7065 лева, а
стойността на запазените части е 1000 лева. В комплексната експертиза,
вещите лица са посочили стойността на мотоциклета използвайки пазарната
стойност на сходни такива и годишно овехтяване и амортизация, като са
изчислили стойността му в размер на 13256 лева. Не са посочили стойност на
запазените части, които биха могли да се реализират. Не става ясно, според
РС, защо при получена стойност 11900 лева, същата се увеличава от датата
на събитието с една година, един месец и 19 дни, като този период въпреки
овехтяването е увеличил стойността на мотоциклета от 11900 лева на
5
13256,60 лева. Съдът е кредитирал заключението на тройната автотехническа
експертиза, тъй като вещите лица са аргументирали и обосновали най-пълно
изводите си. Използвали са три отделни стойности и са посочили като крайна
такава средно аритметичната такава. Използвана е методиката на Камарата на
оценителите в България, като са приложили три метода, а при метода на
заместителната стойност е определено износване на процесния мотоциклет
съотносимо с датата на въвеждане на МПС в експлоатация спрямо датата на
ПТП. От посочената стойност 7065 лева, следва да се приспадне стойността
на запазените части 1000 лева, което обосновава основателност на иска в
размер на 6065 лева. По отношение на възражението за наличие на
съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, съдът е назначил две
съдебно-автотехнически експертизи – единична и тройна и една комплексна
експертиза, включваща и медицинска част. При изготвяне на заключенията,
вещите лица, участвали в първата единична експертиза и в тройната такава са
използвали събраните в досъдебното производство писмени доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие, констативен протокол, снимков
материал, които са събрани непосредствено след реализиране на ПТП. В
първоначалната единична експертиза, вещото лице В.И. е посочил, че в
резултат на извършени математически изчисления се установява, че водачът
на мотоциклет „Ямаха“ е имал техническа възможност да предприеме
спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП при
скорост на движение 40 км/ч или по – малка от нея. В заключението се сочи,
че скоростта на лекия автомобил, в момента на навлизане в кръстовището е
12,7 км/ч, а към момента на удара е 26,7 км/ч. Скоростта на мотоциклета в
момента на първоначалния контакт при удара е била 101,2 км/ч, а преди удара
4 е била 113,11 км/ч. В резултат на тези изчисления, заключението е, че
произшествието категорично е предотвратимо от техническа гледна точка.
Ако за момент на възникване на опасността за двамата водачи се приеме
момента, в който челната част на автомобила навлиза в кръстовището, то
двете МПС са били на различно отстояние от мястото на удара – лекият
автомобил е бил на 5,1 м, а мотоциклета на 27,84 м. След изслушване на тази
експертиза, по искане на страните съдът е допуснал комплексна такава, в
която вещите лица са дали заключение относно поставените въпроси като са
използвали софтуерен продукт. Заключението е, че скоростта на лекия
автомобил е 29,42 км/ч, а на мотоциклета 68,85 км/ч. В заключението се сочи,
6
че ударът би бил предотвратим, ако водачът на лекия автомобил е спрял на
знак „Стоп“ и е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклетист.
С оглед разнопосочните заключения относно скоростта на движение на
мотоциклетиста, тъй като това обстоятелство следва да се установи във
връзка с направеното възражение за съпричиняване, съдът е допуснал до
изслушване и е назначил и тройна съдебно-автотехническа експертиза, в
която вещите лица изразиха становище относно различията на резултатите в
предходните две експертизи. В заключението вещите лица, след като са
посетили мястото на ПТП и са се запознали с писмените доказателства,
приложени в делото сочат, че на мястото на удара има ограничение на
скоростта от 40км/ч (стр.340). На мястото на кръстовището има обособено
място за контейнер и крайпътни дървета, които значително ограничават
видимостта на водача на лекия автомобил към посока откъм приближаващия
мотоциклет. След съобразяване на мястото, откъдето водачите на двете МПС
са могли да се възприемат, заключението сочи, че при спазване от страна на
мотоциклетиста разрешена скорост от 40 км/ч, той е имал техническа
възможност да предприеме спиране до мястото на удара, с което да
предотврати процесното ПТП. Отделно от това, водачът на лекия автомобил
също е имал техническа възможност да спре в непосредствена близост до
пътното платно на ***, където да изчака мотоциклета да премине през
кръстовището и едва тогава да предприеме маневрата завиване наляво. В
заключението се сочи, че след математически изчисления, при които са
заложени данните от делото, скоростта на движение на мотоциклета е 102,02
км/ч, а на лекия автомобил 26,46 км/ч. По отношение на различията в
посочената скорост на мотоциклета в заключението на предходната
експертиза, вещите лица са посочили, че при изготвената комплексна
експертиза със софтуерния продукт "Virtual Crash" е технически възможно
получаване на данни за скоростите на двете МПС, но липсват аналитични
изчисления за извършена проверка, дали тези скорости са съизмерими с
обективните данни по делото и дали отговарят на действащите физични
закони. Експертите сочат, че аналитичната проверка се прави като се сравнят
ударните импулси на двете МПС по големина, посока и направление.
Констатирали са, че на страница 16 (стр. 260 от делото) са приложени две
снимки за видимостта на двамата водачи към траекториите на движение на
МПС, като същите са заснети на голяма височина спрямо местонахождението
7
на водачите управлявали МПС и те са несъотносими с реалната видимост,
ограничаващи възможността за възприятия от крайпътни дървета
разположени върху северния тротоар на *** и поставения контейнер. На
страница 19 (стр.263 от делото) е определена и записана скорост на
мотоциклет "Ямаха" към момента на удара 19,13 м/сек = 68,85 км/час и
скорост за автомобил "Сеат" 8,17 м/сек = 29,42 км/час. Тези числени
стойности от програмния продукт са посочени също на стр. 20 (стр.264 от
делото-снимка № 1). Определена е също и скоросттта на двете МПС след
удара (стр.264 от делото-снимка № 2) - скорост на мотоциклет "Ямаха" 41,19
км/час = 11,44 м/сек, а на автомобил "Сеат" 31,73 км/час = 8,81м/сек. Вещите
лица в тройната експертиза са извършили проверка на числените стойности
на ударните импулси за всяко едно от двете МПС и са констатирали следното
неравенство: Sc - 4774 N.s > Sc - 2695 N.s При това изчисление са направили
извод, че ударните импулси за двете МПС към момента на контакт не са
еднакви, което говори за не съотносимост на определените скорости при
изготвената симулация в КМАТЕ със софтуерния продукт "Virtual Crash" с
действието на физичните закони при удар между две МПС (занижена е
стойност на скоростта на мотоциклета спрямо реалната при удара и не
отговаряща на числената стойност на оборотомера на МПС, ко йто е
установен при огледа на ПТП с показваща стойност от 10 000 об/мин).
Отделно от това, определената скорост на мотоциклета (респективно загубата
на скорост при удара) от КМАТЕ със софтуерния продукт "Virtual Crash” е
несъотносима и с наличните пластични деформации върху процесния
автомобил "Сеат" получени след ПТП (снимка № 15 от фотоалбума на ПТП 6
на стр. 82 от делото). В заключение сочат, че изготвената КМАТЕ със
софтуерния продукт "Virtual Crash” липсва аналитичен математичен
алгоритъм, чрез който са получени стойността на скоростта за всяко едно от
двете МПС към момента на удара, за да бъдат проверени какви са входящите
данни вложени при изчисленията и съотносими ли са те с обективните данни
по делото. В съдебно заседание вещите лица са заявили, че в комплексната
експертиза, данните по деформациите на превозните средства са занижени и
занижени са вкарани като първоначални данни в софтуерния продукт, което е
дало и занижената скорост на движение на мотоциклета. При така
изложеното, съдът дава вяра на изготвената тройна съдебнаавтотехническа
експертиза, в която вещите лица са съобразили писмените доказателства от
8
досъдебното производство, както и наличните деформации по мотоциклета и
автомобила. Безспорно се установява,според РС, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допуснал
процесното ПТП, тъй като е имал техническа възможност, когато е видял
приближаващия отляво водач на мотоциклет, да спре и да го пропусне. От
друга страна, водачът на мотоциклета също е имал възможност да спре и да
предотврати удара, но несъобразената скорост, с която се е движил не му е
позволила. Ако е управлявал мотоциклета с разрешената в участъка скорост
от 40 км/ч, той би могъл да спре преди мястото на удара. Съдебната практика
приема, че съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на обективна причинноследствена връзка, а
субективното отношение /вината/ на пострадалия е ирелевантно. Принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди,
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици. В случая, според РС, е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да се обсъжда въпроса за наличието на
вина на пострадалия. Установява се, според РС, съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, в резултат на управление на МПС
със скорост значително над допустимата. По тези съображения съдът е
направил извод, че противоправното поведение на ищеца обосновава извод
за 50 % 7 съпричиняване на вредоносните последици и дължимото
обезщетение следва да бъде намалено с посочения процент. Съобразно
приетото, че стойността на мотоциклета към 12.10.2020г. след приспадане
стойността на запазените части е 6065 лева, то предявеният иск е приет за
основателен до сумата от 3032,50 лева. Тъй като искът е предявен за сумата
от 1250 лева, то същият е уважен изцяло.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е законосъобразно и правилно
РС е изложил мотиви за изводите си, които се възприемат от
въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
РС – Плевен е изложил подробни мотиви за изводите си, вкл. и защо е
възприел заключението на тройната експертиза по делото. Обсъдил е в
9
съвкупност всички събрани по делото доказателства.
Въззивният съд приема за неоснователни възраженията на
въззивника относно невъзприемането на заключението на комплексната
експертиза от двама автотехнически експерти и съдебен медик. РС – Плевен е
изтъкнал аргументите, поради които е възприел заключението на тройната
експертиза и въззивният съд е напълно съгласен с тях. С оглед възражението,
че получените травми от водача на мотоциклета не съответстват на приетата
от единичната и тройната експертизи скорост от над 100 км следва да се
посочи, че ВЛ съдебен медик в съдебно заседание на 28.03.2022г пред РС –
Плевен е заявил, че при този механизъм на ПТП не може да се ангажира с
посочването на каквато и да е скорост по медицинските данни. Заявил е също
така, че мотоциклетистът е с много тежка травма, която е и съчетана. Тялото
се е отделило от мотоциклета, има падане, приплъзване и превъргаляне. В
този смисъл не могат да се приемат възраженията на въззивника, че
получените травми не съответстват на по – високата скорост. Следва също
така да се отбележи, че и комплексната експертиза приема наличието на
скорост на мотоциклета близо два пъти по – висока от разрешената в района
на настъпилото ПТП. Вещите лица от тройната експертиза са дали подробни
обяснения за прилаганите методи и тяхната комбинация, както и за
специалните технически показатели, по които има възражения във въззивната
жалба. Изводът на РС – Плевен относно приетото съпричиняване на вредите е
обоснован на събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото следва да се осъди въззивника да
заплати на другата страна разноски в размер на 1080 лв адвокатско
възнаграждение с ДДС при липса на възражение за прекомерност в
подадената молба преди съдебното заседание по делото и с оглед
представения по делото на л. 26 от делото договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №980 от 29.06.2022г по гр. дело
№ 1658/2021 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА „Марти Мото“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., *** деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 1080 лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11