РЕШЕНИЕ
№487
гр. Пазарджик, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, въззивен състав, в
публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Катя Кентова, като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д. № 392 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 73 от 18.01.2019г., постановено по гр.д. № 952/2017г. по описа на
Районен съд-Пазарджик, е уважен предявеният от Ц.А.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** и И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение
на ответниците Е.К.З., Ц.Т.З., П.Т.З., и тримата с адрес: *** и С.Д.Б.,
с адрес: ***, че ищците са собственици на дворно място с площ от 66,00 кв.м.,
повдигната в син цвят на скицата на вещото лице Б. (на л. 130 от делото), разположено между имотната
граница за парцели X-238 и II-238 в кв. 37
по плана на с.Й., утвърден със заповед № 1786/31.10.1962г. и границата за
парцели IV-743
и III-420 в кв.33 по плана на с. Й., утвърден със Заповед №
131/25.05.2004г., която част при одобряване на плана със заповед №
131/25.05.2004г. е заснета погрешно към имота на ответниците Е.К.З., Ц.Т.З., П.Т.З.
и С.Д.Б., представляващ УПИ III-420 в кв.
33 по плана на с. Й.. Със същото съдебно решение ответниците Е.К.З., Ц.Т.З., П.Т.З.
и С.Д.Б. са осъдени, на
основание чл. 108 от ЗС, да предадат на ищците
Ц.А.Н. и И.Т.Т. владението върху дворно място с
площ от 66,00 кв.м., повдигната в син
цвят на скицата на вещото лице Б. (на л. 130
от делото), разположено между имотната граница за парцели X-238 и II-238 в
кв. 37 по плана на с.Й., утвърден със Заповед № 1786/31.10.1962г. и границата
за парцели IV-743 и III-420 в
кв. 33 по плана на с. Й., утвърден със Заповед № 131/25.05.2004г. Присъдени са
разноски в полза на ищците.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците Е.К.З. и П.Т.З.,
чрез адв. Т.В., с която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно
и незаконосъобразно. Излага се, че събраните по делото доказателства не водят
до извода за основателност и доказаност на предявените искови претенции. Твърди
се, че първоинстанционният съд е игнорирал постигнатото между страните
споразумение за всеки един от имотите, респ. че същото не е оспорено от
ищцовата страна. От друга страна била налице изтекла давност, като контролираната
инстанция неправилно приела, че давността е започнала да тече от 2012г.
Поддържа се, че давностният срок е установен от закупуването на имота през
1964г., в която насока са и събраните по делото доказателства, като през
годините границите били едни и същи. Твърди се, че неправилно районният съд е
възприел повторната единична експертиза, а не тройната съдебно-техническа
експертиза, която давала пълно и точно заключение по всички поставени по делото
въпроси. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с
който предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Не се представят доказателства. Не се правят
доказателствени искания.
Въззиваемите
Ц.Н. и И.Т., чрез адв. А.К., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, са подали
отговор на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна. Намират
първоинстанционното съдебно решение за правилно, обосновано и законосъобразно.
Излагат, че твърдението във въззивната жалба за наличие на споразумение между
страните за взаимна размяна на части от имотите и придобиване на същите по
давност е невярно и недоказано. Сочат, че от показанията на свид. П. Н. и
признанията на ответника С.Б. по категоричен начин се установява, че през
2012г. ответниците едностранно са преместили съществуващата ограда между двата
процесни имота и са навлезли в имота на ищците. Твърдят, че границата между
двата имота по плана от 1962г. представлява имотна граница между тях, както и че
е налице грешка в кадастъра по плана от 2004г., защото не отразява
действителното състояние на имотите – границите и очертанията в кадастралната
карта при създаването на четири самостоятелни обекта на собственост, одобрени с
плана от 1962г., което е действителното състояние на имотите, съобразно правата
на собственост. Молят първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
В срока
на обжалване на съдебното решение ответникът С.Б. е подал частна жалба срещу
постановеното по първоинстанционното дело Определение № 1287/22.04.2019 г., с
което на основание чл. 248 от ГПК
е отхвърлено искането на страната за изменение на решението на районния съд в
частта за разноските. В жалбата се сочи, че ответниците са осъдени да заплатят
на ищците сумата от 1340,00 лв. – разноски по делото. Твърди се, че районният
съд неправилно е приел, че ответникът С.Б. оспорва исковете. Излага се, че в
нито един момент от производството по делото жалбоподателят не е оспорвал
исковите претенции, като единствено в последното съдебно заседание се опитал да
внесе яснота относно това от къде идва разликата в площта, предмет на делото, на
база собствените му измервания, като констатациите му били в полза на ищцовата
страна. Ответникът С.Б. твърди, че с поведението си не е давал повод за завеждане
на делото, тъй като за разлика от другите участници в процеса в последното
съдебно заседание заявил, че не иска нищо от този спор. Счита, че това му
изказване и процесуално поведение, обосноваващи извод за основателност на
исковете, следва да се считат за признание на предявените искове. Поради това
били налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следвало да се възлагат
разноски в негова тежест. Моли да бъде отменено първоинстанционното съдебно
определение.
В законоустановения
едноседмичен срок е постъпил отговор от насрещната страна по така подадената
частна жалба, в който се излага, че същата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а определението на районния съд - правилно, обосновано и
законосъобразно.
В открито
съдебно заседание въззивниците Е.З. и Т. З., чрез процесуалния си представител
адв. Т.В., поддържат въззивната жалба. Не правят доказателствени искания и не ангажират нови
доказателства. Ответниците в първоинстанционното съдебно производство – Ц.З. и С.Б.,
редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.
Въззиваемата И.Т., редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и
с адв. А.К.. Въззиваемата Ц.Н., редовно призована лично и чрез пълномощника адв. А.К., не се явява в
открито съдебно заседание. Изпраща процесуален представител - адв. А.К.. Въззиваемите поддържат неоснователността
на въззивната жалба и частната въззивна жалба и молят да бъдат оставени без
уважение по съображения изложени в отговорите към тях. Не правят
доказателствени искания и не ангажират нови доказателства.
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното
производство срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Районният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС.
Допустимо е съединяването на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
с иск за ревандикация, защото ищецът винаги има правен интерес да ревандикира
частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника,
независимо от това дали тази част е заснета правилно или неправилно в
кадастралната карта (в този смисъл ТР № 8/23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС,
Определение № 147/10.03.2016г. на ВКС по гр. д. № 310/2016г., I г.о.).
В
исковата молба се твърди, че ищцата Ц.Н. е единствен наследник на А.С.М., бивш
жител ***, починал на 29.01.1984г. Сочи се, че наследодателят А.М. притежавал
по наследство и делба, извършена по гр.д. №103/1962г., два новообразувани
парцела, съгласно регулационните изменения във връзка с делбата, утвърдени със
Заповед № 1786 от 31.10.1962г., находящи се в кв. 37 по плана на с. Й., а
именно: парцел II-238, с площ от 854 кв.м., ведно
с построените в него жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка и
парцел X-238, с площ от 846 кв.м., незастроен. Заявява се, че
съгласно посоченото утвърдено регулационно изменение вътрешните парцелни
граници на двата парцела съвпадат с имотните им граници.
Твърди
се, че с Нотариален акт № 66, том I, н.д. №159/14.02.1964г.
А.М. продал на Ц.Т.З. парцел II-238, с площ от 854 кв.м., в кв. 37 по регулационния
план на с. Й., заедно с построената в него жилищна сграда. След тази продажба било
извършено регулационно изменение със Заповед № 3371 от 26.06.1968г, по силата
на която за части от парцели II-238, X-238, XI-238 и XII-238 в кв. 37 по плана на с. Й. било предвидено
отчуждаване за детска площадка, като бил отреден новообразуван парцел XV-детска площадка в кв. 33 по плана на с. Й., поради
което и новообразуваните парцели получили следната номерация: парцел III-420, който съответствал на парцел II-238 по предходната регулация, парцел IV-420, който съответствал на парцел X-238 по предходната регулация, парцел VIII-416, който съответствал на парцел XI-238 по предходната регулация и парцел IX-668, който
съответствал на парцел XII-238 по
предходната регулация. Бил определен нов номер на квартала, именно – номер 33
по плана на с. Й..
Излага се,
че с Нотариален акт № 171, том II, н.д. №1037/18.06.1981г.
А.М. прехвърлил на ищцата И.Т. чрез замяна парцел IV-420, в кв. 33 по плана на с. Й., с площ от 700,00
кв.м., незастроен, в който през 1981г., въз основа на проект и строително
разрешение, същата построила жилищна сграда, а по-късно през 1991г. отново въз
основа на одобрена строителна документация изградила гараж, находящ се в
североизточната част на имота, на уличната регулационна линия и на имотната–парцелна
граница между парцел IV-420 и собствения
на ответниците парцел III-420.
Сочи се, че с Нотариален акт № 173, том I, н.д. № 334/31.01.1991г. Ц.Т.З. и съпругата му П.Л. З.
прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на сина си Т. Ц. З. -
наследодател на ответниците Е.З., Ц. З. и П.З. новообразувания парцел III-420 в кв. 33 по плана на с. Й. с площ от 732,00 кв.м.,
ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда.
Излага
се, че с Нотариален акт № 77, том VIII, н.д.
№ 2672/16.07.1996г. Т. Ц. З. и съпругата му – ответник по делото Е.К.З. продали
на Д.С. Б. 458/732 ид.ч. от парцел III-420,
в кв. 33 по плана на с.Й., целият с площ от 732,00 кв.м., заедно с построената
в имота триетажна масивна жилищна сграда с площ от 132,00 кв.м., състояща се от
партерен етаж с два гаража и избени помещения, два жилищни етажа и мансарден
етаж, както и че впоследствие с Нотариален акт № 131, том VII, рег. № 11809, н.д. № 441/30.12.2005г. Д.С. Б. и
съпругата му Л.Б.Б. продали на ответника С.Д.Б. въпросните 458/732 ид.ч. от УПИ
III-420, в кв. 33 по плана на с. Й., ведно с построената в
него масивна триетажна жилищна сграда с
площ от 132,00 кв.м., състоящата се от партерен етаж с два гаража и избени
помещения, два жилищни етажа и мансарден жилищен етаж.
Твърди се,
че предвиденото мероприятие за изграждане на детска площадка не е реализирано,
не е извършено никакво обезщетение и имотите са възстановени на бившите
собственици по площ и по граници, такива каквито са били към момента на
отчуждаването им за посоченото мероприятие. Във връзка с това е извършено ново
регулационно изменение, утвърдено със Заповед № 131 от 25.05.2004г., с което се
заличава парцел XV, предвиден по предходния план за детска площадка и са създадени
нови парцели, а именно – парцел III-420 за имота на ответниците, парцел IV-743 за имота на ищците, парцел VIII-416 за собственика на парцел XI-238 по плана на с. Й.,
утвърден със заповед № 1786 от 31.10.1962г. и парцел IX-668 за собственика на парцел XII-238 по плана на с. Й., утвърден със заповед № 1786 от
31.10.1962г.
Сочи се,
че тъй като част от парцел X-238
в кв. 37 - собственост на А.С.М. по плана
на с. Й., утвърден със Заповед № 1786 от 1962г., е била отчуждена за детска
площадка с регулационното изменение, утвърдено със Заповед №3371 от
26.06.1968г., а имотът е реституиран, поради нереализиране на мероприятието, собствеността
се възстановява в неговия патримониум, респективно след смъртта му в лицето на
неговите наследници - в случая ищцата Ц.Н.
като негов единствен наследник за реституираната част. Поради това ищците се
явяват съсобственици на новообразувания УПИ IV-743 в кв. 33 по сега действащия план на с.Й..
Ищците
твърдят, че въпреки предвиденото отчуждаване и извършените регулационни промени
не са били отстранявани от имота и до преди четири-пет години, когато
ответниците разрушили и премахнали оградата от бетонови колове и телена мрежа,
която минавала по имотната граница, съгласно плана от 1962г., го владели в
имотните му граници, съгласно този регулационен план. Заявяват, че утвърденото
регулационно изменение със Заповед №131 от 25.05.2004г. и действащ към момента
регулационен план е извършено при грешна кадастрална основа, тъй като имотната
граница между парцел IV-743 и
съседния парцел III-420 по плана на с. Й. не е
заснета такава каквато е по плана от 1962г. Сочат, че ответниците поставили
нова ограда по грешно заснетата и утвърдена с плана от 2004г. граница, завзели
спорната част от имота на ищците с площ от 50,00 кв.м. и оспорвали
собствеността им върху нея. Молят за уважаване на предявените искови претенции.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
Е.З., Ц.З. и П.З., в който сочат, че действително са наследници на Т. Ц. З.. Не
оспорват твърдението, че през 1991г. Т. З. е придобил от родителите си срещу
задължението за гледане и издръжка правото на собственост върху парцел III-420 в кв. 33 по плана на с. Й., както и че през 1996г.
той и съпругата му – ответницата Е.З. са продали 458/732 ид.части от този имот
на лицето Д. Б., което впоследствие е прехвърлило правото на собственост върху
придобитите 458/732 ид.части от имота на сина си – ответника С.Б.. В отговора
на исковата молба се твърди, че още през 1969г. между имота на ищците и този на
ответниците е имало ограда на бетонни колове и телена мрежа, каквато съществува
и до този момента. Оспорва се твърдението, че
допреди 4-5 години ищците ползвали имота си в старите му имотни
граници, след което част от имота им била завладяна от ответниците. Сочи се, че
през 2004г. е извършена промяна на регулационния план, засягаща имотите на
страните, като към същите е придадена площта на бившия парцел XV - детска площадка. Твърди се, че между техния общ
наследодател Ц.З. и наследодателя на ищците А.М. е постигнато устно
споразумение за промяна на границите, установени с плана от 1962г. като Ц.З. е
отстъпил част от лицето на парцела си, а като компенсация, наследодателят на
ищците е отстъпил част от имота си в дъното без уравнение в пари. Твърди се, че
по този начин граничната линия по плана от 1962г. е изправена в следващите
планове и при съобразяване с тази линия и двете страни взаимно си дали съгласие
и построили гаражи. Оспорва се твърдението, че при изработване на плана от
2004г. е допусната грешка в кадастралната основа, защото границата е била
материализирана с ограда и е заснета като имотна граница при съобразяване с
правилото на параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Сочи се, че част от бившия имот
на ищците е заснет като част от имота на ответниците не поради грешка в
кадастъра, а по силата на приложен предходен регулационен план и правилото на
параграф 5, ал.1 от ПЗР от ЗКИР, респ. чл.33 от ЗТСУ (отм). Наред с това се
излага, че дори и да е налице твърдяната грешка в кадастъра, то ответниците
владеят имота в днешните парцелни граници включително чрез присъединяване на
владението на техния пряк наследодател Т. З., както и присъединяване на
владението, осъществено в тези граници от общия наследодател Ц.З. още от 1969г. до настоящия момент,
продължило явно и спокойно, поради което
са придобили имота по давност в рамките на притежаваната от тях идеална част. Излага
се становище, че е недопустимо обективно кумулативно съединяване на иск по чл.
54, ал. 2 от ЗКИР с иск по чл. 108 от ЗС, както и че производството следва да
бъде прекратено в частта относно исковата претенция по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Прави се искане да се отхвърли предявения иск по чл. 108 от ЗС, поради неговата
неоснователност.
В срока
по чл.131 от ГПК отвеникът С.Б. не е подал писмен отговор.
В съдебно
заседание от 05.06.2018г. районният съд, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
допуснал увеличение да двете искови претенции относно заявената спорна площ и е
приел, че претендираната част от имота на ищците, за която се твърди, че е
погрешно заснета към имота на ответниците и се владее от последните е 66,00
кв.м.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото
не се спори, а и се установява от представеното Удостоверение за наследници
изх. № 2 от 11.01.2017г, издадено от Кметство - с. Й., че ищцата Ц.ка А.Н. е
единствен наследник по закон - дъщеря на А.С.М., бивш жител ***, починал на
29.01.1984г.
Липсва
спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че наследодателят на ищцата Ц.ка Н. – А.М. е притежавал по
наследство и делба, извършена по гр.д. №103/1962г. два имота: парцел II-238 с площ от 854 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда и паянтова селскостопанска постройка и парцел X-238 с площ от 846 кв.м., незастроен, съгласно регулационно
изменение, утвърдено със Заповед № 1786 от 31.10.1962г., и двата парцела,
находящи се в кв. 37 по плана на с.Й..
Видно от
представения Нотариален акт № 66, том I, н.д. №159/14.02.1964г.
на Пазарджишки народен съдия наследодателят на ищцата Ц.ка Н. – А.М. е продал
на Ц.Т.З. парцел II-238 с площ от 938,00 кв.м. в
кв. 37 по регулационния план на с. Й., заедно с построената в него жилищна
сграда.
От
приложения по делото Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 171, том II, н.д. №1037/18.06.1981г. по описа на Районен
съд-Пазарджик се установява, че А.М. е прехвърлил на ищцата И.Т. чрез замяна правото
на собственост върху парцел IV-420, находящ
се в кв. 33 по плана на с. Й., с площ от 700,00 кв.м., незастроен.
Видно от представения
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 173, том I, н.д. № 334/31.01.1991г. на
Нотариус при Районен съд - Пазарджик Ц.Т.З. и съпругата му П.Л. З. са
прехвърлили на сина си Т. Ц. З. - наследодател на ответниците Е.З., Ц.З. и П.З.
правото на собственост върху новообразувания парцел III-420, в кв. 33 по плана на с. Й., с площ от 732,00 кв.м.,
ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда.
От
представения Нотариален акт № 77, том VIII,
дело № 2672/16.07.1996г. на Нотариус при Районен съд - Пазарджик се установява,
че Т. З. и съпругата му - ответницата Е.К.З. са продали на Д.С. Б. 458/732
ид.ч. от парцел III-420 в кв. 33 по плана на с. Й.,
целият с площ от 732,00 кв.м., заедно с построената в него триетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 132,00 кв.м., състояща се от партерен етаж с два
гаража и избени помещения, два редовни жилищни етажа и мансарден етаж.
От
представения по делото Нотариален акт № 131, том VII, рег. № 11809, н.д. № 441/30.12.2005г. се установява,
че Д.С. Б. и съпругата му Л.Б.Б. са продали на ответника С.Д.Б. 458/732 ид.ч.
от УПИ III-420 в кв. 33 по плана на с. Й., общ. Пазарджик, ведно с
построената в него масивна триетажна жилищна сграда с площ от 132,00 кв.м.,
състоящата се от партерен етаж с два гаража и избени помещения, два редовни
жилищни етажа и мансарден жилищен етаж.
Видно от
приложения констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 22.04.2003г. на Кметство с. Й., общ.
Пазарджик границите на имоти с пл. №№ 420, 416 и 668 в кв. 33 по плана на с. Й.
не са вярно заснети и отразени в кадастралния и регулационния план на
посоченото село, както и не е заснет имот с пл. № 743 в кв. 33 по плана на с.Й..
От
представената по делото Заповед № 257/15.10.2003г., издадена от Кмета на Община
Пазарджик, се установява, че на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 във вр. параграф
6, ал. 6 от ПЗР на ЗУТ и въз основа съставения констативен протокол от
22.04.2003г. за отстраняване на грешки и непълноти в одобрения кадастрален план
на с. Й. е одобрено попълването на кадастралната основа с верните имотни
граници на имоти с пл. №№ 416, 420, 668 и новозаснет имот пл. № 743 в кв. 33 по
одобрения кадастрален план на с.Й..
Въззивният
съд намира за необходимо тук да посочи, че правилно при формиране на правните
изводи районният съд не е кредитирал въпросния констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 22.04.2003г.
и издадената въз основа на него Заповед № 257/15.10.2003г. на Кмета на Община
Пазарджик, тъй като при извършване на заснемането не са участвали всички
заинтересовани лица, съсобственици на имотите към момента на съставяне на акта,
а именно ищцата Ц.ка Н., лицето Д. Б.-праводател
на ответника С.Б., ответниците Е.З. и Ц.З..
От
представената по делото Заповед № 131/25.05.2004г. на Кмета на Община Пазарджик
се установява, че на основание чл.134, ал. 1, т.1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
одобрен проект за изменение на ПР за УПИ III-420, IV-420
(сега парцел IV-743), V-422, VII-421, VIII- 416, IX-668, XV-Детска площадка и улица-тупик в кв. 33 по плана на с.Й.,
с който се заличават УПИ XV и улица-тупик,
предвидена за обслужването му, поради нереализирано мероприятие и се проектират
УПИ, както следва: УПИ III-420
(за имота на ответниците), УПИ IV-743
(за имота на ищците), УПИ V-422, УПИ VII-421, УПИ VIII-416 и УПИ IX-668.
При
разглеждане на делото от първоинстанционния съд са назначени и изготвени две
единични съдебно-технически експерти и една тройна съдебно-техническа
експертиза. Правилно районният съд не е кредитирал заключението на единичната
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Й.Г., тъй като същото е
необосновано. Видно от заключителната част на другата единична
съдебно-техническа експертиза вещото лице Д. Б. е изготвила заключението след
анализ на приложените по делото документи и всички съществуващи планове за
имотите, направен оглед на място, на база предоставената геодезическа снимка с
възложител С.Б., геодезическо заснемане през 2011г. и протокол за трасиране и
скица към него от 2012г. Вещите лица, изготвили тройната съдебно- техническа
експертиза са работили само по писмени данни, не са извършвали оглед и
измервания на място, а са градили изводите си на база геодезически заснемания,
извършени по почин на ответниците през 2011г и 2017г., на геодезическо
заснемане, което е внесено в СГКК-Пазарджик и предстои да бъде прието, както и
на неодобрен кадастрален план от 1990г.
Съгласно
констативно-съобразителната и заключителните части на единичната
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д. Б. и тройната
съдебно-техническа експертиза първият регулационен план на с. Й., общ.
Пазарджик, е одобрен през 1921г. Процесните имоти с пл. №№ 420 и 743 са част от
имот с пл. №238, за който е бил отреден парцел II-238 в кв. 37 по плана на с. Й.. Изработено е частично
изменение на регулацията, одобрено със Заповед № 1786 от 31.08.1962г., като парцел
II-238 след съдебна делба е разделен на четири парцела.
Новообразуваните парцели са следните: парцел II-238 с площ от 854,00 кв.м., парцел X-238 с площ от 846,00 кв.м., парцел XI-238 с площ от 770,00 кв.м. и парцел XII-238 с площ от 1030,00 кв.м. С действащия последващ регулационен план на с.
Й., одобрен със заповед № 3371 от 25.07.1968г., от парцели II-238 и X-238 и част от
парцели XI-238 и
XII-238 е обособен имот пл. №420, за който са образувани
парцели III-420 и IV-420 в кв. 33
на посоченото село. Част от имот пл. № 420 попада в парцел XV-детска площадка по плана на с. Й.. През 1990г. е
изработен нов кадастрален план на с. Й., който към момента не е одобрен, като
парцели III-420 и IV-420
са обособени като отделни имоти,
съответно имот с пл. № 626 с площ от 1016 кв.м. и имот пл. № 625 с площ от 855
кв.м. В имотите са отразени построените сгради както следва: в имот пл. №626 -
масивен гараж с площ от 22,00 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 70,00
кв.м. и стопанска сграда с площ от 14,00 кв.м. В имот пл. № 625 - масивен гараж
с площ от 40,00 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 105,00 кв.м. и масивна
сграда с площ от 10,00 кв.м. Границата между двата имота е показана като
материализирана – полумасивна ограда. Тъй като мероприятието детска площадка не
е било реализирано, по инициатива на собствениците на имот пл. №420 е
образувана преписка за изменение на
кадастралния и регулационен план. Подадена е молба вх. № 954/21.04.2003г. за
отразяване на верните имотни граници на имоти пл. № 420, 416 и 668, в кв. 33 по
плана на с. Й.. Съставен е акт за непълноти и грешки като в графичната част са отразени промените
и в новообразувания имот пл. № 743. Със заповед № 257 от 15.10.2003г. е
одобрено попълването на кадастралната основа с верните имотни граници на имоти
№420, 416, 668 и новозаснетия имот пл. №743 в кв. 33 по плана на село Й.. Със
заповед №131/25.05.2004г на Кмета на община Пазарджик е одобрен проект за
изменение на плана за регулация за УПИ III-420, IV-420, V-422, VII-420, VIII-416 IX-668 и XV-детска площадка и улица тупик, с който се
заличават УПИ XV-детска площадка и улица тупик, поради нереализирано
мероприятие и се проектират УПИ за имотите, както следва: III-420, IV-743, V-422,VII-420, IX-668 и VIII-416.
След
анализ на приложените по делото документи, съществуващите планове за имотите и
предоставените геодезически заснемания, както и цифровия модел на неодобрената
кадастрална карта на с. Й., вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа
експертиза са посочили, че границата между парцели II-238 и X-238 в кв.37, образувана
съгласно регулационното изменение, одобрено със заповед №1786 от 31.10.1962г.,
към дадения момент не представлява имотна граница. До друг извод е достигнало
вещото лице Д. Б., като е посочила, че
парцелната граница между парцели II-238 и X-238 в кв. 37 по плана на с. Й., утвърден със Заповед №
1786/31.10.1962г. може да се приеме за имотна граница, за която обаче няма
данни да е била материализирана по този начин.
Според
вещото лице Д. Б. по плана, утвърден със Заповед № 131/25.05.2004г., има грешка
в отразяването на имотната граница между
парцели III-420 и IV-743, в кв.
33, изразяваща се в това, че в него не е отразена границата, която е
съществувала на място от много години (границата
между двата имота, заснета през 2011г. преди трасирането), а е отразена грешна граница, по която е одобрена
регулацията и която е трасирана на място. Единичната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж. Д. Б. и тройната съдебно-техническа експертиза
дават еднакъв отговор на въпроса относно площта на парцели II-238 и X-238 по плана
от 1962г., а имено: 854,00 кв.м. на парцел II-238 и 846,00 кв.м. на парцел X-238. В заключението си вещото лице Д. Б. е посочила,
че съгласно плана от 1968г. площта на парцел III-420 е 732,00 кв.м., а площта на парцел IV-420 е 700,00 кв.м. Според тройната съдебно-техническа
експертиза съгласно плана от 1968г. площта на парцел III-420 е 740,00 кв.м., а площта на парцел IV-420 е 714,00 кв.м. Вещото лице Д. Б. е посочила, че с плана от
1968г. на с. Й. е образуван парцел XV-детска
площадка в кв. 33. С техническия протокол от имот пл. № 420 се обособяват два имота
с пл. № № 420 и 743 и се коригира имотната граница с имоти пл. № № 416 и 668. По
така одобрената кадастрална основа от новообразувания вече имот пл. № 420 в
парцела „Детска площадка“ участва с 250,00 кв.м., а имот пл. № 743 участва в
парцела „Детска площадка“ със 172,00 кв.м. Съгласно регулационното изменение от
2004г., парцел III-420 е с площ от 1018 кв.м., а
площта на парцел IV-743 е 854 кв.м. Според двете експертни
заключения границата между парцели II-238 и X-238 в кв. 37 по плана на с. Й. от 1962г. не съвпада с
границата между парцелите III-420 и IV-743 в кв. 33 по плана от 2004г., като вещото лице Д. Б.
е посочило, че разликата се изразява в това, че на място е била материализирана
с мрежа и колове граница, която е поставена със съгласие на двете страни, а не
е материализирана границата между УПИ II-238 и X-238, съответсваща на документите за собственост и на
графичната част на плана от 1962г. Вещото лице Б. е изготвила скица (намираща се на л. 130 от делото), в която са съвместени плановете от 1962г. и 2004г. При
налагане на един върху друг на плана от 1962г. и плана от 2004г. има
разминаване в границата между двата имота, като границата по плана от 2004г.
сравнена с границата по плана от 1962г. е отразена в полза на ответниците в
дъното - 66,00 кв.м. и в полза на ищците в лицето на имотите - 29,00 кв.м. Според
заключенията на единичната съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Д. Б.
и тройната съдебно-техническа експертиза по плана от 1962г. югозападната
граница на имота на ищците в дъното на парцел X-238 е 17,00 кв.м., а по плана от 2004г. е 14,25 кв.м. По
плана от 1962г. югозападната граница на имота на ищците в дъното на парцел II -238 е 18,00 кв.м., а по плана от 2004г. е 19,50 кв.м. В
имота на ответниците е заснет масивен гараж, а в имота на ищците масивна
сграда, които са на улична регулация. Изрично е посочено, че за сградата на
ищците има строително разрешение, одобрен архитектурен проект и нотариално
заверни декларации от И.Т. и Т. З. за съгласие за строителство на граничната
линия. Съгласно двете експертни заключения по действащия към момента план от
2004г. парцелната граница (регулационната
линия) не засяга гаражите, тъй като тя върви по имотната
граница, т.е. границата между тях.
Вещите
лица, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, след съвместяване на регулационното
изменение, одобрено през 2004г., с представените геодезически снимки на
процесните имоти и изработената, но неодобрена кадастрална карта на с. Й. са
стигнали до извода, че от 1990г. до 2018г. имотите се владеят по
материализираната граница (мрежа на
бетонови колове), която съвпада с регулационната
линия между УПИ III-420 и УПИ IV-743, кв. 33 по плана на с. Й.. Правилно районният съд
не е кредитирал този извод на вещите лица, тъй като от една страна същият е
базиран на съпоставка на геодезически заснемания, част от които са изготвени
единствено по почин на ответниците, а от друга страна не кореспондира не само с
показанията на свид. П. Н., но и с обясненията на ответника С.Б., дадени в хода
на проведеното на 19.09.2017г. пред районния съд съдебно заседание.
Въззивният
съд дава вяра на идентичните изводи, до които са стигнали вещото лице Д. Б. и
експертите, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, тъй като ги
намира за обективни, непротиворечиви и компетентно изготвени от вещите лица. Що
се отнася до различията в заключенията им на поставените едни и същи въпроси
настоящата съдебна инстанция възприема изводите на вещо лице Б., съобразявайки
обстоятелството, че за разлика от експертите по тройната съдебно-техническа
експертиза, същата е извършвала огледи и измервания на място от една страна, а
от друга – изводите й се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства – показанията на свид. П. Н. и обясненията на ответника С.Б..
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. В
качеството на свидетел е разпитана П. Н., която е заявила, че живее в съседство
на процесните имоти и лично е въприела преместването на процесната ограда от
ответниците. От показанията й се установява, че оградата между двата имота
представлява телена мрежа, захваната с циментови колове и съществувала на място още при закупуване на
имотите. Според свид. П. Н. през месец април 2012г. ответниците преместили
оградата към имота на ищците и от този момент започнали споровете между
страните.
По делото
в качеството на свидетел е разпитана и Е.Ч. – сестра на Т. З.. От разпита й се
установява, че през 1964г. оградата между двата имота е била дървена, като през
1971г. баща й само сменил дървената ограда с телена мрежа, поставена на
циментови колове, като посочва, че не знае от тогава оградата да е местена.
Според свид. Е.Ч. спорове между страните по делото за оградата не е имало. В
тази насока са и показанията на свид. Т.Р. – приятел на ответниците, който твърди,
че често посещавал имота на ответниците З., не знае да имат спорове с ищците
относно процесната телена ограда на циментови колове, на която от около 15-20
години не било променяно местоположението.
Районният
съд правилно е дал вяра на показанията на свид. П. Н. тъй като същите са ясни, последователни
и не се явяват изолирани от събраната по делото докадателствена съвкупност.
Твърденията на свид. П. Н. относно спорния по делото факт, а именно дали
процесната ограда е била преместена кореспондират с изводите на вещото лице Д. Б.,
която при извършения на място оглед също е констатирала, че е налице
преместване на въпросната ограда между двата имота.
Преценени
съобразно указаното в чл. 172 от ГПК, доколкото свид. Е.Ч. е роднина на
ответниците З., а свид. Т.Р. е техен приятел, настоящият съдебен състав не дава
вяра на показанията и на двамата свидетели. Правилно районният съд е счел, че
показанията им са недостоверни, доколкото същите не намират опора в останалия
събран по делото доказателствен материал.
Видно от
протокола за проведеното на 19.09.2017г. пред районния съд съдебно заседание
ответникът С.Б. изрично заявява, че преди около 4-5 години процесната ограда е
преместена към имота на ищците, което кореспондира с твърденията на последните.
При така
установените правнорелевантни факти въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:
Искът с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените
предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта към момента на предявяването му,
респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество (ТР № 8/23.02.2016г. по тълк.д. № 8/2014г.
на ОСГК на ВКС). Негов предмет
може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил
заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на
кадастралната карта) или установяването на правото на собственост върху реална
част от поземлен имот, която е заснета към съседен имот (грешка в кадастралната
карта).
Предпоставка
за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
е наличието на правен интерес у ищеца за предявяването му. В конкретния случай правният интерес от предявения иск
за установяване правото на собственост върху спорната площ, повдигната в син цвят
и заключена между синята и зелена линия на скицата на вещото лице Д. Б. на л. 130
от първоинстанционното дело, съставляваща неразделна част от решението, произтича
от това, че страните спорят относно правото на собственост върху тази площ и конкретното
проявление на този спор е твърдението на ответниците, че те са собственици на
процесната площ и завладяването й от тях.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на следните кумулативни предпоставки: че е собственик на имот, който
е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и
че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план, в който е
допусната непълнота или грешка - несъответствие в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние.
Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР от ЗКИР регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като
имотни граници на поземления имот. За да
се установи дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищците право на собственост, е необходимо
да се изследват всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие и всички други факти, водещи до промяна на
границите. В тежест на ответниците е да установят основание за промяна в
границите на имота на ищците.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на регулационно
изменение, одобрено със Заповед № 1786 от 31.08.1962г., парцел II-238, след съдебна делба, е разделен на четири
парцела, два от които - парцел II-238 с площ от
854 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и паянтова стопанска
постройка и X-238 с площ от 846 кв.м.,
незастроен, находящи се в кв. 37 по плана на с. Й., които са поставени в дял на
съделителя А.С.М.. Правилно районният съд е приел, че по този начин за всеки
един от съделителите е възникнала индивидуална собственост в границите на парцелите,
така като са очертани по изменението на плана от 1962г. По силата на посоченото
регулационно изменение вътрешната граница между двата процесни парцела се е
превърнала в имотна граница, тъй като вътрешните регулационни линии, които
определят границите на съседни имоти стават граници на имотите. Правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай вътрешните регулационни линии
стават имотни, тъй като няма предаване по регулация на части от един парцел към
друг, няма данни за уреждане на регулационни сметки между различните процесни парцели,
поради което не може да се поставя въпроса приложена ли е или не регулацията
относно спорната имотна граница.
Няма спор по делото, а и се установява от представените Удостоверение за наследници изх. № 2 от 11.01.2017г,
издадено от Кметство - с. Й. и Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 171,
том II, н.д. №1037/18.06.1981г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, че А.С.М. е наследодател на ищцата Ц.ка Н. и праводател на
ищцата И.Т. за парцел X-238 с площ от
846 кв.м, който по сега действащия план от 2004г. на с.
Й. представлява УПИ IV-743 в кв. 33 на същото село.
От
приетите по делото като писмени доказателства Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 173, том I, н.д. № 334/31.01.1991г. на Нотариус при Районен съд
– Пазарджик, Нотариален акт № 77, том VIII,
дело № 2672/16.07.1996г. на Нотариус при Районен съд – Пазарджик и Нотариален
акт №131, том VII, рег.№ 11809, н.д. №
441/30.12.2005г. на Нотариус А.И. с рег. № 423 по регистъра на НК се
установява, че ответниците се легитимират като собственици на парцел II-238 с площ от 854 кв.м., който по сега действащия план на
с.Й. представлява УПИ III-420 в кв. 33
на същото село.
Видно от
събраните по делото доказателства със Заповед № 3371/25.07.1968г. е извършено
регулационно изменение, по силата на което е предвидено обществено мероприятие
– детска площадка, за което са отчуждени части от парцели II-238, X-238, XI-238 и XII-238 и е
създаден парцел XV по плана на на с. Й.. Съгласно
представената по делото Заповед №131/25.05.2004г. на основание чл.134, ал.1, т.1
и ал. 2, т.2 от ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПР за УПИ III-420, IV-420
(сега парцел IV-743), V-422, VII-421, VIII- 416, IX-668, XV-детска площадка и улица –тупик в кв. 33 по плана на
с.Й., с който се заличават УПИ XV и
улица-тупик, предвидена за обслужването му, поради нереализирано мероприятие и
се проектират УПИ както следва: УПИ III-420 (за имота на
ответниците), УПИ IV-743 (за имота на
ищците), УПИ V-422, УПИ VII-421, УПИ VIII-416 и УПИ IX-668. При
нереализиране на предвиденото обществено мероприятие имотите се възстановяват в
предишните им граници, в който обем се разпростира правото на собственост върху
тях.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Д. Б.
се установява, че при налагане на един върху друг на плана от 1962г. и плана от
2004г. има разминаване в границата между имота на ищците и имота на
ответниците, че спорната площ, оцветена в синьо и заключена между синята и
зелената линия на скицата, намираща се на л. 130 от делото, е 66,00 кв.м.,
както и че квадратурата на парцела на ответниците е увеличена от 854,00 кв.м. (съгласно плана от 1962г.) на 1018,00 кв.м. (съгласно плана от 2004г.). При тези данни правилно районният съд е приел, че
посоченото увеличение на площта не съответства на правата на ответниците според
обсъдените по-горе титули за собственост, както и че единствената обективна
база за вярна имотна граница е плана, одобрен през 1962г., който наложен върху
плана от 2004г. показва допусната кадастрална грешка като част от имота на
ищците е заснет към имота на ответниците.
Правилни
са изводите на контролираната инстанция, че обстоятелството, че границата по
плана от 1962г. не е трасирана (материализирана) на място не променя характера й на имотна граница,
защото само тя определя рамките, в които се простират правата на собственост по
начина, по който са създадени парцелите, образувани по силата на извършената
делба. Без значение е фактът дали границата е материализирана на място или не,
защото дори и да не е трасирана, респ. да е материализирана погрешно това не
променя характеристиката й на имотна граница, която единствена отразява правото на собственост.
В
конкретния случай при проследяване кадастралното и регулационно заснемане на процесните имоти
- УПИ IV-743 (на ищците) и УПИ III-420 (на ответниците) се установява, че липсват данни за придаване по регулация на процесната
част от 66,00 кв.м. от УПИ IV-743 към УПИ
III-420. При попълването
на кадастралната основа с имот с пл. 743
в кв. 33 по плана на с.Й. границата между УПИ IV-743 и УПИ III-420 е изместена, при което
площта на имота на ищците е намалена с 66,00
кв.м., която е включена в имота на ответниците. Основание за това обаче не е
имало. Грешното заснемане в кадастралната
карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на
собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта
няма вещно-прехвърлително действие.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният е игнорирал постигнатото между страните устно
споразумение за всеки един от имотите, свързано с предаване част от лицето на
имота на ответниците към имота на ищците, а като компенсация част от дъното на
имота на ищците е предадена към имота на ответниците. Както правилно е посочил
районния съд недопустимо е реални части от парцели (УПИ) да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, нито
такива реални части могат да бъдат придобивани по давност с оглед забраните,
действащи преди 2001г., въведени с чл. 40 от ЗПИНМ (отм.) и чл. 59 от
ЗТСУ (отм.) – в редакция
преди 01.01.2001г. Съгласно чл. 59 от ЗТСУ (отм.) – в редакция в
сила 01.01.2001г. до 30.03.2001г. реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за
прилагане на закона, каквито в процесния
случай не са налице. Освен това съгласно чл. 200 от ЗУТ реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ, а в конкретния
казус не се установява наличието на условията на визираната правна норма.
Отделно от изложеното, правилно първата инстанция е приела, че е недопустима
промяната на границите на урегулирани поземлени имоти без предварително
съгласие на всички собственици, изразено в писмена форма - заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи - чл.15,
ал. 3 и чл.17, ал. 3-5 от ЗУТ. По делото нито са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства за наличие на писмено споразумение, съгласно
посочените норми от ЗУТ.
Въззивният
съд намира за неоснователно и възражението във въззивната жалба, че процесната
част от 66,00 кв.м., неправилно заснета с плана от 2004г. към имота на
ответниците, е придобита от тях по давност. От съвкупния анализ на показанията
на свид. П. Н., заключението на вещо лице Д. Б. и изложеното от ответника С.Б.
в проведеното на 19.09.2017г. пред районния съд съдебно заседание се
установява, че имотната граница съгласно регулационното изменение от 1962г. е
била преместена от ответниците през 2012г. и поставена навътре към имота на
ищците, като от тогава до настоящия момент не е изтекъл 10-годишен период на
владение, за да се коментира въпроса за придобиване по давност на спорната площ.
Твърдението на въззивниците, че владеят спорната площ от 1964г., от който
момент тече и придобивната давност остава изолирано и неподкрепено от
останалите доказателствени източници по делото.
Поради
изложените съображения правилно районният съд е приел, че границата на имотите
не е заснета по съществуващата до 2012г., съгласно плана от 1962г., на място
ограда според действителните права на страните, която е била с чупка към имота
на ответниците, а на друго място – навътре към имота на ищците, като по този
начин е намалена квадратурата на имота на ищците с площ от 66,00 кв.м.
Крайният
извод на въззивния съд е, че е налице грешка при изработване на действащия
понастоящем регулационен план на с. Й. от 2004г., по отношение на собствения на
ищците имот. Грешка изразяваща се в неточно отразяване на границата между имота
на ищците и имота на ответниците, тъй като не е съобразено действителното
положение на имотните граници на имотите, съобразно правото на собственост.
Установяват се и двете предпоставки за уважаване на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР –
правото на собственост на ищците върху спорната част от имота и допусната грешка
в кадастралната основа на плана, поради което исковата претенция е основателна.
По иска с
правна квалификация чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108
ЗС, е необходимо кумулативното наличие на
следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска (т.е. да докаже
фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота); вещта да се
намира във владение или държане на ответника; ответникът да
владее или държи вещта без основание (т.е. за това фактическо състояние да липсва
основание в отношенията между страните). При
липсата на който и да е от трите елемента исковата претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Установяването, при условията на пълно и главно доказване, на първите две от горепосочените предпоставки е в
тежест на ищците - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Въззивният
съд намира за правилни изводите на първата инстанция, че в хода на
първоинстанционното съдебно производство, при условията на пълно и главно
доказване, ищците са установили наличието и на трите предпоставки на предявения
осъдителен иск по чл. 108 от ЗС. Предвид основателността на положителния
установителен иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР районният съд правилно е приел, че
ищците са носители на правото на собственост
на площ от 66,00
кв.м., обективирана в скицата на вещото лице Д. Б. (л. 130 от делото), съставляваща неразделна част от първоинстанционното
съдебно решение. Налице са и следващите две предпоставки от фактическия състав
на претенцията по чл. 108 от ЗС – владение на спорната площ от страна на
ответниците, който факт не е оспорен от тях в хода на съдебното производство,
както и липсата на правно основание да владеят процесните 66,00 кв.м. площ.
Доколкото са налице и трите предпоставки по чл. 108 от ЗС, правилно предявеният
ревандикационен иск е бил уважен.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достига,
съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
По частната жалба по чл. 248, ал. 3 от ГПК:
Частната жалба е подадена
от легитимирана страна – ответник по делото, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съобразно изхода на
спора, на присъждане подлежат действително направените, поискани и доказани
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
случая, както правилно е посочил районния съд, процесуалната позиция на
ответника С.Б., която се изразява в неоспорване на исковете и в опит да се внесе
яснота в спорното правоотношение, не е идентична с признание на иска. Признанието
на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва
от защита срещу иска, защото искът е основателен. То не може се отъждествява с неоспорването
на факти.
Доколкото в случая не е налице едната от
кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно
изрично признание на исковите претенции, то липсват основания за прилагане на
тази правна норма. Поради това не е налице основание за ревизиране на първоинстанционното
съдебно определение по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК и
подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 273 от ГПК, право на разноски имат въззиваемите. Същите са претендирали и
доказали заплащането на разноски пред настоящата инстанция в размер на 400,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответниците-въззивниците.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за изменение на решението в частта за разноските, въззивното решение има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните (ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ВКС, ОСГТК).
Така
мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73 от 18.01.2019г., постановено по гр.д. № 952/2017г.
по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Т.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ц.Т.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплатят на Ц.А.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и И.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с правно основание
чл. 248, ал. 3 от ГПК, подадена
от С.Д.Б., с адрес: ***, срещу Определение № 1287/22.04.2019г., постановено по
гр.д. № 952/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
Решението в частта, с която въззивният
съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за
изменение на решението в частта за разноските, подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част въззивното
решение подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.