№ 13465
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110100648 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.., община В Т, ул.“Е..“ № ..
ет.2, чрез адв. Г., със съдебен адрес гр.В Т, ул.“Х..“ №.. ет.2, за признаване за установено по
отношение на „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“М..“ № ..
представлявана от Б С, Д Н И, С С и Т Х К, че банката дължи на ищеца сумата, за която на
16.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа на СРС, а именно сумата от 250.00 лв., представляваща
причинени имуществени врени на ищеца, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по прекратено изп.дело № .. г. по описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ,
образувано от ответната банка, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 21.09.2023 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответната банка е образувала срещу ищеца изп.дело
№ .. г. по описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от
11.02.2020 г., издаден по ч.гр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-С... Сочи се, че ищецът е
получил покана за доброволно изпълнение, поради което на 26.10.2022 г. е ангажирал
адвокат и е заплатил на същия възнаграждение от 250.00 лв.
Обяснява се, че пред РС-С.. е депозирал възражение по чл.414а от ГПК, въз основа на
което с определение от 23.11.2022 г. на съда, издаденият изп.лист е обезсилен.
Според ищеца, впоследствие той е получил писмо от ЧСИ за дължими от ищеца
такси по изп.производство. След подадена от пълномощника на ищеца молба обаче, ЧСИ е
прекратил изп.дело като е постановено всички разноски да останат за сметка на „Б..“ ЕАД.
Ищецът отбелязва, че отговорността за разноски в изп.процес е уредена в чл.79 от
ГПК. С оглед на това обосновава становище, че извършените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в изп.дело представляват имуществени вреди, които следва да бъдат
покрити от ответника. Обръща внимание, че обезсилването на изп.действия има обратна
сила и те не се считат произвели правно действие, както се счита и непостановен
обезсиления съдебен акт.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в които изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Въпреки
това изразява становище за неоснователност на претенцията, доколкото извършеното от
ищеца погасяване на задълженията му е след образуване на изп.дело. С оглед натова се
прави извод, че същия е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе направените по
него разноски. От съда се иска да съобрази мотивите на определението на РС-Свиленград, с
което са обезсилени издадните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Също
така се навеждат твърдения, че в постановлението за прекратяване на изп.дело не е
прецизно посочено правното основание за това.
Отделно от изложеното, според ответника, липсват и доказателства, че е заплатен на
адвоката на ищеца хорар в претендирания размер.
По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 52289/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение за сумата от 250.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
прекратено изп.дело № .. г. по описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ, ведно със законна лихва
за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането.
С възражение от 17.11.2023 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотиви.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че по молба на ответника от 16.06.2020 г. е било образувано изпълнително
дело № .. по описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от
11.02.2020 г, издаден. по ч.гр.д. № 127/2020 г. по описа на РС-С... Установява се още, че на
03.10.2022 г. е връчена на длъжника по изп.дело – ищец по настоящето, покана за
доброволно изпълнение. Същият, черз пълномощника си е депозирал молба до ЧСИ В Ц, в
която сочи, че е подал възражение по чл.414а от ГПК по делото пред РС-С.., като след като е
установено плащане в срока за възражение, съдът с влязло в сила на 13.12.2022 г.
определение № 260035/23.11.2022 г., постановено по ч.тр.д.№ 127/2020 г. по описа на РС-С..,
е обезсилил издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Представена е и молба от М. М. до „Б..“ АД от 10.10.2022 г. за погасяване на дълга.
Погасяването на задължението на ищеца е признато и от ответника в подадена от
него на 01.11.2022 г. молба до ЧСИ. Въз основа на последната, ЧСИ е постановил на
30.01.2023 г. постановление за прекратяване на изп.дело, което е влязло в сила на 21.02.2023
г.
От представения в заповедното дело договор за правна защита и съдействие се
установява, че М. М. е заплатил на адв.М. хонорар от 250.00 лв. за процесуално
представителство и защита по изп.дело № .. г. по описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.49 и чл.45 от
ЗЗД и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на
2
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№
7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-
чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да
носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие). Когато при изпълнение на така
възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В конкретния случай ищецът твърди противоправно поведение на служители на
ответника, изразяващо се в подаване на молба за образуване на процесното изпълнително
дело, по което той е платил доброволно задължението си.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява наличие на конкретно
осъществено противоправно поведение на ответника, което да се намира в пряка причинна
връзка с имуществените вреди, които се твърди да са претърпени от ищеца.
С разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, законодателят е създал общо правило за
разноските в изпълнението, като е посочил, че същите са за сметка на длъжника, освен в
изрично изброените случаи и те са: 1/ делото да се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия да бъдат изоставени от взискателя или да бъдат отменени от съда; или
3
3/ разноските, направени от взискателя, да са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Съдебната практика /решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV
г. о., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о., решение № 54
от 17.02.2016 г. по гр.д. № 50921/2015 г. на IV г. о. и др./ и правна теория са константни в
разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната
страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази
страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява
гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него.
Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен
спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение,
което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за
разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за
предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само
по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва
направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар,
изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно
заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания,
представляват разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78 ал.1 ГПК/ и се
дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на
съдебния спор
В конкретния случай не е спорно, а и от данните по делото се установява, че
длъжникът по изп.дело – ищец по настоящето, е извършил плащане след образуване на
изп.дело и получаване на поканата за доброволно изпълнение. Хипотеза като тази е
визирана в чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, която поставя разноските по изпълнението в тежест на
длъжника. Доколкото в случая законът дава възможност на кредитора да бъде снабден с
изпълнителен лист преди влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за
изпълнение/ и преди съобщаване на същото на длъжника – чл.418, ал.1 вр. чл.417, ал.1, т.2
от ГПК и чл.418, ал.6 от ГПК, не може да се изведе и противоправно поведение на
взискателя – под формата на злоупотреба с право или др.
В същото време ответникът е действал добросъвестно като своевременно е уведомил
ЧСИ за извършеното плащане и е поискал прекратяване на изп.дело.
Ето защо съдът приема, че образуването на изп.дело пред ЧСИ В Ц от страна на „Б..“
АД, срещу М. М., не е основание за ангажиране имуществената отговорност на взискателя
за вреди, настъпили за длъжника, доколкото възбуждането на това производство е било
правомерно въз основа на валидно изпълнително основание и годен изпълнителен титул.
С оглед изхода на правния спор, право на разноски има единствено ответникът, който
в отговора на исковата молба е заявил единствено разход за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима
на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.., община В Т, ул.“Е..“
№ .. ет.2, за признаване за установено по отношение на „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и
4
адрес на управление гр.София, ул.“М..“ № .. представлявана от Б С, Д Н И, С С и Т Х К, че
банката дължи на ищеца сумата, за която на 16.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52289/2023 г. по описа на СРС, а
именно сумата от 250.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по прекратено изп.дело № .. г. по
описа на ЧСИ В Ц, рег.№ .. от КЧСИ, образувано от ответната банка, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 21.09.2023 г., до окончателното плащане на дължимото
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.Д.., община В Т, ул.“Е..“ № .. ет.2, да
заплати на „Б..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“М..“ № ..
представлявана от Б С, Д Н И, С С и Т Х К, сума в размер на 100.00 лв., представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се
докладва с частно гражданско дело № 52289/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5