Определение по дело №604/2018 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

                       гр.Враца,29.11.2018г.

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,

в   закрито    заседание на 29.11.2018г.,  в състав:

 

   Председател:Татяна Александрова

Членове:Мирослав Досов

        Пенка Т.Петрова

                                 

при участието на

прокурора                    секретар         

като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в.ч.гр.  дело N` 604 по описа за  2018  година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 вр.чл.15 ал.2 и чл.121 ГПК.

Държавата представлявана от министъра на финансите В.Г. чрез юрк.В.И.,е обжалвала определение/протоколно/ на РС Враца от 21.09.2018г.,постановено по гр.д.№ 424/2018г.,в частта,в която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора на гражданските съдилища.Поддържа се в частната жалба,че определението в обжалваната му част е неправилно и необосновано.Неправилно бил приложен както материалния,така и процесуалния закон.Мотивите на съда били неясни,противоречиви и взаимно изключващи се.Първоинстанционният съд с оглед определената правна квалификация на предявения иск – чл.4 пар.3 ДЕС неправилно бил приел,че процесуалния ред за разглеждане на иска е общия такъв по ГПК,а не този по ЗОДОВ,при което компетентен да разгледа спора е съответния административен съд.

Противната страна чрез процесуален представител адв.С.К. оспорва частната жалба.Моли първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

С частната жалба и отговора не са сочени нови доказателства.

Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения,становището на противната страна,и приложените по делото доказателства,приема за установено следното:Частната жалба е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на съда от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд ответникът по жалба и ищец по делото,е предявил иск против Държавата,представлявана от м-ра на финансите за сумата 17000 лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,конкретизирани в исковата молба и допълнителните уточнителни молби,с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС,свързани с нарушение от страна на ответника на норми на общностното право,също конкретизирани с допълнителна молба, бездействие от страна на народните представители,свързано с неприемане от страна на Народното събрание на закон,осигуряващ ефективна защита на правата му,и действия от страна на органите на МВР,изразяващо се в незаконосъобразна регистрация на краден автомобил.

    Първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим,и постановил администриране на исковата молба.

    На ответника е връчен препис от същата,който е депозирал отговор.Прави възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на исковете,тъй като от държавата като самостоятелен правен субект не може да се търси отговорност,тъй като такава може да се търси единствено в лицето на правосубектния държавен орган,с който конкретните лица,причинила щетите се намират в трудови или служебни правоотношения.Навеждат се и доводи по същество на спора.С отговора се прави искане за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

    С определение от 03.07.2018г.съдът е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС,и се е произнесъл изрично по искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на същия,излагайки подробни доводи и съображения,които се споделят от настоящата инстанция,и го е оставил без уважение/искането за прекратяване/.

   С молба от 08.08.2018г. ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища,и отново е направил искане за прекратяване производството по делото на това основание.

   С обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че направеното с молбата възражение  касае подсъдността на спора, а не неговата подведомственост.Позовал се е на Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. по описа на ВКС и ВАС,според което спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, а не за подведомственост. Подведомствените на съдилищата дела се разпределят между тях по правилата на подсъдността, като същите се разпределят между районните, окръжните и административните съдилища като първа инстанция по правилата за родовата подсъдност.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел направеното възражение за неподведомственост /неподсъдност/ на РС Враца да гледа спора за неоснователно,излагайки подробни съображения и мотиви,към които настоящият състав се присъединява и препраща.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че в случая от ответника се заявява възражение за родова неподсъдност на спора, считайки, че същият следва да се разгледа от административния съд като първа инстанция,което е допустимо предвид разп.на чл. чл. 119 от ГПК,но неоснователно по същество.

Предявеният иск е с правно основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз, като се претендира обезщетение за имуществени вреди, претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушаване на общностни норми от законодателния орган на Република България.  В случая е неприложима разпоредбата на чл. 1  ал. 2 ЗОДОВ , поради което административният съд не е компетентен да разгледа същия.Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а всички други претенции за обезщетения за вреди са родово подсъдни на общите граждански съдилища /вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД или по чл. 2 ЗОДОВ /. Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗОДОВ, пред административните съдилища като първа инстанция се предявяват искове за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавни органи или длъжностни лица при и по повод осъществяване на административна дейност. Във всички случаи, в които вредите не са последица от незаконосъобразна административна дейност, отговорността се реализира по общия исков ред пред гражданския съд.В случая искът е предявен срещу Държавата за нарушения, извършени от Народното събрание на Р България, което не е административен орган и при функционирането си не осъществява административна дейност,при което компетентен да разгледа предявения иск по чл. 4 §3 от ДЕС е гражданския съд, а именно  РС – гр. Враца.

С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а обжалваният съдебен акт – да се потвърди.

Водим от горното,ВОС

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на РС Враца от 21.09.2018г.по гр.д.№ 424/2018г.,с което е оставено без уважение възражението на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за родова неподведомственост /неподсъдност/ на спора пред РС – гр. Враца и за изпращането му по подсъдност на Административен съд – гр. Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........