РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601021 по описа за 2021 година
С присъда, постановена по НОХД №7914/2016г., Пловдивският
районен съд , 7-ми н.с. е признал подсъдимите ВЛ. ЕМ. В. и Б. Б. М. за
ВИНОВНИ в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като е наложил на всеки един от тях
наказания при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода”,
както следва: за срок от шест години и шест месеца за подс.ВЛ. ЕМ. В. и за
срок от четири години и шест месеца за подс.Б. Б. М.. На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „Строг“ режим за
изтърпяване на наложеното на подс.В. наказание лишаване от свобода, като
по отношение на подс.М. е постановено също ефективно изтърпяване, но при
първоначален „Общ“ режим на основание чл.57, ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС. Със
същата присъда е уважен изцяло предявеният граждански иск за
имуществени вреди, като подсъдимите са осъдени да заплатят на
„Техномаркет България“ АД обезщетение в размер на 2133,91 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2014г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
1
в размер на 200 лева. С атакуваната присъда съдът се произнесъл и по
веществените доказателства, като е възложил на подсъдимите и направените
по делото разноски.
Присъдата е обжалвана в законоустановения срок от адв.М.И., в
качеството му на защитник на подс.Б. Б. М. с искане за нейната отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели и
до нарушения на материалния закон. В допълнително писмено изложение са
изложени подробни доводи за неправилна оценка на събраните доказателства,
като се твърди недоказаност на обвинението, предвид липсата на убедителни
доказателства за авторство на деянието и начина на извършването му.
Акцентира се върху липсата на преки доказателства, нито пък на съвкупност
от косвени такива, които да обосновават изводи участие на подс.М. в
инкриминираното деяние. Застъпва се становище, че постановената присъда
почива на предположения, както и че липсата на внимателен и пълен анализ
на събрания доказателствен материал води до липса на мотиви. В този смисъл
се поддържа твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила
от категорията на съществените по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и се иска
отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив намира атакувания
съдебен акт за правилен и обоснован, като предлага да бъде потвърден.
Според държавното обвинение не се констатират сочените от защитата
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство, които
да налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Подс. Б.М., лично и чрез защитникът си-адв.И. поддържа жалба по
съображенията изложени в нея. В хода на въззивното производство се
поддържа и довода за неправилен анализ на събраните доказателства, а оттам
и за неправилни изводи относно доказаност на обвинението. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон, както и несправедливост на
наложеното на подс.М. наказание. В този смисъл се застъпва алтернативно
искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание
2
спрямо подс. М., с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. В този смисъл
се акцентира на чистото му съдебно минало, семейно положение, младата
възраст и изминалия период от извършване на деянието.
На основание чл.320, ал.6 от НПК желание за присъединяване към
жалбата е изразено от името на подс.ВЛ. ЕМ. В., който лично и чрез
служебния си защитник –адв.М., поддържа въззивната жалба, подадена от
подс.Б.М. и искане за връщане на делото за ново разглеждане на районния
съд, поради допуснати пороци в хода на първоинстанционното производство.
Твърди се недоказаност на обвинението, поради което се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
За гражданския ищец „Техномаркет България“ АД, редовно уведомен,
не се явява представител във въззивното производство. От името на
пострадалото юридическо лице, чрез упълномощения представител юриск.
М., е постъпила писмена молба, с която се заявява неоснователност на
подадената въззивна жалба и се иска атакувания съдебен акт да бъде
потвърден. Претендира се заплащане на разноски за въззивната инстанция-
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Със споразумение от 11.04.2014 г. на Софийски районен съд по НОХД
№7611/2014 г., 121 н.с., в сила от 11.04.2014 г. ВЛ. ЕМ. В. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.198 ал.1 пр. I-во от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 1 година, което, на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, поради което и
престъплението, предмет на по настоящото наказателно производство се
явява извършено в изпитателния срок на предходното осъждане.
Подсъдимите решили да извършат кражба от магазини за черна и бяла
техника и в изпълнение на взетото от тях решение, на 29.11.2014 г. двамата
влезли в магазин „Т." в гр. П., находящ се на ул. „Н. К." № **. Били облечени
със зимни якета, на които имало качулки. Разхождайки се покрай щандовете
3
за преносими компютри - лаптопи, възползвайки се от обстоятелството, че в
този момент няма никой около тях, взели 1 бр. лаптоп „ACER" модел Е 1-532-
G-3556461 TMN на стойност 599,00 лв., след което В.В. го сложил под
дясната си мишница и преметнал якето си през дясното си рамо, като по този
начин го скрил от погледа на обслужващия персонал в магазина. После
двамата успели да напуснат магазина около 17:30 часа.
На 06.12.2014 г., около 17:15 часа двамата подсъдими В. и М. отново
посетили магазин „Т." в гр. П., находящ се на ул. „Н. К." №**, с намерение да
откраднат други вещи. В изпълнение на това решение успели да вземат 1 бр.
лаптоп марка „ACER" модел Е 5-571-G-5566 на стойност 1149,00 лв. и 1 бр.
лаптоп марка „ACER" модел V 3-371-32 JY на стойност 899,00 лв., като се
възползвали от липсата на хора в момента на отнемане на вещите.
Подсъдимият В. скрил вещта, поставяйки я под дясното си рамо, на което
преметнал якето си, а подсъдимият М. скрил отнетата вещ под лявото си
рамо, отново скрита под наметнатото на рамото яке. По този начин, без да
бъдат видени, В. и М. преминали безпроблемно покрай охраната и напуснали
магазина.
След като излезли от магазин „Т.", находящ се на ул. „Н. К." №** в гр.
П., около 18:00 часа на 06.12.2014 г., двамата подсъдими посетили магазин
„Т.", находящ се в гр. П. на бул. „С. П.", до магазин „М.". След като се
разходили в магазина, подсъдимите взели 1 бр. конзола „PS4" на стойност
799,00 лв. /плейстейшън игра/ и се отдалечили в „мъртва зона" на магазина,
където нямало камера, като подс.В.В. я сложил под якето си, което държал с
едната ръка и не се виждало какво има под него. След това подс.Б.М.
напуснал магазина сам, а подс. В.В., на излизане от магазина след него,
преминавайки зад касовата зона, бил спрян от свидетелката Т. К. - охранител
към фирма „Крон секюрити". Двамата подсъдими били забелязани
предварително от нея, като тя се усъмнила, че същите възнамеряват да
откраднат някакъв артикул. Свидетелката К. попитала В. какво има под якето,
но той не отговорил, а побързал да излезе от магазина. К. успяла да хване
якето и го дръпнала, като в този момент В. пуснал носената от него конзола,
която паднала на земята, а той побягнал към вратата и избягал. Свидетелката
К. се опитала да го догони, но същият избягал в посока горичката на парк
„Л.". Свидетелката К. незабавно уведомила Х. Ч. - управител на магазина, за
случилото се и двамата прегледали записите от охранителните камери в
магазина, като установили, че двамата подсъдими се разхождали в магазина и
“
в един момент взели конзолата „PS4. Така, извършеното от тях деяние е
останало във фазата на опита, тъй като останало недовършено по независещо
от волята на В. и М. причини.
Впоследствие в хода на образуваното досъдебно производство, при
извършеното разпознаване /лист 45, том II от д.п./ свидетелката К. разпознала
ВЛ. ЕМ. В. като лицето, на което е дръпнала якето, откъдето е паднала
4
носената от него конзола, а при извършеното разпознаване /лист 47, том II от
д.п./ св.Теменужка Каръкова посочила Б.М. като лицето, което е излязло от
магазина на бул. „С. П." № *** около 5 секунди преди подс.В.В., който носел
конзолата. С протокол за доброволно предаване са предоставени дискове със
записи от видеокамерите на магазини „Т.“, „Т.“ и „М.“ в гр.П..
Същите са били обект на изследване на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /лист 14-31, том I
от д.п./, според която не се изключва възможността посочените и заснети на
представените видеозаписи лица да са лицата В.В. и Б.М..
По делото, в хода на съдебното следствие, е назначена и изготвена
допълнителна експертиза от вещото лице Ж. Г., която в заключението си на
л.445-458, т.3 от НОХД, заявява че проследявайки лице 1 и лице 2 от
първоначалната й експертиза на база облекло, тъй като на някой от камерите
не се виждат ясно лицата, същите след влизане в магазина са се движили по
отделно, а в последствие заедно. За твърдените обстоятелства, вещото лице е
дало в заключението си допълнителен снимков материал, като се е
съобразило и с телосложението и на двата обекта - лице 1 и лице2.
Установено е от назначената и приета в хода на съдебното следствие
нова тройна съдебно-техническа експертиза с вещи лица от НИКК – София /
на л.491-511, т.Ш от НОХД/, че в по- голямата част от престоя им в
полезрението на камерите в магазина, двете лица се движат заедно,
разговарят или застават в непосредствена близост едно до друго, от което
експертите са предположили, че те се познават. Обозначеното като лице 1
вероятно е лицето ВЛ. ЕМ. В., а обозначеното като лице 2 вероятно е Б. Б. М..
По делото са били изготвени и приети и две стоково-оценъчни
експертизи, които са дали заключение за стойността на вещите, както следва:1
бр. лаптоп „ACER" модел Е 1-532-G-3556461 TMN - 599,00 лева; 1 бр. лаптоп
„ACER" модел Е 5-571-G-5566 -1149,00 лв. и 1 бр. лаптоп „ACER" модел V 3-
371-32 J Y - 899,00 лв., а втората стоково-оценъчна експертиза е оценила 1 бр.
конзола „PS4", според заключението на която същата е на стойност 799 лв.
или общата стойност на отнетите вещи е 3446,00 лева.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното и продължителното съдебно следствие
доказателства, не споделя изводите на първата инстанция за безспорна
установеност на приетата фактическа обстановка и доказаност на
обвинението в неговата пълнота. Според въззивният състав е доказано
обстоятелството, че двамата подсъдими се познават преди инкриминирания
период м.11- м.12.2014г., за което обстоятелство се съдържат сведения в
показанията на св.Д. В., разпитан в първата инстанция. Налице са и
5
показанията на св.И. П., който като оперативен работник е бил ангажиран с
проверка на информацията, касаеща двамата подсъдими, който в показанията
си установява, че е събрана информация, за това, че двамата подсъдими М. и
В. са били обект на съвместна проверка на Летище София, както и при
придвижване в лек автомобил „Фиат“, и то все през 2014г. Неоснователно е
възражението на защитата в този смисъл, за недопустимост на свидетелските
показания на св.П., тъй като същият депозира показания за обстоятелства,
станали му известни във връзка с работата, за която е бил ангажиран. Още
повече, че неговите показания се подкрепят и от показанията на св.Д. В. и на
приобщените показания по реда на чл.281, ал.5 от НПК на св. С. С., който
твърди, че в този период е притежавал л.а.“Фиат“ с рег. № ********, който е
ползвал за извършване на транспортни услуги на различни лица и вещи в
цялата страна. Така, информацията придобита от св.И.П. се покрива с
фактите изнесени в показанията на св.В. и св.С. и дава достатъчно основание
да се приеме, че двамата подсъдими са се познавали преди инкриминираната
дата. Това обстоятелство се установява и от приетите съдебно технически
експертизи от досъдебното и съдебното производство, от които несъмнено се
установява, че подсъдимите В.В. и Б.М., по едно и също време са се намирали
в различните търговски обекти, като от записите, подкрепени и със снимки и
обобщени от заключенията на експертите, се установява, че двамата влизат
сравнително по едно и също време в обектите, комуникират помежду си,
разхождайки се заедно между щандовете. Всички тези доказателства дават за
съда достатъчно основание да приеме, че двамата подсъдими не само са се
познавали, но и на 06.12.2014г. били в гр.Пловдив с намерение за извършване
на съвместна дейност. Отделен е въпроса, че според въззивният съд, са
налице доказателства единствено за такава, осъществена на 06.12.2014г. в
магазин на „Т.“ ЕАД в гр.П., когато според обвинението е направен опит да се
отнеме чужда движима вещ- 1 бр.конзола за „PS 4“ на стойност 799 лева от
ръководството на „Технополис“ с намерение да се противозаконно да се
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
За останалите две деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, за които е повдигнато обвинение, извършени в гр.Пловдив на
29.11.2014г. и на 06.12.2014г., с предмет отнемане на вещи от владението на
6
ръководството на „Техномаркет България“ АД, а именно 3 бр. лаптопи марка
„ACER“, настоящата инстанция намира, че обвинението е недоказано, както
по отношение участието на двамата подсъдими в извършване на
инкриминираните кражби, така и по отношение на елементи от обективния
състав на престъплението, в точност, противозаконното отнемане на чужди
движими вещи. За това и съдът ще анализира доказателствата поотделно за
всяко едно от отделните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл.26 от НК.
Така, по отношение на първото деяние, от страна на държавното
обвинение, а и от първостепенният съд в мотивите е прието, че на
29.11.2014г. двамата подсъдими В. и М., решили да извършат кражба на
черна и бяла техника, и в изпълнение на намисленото влезли в магазин Т.“ в
гр.П., на ул.“ Н. К.“ № **. Там, разхождайки се между щандовете за
преносими компютри и възползвайки се от обстоятелството, че няма никой
около тях, те взели 1 бр.лаптоп „ACER" модел Е 1-532-G-3556461 TMN на
стойност 599, лева , която вещ подс.В. сложил под мишница, преметнал якето
си през дясно рамо, скривайки я и двамата успели да напуснат магазина около
17:30 часа. За нито едно от посочените обстоятелства обаче, по делото няма
категорични доказателства, освен за това, че двамата подсъдими В. и М. са
били заснети от камерите в магазина на въпросната дата, че влизат, разхождат
се между рафтовете и излизат. Това се установява от изготвените технически
експертизи, но най- ясно и отчетливо действията на подсъдимите са описани
в заключението на тройната лицево-идентификационна и техническа
експертиза, приложена на л.491-511, в т.3 от НОХД. На стр.10 и стр.11 от
тази експертиза е подробно описано заснетото от камерите в търговския
обект, което е онагледено и със снимков материал и е посочено, че в
интервала от време 17:56:20ч.-17:58:44 ч. е заснето лице от мъжки пол със
сходни белези като лицето В.В./ лице 1/, което оглежда рафтовете. В
интервала около 17:57:05ч. към това лице се присъединява друго лице от
мъжки пол със сходни лицеви черти като Б.М./ лице 2/. След това е посочено,
че лицата престояват движейки се между щандовете, като напускат
полезрението на камерата. Така, освен присъствието на двете лица-
подсъдимите В. и М. в търговския обект на магазин „Т.“ в гр.П. на датата
29.11.2014г., което се установява от изготвените и приети по делото
7
експертизи, няма никакви доказателства за противозаконно отнемане на вещи
и то за отнемане на точно посочения от обвинението -лаптоп „ACER" модел Е
1-532-G-3556461 TMN, както и доказателства за извършени каквито и да е
действия от страна на подсъдимите, които да навеждат дори на съмнения за
отнемане от тях на преносим компютър. Присъствието на двамата в магазина,
та дори и подс.В. да е носил преметнато якето си през рамо, не доказва по
никакъв начин, че те двамата, след предварително сговаряне на
инкриминираната дата, са отнели вещ-лаптоп от владението на ръководството
на „Т.“. Никой от двамата подсъдими не е бил проверяван вътре или на
излизане от магазина въпросния ден, поради съмнение, че са отнели чужда
вещ. С нито едно доказателство не се установява, че на инкриминираната дата
29.11.2014г. е установена кражбата на лаптоп „ACER" модел Е 1-532-G-
3556461 TMN. Напротив, липса на преносими компютри, но не един, а три на
брой е констатирана едва на 10.12.2014г. при проведена седмична ревизия в
група лаптопи, за което е бил съставен констативен протокол/ на л.43, т.1 от
д.п./. В тази връзка е разпитан св.И. Т./ на л.222, т.2 от НОХД/, който е бил
управител на търговския обект на „Т.“ по това време и който твърди, че едва
при седмичната ревизия са установили липсата на 3 бр. лаптопи, а от
прегледа на записите установили, че един човек се подготвя да го вземе.
Подобно действие обаче, сочещо на отнемане, не е установено при
изследваните от тройната експертиза записи от дата 29.11.2014г. Установено
и описано е единствено движение на двамата подсъдими между рафтовете.
Така събраните и посочени доказателства, по никакъв начин не доказват от
една страна-противозаконно отнемане на лаптоп„ACER" модел Е 1-532-G-
3556461 TMN, а от друга -това да е извършено от подсъдимите В. и М. на
датата 29.11.2014г. Предположенията на св.Т., че „едно лице подготвя лаптоп
за изнасяне“, които не са подкрепени от никакви сигурни доказателства, не
могат да служат за признаване на подсъдимите за виновни и тяхното
осъждане, само защото на инкриминираната дата, двамата са били заснети в
търговския обект и са се сторили „съмнителни“ на ръководството. При така
обсъдените доказателства, въззивният съдебен състав прие, че същите по
никакъв начин не доказват извършено престъпно деяние от двамата
подсъдими.
Подобно е отношението на съда и относно доказателствената
8
обезпеченост на второто деяние, включено в състава на продължаваното
престъпление, извършено на 06.12.2014г. отново в магазин „Т. Б.“ в гр.П..
Необосновани и непочиващи на доказателствата са изводите на първата
инстанция, че на тази дата, около 17:15 ч. подсъдимите В. и М. отново са
посетили магазин „Т.“ на ул.“Н. К.“ в гр.П. с намерение да откраднат други
вещи и в резултат на намисленото откраднали 2 бр. преносими компютри-
лаптоп „ACER" модел Е 5-571-G-5566 на стойност 1149 лв. и 1 бр. лаптоп
„ACER" модел V 3-371-32 J Y на стойност 899 лв., които скрили под
преметнатите им на дясно рамо якета и напуснали магазина, преминавайки
безпроблемно покрай охраната. Безспорно установено е, че на посочената
дата 06.12.2014г. последователно, малко след 17,00 часа/ в 17:08 ч. единия, а
другия в 17:09 часа/ двамата подсъдими влизат в посочения магазин „Т.“в
гр.П.. Установено е от заключението на тройната техническа и лицево-
идентификационна експертиза /л.491-511, в т.3 от НОХД/, на стр.13 от
същата, че в интервала от 17:13:09 ч.-17:18:11ч. двамата обикалят заедно на
щандовете с компютърна техника. Посочено е, че в 17:13:54 ч. лице 1,
идентифицирано като подс.В., взема кафеникав обект и го поставя на
срещуположен щанд , а в 17:17:42 ч., двамата застават пред въпросния
кафеникав обект, като с телата си блокират видимостта от камерата, разделят
се и тръгват в противоположни посоки. Посочено е на стр. 16 от
заключението, че след като лицата се разделят кафеникавия обект не се
забелязва на щанда. В 17:18:24 ч. е отразено, че лице 1, идентифицирано като
подс.В. напуска обекта , носейки якето си преметнато през дясно рамо. От
изследваните записи от камери на находящия се наблизо магазин „М.“ е,
видно че в интервала 17:21:28ч.-17:22:19ч. на 06.12.2014г. е забелязано да
преминава лице, със сходно описание на лице 1, с преметнато през дясно рамо
яке/ виж стр.17 от експертизата/. Безспорно, лицата не са спрени за проверка
вътре или при излизане от магазина, нито пък по някакъв начин е била
задейства аларма за откраднати вещи. И за това деяние, единствените гласни
сведения са показанията на св.Иван Тошков/обсъдени по-горе в мотивите/,
който говори за установена едва на 10.12.2014г. липса на 3 бр. лаптопи,
отразена и описани в изготвен констативен протокол от същата дата/ на л.43,
т.1 от д.п./. При тези доказателства, тезата на държавното обвинение,
възприета безкритично и от районния съд е, че след като подсъдимите са
били заснети на щандовете с компютърна техника на 06.12.2014г. в посочения
9
времеви интервал и след като е констатирана липса на такава техника, макар
и 4 дни след инкриминираната дата, то те са автори и на кражба, извършена в
този обект на два броя лаптопи, марка „ACER". Подобни изводи според
настоящия състав, изцяло почиват на предположения, без подкрепа от
каквито и да е сигурни доказателства. Безспорните доказателства се
изчерпват отново единствено с присъствието на подсъдимите в обекта на „Т.“
в гр.П. на 06.12.2014г. По нататък , обстоятелствата свързани с
противозаконно отнемане и то на 2 бр. лаптопи, от двамата подсъдими, чрез
поставянето им под рамо и замятайки отгоре якета и напускайки по този
начин на магазина, остават недоказани, а възприетите от първоинстанционния
съд факти в този смисъл са изцяло в сферата на съмненията и
предположенията. Вярно е, че експертите описват като заснето от
охранителни камери в обекта действие, посочено като „преместване“ на
„кафеникав обект“ от един щанд на друг щанд. Но така описаното действие
не може да се приеме с категоричност, че установява отнемането на
въпросния кафеникав обект. Освен това, обвинението претендира, а и
районния съд приема, че на таза дата от този магазин са били отнети две
вещи- два лаптопа „ACER" . Как това действие по преместване на „обект“ от
един щанд на друг, доказва извършена по същото време кражба на два броя
лаптопи, е напълно неясно. Наред с това, лице 2, идентифицирано от
експертите като подс.М., не е заснето и съответно не е установено как то
напуска обекта- дали въобще носи нещо, дали носи якето си преметнато през
рамо, както е прието от първостепенният съд. Прави впечатление, че след
установяване на липсата на 3 бр. лаптопи в резултат на извършена в магазина
ревизия на 10.12.2014г., съвсем произволно обвинението приема, че единия
лаптоп е откраднат на 29.11.2014г., а другите два – на 06.12.2014г. Т.е. за
времето от 06.12.2014г. до 10.12.2014г., когато от пострадалото дружество
разбират за липса на лаптопи, нито едно от лицата посетили магазина, след
преглеждане на записите, не се е сторило съмнително на охраната, така че да
бъде ангажирано с отговорност за кражба на въпросните вещи. Не може да
бъде установено и от кога точно въпросните лаптопи са липсвали в магазина.
Подобен подход, според настоящия съд е неправилен, но и доста погрешен,
защото поставя съмнението в основата на доказаността на обвинението. За
конкретното деяние, няма никакви категорични и несъмнени доказателства,
установяващи противозаконно отнемане от страна на двамата подсъдими на
10
06.12.2014г. на чужди движими вещи, а в точност и на инкриминираните
движими вещи-2 бр. лаптопи, марка „ACER" от владението на ръководството
на „Т. Б.“ АД в гр.П..
По отношение на третото деяние, включено в състава на
продължаваното престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК,
извършено на 06.12.2014г., касаещо опит за кражба на движима вещ- 1 бр.
конзола „ PS4“ от владение на ръководството на „Т.“ ЕАД –гр.Пловдив,
настоящия състав споделя правните изводи на районния съд за наличие на
доказателства, установяващи съставомерните признаци на престъпление. В
тази връзка събраните доказателства-гласни и писмени такива, в достатъчна
степен обосновават вмененото на подсъдимите обвинение. От обсъдените по-
горе свидетелски показания на Д. В., С. С. и И. П., както и заключенията на
приетите технически експертизи, за съда е несъмнено обстоятелството, че
двамата подсъдими М. и В. са се познавали и заедно на 06.12.2014г. са
посетили гр.П.. Обсъдената и приета тройна техническа и лицево-
идентификационна експертиза, назначена в хода на съдебното производство
пред първата инстанция, несъмнено установява в заключението си, че двамата
подсъдими са се намирали на същата дата заедно в магазин „Т.“ в гр.П., като
също заедно двамата са били установени от камерите на магазин „Т.“ в
гр.П.да се разхождат между щандовете на 06.12.2014г. Видно е, от
описанието в тази експертиза, както и от приложения снимков материал, че
поведението на двамата вътре в обекта, движейки се заедно между рафтовете,
спирайки да говорят/ показано на снимки на стр.5 и стр.6 от експертизата/,
установява не само съвместното им пребиваване вътре в магазина, но и
съвместни действия с определена насоченост. Всъщност, това поведение на
подсъдимите е привлякло вниманието и на св.Т. К., която към онзи момент е
работила като охрана в „Следкасов контрол“ в магазина. В показанията си
тази свидетелка описва как са се движили лицата на излизане от магазина-
първи подс.М., а след него- подс. В., но поради съмнение за изнасяне на вещи
е спряла В. за контрол и проверка. След като същият отказва, тя бута
преметнатото през ръка яке и вижда плейстейшън, който от боричкането на
подсъдимия и св.К. пада и така той избягва от магазина без да успее да изнесе
отнетата вещ. Св.К. е категорична, че е наблюдавала подсъдимите в магазина,
които са се придвижвали заедно, за това е възприела и начина на напускането
11
им след това. Категорично тази свидетелка е разпознала двамата и ги е
описала с характерни белези, възприети от нея/ виж протоколи за
разпознаване на л.45 и л.47, т.2 от д.п./. Описаните от тази свидетелка
действия, при опитите й да спре подс.В. за физическа проверка, се
потвърждават и от заснетите и приложени видеозаписи, подробно онагледени
в изготвените експертизи/ стр.9 от тройната експертиза/. Подробно са
описани и анализирани действията на лицата от момента на влизането им
обекта, оглеждане на стоки по рафтовете, вземането на обект с форма на
кутия и придвижването им едни зад друг, носейки кутията/ стр.6 от
експертизата/. Именно последните кадри, заснети в интервала от 17:42-18:01
ч. показват последователното напускане на магазина от подсъдимите и опита
за изнасяне на отнетата кутия/ посочена на снимки на стр.7/, който е бил
осуетен от св.К.. Посочените по-горе обстоятелства отчасти се установяват и
от показанията на св.Х. Ч., който е бил уведомен за случилото се от св.К.и
непосредствено е възприел заснетото от камерите вътре в обекта. Безспорно
установено е, че носената от подс.В. вещ, в опита да напусне с нея магазина е
била изтървана от него и впоследствие върната от св.К., като отнемането й е
останало във фаза на опит, който не е довършен по независещи от волята на
дееца причини, а имено поради намесата на св. Каръкова, която е
предотвратила изнасянето на вещта извън търговския обект. В тази част
обвинението е подкрепено с достатъчно преки и косвени доказателства.
Всички, обсъдени в съвкупност доказателства дават основание да се направи
извод за обективна съставомерност на извършеното на 06.12.2014г. в магазин
на „Т.“ деяние от двамата подсъдими. Настоящата инстанция се солидаризира
с доводите на районния съд, че на 06.12.2014г. в гр.П., двамата подсъдими Б.
Б. М. и ВЛ. ЕМ. В., при условията на предварителен сговор, в немаловажен
случай са направили опит да отнемат чужда движима вещ – 1 бр. конзола „
PS4“ от владение на ръководството на „Т.“ ЕАД –гр.П., без негово съгласие и
с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини.
Правилни са изводите за субективна съставомерност на деянието- то е
извършено от подсъдимите при пряк умисъл, със съзнание за
противообществения характер на извършеното и целени общественоопасни
последици. Показателно за умисъла на двамата подсъдими и присвоителното
12
им намерение е последващата им реакция, която се е изразила в побягване,
бързо отдалечаване от обекта, за да не бъдат задържани.
С оглед на изложените по-горе съображения, въззивният съд прие, че
обжалваната първоинстънционна присъда, поради недоказаност на част от
деянията включени в състава на продължаваното престъпление, следва да
бъде изменена на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като подсъдимите Б. Б.
М. и ВЛ. ЕМ. В. следва да бъдат признати за невинни и оправдани за две от
деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, извършени
при предварително сговаряне в немаловажен случай и в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК , а именно за
деянията извършени на 29.11.2014г. и на 06.12.2014г. в гр.П., при извършване
на които се твърди да са отнети чужди движими вещи- общо 3бр.лаптопи
марка „ASER“, от владението на „Т. Б.“ АД -гр.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят. В останалата част, с която е
прието, че двамата са осъществили от обективна и субективна страна състава
на последното деяние, включено в продължаваното престъпление, присъдата
следва да се потвърди. Извършеното от подсъдимите покрива признаците на
престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК , за
това, че на 06.12.2014г., подсъдимите Б. Б. М. и ВЛ. ЕМ. В., след
предварително сговаряне, в немаловажен случай, са направили опит да
отнемат чужда движима вещ- 1 бр. конзола „ PS4“ на стойност 799 лева от
владение на Х. А. Ч., като упълномощен представител на ръководството на
„Т.“ ЕАД –гр.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвоят, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини.
За пълнота следва да се посочи, че при продължаваното престъпление,
деецът се наказва за всички включени в него деяния, взети в тяхната
съвкупност и за причинения от тях общ престъпен резултат, с едно
наказание.Частичното оправдаване /както в настоящия случай/ или осъждане
на подсъдимия за част от деянията, не представлява цялостно пререшаване на
въпросите по чл.301, ал.1, т.1-2 от НПК и чл.32, ал.1, т.1 от НПК. В
настоящия случай, тъй като се касае за едно престъпление, оправдаването на
подсъдимите за част от деянията, за които съответно са осъдени от
първоинстанционния съд, представлява изменение на първоинстанционната
13
присъда по смисъла на чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК. В този смисъл Р
№293/21.12.2017г. на ВКС по н.д. № 1092/2017г. на 1-во н.о., Определение №
497/15.11.2010г. по н.д. № 501/2010г. на 1-во н.о. на ВКС.
По отношение на наказанията:
Неправилно и твърде схематично районния съд е подходил при
определяне на наказанията на двамата подсъдими, поради което и
възраженията на защитниците за несправедливост на наказанията се явяват
основателни.
Предвид възприетата от въззивната инстанция правна квалификация,
то и определените спрямо всеки един от двамата подсъдими наказания следва
да бъдат изменени както с оглед по-леката квалификация на извършеното,
така и с оглед наличните смекчаващи обстоятелства, които не са били
отчетени от първата инстанция, а така също и предвид изминалия немалък
период от време от извършване на деянието до настоящия момент,
надхвърлящ разумната продължителност на наказателното производство и
необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на
това нарушение при индивидуализацията на наказанията.
По отношение на подс.ВЛ. ЕМ. В., съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства, наличието на предходно осъждане, което
определя настоящото деяние като извършено в изпитателния срок на
осъждането по НОХД № 7611/2014г. на СРС. Налице са и смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на този подсъдим като младата му възраст и
продължителността на наказателното производство/ повече от 6 години от
извършване на деянието/, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
процеса, без особена фактическа и правна сложност. Вярно е, че поведението
на този подсъдим в съдебната фаза на процеса, е било причина за отлагане на
делото, за което същият е бил задържан за известен период от време, но
следва обективно да се отбележи, че забавянето в по-голяма степен се дължи
на причини стоящи извън поведението на подс.В.В.. В съгласие с практиката
на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл.6, т.1
от ЕКПЧ в аспекта на разумната продължителност на наказателното
производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм
за поправяне на нарушението по този текст, настоящия състав намира, че
14
най-справедливо е наказанието на подс. В.В. следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за така извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Предвид данните за други престъпни
прояви в периода след извършване на настоящото престъпление, които
формират преценка за лична обществена опасност на подс.В., съдът не
намери основания за повече снизхождение и определяне на по-леко по размер
наказание. Безспорно, престъплението е останало във фазата на опита по
смисъла на чл.18, ал.1 от НК и разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК дава
възможност на съда да приложи чл.55 от НК, но тази норма не е императивна.
Чл.58, б.“а“ от НК само указва на съда, че с оглед особеностите на
конкретното деяние-степента на развитието му, причините, поради които
вредния резултат не е настъпил, мотивите и подбудите, от които се е водил
деецът и т.н., може единствено недовършеността на престъплението, без
други смекчаващи обстоятелства, да доведе до извод за несъразмерност на
предвиденото най-леко наказание с извършеното. В този смисъл се е
произнесъл ВКС в Р 39-74 на I н.о. и Р 133-83 на I н.о. В случая обаче, като
съобрази обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, съдебният състав прие, че
ненастъпването на целения от дееца престъпен резултат, а именно трайно
установяване на отнетата чужда движима вещ, е резултат от активните
действия на служител от охраната в обекта, от където тя е отнета, а не на
поведението на подсъдимите. Поради това и не приложи разпоредбата на
чл.58, б.“а“ от НК при определяне на наказанието, а прие, че следва да се
определи същото при условията на чл.54, ал.1 от НК за подс. В., за което бяха
изложени съображения по-горе в мотивите.
С така определеното на подс.В. наказание от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно приетата от
въззивната инстанция правна квалификация и отчетените по-горе
обстоятелства, ще се съдейства за постигане целите по чл.36 от НК. Това
наказание, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС следва да
се изтърпи при първоначален „ Строг“ режим, тъй като настоящото
престъпление се явява извършено в изпитателен срок на предходно условно
осъждане/ по НОХД № 7611/2014г. на СРС/ и сборът от двете наказания
15
надвишава две години.
Правилно районният съд е приспаднал на основание чл.59, ал.2 вр.
ал.1 от НК времето на задържане на подс.В. за периода от 18.04.2019г. до
31.07.2019г., както и времето от 27.07.2020г. до влизане в сила на присъдата,
като едни ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
По отношение наказанието на подс.Б. Б. М., настоящият съд, отчете
наличие множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради
своята многобройност, дават основание съдът да определи наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК-под най-ниския предел, приемайки че и
най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко
с вината на подс.М.. Освен чистото съдебно минало на подс.М. и младата му
възраст към момента на извършване на престъплението, които обстоятелства
първоинстанционния съд неоправдано е неглижирал, то този подсъдим се
отличава и с добра характеристика, определяща се от неговото поведение във
времето преди и след реализиране на престъпното поведение, като
подсъдимият М. не е имал никакви престъпни прояви, които го определят
неговата лична обществена опасност. В сравнение с подс. В., чиято престъпна
деятелност след настоящото деяние е прогресирала, то подс.М. е
демонстрирал изцяло добро поведение и по никакъв начин, не е станал
причина за отлагане и неоправдано забавяне на делото. Всичко казано по-горе
по отношение неразумната продължителност на наказателното производство/
повече от 6 години без особена фактическа и правна сложност/, в пълна
степен важи и при отчитането на обстоятелствата, даващи отражение при
определяне на наказанието на подс.Б. М.. Отчитайки значението на тези
обстоятелства, тежестта на извършеното престъпление, както и данните за
семейно положение на подсъдимия М., настоящият състав прие, че с
определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, ще се
съдейства в максимална степен за постигане целите на наказанието за този
подсъдим. С оглед на приетата от въззивния съд по-лека правна
квалификация, справедливо е на подс. М. да бъде наложена наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид данните за чисто съдебно минало на подс.М., липсата на
други противообществени прояви и семейното му положение, Пловдивският
16
окръжен съд, намира, че за едновременно реализиране на целите по чл.36 от
НК не се налага подсъдимият М. да изтърпява ефективно наказанието от
шест месеца. В същата степен това може да бъде постигнато чрез отлагане на
изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Предвид изложени по-горе съображения, изхождайки от
обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК, съдебният състав прие, че
ненастъпването на целения от дееца престъпен резултат, а именно трайно
установяване на отнетата чужда движима вещ, е резултат от активната
действия на служител от охраната в обекта, от където тя е отнета, а не на
поведението на подсъдимите. Поради това и не приложи разпоредбата на
чл.58, б.“а“ от НК при определяне на наказанието на подс.М., а определи
същото на самостоятелното основание по чл.55 от НК, за което бяха
изложени съображения по-горе в мотивите.
В посочения по-горе смисъл, в частта относно наложените наказания
на двамата подсъдими, атакуваната първоинстанционна присъда следва да се
измени на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като предвид възприетата от
въззивния съд по-лека квалификация на извършеното, следва да се намалят и
отделните наказания, наложени на подсъдимите В. и М., като за последния
следва да се измени присъдата и в частта относно начина на изтърпяване на
наказанието, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Пред въззивната инстанция, от страна на защитниците на подсъдимите,
бяха направени доводи за допуснати процесуални нарушения в
производството пред първата инстанция, които по съществото си са свързани
с неправилен анализ и преценка на доказателствата и неправилно приложение
на материалния закон от този съд. Тези доводи в известна степен се споделят
от настоящата инстанция, поради което и съдът анализирайки
доказателствата, прие различна правна квалификация на извършеното, за
която подсъдимите следва да носят отговорност. За това бяха изложени
съображения по-горе. Направения различен анализ на доказателствата и
изводи относно вината и отговорността на подсъдимите, не са основание за
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като
с такива правомощия разполага и въззивната инстанция. Ето защо, този
17
състав на съда прие, че не са налице основания за връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на районния съд, предвид липсата на
такива пороци, които да са накърнили правото на защита на подсъдимите и
техните защитници.
По отношение на уважения граждански иск за имуществени вреди,
предявен от „Т. Б.“ АД, присъдата също се явява неправилна и следва да бъде
отменена. Признавайки подсъдимите за невинни в това, да са извършили
двете инкриминирани деяния, при условията на продължавано престъпление
на 29.11.2014г. и на 06.12.2014г. в гр.П., касаещи отнемането на чужди
движими вещи от владението на ръководството на „Т. Б.“ АД, а именно 3 бр.
лаптопи марка „ASER“, на обща стойност 2133,91 лева, то и гражданския иск
за имуществени вреди в този размер се явява недоказан по основание. Като
такъв следва да бъде отхвърлен с всички произтичащи от това последици,
включващи отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част,
включително и в частта за присъждане на държавна такса върху уважения
граждански иск. С оглед на това, неоснователна се явява и претенцията,
направена във въззивното произвдство от упълномощения процесуален
представител на гражданския ищец за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Правилно съдът е произнесъл по отношение на приложените
веществени доказателства, както и по отношение на присъдените разноски,
направени в хода на досъдебното и съдебното производство, които са
възложени на подсъдимите, в която част присъдата също следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
НПК и чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260040 от 14.10.2020 год., постановена по НОХД
№7914/2016 год. по описа на ПРС, VІI наказателен състав, като я ОТМЕНЯ в
18
частта, с която подсъдимите ВЛ. ЕМ. В. и Б. Б. М. са признати за виновни в
това, след предварителен сговор, в немаловажен случай и при условия на
продължавано престъпление на 29.11.2014г. в гр.Пловдив да са отнели чужди
движими вещи-1 бр.лаптоп марка „ASER“, модел Е 1-532-G-3556461 TMN на
стойност 599,00 лева от владението на И. А. Т., като упълномощен
представител на ръководството на „Т. Б.“ АД гр.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят и на 06.12.2014г. в гр.П. да са
отнели чужди движими вещи-1 бр.лаптоп, марка „ASER“, модел Е 5-571-G-
5566 на стойност 1149 лв. и 1 бр. лаптоп „ACER" модел V 3-371-32 J Y на
стойност 899,00 лева от владението на И.А. Т., като упълномощен
представител на ръководството на „Т. Б.“ АД гр.Пловдив, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвоят, като ги ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото им в този смисъл обвинение по чл.195, ал.1, т.5
във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т. Б.“ АД спрямо подсъдимите
граждански иск в размер на 2133,91 лева, за причинени имуществени вреди
от деянията извършени на 29.11.2014г. и на 06.12.2014г., ведно със законна
лихва от датата на извършване, до окончателното изплащане на сумата, като
недоказан и ОТМЕНЯ присъдата в частта, относно присъдените държавни
такси.
ИЗМЕНЯ присъдата, в частта относно наложените наказания за
престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, като
НАМАЛЯВА същите, както следва:
- по отношение на подс. ВЛ. ЕМ. В. от шест години и шест месеца
лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което наказание да се изтърпи при
първоначален „Строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС;
- по отношение на подс. Б. Б. М. от четири години и шест месеца
лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на
наложеното на подс. Б. Б. М. наказание и на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА изпълнението на така наложеното му наказание от шест месеца
19
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20