Р Е
Ш Е Н
И Е
№291/4.5.2018г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на десети април две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм.дело №133/18г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ
и е образувано по искова молба на Б.Г.М. *** чрез адв.Е.Б. ***– ЕИК *********,
представлявано от Й.Ф.- Кмет, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 9 208.12лв причинени имуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия – неподдържане на актуални данни в личен регистрационен картон на
И.Р.Г.,въз основа на което е издаден документ с невярно съдържание ,в едно със
законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумите.
Настоящето дело
е образувано с оглед Решение №1216/29.01.2018г. постановено по адм.д. №
4386/17г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение №64 от 09.02.2017г.
постановено по адм.д.№494/17г. по описа на административен съд – Пазарджик и
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В исковата
молба ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на
бездействие от страна на служители на ответника, не са нанесени данни в
регистрациония картон на И.Р.Г.. Въз основа на ненанесени данни е издадено
Удостоверение за наследници на Г. , в което е фигурирала като наследник
единствено негова майка, едва с удостоверение от 2008г. е вписана катонаследник
неговата дъщеря. Към 2008г. вече е бил изтекъл давностният срок , за подаване
на иск за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имот, поради
което съдът го е отхвърлил. Твърди се, че е следвало да възстанови сума в
размер на 9 208.12лв., поради което и размера на щетата която претендира е
в размер на 9 208.12лв. в едно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 13.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата .
Ищецът в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адвокат Б.
моли да се приеме, че предявената молба допустима и основателна. Сочи доказателства.
Ответникът Столична община –
представляван от кмета Йорданка Фандъкова, в писмено становище , счита жалбата
за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, че искът е основателен.
Съдът след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа
страна:
На 08.01.2001 г. ищецът М. купил от
И.Р.Г.недвижим имот с предварителен договор за продажба, който се намирал в гр.
Велинград. С предварителния договор било уговорено, че имотът се купува за
сумата от 45 000 лв., като продавачът се задължавал в срок от 1 месец от
започване на изповядване на сделките в РС Велинград спрени поради влизането в
сила на новия Закон за имотния регистър и кадастъра и отсъствието на нотариуса
да сключи окончателен договор за покупко-продажба на имота и да снабди купувача
с нотариален акт. На 25.01.2001 г. продавачът И.Р.Г.починал, като смъртта му
била констатирана с акт за смърт № 66/27.01.2001 г. на община Пловдив. На 16.12.2005
г. ищецът М. предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен
предварителния договор за продажба. Било образувано гр. дело № 621/2005 г. по
описа на РС Велинград. Ищецът разполагал с удостоверение за наследници,
издадено на 04.10.2001 г. /л. 11 от адм. дело № 494/2016/. В удостоверение за
наследници № 001371/04.10.2001 г., издадено от Столична община, район Триадица
било посочено, че единственият наследник на И.Г.е М.И. Г. – майка. Във връзка с
конституиране на надлежните страни в процеса на ищеца било издадено съдебно
удостоверение и въз основа на него той се снабдил с удостоверение №
000016/11.01.2006 г., също издадено от Столична община, Район Триадица, в което
отново е посочена като единствен наследник майката на починалия, а именно –
М.И. Г.. Изрично в удостоверението за наследници е наличен текст, че
удостоверението се издава след извършена проверка в регистрите за населението и
гражданско състояние. Върху личния регистрационен картон на страница за
вписване на изменени данни /л. 38/ е посочено, че въз основа на искане на РС
Велинград е издадено удостоверение № 16/11.01.2006 г. Следователно към момента
на издаване на посоченото удостоверение лицето М. И. Г. с ЕГН ********** не е била вписана като негов
наследник. Вписването в т. 15 от личния регистрационен картон „деца“ е
направено след издаване на удостоверение № 16/11.01.2006 г. Предявеният иска за
обявяване на договора за окончателен е бил уважен, но решението е било
обезсилено поради нарушение родовата компетентност и е образувано гр. дело №
571/2008 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. В хода на производството е
представено ново удостоверение за наследници, а именно – удостоверение №
001402/07.10.2008 г., издадено от Столична община, район Триадица, като отново
е вписано, че същото се издава в резултат на проверка в регистрите за
населението и гражданското състояние. В това удостоверение за наследници е
вписан друг наследник, като единствен наследник на И. Г., а именно – М.И. Г. с
ЕГН ********** – дъщеря. С решение № 731/14.12.2010 г., постановено по гр. дело
№ 1494/2009 г. ВКС, Трето отделение в производство по чл. 250 от ГПК е
постановил, че искът против наследника по закон М.Г. – дъщеря на И.Г.е предявен
на 18.12.2008 г., когато с протоколно определение е конституирана като надлежен
ответник. ВКС е приел, че срокът за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
за сключване на окончателен договор е изтекъл на 26.02.2006 г., поради което
същият е отхвърлен и Б.Г.М. е осъден да заплати разноски в размер на 6 930
лв. Било е заведено изпълнително дело пред ЧСИ, като ищецът е заплатил сумата
от 9 208 лв. и делото е било прекратено.
На основание съдебно решение №
65/03.04.2002 г., постановено по гр. дело № 602/2001 г. СГС, Седми състав, в
акт за раждане № 195/09.08.2001 г. съставен от Столична община, район Лозенец в
графа бележки е вписан като баща И.Р.Г., отбелязано е, че решението е влязло в
законна сила на 24.04.2002 г. Вписването е извършено на 13.05.2002 г.
Последвало е вписване както се отбеляза и по-горе и в личния регистрационен
картон на починалия И.Г.в графа деца на детето М.. С оглед издаване неа
удостоверени за наследници от 11.01.2006 г., в което е вписано, че единствен
наследник на И.Г.е неговата майка то може да се направи извод, че вписването на
детето М.в личния регистрационен талон на починалия Г. е станало след тази
дата. Тоест налице е едно бездействие от страна на служители на Столична
община. Не може да се установи с оглед дългия период от време дали Район
Лозенец не е изпратил данни до Район Триадица, или служителят в Район Триадица
е вписал това обстоятелство на един много по-късен етап.
Гореизложеното се установи въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за наследници,
преписи от съдебни решения, изпълнително производство, както и с оглед
заверените и предоставени на съда копия ведно с вписванията в личния
регистрационен картон на И.Р.Г./л. 35-38/.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът за обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на
административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от
административния съд по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Следователно, искът по глава
единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица.
Искът, предявен по делото правилно е
насочен против Столична община, тъй като отделните райони , не са самостоятелни
юридически лица, която се явява пасивно легитимирана по предявената претенция.
Разпоредбата на чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай, ищецът твърди, че са му нанесени
вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица район Триадица или
Лозенец, към Столична община. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията в системата на тези
администрации, отговаря юридическото лице Столична община,представлявано от
кмета на общината .
Непозволеното увреждане представлява сложен юридически
факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините
е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна
външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в бездействие. То
е противоправно, когато противоречи на правните норми.
Редът и
условията за издаване на удостоверение за наследници са уредени в Закона за
гражданската регистрация, който в чл.24,ал.2 препраща към Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Издаването на удостоверение за наследници безспорно е вид административна
услуга – извършване на справки в електронният картон на съответното лице, тъй
като съгласно чл.22,ал.2 ЗГР регистърът на населението се състои от
електронните лични картони на всички физически лица по чл.3, ал.2 от
ЗГР.Съгласно Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)
…
4. съдебно решение;
…
Задължението
на съда е да изпрати решението относно установения произход до съответният
ЕСГРАОН за вписване в графа „забележка“ установеният произход от бащата. От там
на сетне задълженията за актуализиране са на съответната администрация.
Следвало е служителят направил отбелязването в акта за раждане да изпрати от
район Лозенец, до район Триадица съдебното решение за вписване в картона и на
бащата И.Г.. Става въпрос за общинска администрация в една община, разделена на
райони.
Ищецът
твърди, че Удостоверение № 000016/11.01.2006г. е издадено въз основа на
неактуализиран електронен личен регистрационен картон.
Съдът счита, че това твърдение се
установява от приетите по делото писмени доказателства – видно от четвъртата
страница предоставеното копие на личен регистрационен картон - Удостоверение №
000016/11.01.2006г. е издадено от служител на район Триадица към Столична
община, след извършена справка, тъй като тази страница е част от този
регистрационен картон – „изменения по точки и особени бележки“.От Акт за
раждане № 195/09.08.2001г /л.30/ се установява, че в графа „забележки“ е вписано съдебно решение, с което е признат
като баща на детето И.Р.Г.. Вписването е направено на 13.05.2002г. Това
обстоятелство е вписано и в регистрационния картон на бащата И. Г., но без отбелязване
на дата на вписването. С оглед издаденото удостоверение 16/2006г. въз основа на
всички вписвания в регистрационния картон на И.Г.може да се направи извод, че
той не е бил актуализиран своевременно. С оглед бездействието на
администрацията на район Триадица и район Лозенец и двете към Столична
община за актуализиране на електронния
картон е издадено Удостоверение с невярно съдържание.
За
да се подаде иск с правно основание чл.19 ЗЗД, следва да се конституира
правилният ответник – Удостоверение №16/11.01.2006г. е издадено , с оглед удостоверение
издадено от РС Велинград на ищеца , за да може да определи правилния ответник.
Не е имало как ищецът да посочи като ответник дъщерята на И. Г., тъй като
официалният удостоверяващ документ е сочел друго лице – майката на И. Г.. Въз
основа на така издаденото Удостоверение, с данни който са взети от
неактуализиран картон за гражданска регистрация на лицето И.Г.е заведено
гражданско дело срещу неправилен ответник. Едва с Удостоверение №
001402/07.10.2008г. е посочен като наследник на И.Г.неговата дъщеря. Към
07.10.2008г. вече е изтекла давността, поради което искът на ищеца М. е бил
отхвърлен.С Решение №731/14.12.2010г. , Трето отделение на ВКС, осъжда ищеца
Б.М. да заплати сторените по делото разноски от М.Г., чрез нейната майка и
законен представител Я. В. , в размер на 6 930.00лева.
По делото е прието като писмено доказателство
Удостоверение издадено от ЧСИ Добромир
Даскалов по изп.д.№20148870400344, от което е видно, че ищецът е заплатил на
М.Г., чрез нейната майка и законен представител сума в размер на 9208.12лв., в
които се включва сумата от 6 930.00лв., а остатъкът до 9 208.12лв. е
сума представляваща разноски по изпълнителното дело.
От
горе изложеното може да се направи обоснован извод , че са налице и трите
предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община, по ЗОДОВ –
деяние – противоправно – изразяващо се в бездействие на общинската
администрация, за своевременно актуализиране на картона за гражданско състояние
на И. Г.. Вреда – която е пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние – изтичане на давност, прекратяване на делото и осъждане на лицето да
заплати сторените по делото разноски от ответната страна в размер на
6 930.00лв., заплащане на тази сума от страна на ищеца, като е и налице
връзка между противоправното бездействие и излизането на сумата от
6 930.00лв. от патримониума на ищеца .Ако картона на И.Г.е бил
своевременно актуализиран от общинската администрация, то издаденото
Удостоверение от 2006г., е щяло да бъде с верни данни. Ако удостоверението от 2006г.,
относно наследниците на И.Г.е било актуализирано своевременно, то ответникът по
делото по чл.19 от ЗЗД е щял да бъде определен правилно преди изтичане на
давността.
С
оглед на горе изложеното настоящият съдебен състав счита, че искът на М. е
частично основателен. Пряка и непосредствена последица са причинените вреди до
сумата от 6930.00лв. – сумата която е бил осъден да заплати по гр.д.№1494/09г.
по описа на ВАС. Сумата , която се дължи и е била платена по изпълнителното
производство е последица от ненавременното заплащане на сумата, т.е. ако ищецът
е бил заплатил доброволно сумата, то е нямало да бъде заведено и изпълнително производство по което са
начислени адвокатски хонорар, допълнителни такси и разноски. В тази част искът
е неоснователен – т.е. до сумата от 9 208.12лв. следва да бъде отхвърлен.
Върху определената като обезщетение
сума – 6 930.00лв. ответникът дължи законна лихва до окончателното й
изплащане от подаване на исковата молба – 13.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът ще
следва да заплати и сторени по дело разноски в размер на 860 лв. – разноски по
адм.д. № 494/16 г.по описа на Адм.съд Пазарджик, 500лв. за касационно обжалване
и 850 лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Пазарджик
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА Столична община – ЕИК *********,
представлявано от Й.Ф.- Кмет, да заплати на Б.Г.М. *** , СУМАТА от 6 930.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Столична
община / район Триадица и Лозенец/, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.06.2016г., до нейното
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска Б.Г.М. *** против Столична община
– ЕИК *********, представлявано от Й.Ф.- Кмет за сумата от 6930.00лв. до 9 208.12лв. като неоснователен и недоказан, както
и относно лихвата върху тази сума.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14 дневен срок от съобщаването на акта, чрез АС Пазарджик пред Върховен
Административен съд.
АДМ. СЪДИЯ:/п/
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх.№
3178 от 04.06.2018 г., подадена от Столична община срещу Решение № 291 от
04.05.2018 г., постановено по адм. дело № 133/2018 г. от АССГ и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8224/2018 по описа на състава.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от днес за
процесуалния представител на Столична община и в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за ответната страна, пред петчленен състав на ВАС.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9802 от 26.06.2019 г. по адм.
дело № 8224/2018 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Г. М., подадено от пълномощника му адвокат Е. Б., за допълване
на определение от 01.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8224/2018 г. по
описа на Върховния административен съд в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му на страните пред петчленен състав на ВАС.