№ 47976
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110145065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. Производството пред националния съд е образувано по искова молба,
подадена от телекомуникационен оператор срещу потребител на мобилни
услуги за заплащане на суми за неплатени месечни абонаменти такси;
предоставяне на мобилни услуги, извън тарифния план; начислени,
неустойки, следствие на прекратяване на договор.
3. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на законодателството
на ЕС в областта на изкуствения интелект и защита на потребителите при
автоматично генерирани решения. Тълкуването се отнася до правото на
потребителите да разберат по какъв начин са издадени фактури, за които
търсят се претендират парични вземания. Тълкуването се отнася за
приложението на принципите за отчетност, прозрачност при използване
на автоматични системи, за ефекта на черната кутия и сорс кода на
софтуера. Запитването има за цел да изясни етичните стандарти при
разработването, внедряването и използването на изкуствен интелект при
потребителски договори и защита на основните права с оглед принципът
за ефективност при достъп до съд.
1
СТРАНИ ПО СПОРА
4. Ищец: „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез адв. З. Й. Ц. - САК със съдебен адрес и адрес
за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к..........
5. Ответник: Д Ж А ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. .......... който
се представлява от служебно назначен адвокат А. Б. Б. със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. Изток, ............
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
Граждански процесуален кодекс (ГПК)
6. Чл. 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези
въпроси.
Закон за защита на потребителите (ЗЗПотр.)
7. Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или
частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения,
включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
2
потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е
извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен
договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят
не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора;
8. Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
Закон за електронните съобщения (ЗЕС)
9. Чл. 198. (1) Предприятията, които предоставят услуги за гласови
съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за
достъп до интернет в определено местоположение и имат наложени
задължения по чл. 197, предлагат съответните устройства и услуги,
когато са приложими, по начин, който дава възможност на потребителите
да следят и контролират разходите си чрез:
……
5. предизвестие за възможно последващо спиране на услугата или изключване
при неплащане на сметки; всяко спиране се ограничава само до съответната
услуга, когато това е технически възможно, с изключение на случаите на
измами, системни закъснения в плащането или неплащане на сметки; в срок
един месец преди изключването се допускат само повиквания, които не се
таксуват на потребителя, и минимално ниво на услуги за достъп до интернет,
включително достъпа до номер 112 през интернет;
10. Чл. 229. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги
без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-
машина, предлагат на потребителите възможност за сключване на
договор с първоначален срок, не по-дълъг от две години.
3
Чл. 229а. (1) Срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от
междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за
пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при
изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за
продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора
той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има
право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно
предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с
изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието.
(2) Преди автоматичното преобразуване на договора в безсрочен
предприятията информират крайните ползватели своевременно, по разбираем
начин и на траен носител за изтичането на срока на договорните отношения и
за начините за прекратяване на договора. Едновременно с това предприятията
препоръчват на крайните ползватели най-добрите тарифи за ползваните от тях
услуги. Предприятията предоставят на крайните ползватели поне веднъж
годишно информация за най-добрите тарифи.
(3) Когато краен ползвател има правото на законово основание да прекрати
договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от
междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения
срок, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен за запазеното
субсидирано крайно устройство.
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
11. Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху
която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това,
дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на
неустойки и лихви с обезщетителен характер.
ЕВРОПЕЙСКО и МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
4
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета текст от значение за ЕИП (Директива за потребителите)
12. Член 5 Изисквания за предоставяне на информация за договори,
различни от договорите от разстояние или договорите извън
търговския обект
1. Преди потребителят да се обвърже с договор, различен от договор от
разстояние или от договор извън търговския обект, или със съответно
предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя
следната информация по ясен и разбираем начин, ако тази информация не е
ясна от контекста:
в) крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато
естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде
изчислена предварително в разумни граници, начина, по който цената трябва
да се изчисли, както и, когато е приложимо, всички допълнителни разходи за
транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези разходи не могат да
бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че
такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими;
д) в допълнение към напомняне за наличието на законова гаранция за
съответствие на стоките, наличието на извънгаранционно обслужване и на
търговски гаранции, когато е приложимо, както и условията по тях;
ж) когато е приложимо, функционалността, включително приложимите мерки за
техническа защита на цифровото съдържание;
Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13
юни 2024 година за установяване на хармонизирани правила относно
изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008,
(ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС)
2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за
изкуствения интелект) (Регламент за изкуствен интелект ИИ)
5
13. Съображение (7)
За да се гарантира последователно и високо равнище на защита на
обществените интереси по отношение на здравето, безопасността и основните
права, следва да бъдат установени общи правила за високорисковите системи
с ИИ. Тези правила следва да бъдат в съответствие с Хартата, да бъдат
недискриминационни и да са в съответствие с международните търговски
ангажименти на Съюза. Освен това те следва да са съобразени с Европейската
декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие и
Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на експертната група на
високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (ЕГВР ИИ).
14. Съображение (8)
Поради това е необходима правна рамка на Съюза, с която да се установят
хармонизирани правила относно ИИ, за да се насърчи разработването,
използването и навлизането на ИИ на вътрешния пазар, и която същевременно
да осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, например
здравето и безопасността, и защитата на основните права, включително
демокрацията, принципите на правовата държава и опазването на околната
среда, признати и защитени от правото на Съюза. За постигането на тази цел
следва да бъдат установени правила, уреждащи пускането на пазара,
пускането в действие и използването на някои системи с ИИ, и по този начин
да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и да се
даде възможност на тези системи да се ползват от принципа на свободно
движение на стоки и услуги. Тези правила следва да бъдат ясни и надеждни по
отношение на защитата на основните права, да благоприятстват нови
иновативни решения и да дават възможност за изграждане на европейска
екосистема от публични и частни участници, които да създават системи с ИИ
в съответствие с ценностите на Съюза и да отключват потенциала на
цифровата трансформация във всички региони на Съюза. С установяването на
такива правила, както и на мерки в подкрепа на иновациите с отделяне на
специално внимание на малките и средните предприятия (МСП),
включително новосъздадените предприятия, настоящият регламент подкрепя
целта за насърчаване на европейския подход към ИИ, ориентиран към човека,
и целта на Съюза да бъде световен лидер в разработването на сигурен,
надежден и етичен ИИ, както бе посочено от Европейския съвет, и гарантира
6
защитата на етичните принципи, както изрично бе поискано от Европейския
парламент.
15. Член 86 Право на обяснение при вземане на индивидуални решения
1. Всяко засегнато лице, което е обект на решение, взето от внедрителя въз
основа на резултатите от високорискова система с ИИ, посочена в приложение
III, с изключение на системите, изброени в точка 2 от посоченото приложение,
и което поражда правни последици или по подобен начин значително засяга
това лице така, че то да счита, че се оказва неблагоприятно въздействие върху
неговото здраве, безопасност или основни права, има право да получи от
внедрителя ясни и съдържателни обяснения за мястото на системата с ИИ в
процедурата за вземане на решения и основните елементи на взетото решение.
16. Член 95 Кодекси за поведение за прилагане на специфични
изисквания на доброволна основа
2. Службата по ИИ и държавите членки улесняват изготвянето на кодекси за
поведение относно прилагането на доброволна основа, включително от страна
на внедрителите, на специфични изисквания по отношение на всички системи
с ИИ, въз основа на ясни цели и ключови показатели за ефективност с цел
оценяване на постигането на тези цели, включително елементи като, но не
само:
a) приложими елементи, предвидени в етичните насоки на Съюза за надежден
ИИ;
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори
17. Член 4
1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се
извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е
сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до
сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали
клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той
произтича.
18. Член 5
При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на
7
потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език.
19. Член 6
1. Държавите-членки определят изискването, включените неравноправни
клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са
обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
20. Член 7
1. Държавите-членки осигуряват, че в интерес на потребителите и
конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване
на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между
потребители и продавачи или доставчици.
21. ПРИЛОЖЕНИЕ УСЛОВИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 3
1. Условия, които имат за предмет или резултат:
д) условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно
висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си;
ж) даване право на продавача или доставчика да прекратят безсрочен договор
без предизвестие, освен когато са налице сериозни основания за това;
р) изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да
използва други правни средства по-специално като изисква от потребителя да
отнесе спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните
разпоредби, като неоснователно ограничи възможността му за предоставяне
на наличните доказателства или да му наложи тежестта на доказване, която,
според приложимото право, лежи върху друга страна по договора.
Харта на основните права на ЕС (ХОПЕС)
22. Член 38 Защита на потребителите
В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на
потребителите.
23. Член 47 Право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес
8
Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
24. Страните не спорят, че между тях има сключен договор за мобилни
електронни услуги. Договорът е срочен с продължителност от две
години. Периодът е от 27.03.2020 г. до 27.03.2022 г. Договорът включва:
определен брой безплатни минути, разговори в България; интернет на
максимална скорост; определен брой безплатни минути в роуминг; но без
мобилни данни в роуминг.
25. В договора е уговорено, че единичната ставка за разговори е за минута, а
за мобилни данни (интернет) за 1 MB.
26. Не е спорно, че в договора съществува клауза, че в случай на
прекратяване на договора преди срока на изтичането му, по вина или по
инициатива на потребителя, потребителят дължи неустойка – раздел III,
т.2 от договора.
27. Не се спори между страните, че ответникът (потребител) е спрял да
плаща през м. януари 2021 г., а ищецът (търговец – доставчик на мобилни
услуги) е спрял услугата по договора на 25.01.2021 г.
28. Ищецът счита, че със спирането на услугата по договора, е прекратил
едностранно договора договор.
29. Неустойката представлява размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечния абонамент. Месечният абонамент, за
нуждите на изчисляване на неустойката, е най-високият абонамент.
30. Уговорено е, че заедно с неустойката потребителят дължи част от
разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент, според
условията на плана, ако са били налице отстъпки (промоции), която част
съответства на оставащия срок на договора.
9
31. С други думи, при предсрочно прекратяване на договора, потребителят
дължи неустойка до размер на три месечни тарифни такси, без
уговорената отстъпка (промоция по договора). Заедно с това дължи и
сума, коsто представлява разликата между стандартния месечен план и
уговорения промоционален месечен план, която сума се начислява до
края на срока на договора.
32. Вледствие на неплащане на задълженията по договора, ищецът,
телекомуникационно дружество, е предявил два иска.
33. Първият иск има за предмет неплатени месечни абонаментни такси и
мобилни електронни услуги (разговори в роуминг над безплатния лимит
и мобилни данни в роуминг). Вторият иск има за предмет вземане за
неустойка (обезщетение), следствие на прекратяване на договора.
34. Ищецът претендира вземанията си, на основание сключения договор и
издадените по него фактури. Същият представя 2 броя фактури. Сумите
по първия иск са въз основа на разговори в роуминг: 242:31 и 274:55
минути, както и данни в роуминг: 15985.17 и 4149.07 MB. Сумите по
втория иск са в размер на 157.92 лева без ДДС.
35. По делото ищецът представя тарифен план, според който разговорите в
роуминг, над безплатното количество, се начислява като цена на минута,
съответно на мегабайт, в зависимост от местоположението на
потребителя.
36. За неустойката: От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и
представени от ищеца договори се установи, че стандартният месечен
тарифен план (месечна такса) е размер на 34.16 лева без ДДС (около
17.08 евро). Под стандартна такса се разбира такава без отстъпка.
Страните се договорили, че ответникът ще ползва отстъпка за целия срок
на договора в размер на 9.77 %. С тази отстъпка месечната такса е 30.83
лева без ДДС (15.42 евро). Страните се договорили, че ответникът ще
ползва втора отстъпка, която се предоставяла от служител на ищеца, в
размер на 20 %. Двете отстъпки важат за целия период на договора. Така
крайната месечна такса, която ответникът трябва да плаща, е в размер на
24.66 лева без ДДС (около 12.33 евро). Месечната такса с двете отстъпки
се нарича промоционална такса. Ищецът претендира неустойка без ДДС,
тъй като съгласно чл.26, ал.2 ЗДДС върху неустойка не се начислява
ДДС. Едва в хода на делото, ищецът заявява, че неустойката включа сбор
10
от тримесечни такси без ДДС (стандартни такси), както и разликата
между стандартната и промоционалната такса, която се дължи за всеки
месец до края на договора.
37. За мобилните услуги: Ищецът претендира и суми за неплатени
мобилни услуги – месечна промоционална такса с ДДС за ползването на
услугата, разговори в роуминг и ползвани мобилни данни в роуминг.
38. По делото е приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на
експертизата се установи, че са начислени суми за разговори в роуминг и
данни в роуминг. Експертизата установява, че ищцовото дружество
използва автоматизирани системи и алгоритми, с които снема данни от
мобилното устройство на потребителя, засича времето и ползването на
MB. Тези данни автоматично се подават до билинг система (счетоводна
система) на ищеца, която автоматично генерира фактури, съгласно
утвърдени тарифни планове. Вещото лице установява, че издадените
фактури (които ответникът е получил и за които суми се води делото), са
автоматично генерирани. Фактурите са автоматично генерирани въз
основа на друга система, която автоматично е отчела времетраенето на
разговора и използваните MB. Вещото лице установи, че в счетоводната
система се въвеждат данни за тарифните планове и единични ставки за
мобилни услуги, но не може да отговори дали тези данни са актуални за
процесния договор и дали са верни. Въвеждането на данни се извършва
от човек. Изчисляването на суми, измерването на количество (време и
MB), генерирането на фактури е автоматичен процес. Тези фактури се
издават и въз основа на тях ищецът търси плащане от ответника.
Експертизата установява, че номерът на ответника не е изтрит и при
плащане на сумите, услугата на мобилния оператор ще бъде
възстановена.
39. Вещото лице казва, че няма проблем при измерване на времетраенето за
разговори. Ето защо би следвало начислените суми да съответстват на
произведението на единичната ставка за разговор и времетраенето му. Но
не се знае в коя роуминг зона е осъществено. Същото не е посочено и в
исковото молба. В издадените фактури също не е посочена единичната
ставка за разговори в роуминг според зоната на разговор
(местоположението на държавата).
40. Вещо лице установява проблем при измерването на разходваните
11
мобилни данни (MB) и генерирането на фактури за тези системи.
Проблемът идва от там, че не се знае на каква стъпка се отчитат MB.
Всички телекомуникационни дружества имали различна стъпка на
отчитане на MB и съответно тарифиране. Дава пример, че времетраенето
за разговор се отчита за 1 минута. Но не е така е при мобилен интернет.
При мобилните данни е налице стъпка, която може да не е 1 MB. В
зависимост от това каква е стъпката може да се получи различна сума.
Дава пример, че ако стъпката е 10 MB, при изразходени 11 MB, сумата,
което се генерира автоматично, ще се начисли за 20 MB, защото е
започнало отчитането на втората стъпка, т.е. след първите 10 MB.
41. Ответникът, чрез своя служебен защитник, твърди, че не може да
разбере по какъв начин са издадени фактурите; как са начислени
процесните суми за разговори и данни в роуминг; същите били посочени
много общо и не се знае коя тарифа ще се прилага; не знае как е
изчислена сумата за мобилни данни в роуминг за единичен MB или за
процесната стъпка. По отношение на неустойката ответникът прави
възражение, че начислените суми по фактури, се различават от метода,
който е описан в договора за тяхното изчисляване. Твърди, че нямат нищо
общо за абонамента. Прави възражение за наличие на неравноправна
клауза. Счита, че не следва да се начислява неустойка на стандартна цена,
тъй като страните са се договорили целият договор да бъде
промоционална цена. Въвежда довод за неравноправна клауза, че не
трябва да се начислява сума за разликата между промоционалната и
стандартната за периода до края на договора. Оспорва договорът да е
прекратен, за да има право ищецът да начислява неустойка.
42. Едва в четвъртото по делото съдебно заседание ищецът чрез вещото
лице представя начина (алгоритъма) по който са начислени
претендираните суми. Ищецът посочва, че калкулацията е автоматичен
процес на билиг системата на мобилния оператор.
43. Ищецът, след запитване от вещото лице, посочва че неустойката се
формира от тримесечни стандартни такси. Към получената сума се
добавя разликата между промоционалната и стандартна цена, без ДДС.
Тази разлика се умножава по период, през който услугата е била
използвана 10.011 месеца и получената стойност отнесена за останалите
месеци до края на договора 13.989 м.
12
44. Относно сумите за разговори и мобилни данни, по запитване на вещото
лице, ищецът посочва, че съгласно договора са предоставени 10 000 МВ
за потребление данни в роуминг. След това потреблението се таксува по
0.0082 лева на KB (килобайт). Посочва, че данните се измерват в KB,
но се обобщават като мегабайти. Посочва, че един 1 KB = 0.001 MB, а 1
MB = 1024 KB. Посочва, че потребени са 15985.17 МВ, което е равно на
16 368 814.08 КВ. Освен това ищецът посочва, че стъпката при измерване
на мобилните данни е 5 KB, а след това 1 KB. Вещото лице уточнява, че
стъпката представлява начало на начисление на процесната сума. Ако
потребителят е изразходил първоначално 1 KB, то сумата ще се начисли
не са 1 KB, а за 5 KB. Така се получава 4 KB, които не се използвани от
потребителя, но са взети при изчисляване на сумата. Експертът уточнява,
че при преминаване над 5 KB потребление, то стъпката е 1 KB. Това
означавало, че ако потребителят е използвал 1.5 KB ще се начисли сума
все едно е използвал 2 KB, а не пропорционално на използваните
мобилни данни.
45. Ищецът, след запитване от вещото лице и то в четвърто съдебно
заседание, уточнява, че стъпката за измерване на разговори е 1 минута.
Вещото лице уточнява, че при изразходено време за разговори в размер
на 1 минута и 30 секунди, автоматичната система на ищеца няма да
начисли сума пропорционално на изговореното време, а ще начисли сума
все едно потребителят е говорил 2 минути. Така начислението на сума е
на започната минута, а не на извършен разговор и неговата
продължителност.
ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО СЪДЪТ СМЯТА, ЧЕ ИСКАНЕТО
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО
РЕШЕВАНЕ НА ДЕЛОТО
46. ХОПЕС въвежда три основни вида права – фундаментални (живот,
свобода на придвижване, справедлив съдебен процес, право на личен и
семеен живот, трудови права и други), социални (право на труд,
възнаграждение и др.) и трето поколение права – права на
информационното общество. В тази трета група права се включват
правото на защита на лични данни, защита на потребителите, правото да
13
бъдеш забравен, правото на разумна обработка от системи за
автоматично взимане на решение (Automated decision-making ADM).
47. Съгласно чл.38 ХОПЕС защитата на потребители е основно човешко
право и като такова би следвало да попада в обхвата на чл.86 от
Регламент (ЕС) 2024/1689, наричан Регламент за ИИ
48. В процесния случай ответникът има качеството на потребител по
смисъла на ДИРЕКТИВА 93/13. Издадените фактури, по които
претендират процесните суми, представляват автоматично взето решение
(ADM). Това е така, тъй като фактурите са съставени на базата на
автоматично събиране на информация (местоположение,
продължителност на разговори и на ползвани MB). Следствие на това
тези данни се подават на друга автоматична система (билинг или
счетоводна система), която генерира фактури. По тези фактури въз се
начисляват сумите на потребителите. Фактурите са генерирани
автоматично - автоматично се въвеждат данни от потреблението на
мобилни услуги и местоположение; автоматично се издават фактури за
суми. Само предварително са въведени данни за единичната ставка на
услугите, месечните планове и тарифи. При издаването на фактури,
потребителят (ответник) придобива качеството на длъжник, а
доставчикът на услуги (по смисъла на ДИРЕКТИВА 93/13) (ищец)
придобива качеството на кредитор. Само ищецът, може да оказва
въздействие на системата за автоматично изчисляване на сумите и
генериране на фактури. Ето защо системата попада в обхвата на
Регламент за ИИ – система за автоматично вземане на решения – какви
сума се дължи от потребителя на услугата като се извършват изчисления.
Ответникът получава фактури за начислени суми.
49. Първият проблем, който се установява от страните, че потребителят
не може да разбере как са начислени процесните суми от
автоматичната система.
50. По отношение на неустойката, ищецът посочва един алгоритъм за
начисляване на неустойка (тримесечни такси плюс разликата между
стандартна и промоционална такса, която разликата се умножава по
периода, през който услугата е била използвана и стойността е
пропорционална за останалите месеци до края на договора, т.е. до края на
двете години). Същевременно в договора е посочено, че неустойката се
14
сформира само тримесечната стандартна такса плюс разликата между
стандартната и промоционалната такса, която е се умножава по броя
месеци до края на договора, т.е. до края на двете години. Следователно е
налице обосновано предположение, че сумата, която е изчислена при
автоматичната система, не отговаря на клаузата и начина на изчисляване,
посочен в договора. Т.е. алгоритъма на изчисляване на неустойката в
автоматичната система не съответства на договореното и при ръчно
изчисляване.
51. Нещо повече, при подготовка на делото, съдът започна да прилага
правилото за изчисляване на неустойката, така както е уговорено по
договора. При събраните по делото данни, при ръчно изчисляване на
неустойката (на лист хартия, калкулатор с прилагане на знания от
училище), съдът получава друга сума. Тази разлика се получава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Т.е. сумата, която се
претендира от ищеца и е получена от тази автоматична система се
различа от сумата, която е изчислена на ръка, съгласно договора.
52. По отношение на мобилните данни, също възниква проблем за съда.
След като 1 KB е равен на 0.001 MB, то тогава защо не важи правилото,
че 1 MB e 1000 KB, а ищецът счита, че 1 MB = 1024 KB. Ищецът прави
двойно конвертиране. Един път измерва в KB, като го конвертира в MB
като дели на 1000 (параграф 44 по-горе). Затова, ако потребителят е
изразходил 1 KB, доставчикът го отчита като 0.001 MB. При
автоматичното изчисляване на сумата, доставчикът превръща тези 0.001
MB в KB, като според него са 1024 KB. Така при конвертиране на 1 MB
се получават 24 KB повече, които не са отчетени при първото
конвертиране. Тези 24 KB влизат при изчисляване на сумата въз основа
на ставката от 0.0082 лева на KB. Налице е съмнение за обосновано
предположение, че при конвертирането на MB в KB се начислява по-
голяма сума. За 1 MB (обобщава се в MB от доставчика, според параграф
44) се получава 0.20 лева (0.10 евро цента). Така при 1000 MB на
потребител се получават 200 лева (100 евро). Когато ищецът има около 2
милиона потребители сумата се получава 400 000 000 лева (200 000 000
евро). Тази сума се получава вследствие на преобразуването, което
доставчикът на услуга извършва. Ищецът измерва KB, които ги
прeобразува в MB (1 KB = 0.001 MB). При изчислението на сумата
15
отново ги преобразува в KB (1 MB = 1024 KB). Налице е обосновано
предположение, че ищецът използва два различни подхода при едни и
същи действия – преобразуване на мерни единици. При второто
преобразуване се добавят 24 KB, които служат за изчисляване на
процесната сума.
53. Съгласно тарифата на плана заплащането е на MB. Следователно при
измерване на KB същите следва да се преобразуват в KB. Това е първото
преобразуване (1 KB = 0.001 MB). За съда не е ясно защо ищецът
преобразува MB в KB. Защо е необходимо второто конвертиране в KB,
освен ако не се цели да се добавят още 24 KB. При така избраната
методология от ищеца винаги се получава 24 KB повече при 1 MB. За
съда е налице обосновано предположение, че така както прави ищецът, се
получава винаги по-голяма сума, тъй като винаги се генерират повече 24
KB за 1 MB. При това преобразуване винаги се получава повече. А това
потребителят не е поискал, нито е изразходил. Следователно и търсената
сума е в повече. На този етап съдът не установява законово и логично
основание ищецът да превръща 1 KB в 0.001 MB, а при обратното 1 MB
да е 1024 KB. Както и защо е необходимо преобразуване, след като
единичната ставка е за 1 MB.
54. Проблем идва и от там, че според тарифата изчислението е на MB.
Дадена е цена за 1 MB. А според експертизата и представените
документи от ищеца, той изчислява на KB. Следователно избрания от
него алгоритъм при автоматично изчисляване на суми не съответства на
договора. След като е уговорена цена в MB и така се изчислява, защо
ищецът преобразува тези MB в KB. Защо е необходимо второто
конвертиране. При това преобразуване е налице оскъпяване на услугата.
Освен това в издаваните фактури ищецът е посочил консумирани
мобилни данни в MB, след второто преобразуване, което не е равно на
първото. При това положение възниква въпросът дали потребителят,
който е по-слабата страна, може да разбере как е сформирана сумата,
след като при изчисляване на сумата не е взета предвид същата мерна
единица, така както е по договора.
55. Друг проблем при алгоритъма за изчисляване на мобилните данни идва
от т.нар. стъпка. Ищецът в писмо до вещото лице признава, че стъпката е
5 KB (виж пар. 45). Съдът установи, че тарифата се заплаща на MB, а не
16
на KB. Следователно не е ясно защо се измерват KB. Стъпката от 5 KB
означава, че ако потребителят реално е използвал 6 KB, системата е
отчела, че са потребени 10 KB, защото вече има преминаване през
първата стъпка от 5 KB. Т.е. начисляването на суми не е пропорционално
на отчетеното количество мобилни данни, а от преминаване на стъпка,
като нейното преминаване означава, че са начислява още толкова
количество данни, независимо, че не са използвани. Така при
потребление от 1 KB се получава, че потребителят ще плати за 5 KB,
защото системата е започнала да отчита стъпката от 5 KB.
56. Ето защо нито съдът, нито служебния адвокат на ответника, разбират по
какъв начин са сформирани сумите. По отношение на неустойката има
разминаване между начина на изчисляване, посочен в договора, и
обяснението от ищеца. Има разлика в размера на неустойката, когато е
служебно изчислена от съда на ръка (съгласно договора) и посоченото в
експертизата. За мобилните данни има разминаване в алгоритъма на
договора и това, което автоматичната система на ищеца прави.
57. При това положение за съда възниква въпросът дали правата на
потребителите са защитени при автоматично взети решения. Директивата
за защита правата на потребителите следва ли да си прилага и при
автоматично взети решения (ADM) и системи, базирани на изкуствен
интелект. Следва ли разпоредбите на Регламента за ИИ и по–точно чл.86
от Регламента да се тълкува в смисъла, че потребителят трябва да научи
от доставчика по какъв начин е взето решението. Нещо повече,
физическо лице, което е получило права и задължение, въз основа на
автоматично взето решение, има ли законовото право по смисъла на чл.86
от Регламента за ИИ да изиска от доставчика обяснение или алгоритъма
по какъв начин е взето това решение. За
58. Потребителят е по-слабата страна по дефиниция по смисъла на
ДИРЕКТИВА 93/13. При това положение, ако същият беше платил,
нямаше да се стигне до дело. Съответно няма да се назначат експертизи,
които да установят разминаване между ръчно изчисляване, съгласно
договор и изчисляване от автоматична система за ADM. Няма да се
установи и разликата при конвертирането на KB и MB, което има
значение за определяне на крайната цена.
59. За да установи истината, с оглед принципа ex officio при потребителски
17
спорове, съдът назначи експертизи и изиска информация от ищеца, която
не е предоставена с исковата молба. Ето защо възниква въпросът дали
съдът може да изиска от страната да предостави данни по какъв начин е
взето решение, което е основано на система за автоматично взимане на
решения. Може ли съдът да изиска от страна да представи алгоритъма по
чл.86 от Регламента за ИИ с оглед характера за справедлив съдебен
процес по чл.47 ХОПЕС. С този въпрос съдът иска да установи дали има
това правомощие, за да гарантира правата на потребителите, принципа за
ефективност по чл.6, пар.1 и чл.7, пар.1 от ДИРЕКТИВА 93/13 с оглед
принципа за справедлив съдебен процес.
60. От фактурите по делото не може да разбере как са начислени процесните
суми. На първо място не са посочени MB, при първото конвертиране, а
MB от второто. Следователно не може нито потребителят, нито съдът
при просто умножение на количество мобилни данни в KB и единична
ставка за KB да установи дали сумата е правилна. Във фактурата липсва
единичната ставка за мобилни данни и не е ясно, коя е от много изброени
в тарифата. Има твърдения на ищеца че единичната ставка е 0.0082 лева
за KB, но в тарифата по плана са няколко ставки. Сумата, за която се
претендира неустойка по същия начин не е обяснена как е сформирана
във фактурата.
61. В този смисъл за съда възниква въпросът за защита правата на
потребителите в сферата на използване на изкуствен интелект и ADM.
Както защитникът посочва, не е ясно по какъв начин са съставени и как
са сформирани процесните вземания. Ето защо зачитайки правата дадени
в Директива 2011/83/ЕС за съда не е ясно дали чл.86 от Регламента за ИИ
следва да се тълкува в смисъл, че потребителят има правото да разбере от
доставчика на услуги по какъв начин са издадени фактурите, за които се
начисляват суми и при какви компоненти, параметри е взето това
решение – стойностите на процесните суми.
62. За съда не е ясно какъв е сорс код (source code) на системата, която
генерира фактури. Налице е ефектът на черната кутия (black box effect,
Case C-634/21). Въпреки назначената експертиза, не е установено по
какъв начин са взети решенията за начисляване на процесните суми.
Налице е разминаване. Това е важен въпрос, защото ответникът прави
възражения за неравноправни клаузи и други доказателствени искания.
18
За да бъдат допуснати и събрани още доказателства, следва да се
установи дали доставчикът на телекомуникационни услуги следва да
осигури на потребителя обяснение по чл.86 от Регламента за ИИ.
Въпросите са от значение за делото, тъй като съдът ще прецени дали
може да приеме за верни издадените от ищеца автоматично генерирани
фактури. В този смисъл, за съда не е ясно дали при решаване на спор,
който е възникнал от автоматизирано взето решение, за съда възниква
право да изиска от страните информация по какъв начин е взето това
решение, какъв е неговият алгоритъм, съгласно чл.86 от Регламента за
ИИ. Ако съдът не може да изиска такава информация, то следва да зачете
посочените суми във фактурите и да осъди ответника да ги заплати.
Независимо, че тези суми могат да не отговарят на договореното.
Правото на справедлив съдебен процес и защита на потребителите
изисква ли от съда да установи по какъв начин са взети решения,
постановени от автоматична система ADM.
63. Съгласно регламента за ИИ се въвеждат високи критерии за етични
стандарти при внедряването, използването на ИИ и по-точно на
автоматизирани системи. Трябва да се гарантира, че системите с ИИ,
включително и ADM, са проектирани и използвани по начини, които са
справедливи, прозрачни и отговорни. Принципът за справедливост
(fairness) изисква системата да третира всички индивиди по справедлив
начин, без фаворизиране или дискриминация. Принципът за прозрачност
(transparency) изисква решението да бъде разбираемо и обяснено на
потребителите. Освен това системата не трябва да съдържа
предразсъдъци и пристрастия (bias). Принципите са отразени в издание
Automated decision-making on the basis of personal data that has been
transferred from the EU to companies certified under the EU-U.S, Final
Report, European Commission, 2018. Тези принципи са застъпени
донякъде и в дела C-817/19 и C-634/21.
64. Тези етични принципи гарантират основните права на човека,
включително и на решаващия орган, който следва да бъде независим,
обективен и безпристрастен. Регламентът въвежда изисквания за
сертифициране на система, оценка на качеството. Но по делото липсват
доказателства, че автоматичната система на ищеца е преминала тези
проверки. Ето защо у съда възникна обосновано предположение, че ADM
19
може да не е правилно и да не отговаря на сключения договор.
Ответникът прави възражение, че не знае по какъв начин са изчислени
сумите. Ето защо съдът не е наясно дали сумата, изчислена от ADM може
да бъде ревизирана от човек, когато става въпрос за потребителски
спорове. Едва в съдебното производство, съдът е събрал доказателства.
При издаване на фактурите ответникът не е получил необходимата
информация (пар. 52). Едва в хода на процеса, съдът служебно
установява алгоритъма на взетите решения. За съда е възникнало
обосновано предположение, че алгоритъма при начисляване на
процесните суми не съответства на договореното. Ефектът на черната
кутия поставя проблеми при защита на потребителите.
65. Ето защо чл.86 от Регламента за ИИ и чл.47 ХОПЕС и разпоредбите на
Директива за защита на потребителите следва ли да се тълкуват в смисъл,
че всяко автоматизирано взето решение, касаещо потребител, може да
подлежи на реален съдебен контрол, осъществен от човек. Въпросът е от
значение за делото, тъй като съдът ще прецени дали следва да зачита
сумата, която е автоматично изчислена ,или следва да приложи
алгоритъма за изчисляване, който е описан в договора. Това се отнася
както за неустойката, така и за сумата за начислени MB в роуминг.
Въпросът е от съществено значение за делото, тъй като ще отговори дали
потребителят има ефективни средства за защита на потребителите чрез
съд, съгласно чл.6, пар.1 и чл.7, пар.1 от ДИРЕКТИВА 93/13.
66. В по-старата си практиката (C-293/17 и C-294/17), във връзка с правото
на достъп на съда, Съдът на ЕС коментира, че решения, които са взети
автоматично, следва да бъдат преразгледани от реален човек. От друга
страна приложение 1, т. 1, б. „р“ от ДИРЕКТИВА 93/13 изисква
потребителят да има ефективни правни средства за защита. Не е ясно
дали този принцип важи, в случай, че потребителят иска да бъде
преразгледано от човек решение, което е автоматично взето. Не е ясно за
съда дали инструментът за защита на потребител по смисъла на
приложение 1, т. 1, б. „р“ от ДИРЕКТИВА 93/13 се припокрива с
принципа за преразглеждане на ADM от човек (human review).
Принципът е застъпен в изданието Guiding Principles for Automated
Decision-Making in the EU, European Law Institute, 2022, както и в много
актове на Комитета по Изкуствен интелект на Съвета на Европа. Същото
20
е отразено в Наръчника AI and Public Administration: The (legal) limits of
algorithmic governance, Project Justice, Fundamental rights and Artificial
Intelligence (JuLIA). Принципът за човешкия надзор (human oversight) е
заложен и в решение по дело C-817/19. За настоящия съдебен състав не е
ясно дали чл.85 от Регламента за ИИ изисква от съда да елиминира
грешката от автоматизираната система при потребителски спорове.
67. Съгласно съображения 7-8 от Регламент за ИИ, въвеждат се високи
етични стандарти, за да се гарантират основните човешки права. Тези
етични стандарти следва да бъдат спазвани от разработчиците на
системите и лицата, които ги внедряват и използват. При това положение,
за да се защитят основните права на потребителите, следва да се провери
дали внедрената автоматична система отговаря на етичните стандарти,
т.е. на основните човешки права. По делото не се установи дали
системата на ищеца отговаря на тези етични стандарти и дали същата
отговаря на условията и описаното в договора. За тази цел следва да се
събират повече доказателства, но преди това съдът следва да провери
дали тези доказателства са необходими с оглед прилагане на Регламента
за ИИ.
68. В международната платформа по съдебна етика
(https://judicialethicsplatform.nij.bg/en/home/), раздел предизвикателства
(challenges), подраздел правни технологии (legal technologies) е въведен
нов етичен принцип във връзка с изкуствения интелект. В платформата
по етика е посочено, че иновациите трябва да се прилагат под строг
контрол от магистратите, за да се осигури прозрачен, ефективен и
ориентиран към човека подход, който да бъде в съответствие с основните
права и процесуални гаранции за предоставяне на правосъдие с високо
качество (Innovations shall be applied under strict control of magistrates in
order to ensure transparent, effective and based on human-centered approach
and in line with the fundamental rights and procedural guarantees for
delivering justice of high quality).
69. Ето защо за съда възниква въпрос дали разработването и внедряването
на система за автоматични решения, касаещи потребителски договор,
следва да се включват юристи, магистрати, с високи нравствени качества,
за да се осигури прозрачна, ефективна и ориентирана към човека
автоматична система, която да бъде в съответствие с основните права.
21
Това налага тълкуване на съображение 7-8, чл.95, пар. 2, б. „а“ от
Регламента за ИИ вр. чл.47 ХОПЕС и Директивата за защита на
потребителите.
70. Втората група въпроси, за които е необходимо тълкуване Правото
на ЕС са свързани с неравноправните клаузи в процесния договор.
71. Съдът изпитва трудности и дали договорът е прекратен или със спряна
услуга. По делото се установи, че ако ответникът заплати процесните
суми, мобилният номер може да бъде възстановен на ответника. В
договора страните са се договорили, че ако договорът бъде прекратен,
поради вина на някои от страните, същата дължи неустойка. Ищецът
твърди, че ответникът е прекратил договора с неплащане на процесните
суми за мобилни услуги – разговори и интернет.
72. Практиката на националните съдилища в България е различна. Една част
от съдилищата приемат, че тази клауза е неравноправна по смисъла на
приложение 1, т.1, б. „д“ от Директива 93/13/ЕИО. Считат, че търговецът
не може да иска от потребителя неустойка, ако не е платил задълженията
си по договора. Считат, че със спиране на услугата не се прекратява
договора. Обратното би поставило в по-неблагоприятно положение
потребителя и създава ущърб за него по смисъла на чл.3, пар.1 от
Директива 93/13/ЕИО. Друга част от съдилищата приемат, че няма
проблем страните да се договорят, че с неплащането по договора, същият
ще се счита за прекратен. Без значение е, че след заплащане на сумата,
мобилният номер се възстановява и услугите по договора.
Противоречието в тълкуването на директивата от националните
съдилища налага искане за тълкуване на Правото на ЕС. Друга причина
за необходимост от тълкуване са и фактите по делото и правилното
приложение на Общностното право по това дело.
73. Ето защо за съда не е ясно дали чл.3, пар.1 и приложение 1, т.1, б. „д“ от
ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
доставчик на мобилни услуги да начисли неустойка за прекратяване на
договор, като счита, че същият е прекратен, поради неплащане на суми
от потребителя, но при последващо заплащане на сумите, договорът ще
бъде възстановен. „Неизпълнение на задължение“ по смисъла на
приложение 1, т.1, б. „д“ от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се
тълкува в смисъл, че представлява неплащане на суми от страна на
22
потребителя, които суми са издадени от автоматизирана система и
представлява автоматично взето решение (ADM) и потребителят не е
получил информация за това по какъв начин са сформирани сумите
74. Съдът изпитва трудности и при прилагане на Директивата за защита на
потребителите и директивата за неравноправните клаузи (ДИРЕКТИВА
93/13/ЕИО). Съгласно чл.5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директивата
потребителите и чл.5, пар. 1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО въвеждат
изискването договорът да бъде на ясен и разбираем език. За съда не е
ясно дали това изискване следва да се прилага само преди подписване на
договора или и след това. За съда не е ясно дали издадените фактури по
същия договор, които са ADM, трябва да бъдат на ясен и разбираем език.
С този въпрос, настоящото юрискдикция иска да разбера дали правилата
на цитираните директива следва да се прилагат и по отношение на
последващи договори, анекси, фактури, които се издават въз основа на
първоначалния договор. Тези последващи документи, които са
автоматично взети решения, трябва ли да бъдат на ясен и разбираем език.
75. Съдът също така изпитва обосновано предположение за наличие на
неравноправен характер на клаузата, че неустойката се начислява на
стандартен месечен план, а не на промоционален. Обоснованото
предположение е налице, тъй като страните доброволно са се
договорили, че за целия срок на договора, ответникът ще заплаща
промоционална тарифа. Следователно сигурното бъдещо събитие, което
ищецът очаква да получи е месечната промоционална такса, а не
стандартната. Освен това, за да привлече клиент, ищецът сам е дал два
пъти отстъпка. Не е ясно дали правото на търговеца да начисли
неустойка в размер според стандартен месечен план преследва легитимна
цел и е пропорционално на правата на защита на потребителите. Така
договорената неустойката дали е пропорционална на понесените загуби.
Затова чл.5, пар. 1, б. „в“ от Директивата за защита потребителите и чл.3,
пар.1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се тълкуват в смисъл, че
при прекратяване на договора, поради неплащане от потребителя,
допуска търговеца да начисли неустойка на стандартни месечни такси, а
не промоционални месечни такси, така както е уговорено в договора, и
искането на търговеца пропорционално ли е на защитата на
потребителите и понесените загуби от доставчика на услугата.
23
76. За съда възниква съмнение, че клаузата, която предвижда, че сумата,
представляваща разликата между стандартната и пропорционална такса
за броя месеци, оставащи до края на договора, също е неравноправна.
Това е така, тъй като с прекратяване на договора, ответникът губи
качеството си на потребител. Но той остава задължен за периода до края
на договора и то за разликата между договорената промоционална и
стандартната цена. Следователно, след прекратяване на договора, ищецът
ще получава суми, само въз основа на факта, че самият ищецът е
предоставил промоция, отстъпка на потребителя. Следователно е налице
съмнение за неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Потребителя е задължен при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка
до края на срока на договора и то при разликата между промоционална и
стандартна цена. В този случай търговецът използва собственото си
поведение (отказ от по-висока цена при предоставяне на услуга, когато е
сключен договора) за сметка на това, че при евентуално прекратяване на
договора по вина на потребителят, търговецът ще получи по-висока цена,
за която се е отказал при сключване на договора.
77. В този случай не само потребителите са застрашени, но и пазарът на
услуги, тъй като ще ограничи конкуренцията по чл.101 ДФЕС. Ето защо
за съда не е ясно дали под неоснователно висока неустойка по смисъла на
приложение 1, т.1, б. „Д“ ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва да се тълкува в
смисъл, че представлява разликата между промоционалната и
стандартната месечна такса по договор, която разлика се начислява до
края на срока на договора, съгласно оставащите брой месеци, при
положение, че търговецът сам е предоставил на потребителя отстъпка от
редовната цена. Следва ли де се тълкува, че не допуска търговец да
начислява суми, за периода, след прекратяване на договора. Последните
два въпроса са от значение, тъй като съдът следи служебно за защита на
потребителите (ex officio). Тези два въпроса се решават в противоречие
от по-горната инстанция, което налага запитване на до СЕС, поради
различното тълкуване на Правото на ЕС. Въпросите са необходими по
делото, тъй като ще дадат отговор на съда какви суми следва да начисли
в неустойката.
78. От писмените обяснения от търговеца се установи, че той начислява
24
разликата между стандартната и промоционалната месечна такса
съобразно периода на действие на договора и периода от неговото
прекратяване до края на срока на договора. При това положение, тъй
като договорът не е прекратен на последно число на месеца, ищецът
използва дробни числа при периода на договора по месеци – 13.989 и
10.011. При това положение за съда възниква обосновано
предположение, че е налице неравноправна клауза и практиката,
доколкото ищецът използва дробни числа, които водят да оскъпяване на
неустойката, при положение, че е договорено месечна такса, т.е. при
пълен месец. Ето защо е необходимо тълкуване на чл.3, пар.1 от
ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО дали следва да се тълкува в смисъл, че не
допуска търговец да начислява суми за дробни периоди, при положение,
че в договора страните са се договорили за суми за цял пълен период.
79. Проблем възниква и при изчисляване на сумата за мобилни разговори. В
открито съдебно заседание (о.с.з.) вещото лице уточнява, че стъпката за
измерване е 1 минута. Това означава, че ако потребителят говори 1
минута и 30 секунди, автоматичната система на ищеца ще начисли
разговор за две минути, т.е. на започнала минути. Доставчикът на услуги
няма да търси суми като умножи изговореното време по единичната
ставка, а ще закръгли времето на по-голяма цяла минута. Така при 10
разговори, която са с продължителност под 2 минути, ищецът ще начисли
10 минути отгоре, тъй като сумата се начислява при започнала минута, а
не при свършена. Съдът изпитва трудности дали директивата за защита
на потребителите и неравноправните клаузи следва да се тълкува в
смисъл, че доставчикът може да начислява суми за услуга, която не е
потребена (реално доставена), при положение, че доставчикът начислява
потреблението към по-голямата стойност, а не към реално потребената.
80. Следва да се отбележи, че е необходимо тълкуване на Правото на ЕС
(ПЕС) при защита на потребителите, неравноправните клаузи, когато
става въпрос за автоматично взети решения. За защита на потребителите
за това да разбера по какъв начин е начислена сумата и дали посоченият
алгоритъм е законен и не накърнява основни човешки права. Необходимо
е тълкуване и за поискана и непоискана търговска услуга с оглед факта,
че при изчисляване на сумите, доставчикът не ги пресмята
пропорционално на времето или продължителността, а закръглява до по-
25
голямата стойност. Т.е. но потребителят се начисляват суми за услуги,
които не е изразходил. Както е посочено в параграфи 45 и 52 – при
разговор от 1 минута и 30 секунди потребителят заплаща все едно е
говорил 2 минути. При използвани 1000 KB потребителят заплаща 24 KB
повече, защото има конвертиране от страна на доставчика на услугата. За
съда не е ясно дали ПЕС в областта на защита на потребителите и
неравноправните клаузи допускат потребителят да заплаща сума за
услуга, която не е потребена и изразходване при положение, че тази
услуга се начислява въз основа на автоматично взето решение, за което
потребителят не знае алгоритъма и не му е обяснено по ясен и разбираем
начин по какъв начин са взети решенията.
81. Третата група въпроси, които възникват за съда са свързани с
ефективните средства на защита на потребителя.
82. В точка 99 от решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao
Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19,EU:C:2020:578), Съдът на ЕС е
постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуалния неравноправен характер на договорни клаузи.
В този смисъл е решение по дело C-714/22.
83. Ако в хода на съдебното производство ищецът докаже, че част (или
напълно) от автоматично взетите от него решения отговарят на договора
и клаузите не са неравноправни, то съгласно българското законодателство
ответникът трябва да плати сума пропорционална на уважената сума. По
настоящото дело, ответникът не е заплатил нищо на ищеца, тъй като не
знае по какъв начин са сформирани сумите, които са изчислени чрез
автоматична система, без човешка намеса. Ответникът не се е позовал на
чл.86 от Регламента за ИИ пред ищеца и не е поискал да му бъде
разяснена по какъв начин е сформирана сумата и дали има право на
26
човешко преразглеждане. Това е така, тъй като не се знае дали има такива
права, с оглед поставените по-горе въпроси. При това положение се
създава ситуация, в която потребителят може да понесе отговорност за
разноски, ако търговецът докаже иска си в хода на съдебното дело, а не
извънсъдебно – при издаване на фактурите. Преди завеждане на делото,
този търговец не е обяснил по ясен и разбираем начин по какъв начин са
взети тези автоматично взети решения за потребителя. Следователно за
търговеца възниква възможност да не обяснява по ясен и разбираем
начин, да не представя алгоритъма, въз основа на който са взети
автоматично генерираните решения, преди съдебното дело. Но
търговецът може да установи тези факти в съдебен процес, заведен от
него. Следователно потребителят няма да знае за какво плаща преди
съдебното дело, а в съдебното дело ще получи информация за това как са
взети решенията. Съдът счита, че е налице злоупотреба с права, тъй като
търговецът ще се възползва от своето господстващо положение и да не
дава информация за начина на ADM, но ще има право на разноски в
съдебния процес, където ще даде тази информация.
84. Така търговецът винаги ще взема автоматични решения (механично
взети решения от система с наченки на изкуствен интелект) и няма да
дава обяснения по какъв начин е взето това решение. Но в хода на
съдебния процес той ще докаже основателността на претенцията и
потребителят е задължен да понесе разноски. Така принципът за човешко
ревизиране на автоматично взето решение ще се извърши в съдебния
процес и потребителят ще понесе отговорност за разноски, само защото
това обяснение или човешка намеса в този тип решение не е извършено
по-рано.
85. В този смисъл за съда не е ясно дали член 6, параграф 1 и член 7,
параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност,
следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, търговецът не е обяснил по ясен и
разбираем начин на потребителя по какъв начин, какъв е алгоритъмът
при автоматично взетото решение и търговецът е доказал това в хода на
съдебното дело, заведено от него срещу потребителя.
86. С оглед изложените съображения, производството по делото следва да се
27
спре на основание чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по посочените в
диапозитивната част на определението въпроси за тълкуването на това
право.
87. Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
88. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. чл.86, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2024/1689, следва ли да се тълкува в
смисъл, че потребителят по смисъла на Директива 2011/83/ЕС и
Директива 93/13/ЕИО има правото да разбере от доставчика на услуги по
какъв начин и при какви компоненти, параметри са издадени
автоматично взети решения (фактури), основани на автоматично взети от
търговеца данни, по договор за доставка на мобилни услуги.
Разпоредбите на чл.86, пар. 1 от Регламент 2024/1869 във връзка чл.38
ХОПЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че потребителят има правото
да разбере от доставчика на услуги какъв е алгоритъма на изчисление на
автоматично генерираните фактурите, какви компоненти и параметри са
включени в тях. чл.86, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2024/1689 следва ли да
се тълкува в смисъл, че се прилага при потребителски договори.
2. Чл.6, пар. 1 и чл.7, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО следва ли да се
тълкуват в смисъл, че се прилагат, когато се извършва дейност, основана
на изкуствен интелект, автоматично взети решения по смисъла на чл.86
от Регламент (ЕС) 2024/1689
3. чл.3, пар. 1 от Директива 2011/83/ЕС следва ли да се тълкува в смисъл,
че защитата на правата на потребителите се прилага при системи
използващи изкуствен интелект, създаващи автоматично взети решения
по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1689.
4. чл.86, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2024/1689 вр. чл. 47 вр. чл.38 ХОПЕС,
както и принципа за ефективност по чл.6, пар.1 и чл.7, пар.1 от
Директива 93/13/ЕИО и чл.5 от Директива 2011/83/ЕС следва ли да се
тълкуват в смисъл, че съдът може да изиска от търговеца данните за
черната кутия, сорс кода и алгоритъма, за това по какъв начин е взето
28
автоматизираното решение по потребителски договор.
5. чл.86, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2024/1689 вр. чл. 47 вр. чл.38 ХОПЕС
и Директива 2011/83/ЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че
автоматично генерирано решение, издадено от търговец по договор за
мобилни услуги с потребител, допуска това автоматично генерирано
решение да бъде ревизирано и подложено на проверка от човек - съдия,
осъществен в хода на реален съдебен процес. Разпоредбите следва ли да
се тълкуват в смисъл, че автоматично взетите решения, подлежат на
човешка проверка от съдия в реален съдебен процес.
6. съображения 7-8, чл.95, пар. 2, б. „а“ от Регламента за ИИ от
Регламент (ЕС) 2024/1689 и Директива 2011/83/ЕС, следва ли да се
тълкуват в смисъл, че в процеса на внедряване и използване на система за
генериране на автоматично взети решения, по потребителски договор,
следва да се включват юристи или магистрати, с високи нравствени и
етични качества, за да се осигури прозрачна, ефективна и ориентирна към
човека информационна система, която да бъде в съответствие с
основните човешки права.
7. чл.3, пар.1 и приложение 1, т.1, б. „д“ от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО
следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска търговец да начисли
неустойка за прекратяване на договор, като договорът е прекратен,
поради неплащане на суми от потребителя, но при последващо
заплащане на сумите, договорът и мобилната услуга ще бъдат
възстановени.
8. „Неизпълнение на задължение“ по смисъла на приложение 1, т.1, б.
„д“ от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че
представлява неплащане на суми от страна на потребителя, които суми са
издадени от автоматизирана система и представлява автоматично взето
решение (ADM) и потребителят не е получил информация за това по
какъв начин са сформирани сумите.
9. чл.5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива 2011/83/ЕС и чл.5, пар. 1 от
ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се тълкуват в смисъл, че
изискванията за ясен и разбираем език се прилагат и по отношение на
последващи договори, анекси, фактури по потребителски договор, които
са създадени от изкуствен интелект или друга автоматизирана система,
без човешка намеса (ADM) и
29
10. чл.5, пар. 1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО и чл.86, пар.1 от Регламент
(ЕС) 2024/1689 следва ли да се тълкуват в смисъл, че автоматично
генерираните фактури по договор с потребител, следва да бъдат на ясен и
разбираем език и потребителят има право от търговеца да иска обяснение
по какъв начин са взети решенията и чрез какъв алгоритъм.
11. чл.5, пар. 1, б. „в“ от Директивата за защита потребителите и чл.3,
пар.1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се тълкуват в смисъл, че
допуска търговец да начисли неустойка за прекратяване на договор
(поради неплащане по договора) на основата на стандартни месечни
такси, а не промоционални такси, при положение, че страните са се
договорили да заплащат промоционални такси до края на срока на
договора и търговецът сам се е отказал да сключи договор при
стандартна такса.
12. под „неоснователно висока неустойка“ по смисъла на приложение 1,
т.1, б. „Д“ ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че
представлява разликата между промоционалната и стандартната месечна
такса по договор, която разлика се начислява до края на срока на
прекратен договор, съгласно оставащите брой месеци.
13. чл.3, пар.1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО дали следва да се тълкува в
смисъл, че не позволява на търговец да начислява суми за дробни
периоди, при положение, че в договора страните са се договорили за суми
за цял пълен период.
14. член 6, пар. 1 и член 7, пар. 1 от Директива 93/13, както и принципът
на ефективност, следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде
задължен да понесе част от съдебните разноски, когато, търговецът не е
обяснил по ясен и разбираем начин на потребителя по какъв начин, какъв
е алгоритъмът при автоматично взетото решение и търговецът е доказал
това, едва в хода на съдебното дело, заведено от него срещу потребителя,
поради неплащане на сумите от потребителя.
15. чл.5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива 2011/83/ЕС следва ли да се
тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни
услуги да начислява неустойка, за прекратен предсрочно договор, поради
липса на плащане от страна на потребителя, на основата на стандартна
месечна такса, при положение, че търговецът и потребителят са се
30
договорили на промоционална (по-ниска) месечна такса за срока на
договора.
16. чл.5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива 2011/83/ЕС следва ли да се
тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни
услуги да начислява неустойка, за прекратен предсрочно договор, поради
липса на плащане от страна на потребителя, която неустойка включва
разликата между стандартната и промоционалната месечна такса, за
времето от датата на прекратяване на
17. чл.5, пар. 1, б. „а“ и б. „в“ от Директива 2011/83/ЕС следва ли да се
тълкуват в смисъл, че не допуска търговец по доставка на мобилни
услуги да начислява неустойка за дни, при положение, че страните са се
договорили, че неустойкото представлява месечна такса. Допуска ли
търговец да начисли неустойка на основата на месечна такса, която
неустойка да е за дни, а не за месец.
89. СПИРА производството по гражданско дело № 20231110145065 по описа
за 2023 година на Софийския районен съд до постановяване на отговор на
въпросите по-горе или прекратяване на производството от Съда на
Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
90. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския съюз.
91. ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на Върховен
касационен съд по електронната поща за сведение, на отдел „Право на ЕС и
процесуално представителство пред Съда на ЕС“ към Министерство на
външните работи.
92. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и
всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.
93. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
31