РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мичева ч.гр.дело № 8288 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Т.П.Н. *** срещу отказа на ЧСИ М.Б.за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 20198380403683. Жалбоподателят сочи, че се касае за второ изпълнително дело, образувано въз основа на изп.лист от 2008г. Първото изпълнително дело е било прекратено, но взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело. Жалбоподателят сочи, че задължението му е погасено по давност и счита, че ЧСИ неправилно е предприел срещу него принудително изпълнение. Моли съда да отмени обжалвания отказ.
Ответната страна взискател „ЕОС М.“ ЕООД оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.
ЧСИ Б. е депозирал мотиви, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В жалбата сочи, че в правомощията на съдебния изпълнител не е да преценява погасителната давност, като това правомощие принадлежи на съда. Сочи, че основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433 ал.1 и ал.2 от ГПК, и не са налице в настоящия случай. Предлага на съда да приеме жалбата за неоснователна.
Въззивният съд, след като обсъди доводите,
изложени в частната жалба и се запозна материалите по делото, прие за
установено следното:
Изп.дело № 20198380403683 на ЧСИ М.Б.е образувано въз основа на изпълнителен лист от 7.04.2008г., издаден в полза на „П.Б.Б.“ АД срещу жалбоподателя Н. за установени с влязла в сила решение на СРС главница и лихви, дължими по договор за кредит.
Длъжникът Н. е уведомен със съобщение за образуваното срещу него изпълнително дело. На 9.11.2019г. Т.Н. е депозирал жалба до СГС чрез ЧСИ, в което е посочил, че изпълнителното дело следва да се прекрати поради изтекла давност. С разпореждане без дата ЧСИ е отбелязал, че не се произнася по въпросите за изтекла давност и е предприел действия по администриране на жалбата.
Жалбоподателя е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавната такса в размер на 25лв. за обжалване действията на ЧСИ. Представил е декларация. Въз основа на декларираното , а и с оглед на установеното от ЧСИ при проучване на имущественото състояние на длъжника, съдът счита, че са налице условията на чл.83 ал.2 от ГПК Т.Н. да бъде освободен от заплащате на държавната такса от 25лв. за разглеждане на жалбата му против действията на ЧСИ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Въпреки, че липсва изричен отказ на ЧСИ да прекрати воденото срещу жалбоподателя принудително изпълнение, разпореждането му /без дата/ върху жалбата на Н. е в този смисъл. Налице е отказ на ЧСИ да прекрати производството по образуваното пред него изпълнително дело поради изтекла давност. Това се потвърждава и от изложеното в мотивите на ЧСИ. Съдът намира жалбата за допустима. Обжалва се действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна.
Предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и изчерпателно посочени в чл.433 ал.1 от ГПК. Изтичането на давност по отношение вземането на взискателя не е измежду основанията за прекратяване на изпълнението. Ето защо и правилно ЧСИ Б. е отказал да прекрати образуваното срещу Т.Н. принудително изпълнение. Давността не би могла да бъде установена в изпълнителния процес. Длъжникът разполага с възможността да предяви срещу взискателя иск по чл.439 от ГПК и в състезателно исково производство да установи, че не дължи вземането на взискателя поради настъпили факти след издаване на изпълнителния лист, а именно изтекла 5 годишна погасителна давност от последното валидно изпълнително действие по вземането на взискателя. С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищецът – длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Едва след като се снабди с влязло в сила в своя полза решение по чл.439 от ГПК, длъжникът може да иска от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. А до решаване на въпроса с давността с влязло в сила съдебно решение, длъжникът разполага с обезпечителните мерки по чл.397 ал.1 т.3 от ГПК да поиска от съда по реда на чл.389 и сл. от ГПК спиране на започнатото срещу него принудително изпълнение. Пътят на защита на длъжника не е в обжалване отказа на ЧСИ да приложи погасителната давност към вземането, а след установяване настъпването на тази давност по исков ред с влязло в сила съдебно решение по чл.439 от ГПК, да иска прекратяване на изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
Разноски на взискателя в това производство не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя
Т.П.Н. от заплащане на държавна такса по сметката на СГС в размер на 25лв. за
разглеждане на жалбата му.
ОСТАВЯ без уважение като неоснователна жалбата на Т.П.Н. ***
срещу отказа на ЧСИ М. Б., при СГС, да прекратяване на
изпълнителното производство по изп.дело № 20198380403683.
ОСТАВЯ
без уважението претенцията на „ЕОС М.“ ЕООД за разноски в настоящото
производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.