Р Е Ш Е Н И Е
№ 2013
гр. Пловдив, 28.
октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря К.Р.и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ като разгледа
КАНД № 1972 по описа на съда за 2021г., докладвано
от съдия Й.Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на ТД на НАП -
гр. Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, против Решение №
745/05.06.2021 г. постановено по АНД № 1543/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 556569 – F583642/20.01.2021г.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, с което на „ВИКС
ШОП“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1214,47 лева.
Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с
което да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „ВИКС ШОП“ ЕООД, редовно призован, не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в
съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и
предлага съдебното решение, като незаконосъобразно да бъде отменено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството, ответник по касация, е било санкционирано понеже като данъчнозадължено лице по ЗДДС не
е начислило ДДС в размер на 1 214,47 лв. по облагаеми доставки на обща стойност
7 286,79 лв., извършени за период 21.09.2020г. - 30.09.2020г., когато лицето не
е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно.
С обжалваното решение наказателното
постановление е отменено.
За да постанови този резултат районният
съд е приел, че административното наказание е наложено при съществени
процесуални нарушения. В тази връзка съдът е констатирал, че с неначисляването
на ДДС за всяка отделна доставка се допуска отделно нарушение, направил е
препращане към изискването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно описание на
фактическите признаци на нарушението, включително и неговото време, място и
обстоятелства на извършване. Приел е, че това изисква, както в АУАН, така и в
НП всяка отделна доставка, по която се твърди неправомерно да не е начислено
ДДС, да се индивидуализира по дата, съконтрахент и най-вече предмет.
Така съдът е извел, че в разглежданият
случай не в състояние да упражни контролната си дейност по отношение на
законосъобразността на наказателното постановление. Горното е мотивирало
въззивния съд да отмени НП на процесуално основание, без да изследва съществото
на спора.
Решението е постановено в нарушение на
закона.
Не могат да бъдат споделени изводите на
въззивния съд, че в АНП не са установени датата, мястото и други факти,
свързани с нарушението, което от своя страна обусловило накърняване правото на
защита на лицето. Цялата проверка, респективно - изводите на административнонаказващия
орган, се основават на документи, които са приложени по преписката, обсъдени са
в цялост и които по безспорен начин установяват всички релевантни и
съставомерни признаци на изпълнителното деяние на конкретното нарушение. Касае
се за нарушение извършено чрез бездействие, описано на стр.1 на НП " За
периода от 01.08.2020 г. до 21.09.2020 г. е нарушил чл. 180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС вр. чл. 96, ал.1 от ЗДДС за това, че като не се е регистрирал по ЗДДС в
срок, не е начислил дължимия ДДС за периода 21.09.2020 г. до 30.09.2020г.".
В НП е посочено, че е "...формиран облагаем оборот в размер на 50820,75
лв., за който дължимият ДДС е в размер на 1214,47 лева". Неоснователен и
неотговарящ на обстоятелствената част на НП е изводът на ПРС, че в НП не е
посочена конкретната дата и място на нарушението. В НП е посочено, че лицето не
е начислило ДДС в определен размер за периода 21.09.2020г.-30.09.2020 г., тъй
като е следвало в срок до 28.09.2020 г. да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС, каквото не е подадено и към момента на проверката. Безспорно, когато НП е
със съдържание, неотговарящо на чл. 57 от ЗАНН то е незаконосъобразно, но в
случая такова несъответствие няма. АНО е посочил всички относими към съставомерността
на нарушението събития с техните дати - датата на достигане на съответния
облагаем оборот, срока за подаване на заявлението, времето за което е следвало
да бъде начислен ДДС и размера му и т.н.
Касационният състав не споделя и изводите
на ПРС в обжалваното решение, че в случая липсата на описание на всяка една
отделна доставка в АУАН и НП представлява съществено нарушение, рефлектиращо
върху законосъобразността им и ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП актосъставителят и АНО се
позовават на приложения в преписката Протокол № **********/03.12.2020 г., който
е връчен на пълномощник на дружеството и в който са описани подробно
доставките, сделките които са осъществени през периода и с които е достигнат облагаемият
оборот. Оборотът е от продажби в стопанисван от санкционираното лице обект,
отчитани с регистрирано ФУ, т.е. безспорно са облагаеми доставки по смисъла на
ЗДДС. По отношение на вида и размера на тези доставки, не е съществувал спор
пред ПРС и не са ангажирани доказателства, които да доведат до друг извод за
размера на облагаемия оборот по ЗДДС и времето на достигането му.
По изложените съображения касационната
инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да отмени НП на процесуално
основание, аргументирани с липса на реквизити в АУАН и НП, посочени в чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. От друга страна липсата на мотиви по същество е пречка
касационната инстанция да провери правилността на обжалвания съдебен акт, а
решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от
възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това,
обжалваното решение следва да се отмени, като делото се върне на Районен съд –
Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане
съдът следва да обсъди относимите за спора доказателства и в зависимост от
фактическите установявания, да извърши преценка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Във връзка с претенцията на касатора за
присъждане на разноски следва да се посочи, че спорът не е решен по същество,
поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос, а това
следва да стори районният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК и с оглед изхода
от спора.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, пр. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХХI състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 745/05.06.2021 г. постановено по АНД № 1543/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :