РЕШЕНИЕ
№…225
гр. Самоков, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 358 по описа на съда за
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София /към датата на приключване
на устните състезания с дружествена форма – ЕООД/ е предявило срещу Н.Г.М. ***, искове за установяване
съществуването на следните свои вземания срещу ответника: за сумата 456,17 лв.
– неизплатена главница по договор за паричен заем № 2762149, сключен на 06.03.2017
г. между „Изи асет мениджмънт” АД и ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1578/2017 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане; за сумата 37,63
лв. – неизплатена договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 14.03.2017
г. до 12.09.2017 г.; за сумата 282,04 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на ответника за предоставяне на обезпечение; за сумата 45,00
лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и за
сумата 14,16 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху непогасената
главница, дължимо за периода от 13.09.2017 г. до 30.11.2017 г. Ищецът
претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че процесните
вземания се основават на договор за паричен заем № 2762149, сключен на 06.03.2017
г. между „Изи асет мениджмънт” АД като заемодател и ответника Н.Г.М. като
заемател. По силата на този договор заемодателят се задължил да предостави на
ответника паричен заем в размер 600 лв., а последният се задължил да върне тази
сума ведно с договорна лихва в размер 66,63 лв., или общо 663,63 лв., на 27
погасителни седмични вноски, всяка в размер 24,69 лв. С този договор ответникът
се задължил също така в 3-дневен срок от усвояване на сумата по заема да
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора. За неизпълнение на това задължение в договора била уговорена неустойка,
начислявана еднократно след 3 дни от датата на сключване на договора и платима
на части като допълнителна сума към всяка от седмичните погасителни вноски.
Наред с това се твърди в исковата молба, че в договора било уговорено, че
съгласно тарифа на заемодателя, при забава на плащане на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи
такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период,
до максимален размер от 45 лв. Заемодателят изпълнил задължението си да
предостави на ответника уговорената сума в заем, а последният извършил плащания
по договора в общ размер 275 лв. Процесните вземания – предмет на исковете, представляват
неплатените части от главницата, договорната лихва и неустойката за
неизпълнение на договорно задължение съгласно договора за паричен заем, както и
начислените такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
а така също и обезщетение за забавено изпълнение на непогасената главница от
деня, следващ датата на последната погасителна вноска, до посочената в исковата
молба дата 30.11.2017 г.
Между заемодателя „Изи асет
мениджмънт” АД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., въз основа на който на 01.11.2017 г. било
подписано приложение № 1 към този договор, по силата на което „Изи асет
мениджмънт” АД прехвърлило на ищеца всички вземания по договора с ответника,
ведно с техните привилегии, обезпечения и принадлежности.
След като придобил вземанията
ищецът подал за тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1578/2017 г. по описа на РС –
Самоков. Съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена на ответника –
длъжник в заповедното производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ
ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес
от предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното
производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Л.Г.,
назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете по
основание и размер и е заявила становище за тяхната неоснователност. Това
становище е обосновано с подробно развити съображения в отговора на исковата
молба, че до предявяване на исковете ответникът не бил надлежно уведомен за
извършената цесия, поради което същата не породила действие спрямо него и
ищецът не се явявал материално
легитимиран кредитор по процесните вземания.
В писмено становище, постъпило
преди даване ход на делото в открито съдебно заседание, юрк. Десислава
Александрова – пълномощник на ищеца заявява, че поддържа исковете и изразява
становище за неоснователност на съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Пред съда ответникът се
представлява от особен представител адв. Л. Г., която заявява, че поддържа
становището по исковете, изразено с отговора на исковата молба и в хода на
устните състезания счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал.
1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 1578/2017 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на
заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове
за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и
този срок е спазен.
Исковете са отчасти основателни.
Между „Изи асет мениджмънт” АД,
гр. София и ответника Н.Г.М. валидно е възникнало облигационно отношение,
основано на сключен между тях на 06.03.2017 г. договор за паричен заем № 2762149.
Страните са се съгласили, че по силата на договора заемодателят „Изи асет
мениджмънт” АД предава в собственост на ответника заемната сума 600 лв., като
ответникът се е задължил да върне тази сума ведно с договорна лихва в размер
66,63 лв., или общо 663,63 лв., на 27 погасителни седмични вноски, всяка в
размер 24,69 лв., платими на конкретно посочени в договора дати в периода от
14.03.2017 г. до 12.09.2017 г. Не е спорно по делото, а и се установява от
съдържанието на чл. 3 от договора, който му придава характер и на разписка за
получаване на заемната сума от ответника, както и от заключението на в. л. Цв. Н.
по съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е получил уговорената заемна
сума от заемодателя „Изи асет мениджмънт” АД.
Съгласно чл. 4 (1) от договора
ответникът се е задължил в срок до 3 дни, считано от датата на сключването му,
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/. поръчителство от
две физически лица, всяко от които да отговаря на посочените в договора условия
или 2/. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общата сума на
главницата и договорната лихва, със срок на валидност – 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по настоящия договор.
В чл. 4 (2) от договора страните
са уговорили, че при неизпълнение в срок на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, той дължи на заемодателя неустойка в размер 384,21
лв., платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към
размера на всяка от тях се добавя сумата 14,23 лв., т. е. размерът на всяка
вноска става 38,92 лв.
В рамките на правомощията си в
настоящото исково производство и независимо от липсата на възражения от
ответника за недействителност на тази неустоечна клауза, съдът намира, че тя е
изцяло действителна.
При положение, че присъщ за
неустойката е предварително определен в договора размер на вредите от
неизпълнение на конкретно договорно задължение, без да е необходимо те да се
доказват, е допустимо отнапред да се уговори и начин за разсроченото й плащане
в случай на такова неизпълнение. От уговорка за разсрочено плащане на
неустойката не може да се направи извод, че страните отнапред са приели, че
задължението, чието неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза, няма да бъде изпълнено
и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря размер на годишната
договорна лихва, който да води до значително надвишаване на максимално
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишен
процент на разходите (ГПР) по кредита при заобикаляне на тази разпоредба.
Уговорената в чл. 4 (2) от
договора неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение на
ответника – за осигуряване на достатъчно обезпечение на задължението му да
върне главницата и договорната лихва. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се включва в ГПР по кредита и нейният размер не
води до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази
уговорка за неустойка.
Неустоечната клауза по чл. 4 (2) от договора
не е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП (чл. 143, т. 5
от ЗЗП в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на сключване на
договора и към датата на приключване на устните състезания), приложим към
процесния договор на основание чл. 24 от ЗПК.
Предложението на ответника до
„Изи асет мениджмънт” АД за сключване на договор за паричен заем от 06.03.2017
г., договорът за паричен заем от същата дата, както и приетото заключение на в.
л. Цв. Н. по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което след 02.05.2017 г.
ответникът не е извършвал никакви плащания на задълженията си по договора за
паричен заем, като до тази дата ги е погасил само частично чрез плащане на
сумата общо 275 лв., при това със забава, оформят една съвкупност от
обстоятелства, които са релевантни за извод на съда при осъществяване на
дължимата съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП преценка, че неустоечната клауза не е
неравноправна, независимо как е уговорена – индивидуално или не.
Събраните за тези обстоятелства
доказателства обосновават еднозначен извод, че на 06.03.2017 г. ответникът е
поискал да му бъде предоставена в заем сума, равна на размера на месечния
доход, който той е декларирал, че получава, но не е представил никакви
доказателства за него и е посочил, че работи без трудов договор, като заем в
този размер му е предоставен веднага – още същия ден, буквално само срещу
представяне на лична карта и то при положение, че ответникът е декларирал, че
не притежава недвижими имоти и МПС. Ответникът не е изпълнил договорното си
задължение да обезпечи паричните си задължения по договора с поръчителство или
банкова гаранция с характеристики по чл. 4 (1), т. 1, респ. т. 2 от договора.
Така полученият от него заем на основание процесния договор е останал на
практика напълно необезпечен. Вредите за заемодателя от неизпълнение на
задължението на ответника за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция
или поръчителство са реални и непосредствени – същият не може да удовлетвори
вземанията си за главница и договорна лихва в общ непогасен размер 493,80 лв. и
авансира редица съдебни и деловодни разноски за принудително изпълнение на тези
вземания. Не може да се пренебрегне и санкционната цел на уговорената между
страните неустойка, която цел не е отречена нито от ЗПК, нито от ЗЗП – да
санкционира виновното поведение на лице, което не осигурява предвидени в
договора обезпечения, при положение че е получило заем веднага в искания размер,
без да доказва доходите си и без да представя никакви доказателства за достатъчно
материални възможности да погасява заема. Ето защо съдът намира, че неустойката
по чл. 4 (2) от договора за паричен заем и нейният размер не противоречат на
изискването за добросъвестност, нито водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, тъй като уравновесяват именно пълната
необезпеченост на заем, отпуснат веднага на физическо лице в поискан от него
размер без никакви доказателства за неговата кредитоспособност. Затова размерът
на тази неустойка не е необосновано висок и в обобщение тази неустоечна клауза
не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, поради което и не е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ето защо за ответника валидно е
възникнало договорното задължение да заплаща на заемодателя „Изи асет
мениджмънт” АД месечни погасителни вноски, всяка в размер 38,92 лв., в който са
включени части от главницата, от договорната възнаградителна лихва и от
неустойката по чл. 4 (2) от договора. Всеки от тези елементи е фиксиран по
размер в договора, поради което липсата на посочване в договора, в погасителен
план или в друг документ, материализиращ съгласие на страните, на конкретните
размери на тези елементи, формиращи всяка погасителна вноска, не представлява
несъответствие на договора с императивно изискване към неговото съдържание,
установено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което да води до неговата
недействителност по чл. 22 от ЗПК.
Съгласно приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на в. л. Цв. Н. по съдебно-счетоводната
експертиза, общият размер на задълженията на ответника за главница, договорна
лихва и неустойка по чл. 4 (2) от договора за паричен заем е 1050,84 лв. (600
лв. главница + 66,63 лв. договорна лихва + 384,21 лв. неустойка). До 02.05.2017
г. ответникът е извършил плащане на сумата 275 лв., с която тези вземания са
погасени частично, а неизплатеният остатък на всяко от тях е, както следва:
456,17 лв. – главница; 37,63 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2017 г.
до 12.09.2017 г. и 282,04 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. След 02.05.2017 г. ответникът не е извършвал никакви плащания в
полза на „Изи асет мениджмънт” АД по сключения между тях договор за паричен
заем. Обезщетението за забавено плащане на главницата, дължимо в размер на
законната лихва върху нея за периода от 13.09.2017 г. до 30.11.2017 г., е 14,16
лв.
Ищецът се легитимира като носител
на тези вземания въз основа на придобиването им от „Изи асет мениджмънт” АД по
силата на подписано между тях на 01.11.2017 г. приложение 1 към сключения между
тях на 30.01.2017 г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/.
Доводите на особения представител
на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че ответникът не е
уведомен за цесията, не подкрепят извод, че ищецът не притежава активна
материално-правна легитимация като кредитор по процесните вземания. Следва
категорично да се подчертае, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на
вземанията не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, нито е
условие за неговата действителност и всякакви съображения за обратното пряко
противоречат на закона. Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД е, че длъжник, който е уведомен за цесията, следва от датата на
уведомяването му да изпълнява на новия кредитор, поради което след тази дата
престирането на стария кредитор не го освобождава от задължението и обратно –
че длъжник, който не е уведомен за цесията, би изпълнил надлежно, т. е. с
погасителен ефект, задължението си на предишния кредитор въпреки сключения
договор за цесия. В случая е безспорно установено, че след 02.05.2017 г., т. е.
далеч преди прехвърлянето на вземанията от „Изи асет мениджмънт” АД на ищеца
(на 01.11.2017 г.) ответникът не е извършвал никакви плащания по договора за
заем – нито на предишния, нито на новия кредитор. Следователно липсата на
уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията е без каквото
и да било правно значение по делото – не само относно възникването на
вземанията на ищеца, но и дори относно тяхното изпълнение. Да се приеме
обратното, би означавало валидността и правните последици на договора за цесия,
сключен между цедента и цесионера, да се поставят изцяло в зависимост от поведението
на длъжника, което в конкретния случай (в настоящото производство и в предходно
развилото се заповедно производство по ч. гр. д. № 1578/2017 г. на РС – Самоков)
е обусловило невъзможност длъжникът-ответник да бъде открит на известни на
страните и на съда негови адреси в България и в крайна сметка е довело до
прилагане на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като редовно
връчена при фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и до представителство на ответника
в настоящото исково производство от особен представител, назначен на основание
чл. 47, ал. 6 от ГПК при предпоставките за това. Никак не би било пресилено да
се посочи, че практическото прилагане на подобен подход би придало на цесията
погасителен ефект за прехвърлените вземания както в патримониума на предишния,
така и на новия кредитор – предишният кредитор вече не се легитимира като
носител на вземанията поради това, че ги е прехвърлил, а новият кредитор не би
могъл да се легитимира като такъв само защото длъжникът не може да бъде открит,
за да бъде уведомен за цесията. Подобен погасителен ефект договорното
прехвърляне на вземанията не може да има, а и с оглед всички останали изложени
по-горе съображения липсата на уведомяване на ответника за цесията не лишава
кредитора от активна материално правна легитимация като носител на
прехвърлените вземания.
Ето защо исковете за установяване
съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника за сумата 456,17 лв. –
главница по договор за паричен заем № 2762149, сключен на 06.03.2017 г. между „Изи
асет мениджмънт” АД и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1578/2017
г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане; за сумата 37,63 лв. – неизплатена
договорна лихва по договора за паричен заем за периода от 14.03.2017 г. до
12.09.2017 г.; за сумата 282,04 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на ответника за предоставяне на обезпечение и за сумата 14,16 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение върху непогасената главница, дължимо за
периода от 13.09.2017 г. до 30.11.2017 г., са основателни и следва да бъдат
уважени.
Искът за установяване
съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 45,00 лв.,
представляваща такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, е неоснователен. В исковата молба ищецът твърди, че вземането има
договорно основание, а неговият размер е установен в Тарифа на „Изи асет
мениджмънт” АД. Единствената относима към това вземане уговорка в договора за
паричен заем, сключен между „Изи асет мениджмънт” АД и ответника е клаузата на
чл. 16, ал. 2 от този договор, съгласно която заемателят, т. е. ответникът,
заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя, актуална
към сключване на договора, която се намира на видно място в офиса и на интернет
страницата www.easycredit.bg. По делото тарифата не е
представена, а и при служебната проверка на посочената интернет страница (която
въпреки това съдът отбелязва, че не е длъжен да извършва) подобна тарифа не се
открива. В тежест на ищеца е, както е посочено и в извършения на основание чл.
146, ал. 1 от ГПК доклад по делото в о. с. з. на 04.02.2019 г., да докаже в
настоящото производство всички обстоятелства, относими към основанието и
размера на всяко от процесните вземания, тяхното съществуване към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към момента на
предявяване на исковете и към момента на приключване на устните състезания. При
липсата на ангажирани от ищеца доказателства за основанието и размера на
вземането за такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в претендиран размер 45 лв., установителният иск за това вземане е
недоказан и като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Затова ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 630 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1578/2017 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 75 лв. са разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1578/2017 г. на РС – Самоков, от които
25 лв. са за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението и 50 лв. са
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът дължи на
ищеца и разноски в исковото производство в размер 555 лв., от които 75 лв. – за
довнесена държавна такса в исковото производство; 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ; 237,50 лв. – част от внесено от ищеца
възнаграждение за особен представител на ответника, съразмерна с уважените
искове и 142,50 лв. – част от внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза, съразмерна с уважените искове.
Претенцията на ищеца за разноски
за отделно юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв. съгласно чл. 13, т. 2
от НЗПП е неоснователна, тъй като тази разпоредба е неотносима към случаите, в
които подготовката на документи за завеждане на дело е пряко насочена към
осъществяване на процесуално представителство и за това свидетелства
препращането в тази разпоредба само към чл. 21, т. 1 и 2 от ЗПП, а не и към чл.
21, т. 3 от ЗПП. Що се касае до размера на юрисконсултското възнаграждение,
присъдено на ищеца за настоящото исково производство в размер 100 лв., този
размер е съответен на фактическата и правната сложност на делото и ниската обща
стойност на материалния интерес. Претенциите за разноски не са искове и за това
по тях съдът не дължи отхвърлителен диспозитив в частите им, които намира за
неоснователни.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, срещу Н.Г.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 456,17
лв., представляваща неизплатена част от дължима на основание 79, ал. 1 от
ЗЗД главница по договор за паричен заем № 2762149, сключен на 06.03.2017 г.
между „Изи асет мениджмънт” АД и Н.Г.М., ведно със законната лихва върху тази
сума от 06.12.2017 г. – датата на подаване по пощата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1578/2017 г. на РС – Самоков до
окончателното й изплащане, за сумата 37,63 лв. – неизплатена част от
дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД договорна лихва по договора за паричен
заем за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2017 г.; за сумата 282,04 лв.
– неизплатена част от дължима на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на ответника за предоставяне на
обезпечение и за сумата 14,16 лв. – обезщетение за забавено изпълнение
върху непогасената главница, дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер
на законната лихва за периода от 13.09.2017 г. до 30.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Н.Г.М. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
свое вземане срещу ответника Н.Г.М. за сумата 45,00 лв., представляваща такси и
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по договор за паричен
заем № 2762149 от 06.03.2017 г.
ОСЪЖДА Н.Г.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 630,00 лв. за
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1578/2017 г. по описа на РС
– Самоков и в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: