Решение по дело №496/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К. П. Т. от ***, [улица], чрез адв. Р. Т. от САК, срещу Решение № 211/07.05.2024 г. по НАХД № 1764/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1739-000535/03.11.2023 г., издадено от началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като не съответства на събраните доказателства. В жалбата се твърди, че на Т. е била отнета възможността да даде кръвна проба, тъй като не му е бил предоставен талон за медицинско изследване и не е разполагал с достатъчно време да се придвижи до болницата. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 211/07.05.2024 г. по НАХД № 1764/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 23-1739-000535/03.11.2023 г., издадено от началника на РУ Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на К. П. Т. на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че на 10.10.2023 г. св. З. и св. А., в рамките на изпълнение на служебните си задължения по специализирана полицейска акция за противодействие на незаконната миграция и друг вид престъпления, около 08:20 часа спрели за проверка, движещият се в гр. В. Търново от посока ул. "Беляковско шосе" по бул. "България", до № 74 /към магазин МЕТР0/, л. а. "Мерцедес Виано", рег. № [рег. номер] собственост на „Голден хандс“ ЕООД с БУЛСТАТ *********. На полицейските служители им направило впечатление, че след подаването на сигнала за спиране на автомобила, водачът не могъл да спре на указаното място, като няколко пъти му било указвано мястото на спиране, след което преустановил движението си значително по-назад от указаното място. Извършили проверка на самоличността на водача чрез ОДЧ, като им било разпоредено водачът да бъде помолен да ги придружи до сградата на РУ В. Търново за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и/или алкохол. В РУ В. Търново била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, който не отчел нарушение. След това водачът бил поканен да му бъде извършена проверка за наркотици с Дрегер дръг тест 5000, като св. З. започнал изготвяне на талон за изследване в 09:20 часа. Първоначално жалбоподателят е бил съгласен доброволно да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, и/или техни аналози с Дрегер дръг тест 5000, но след разговори с неговия адвокат и по съвет на същия, отказал. Отказал включително и да посети ЦСМП гр. В. Търново, дори след издаването на съответните протоколи и стикери. В изготвения талон за изследване № 088328, съставен от св. З. било отразено, че в 10:20 часа е приключила процедурата с отказ на водача да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, или техни аналози, поради което е предложено медицинско и химично изследване на кръв, която следвало да се вземе във ЦСМП В. Търново, където жалбоподателя следвало да се яви до 20 минути. След отказа на жалбоподателя – да бъде изпробван с Дрегер дръг тест 5000 за употреба на наркотични вещества и да даде кръв за медицинско и химическо изследване, св. З., в присъствието на водача и св. А., в сградата на РУ – В. Търново в ОД МВР В. Търново, съставил на К. Т. АУАН серия GA № 107953/10.10.2023 г. за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - водачът отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества, или техни аналози. При предявяване на АУАН на нарушителя, Т. не вписал възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 03.11.2023 г., било издадено оспореното НП № 23-1739-000535/03.11.2023, с което на Т., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, било наложено административно наказание "Глоба" в размер от 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. На 10.01.2023 г. била издадена и Заповед за ПАМ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП било отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изтговянето на АУАН и НП, които да са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Според съда описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено напълно отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по същото. По отношение на възражението на жалбоподателя за вписаните в АУАН и талона за медицинско изследване часове, съдът е изложил мотиви, че това по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като е логично, че спирането за проверка е преди фактическото изследване/изпробване със съответното средство за наличие на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози и отразения час 09:20 часа е този час, след отвеждането на жалбоподателя в РУ В. Търново, след извършването на тест за употреба на алкохол, след консултацията с неговия адвокат и съвет от последния да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Всичко това предшествало отказа на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, който отказ е извършен на 10.10.2023 г. в 09:44 часа в сградата на РУ В. Търново и с който се осъществява състава на нарушението, за което е санкциониран. Според съда е логично също след като първоначално е изразил съгласие да му бъде извършена проверка както за употреба на алкохол с техническо средство, така и за употреба на наркотични вещества или техните аналози, контролният орган да започне изготвянето на съответните документи, но в хода на тяхното оформление, жалбоподателя след дълги консултации и съответно отказ да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества, което да е довело до некоректно отразяване на точния час.

На следващо място въззивният съд е посочил, че в конкретния случай тестването за наркотични вещества с техническо средство, извършено в сградата на РУ – В. Търново не е в противоречие с изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. Безспорно бил установен фактът на управление на МПС от жалбоподателя по бул. "България", до № 74, в посока на движение към магазин МЕТРО, както и последвалият отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, или техни аналози с техническо средство или да му бъде взета кръвна проба за изследване, по съвет от неговия адвокат след провеждане на телефонен разговор с него. Прието е, че извършеното деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението, че на касатора била отнета възможността да даде кръвна проба и че не му бил даден талона за медицинско изследване. От изслушаните във въззивното производство свидетелски показания се установява, че същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества в кръвта, както и че е отказал да получи талон за медицинско изследване и не се е явил в съответното отделение на Бърза помощ. Тези откази са надлежно удостоверени от свидетел, подписал АУАН и разпитан в хода на съдебното дирене. В самия АУАН касаторът не е посочил, че има възражения срещу изложеното в него. Касаторът не е посочил някаква уважителна причина за отказа си. В този смисъл изцяло несъстоятелни са твърденията, че служителите на МВР не били предложили на Т. да го закарат до болницата и съгласно талона е разполагал едва с 20 минути да даде кръв, доколкото разстоянието пеша е не повече от 1,5 км. След като самият касатор не е пожелал да получи талон за изследване, то е налице негово виновно поведение, от което същият не може да черпи права.

Извършеното от касатора деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на алкохол посредством техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211/07.05.2024 г. по НАХД № 1764/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.