№ 966
гр. Варна, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501293 по описа за 2024 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. Б. С.
чрез адвокат Д. С. срещу решение № 721 от 06.03.2024 г., поправено с
решение № 937 от 20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023
г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, в частта, с която е определен
режим на лични отношения на бащата П. А. и детето Д., родено на 20.12.2022
г., като се иска да бъде постановен следният режим на лични отношения: до
последната нечетна седмица на месец април 2024 г., включително – от 10 часа
до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в присъствието на майката
без преспиване, по преценка на бащата в село Я. в дома на майката или в
жилище в град Варна, като във втората хипотеза бащата ще взема детето от
дома на майката и ще го връща там; от първата нечетна седмица на месец май
2024 г. – следващите нечетни седмици от месеците до 22.12.2025 г. от 10 часа
до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в присъствието на майката
без преспиване, на личните празници на бащата – рожден и имен ден – и в
деня, следващ рождения ден на детето, на 25.12. и деня, следващ Великден –
от 10 часа до 17 часа, три пъти по пет дни през лятото без преспиване, по
преценка на бащата в село Я. в дома на майката или в жилище в град Варна,
като във втората хипотеза бащата ще взема детето от дома на майката и ще го
връща там; след този период – всяка нечетна седмица от годината до
навършване на 5 години от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, две седмици
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година –
почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата половина на коледната
и пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на коледната и
пролетната ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22
септември от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния, с
1
преспиване при бащата в град Варна, като бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там; след този период – всяка нечетна седмица от
годината до навършване на пълнолетие от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя, двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, на личните празници на бащата – рожден и имен ден – и в деня,
следващ рождения ден на детето от 10 часа до 17 часа, на четна година –
почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата половина на коледната
и пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на коледната и
пролетната ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22
септември от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния, с
преспиване при бащата в град Варна, като бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че при определянето на режима
на лични отношения на бащата с детето първоинстанционният съд не е
съобразил най-добрият интерес на детето. Посоченият като краен час за
връщане 19 часа пречи на режима на Д., който си ляга в 20 часа, тъй като от 19
часа до 20 часа той не може да се успокои от емоциите, да заспи в
определеният час и на следващият ден е неспокоен и раздразнителен. За дълъг
период от време бащата се е дезинтересирал от детето и тепърва ще се
изгражда доверителна връзка между тях, поради което и срещите с бащата
трябва да се осъществяват в присъствието на майката поне до тригодишна
възраст, а също така и тъй като бащата и неговите родители успакояват детето
с гледане на филмчета, което е противопоказно за малко дете. Също така не е
взето предвид, че бащата работи в град С. на петдневна работна седмица и при
положение, че е постановен режим в делнични дни, то детето ще трябва да се
гледа от някой друг, вероятно от неговите родители, а режимът на лични
отношения е между бащата и детето, а не с трети лица. В решението не е
посочено, че личните контакти след петгодишна възраст следва да бъдат на
територията на град Варна, тъй като на тази възраст детето ще е на детска
градина или на училище, а местоживеенето на бащата в С. предполага детето
да пропуска два дни от училище.
Въззиваемата страна П. О. А. чрез адвокат П. Б. в писмен отговор е
оспорил жалбата като неоснователна. Сочи се, че исканията на майката не
целят интереса на детето, а бащата да бъде премахнат от живота на детето.
Поведението на майката е определено отчуждително, като в тази връзка се
твърди, че майката е отвлякла детето в Р., без бащата да знае къде. Оспорват се
наведените твърдения от въззивницата, че по време на срещите с бащата
детето гледа филмчета. Намира се, че обстоятелството, че бащата работи в
град С. на петдневна работна седмица не е основание за ограничаване на
режима на лични отношения. Акцентира се, че бащата многократно е
предлагал споразумение на майката, включително и да бъде предоставено
безвъзмездно жилище на майката за временно ползване за седмиците, когато
детето трябва да е при нея.
Постъпила е и въззивна жалба от П. О. А. чрез адвокат П. Б. против
решението на Районен съд – Варна, като постановено в разрез с материалния
закон, духа на закона и процисуалните правила и най-вече постановено в
противоречие с най-добрия интерес на детето Д.. Първоинстанционният съд
не е мотивирал решението си да предостави упражняването на родителските
права на майката, посочвайки един единствен аргумент – че възрастта на
2
детето обуславя повишена зависимост на детето от майка му. Останалите
обстоятелства, които са от значение за преценката на кого от родителите да
бъде предоставено упражняването на родителските права не са обсъдени, като
изобщо не е взето предвид поведението на майката, която отдалечава детето
на 500 км от бащата без негово съгласие и с неприкритата цел то да се
отчужди от него. Също така липсва аргументация защо съдът намира, че село
Я. е по-подходящо за местоживеене на детето от град П.. Подробно е изложено
защо постановения от ВРС режим на лични отношения е труден за
изпълнение, както и какви отчуждителни действия предприема майката.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се уважи
искането на бащата за равновременни контакти между детето и родителите, а в
условията на евентуалност – упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. да бъде предоставено на бащата, като местоживееното
му бъде при него в град П., а на майката да се определи подходящ режим на
лични отношения и тя да бъде осъдена да заплаща издражка в определен от
съда размер. Ако родителските права бъдат предоставени на майката, то да
бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, съгласно
който детето да живее при него в продължение на една седмица /от неделя до
неделя/, един уикенд в месеца от събота сутрин до неделя вечер, както и една
допълнителна седмица през лятната ваканция. Моли се да не бъде уважавано
искането на майката за даване на разрешение, заместващо съгласието на
бащата, детето да пътува. Иска се да бъде постановено на основание член
138а, алинея 3 от СК родителите да ползват социална услуга, в която да бъдат
включени заедно, с цел повишаване на родителския капацитет и подпомагане
функционирането им като раздЕ. родителска двойка.
Е. С. чрез адвокат С. в писмен отговор е оспорила въззивната жалба на А.
като неоснователна с подробно излагане на мотиви.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба Е. Б. С. излага, че е лице с двойно
гражданство - българско и руско, като с П. О. А. живеели във фактическо
съжителство от 2016 г. в град С., където работели и там на 20.12.2022 г. се
родило детето им Д. П. А.. Твърди, че страда от много лека форма на
епилепсия, като не получава тежки припадъци, а много редки по време на сън,
които овладява с редовен прием на медикаменти. П. страда от диабет, като
също употребява медикаменти и има неврологични проблеми. По време на
бременността и след раждането на детето им отношенията им се влошили, тъй
като П. настоял въпреки волята й да се преместят да живеят в обща къща с
неговите родители в град П.. Там родителите му постоянно се намесвали в
отношенията им и ги разстройвали. П. не проявявал необходимата грижа към
Е. и детето им, като имал грубо отношение към нея и майка й, която дошла да
им помага. Забранявал да се говори на родния й руски език. След
многобройни опити да убеди П. да се върнат да живеят в С., на 21.03.2023 г. Е.
с помощта на сестра си се преместили, въпреки съпротивата на П. и баща му,
и със съдействието на полиция, в дома на майка й находящ се в село Я.,
3
намиращо се на около 15 км от град Варна, където има отлични условия за
отглеждане на детето – всички необходими мебели, поддържан озеленен двор,
система за пречистване на водата и чист въздух. Ищцата сочи, че работи в IT
сферата, занимава се с автоматизирано тестване, нетната й заплата преди да
излезе в отпуск по майчинство била 4 950 лева, а обезщетението за отглеждане
на дете е 135 лева на ден – 2 700 лева при 20 работни дни в месеца. Твърди, че
има подкрепа от страна на майка си и сестра си. Излага, че бащата работи в
инвестиционното банкиране и получава заплатата от 5 000 лева нетно.
Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. П. А., като местоживеенето му бъде определено при
нея; на бащата П. О. А. да се определи режим на лични отношения с детето и
бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от
подаване на молбата, с падеж първо число на месеца за който сумата се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Моли се и за
постановяване на решение, с което да се даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата П. О. А. детето му Д. П. А. да пътува извън Република
България до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания,
Конфедерация Щвейцария, Република Турция, Сърбия, Руската федерация за
период до навършване на пълнолетие, придружавано от неговата майка или от
изрично упълномощено от нея лице, като и да му се издават необходимите за
целта документи, включително задграничен паспорт.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който не се оспорва съвместното съжителство между
страните от 2016 г. до март 2022 г. Твърди, че отношенията му с Е. винаги са
били добри и не са имали конфликти. Държал се е добре с нея, съобразявайки
се с нейните потребности. Взели заедно решението да се преместят да живеят
от град С. в къщата на родителите му в П. още по време на нейната
бременност, за да има кой да им помага и да създадат по-добри условия за
детето. Родителите му се преместили в друго жилище, като те също са се
отнасяли уважително към Е. и никога не са идвали в дома им без покана или
предупреждение. На 20.03.2022 г. рано сутринта Е. въпреки несъгласието му
заминала с детето им. Сочи, че село Я. не е близо до гр. Варна - няма
болнично заведение, аптека и детска градина и детето следва да се води за
детска консултация в град Варна. Семейството не разполага с лек автомобил, а
градския транспорт е неуреден. Къщата, където живее майката на Е., е стара и
неподържана и няма осигурени добри и хигиенични условия за отглеждане на
малко дете. Битовите условия и социалната среда в П. са много по-подходящи
за отглеждане на детето. Е. страда от епилепсия и когато получи криза /главно
през нощните часове/ се създава опасност за отглеждането на детето, ако няма
постоянно човек около нея. Оспорва молбата за издаване на разрешение за
пътуване в Руската федерация предвид геополитическата обстановка.
Към делото е присъединено на основание член 213 от ГПК гр.д.№
14373/2023 г. на Районен съд – Варна, образувано по молба от П. О. А., с
искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете, като на майката бъде определен режим на
лични отношения с детето и дължима издръжка.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че в
интерес на детето предвид ниската му възраст е то да бъде отглеждано от
майката, като на бащата бъде определен подходящ режим на личен контакт, а
издръжката да бъде опредЕ. съобразно събраните доказателства за
4
възможностите му.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция
доказателства.
По делото е установено по категоричен начин, че непосредствено след
постановяване на обжалваното решение на Районен съд – Варна /на 06.03.2024
г./ и решението по член 247 от ГПК /на 20.03.2024 г./, с което на основание
член 127а, алинея 4 от СК е допуснато предварително изпълнение на
решението в частта му с правно основание член 127а от СК, Е. Б. С. е
депозирала заявление за издаване на паспорт на детето Д. и такъв е издаден на
26.03.2024 г. На 29.03.2024 г. майката и детето са излезли извън границите на
Република България през ГКПП „М.“ за Република Гърция, а от там са влезли
в Република Турция на 30.03.2024 г. и са отпътували за Руската федерация. За
Р. е отпътувала и бабата по майчина линия, след като е продала дома, в който
са живеели в село Я.. Междувременно майката е уведомила бащата по
електронна поща, че вече е в Р. и няма намерение да се връща в България.
Също така е представена от страна на бащата молба за връщане по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца.
По родителските права и местоживеенето на детето
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да
съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности –
член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само
при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските
права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4
от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на
базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на
всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
5
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители
в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след
развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът
на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Няма приоритетно
значение на едни обстоятелства над други, а те се преценяват в съвкупност за
всеки конкретен случай с оглед неговите специфики.
Интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от
родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие – член 124 от СК. Синдромът на родителското отчуждение означава
безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и
възприемането му като враг, което пряко накърнява правата на детето да бъде
отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с
всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при
определянето на режима относно родителските права е длъжен да съобрази
предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти
с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато
такъв е констатиран. В конкретния случай настоящият състав на съда не може
да ползва специални знания чрез изслушване заключение на съдебно-
психологическа експертиза, тъй като майката и детето са напуснали
територията на страната и не може да бъде проведена такава експертиза.
От обективираните действия на майката /отказва бащата да осъществява
режим на лични отношения след фактическата им раздяла преди да напусне
страната; веднага след постановяване на обжалваното решение на Районен съд
– Варна и решението по член 247 от ГПК, с което на основание член 127а,
алинея 4 от СК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта
му с правно основание член 127а от СК, е депозирала заявление за издаване на
паспорт на детето Д. и след получаването му са излезли извън границите на
Република България и са се установили в Руската федерация; за Р. е
отпътувала и бабата по майчина линия, след като е продала дома, в който са
живеели в село Я.; майката е уведомила бащата по електронна поща, че вече е
в Р. и няма намерение да се връща в България/ безспорно се установява
активно отчуждително поведение. С оглед конкретните обстоятелства /детето
се намира в Р., транспортните връзки с която са затруднени, за посещението на
Руската федерация се изисква виза, а и адресът на детето на мястото на
пребиваване в момента е неизвестен за бащата/, то е логично, че всякаква
връзка между детето и бащата е прекъсната.
Отделно от това следва да се обърне внимание, че майката цЕ.сочено е
използвала постановените съдебни актове за осъществяване на целта си да
раздели бащата от детето. Изрично в първоинстанционното решение е
оставено без уважение искането й да бъде дадено заместващо съгласие на
бащата за пътуване на детето до Р. и Турция. Тя обаче е използвала даденото
заместващо съгласие за пътуване до страни-членки на ЕС, като е влязла в
Гърция и оттам е преминала в Турция, откъдето може да използва полети до Р.
с оглед наложената санкция спрямо Р. чрез затваряне на въздушното
6
пространство на ЕС за самолети, експлоатирани от руски въздушни
превозвачи или регистрирани в Руската федерация. Тези й действия ясно
показват, че използва съдебното решение за постигане на забранена цел и при
злоупортреба с правата си.
Контактът между баща и дете е прекъснат и с оглед категоричното
становище на майката, че няма да разреши осъществяване на връзка между
тях, както и поради минималната възможност молбата за връщане на детето
по Хагската конвенция да бъде уважена /видно от писмото на Министерство
на правосъдието е, че до момента изпратените от министерството молби или
не са разгледани или при разгледаните молби няма постановено решение за
връщане, дари при родители с руски произход/, то следва да се приеме, че
майката има програмиращо поведение на отчуждител. Това неминуемо ще
доведе до емоционална злоупотреба с огромни и дълбоки последици, както за
детето, така и бащата, а следва да се отчете и обстоятелството, че детето все
още няма навършени две години и в тази възраст децата не могат да
разсъждават критично и да тълкуват несъответствието между това, което сами
възприемат, и това което им се казва или разказва. Последното предопределя
извод, че в интерес на детето е родителските права да се упражняват от другия
родител, в случая бащата. Константна е практиката на ВКС, че синдромът на
родителско отчуждение е страдание, което нарушава психичното и
емоционалното здраве на детето, правото му свободно и пълноценно да
общува и с двамата си родители. Въпреки установеното, че майката полага
грижи за малолетното дете, неосъзнаването от нейна страна на вредните
последици от родителското отчуждение и активните й действия по
извеждането на Д. в друга държава не е в негов интерес, което сочи на липса
на родителски капацитет. Отсъствието на редовни контакти с бащата влияе
негативно, а с оглед пола на детето, фигурата на мъжкия авторитет е важна за
социалното му развитие и израстване.
Поради различните крайни изводи досежно това кой родител да
упражнява родителските права по отношение на детето, то решението в тази
му част следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което
упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, като
при него бъде определено и местоживеенето на детето.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които
бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на
лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се
развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед
създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и
на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква,
когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е
7
приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду
си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската
конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят
за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като
фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво,
както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне
подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите
на детето от контакта. Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду
им и изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на
детската психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени
родителските права, се насочва към детето по силата на съдебното решение и
най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това
неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя,
който не е носител на родителските права.
Поради това настоящият състав на съда намира, че мерките за лични
отношения с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-
широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с
оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително
от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения
кръг роднини на майката и бащата. С оглед на изложеното на майката следва
да бъде определен следният режим на лични отношения:
- всяка четна седмица от годината от петък в 17 часа или след
приключване на учебните занятия до неделя в 19 часа с преспиване;
- на рождения ден на детето /20 декември/ всяка нечетна година – за
времето от 16 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с
преспиване, а всяка четна година - за времето от 16 часа на 21 декември до 12
часа на 22 декември с преспиване;
- на рождения ден на майката /08 декември/ – от 16 часа на 08 декември
до 19 часа на 09 декември;
- през коледните и новогодишните празници - всяка четна година от 16
часа на 23.12. до 20 часа на 30.12. с преспиване и всяка нечетна година от 16
часа на 29.12. до 20 часа на 02.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в понеделник с преспиване;
- на нечетна година през пролетната ваканция от 10 часа в първия ден до
17 часа в последния ден;
- един месец през лятото /на нечетна година - месец юли -, а на четна –
месец август/ от 10 часа в първия ден до 20 часа в последния ден на месеца;
- всеки ден от седмицата чрез комуникация по телефон, интернет или
други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната
заетост на детето и заетостта на майката час, който следва да се уговаря от
двамата родители.
- майката ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
8
обратно там;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Поради изложеното решението в частта досежно режима на лични
отношения следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново в
посочения смисъол.
По издръжката
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя
специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните
реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха
заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.
Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.
Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се
полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се
нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние,
интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се
добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се
определят обективно и конкретно.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че и
двамата родители получават трудови доходи в размер около 5 000 лева
месечно, като данните за майката са преди напускането й на България.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се
съобразят възможностите на дължащия издръжка, които бяха посочени по-
горе, и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му
отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени,
ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието им,
тоест съдът следва да основава решението си за издръжката на детето
единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите
на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други
предпоставки. Отчитайки, че детето е почти на 2 години, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка е в размер на 700 лева. Доколкото бащата ще
полага непосредствените ежедневни грижи за него, майката следва да заплаща
по – голямата част от паричната издръжка или конкретно сумата от 500 лева, а
другата част следва да посреща бащата при отчитане на грижите и издръжката
в натура.
Поради изложеното решението на първата инстанция следва да бъде
отменено и да се постанови ново в горния смисъл.
9
По член 127а от СК
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна,
че с оглед спазването правата на детето излизането извън пределите на
страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с
гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република България
право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове,
които след ратификацията и обнародването им представляват част от
вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено
по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, в рамките на производството по член 127а от
СК съдът прави преценка по целесъобразност, като интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства, а съдът взема решението си
въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на
производството.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши пътуване на
дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако
пътуването не е предвидимо във времето и пространството. При даването на
разрешение за пътуване следва изначално да бъде изключена възможността
детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са
отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където
макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала
възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва
да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени
родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното
отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от
светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница. Това в никакъв случай не би било в интерес на
детето и следва да бъде отчетено при обсъждане въпроса за съдебно
разрешение за пътуване.
Първоинстанционният съд е направил преценка относно страните, за
които се иска разрешението за пътуване, но не е извършил такава във връзка с
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, както и
досежно темпоралния период и честотата на пътуванията, респективно не се е
съобразил с точка 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина,
съответно - с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не
бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето. В конкретния случай такова
искане няма, но бащата още в отговора на исковата си молба е посочил
възможността детето да бъде отведено в Р. и той да бъде лишен от възможност
за всякакви контакти с него, което се е случило впоследствие.
10
От събраните по делото доказателства се налага извод, че поведението на
майката не е водено от здрав житейски разум и не е мотивирано само от
желание за краткотрайни пътувания, а е било с цел да изведе детето от
България и трайно да се установи в Р., което по никакъв начин няма да
повлияе положително на психо-емоционалното състояние на детето Д. поради
отделянето му от бащата и практическата невъзможност то да го познава, да
контактува с него и да бъде подкрепяно от него. Предвид изложеното съдът
намира, че липсата на съгласие от страна на бащата, което е подкрепено с
конкретни твърдения и доказателства, сочещи на основателна причина за
ограничаване правото на детето на свободно придвижване, в конкретния
случай няма да доведе до неоснователното препятстване на правото му на
свободно придвижване, гарантирано от законите, затова е оправдано.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че искането по член 127а за даване разрешение за пътуване на детето
в чужбина следва да бъде отхвърлено.
В тази връзка решението на първоинстанционния съд в тази му част
следва да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на искането.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 721 от 06.03.2024 г., поправено с решение № 937
от 20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023 г. на Районен
съд – Варна, четиридесети състав, в следните части: с която упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете Д. П. О. ЕГН
********** е предоставено на майката Е. Б. С. ЕГН **********; с която е
определено местоживеенето на детето при майката на адрес в село Я., ***; с
която е определен режим на лични отношения на бащата П. О. А. ЕГН
********** с непълнолетното му дете Д. П. О. ЕГН **********; с която е
осъден П. О. А. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето си Д.
П. О. ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител
Е. Б. С. ЕГН **********, в размер на 250 лева, платима до пето число на
текущия месец, ведно със законната лихва за всяка забавена издръжка считано
от подаване на молбата /28.03.2023 г./ до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването й; с която е постановено разрешение,
заместващо съгласието на бащата П. О. А. ЕГН **********, детето да пътува,
придружавано от своята майка Е. Б. С. ЕГН **********, от България без
ограничение в броя на пътуванията до страните членки на ЕС, за период до
навършване на пълнолетие на детето; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Д. П. А. ЕГН ********** на бащата П. О. А. ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. П. А. ЕГН ********** при
бащата П. О. А. ЕГН **********.
11
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е. Б. С. ЕГН
********** с детето Д. П. А. ЕГН **********, както следва:
- всяка четна седмица от годината от петък в 17 часа или след
приключване на учебните занятия до неделя в 19 часа с преспиване;
- на рождения ден на детето /20 декември/ всяка нечетна година – за
времето от 16 часа на съответния ден до 09 часа на следващия ден с
преспиване, а всяка четна година - за времето от 16 часа на 21 декември до 12
часа на 22 декември с преспиване;
- на рождения ден на майката /08 декември/ – от 16 часа на 08 декември
до 19 часа на 09 декември;
- през коледните и новогодишните празници - всяка четна година от 16
часа на 23.12. до 20 часа на 30.12. с преспиване и всяка нечетна година от 16
часа на 29.12. до 20 часа на 02.01. с преспиване;
- през великденските празници - всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в понеделник с преспиване;
- на нечетна година през пролетната ваканция от 10 часа в първия ден до
17 часа в последния ден;
- един месец през лятото /на нечетна година - месец юли -, а на четна –
месец август/ от 10 часа в първия ден до 20 часа в последния ден на месеца;
- всеки ден от седмицата чрез комуникация по телефон, интернет или
други средства за комуникация в подходящ според режима и училищната
заетост на детето и заетостта на майката час, който следва да се уговаря от
двамата родители.
- майката ще взема детето от дома, където се отглежда, и ще го връща
обратно там;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между детето и майката могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
ОСЪЖДА Е. Б. С. ЕГН ********** на основание член 143, алинея 2 от
СК да заплаща месечна издръжка на детето си Д. П. О. ЕГН **********,
действащо чрез своя баща и законен представител П. О. А. ЕГН **********, в
размер на 500 /петстотин/ лева, платима до пето число на текущия месец,
ведно със законната лихва за всяка забавена издръжка, считано от влизане в
сила на решението до настъпване на обстоятелства за изменението или
прекратяването на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Б. С. ЕГН ********** за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата П. О. А. ЕГН **********,
детето да пътува, придружавано от своята майка Е. Б. С. ЕГН **********, от
България без ограничение в броя на пътуванията до страните членки на ЕС, за
период до навършване на пълнолетие на детето.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 721 от 06.03.2024 г., поправено с решение
№ 937 от 20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Варна, четиридесети състав, в останалите обжалвани части.
Решението в частта му досежно издръжката и по искането по член
127а от СК не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да
бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13