Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18. 09. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на четвърти септември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3284 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Настоящото гражданско
дело е образувано по искова молба от С.С.Д. *** против „П.и д.н.н.и г.“ АД ***.
В молбата се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжността
„електромеханик“ в дирекция „Сондиране и ремонти“ с място на работа гр. Долни
Дъбник. Твърди се, че със заповед № 84/ 15. 04. 2019 год. на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение по чл. 187
ал. 1 т. 9 и т. 10 от КТ, както и по чл. 25 ал. 2 т. 14 от ПВТР на
предприятието. Твърди се, че заповедта е била връчена на ищеца на 23. 04. 2019 год. Ищецът счита, че така
издадената заповед е незаконосъобразна, като излага подробни съображения в тази
насока. В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № 84/ 15. 04. 2019 год.
на изпълнителния директор и прокуриста н. „П.и д.н.н.и г.“ АД ***, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му присъди обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 4 800, 40 лв. за периода от 23.
04. 2019 год. до 23. 10. 2019
год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 04.
09. 2019 год. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, като размерът на същия е намален
от 4 800 лв. на 3 459, 42 лв.
Ответникът „П.и д.н.н.и г.“ АД ***, чрез
своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът
С.С.Д. е работил при ответника „П.и д.н.н.и г.“ АД *** на длъжността „електромеханик” до 23. 04. 2019
год., когато със заповед № 583/ 15. 04. 2019 год. на изпълнителния директор и прокуриста на ответното дружество е било прекратено трудовото му правоотношение поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с предходна заповед № 84/ 15. 04.
2019 год.
Основният спорен въпрос по
делото е законосъобразна ли е издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
При налагането на
дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната разпоредба на
чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано
в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на
предвидена в закона форма. Процесната заповед № 84/ 15. 04.
2019 год. отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно и
изчерпателно е описано съдържанието на твърдените от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина, които са отразени и в предхождащите заповедта рапорт от ***
/охранител мобилна група/ с дата 12. 03. 2019 год. и докладна записка вх. № 94- Б- 191/ 14. 03.
2019 год. от ***/старши сътрудник охрана/. Поради това съдът приема, че в тази
насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на
дисциплинарното производство.
При издаването на
заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете
за налагане на дисциплинарно наказание. Видно е, че управляващите органи на
ответното дружество са узнали за допуснатите нарушения на 12. 03. 2019 год.,
когато е получен рапортът на ***. Следователно до момента на налагане на
дисциплинарното наказание /15. 04. 2019 год./ не е бил изтекъл предвиденият в
закона двумесечен срок и дисциплинарната отговорност на ищеца не е била
погасена.
Съдът счита, че не е
допуснато нарушение от страна на работодателя и на разпоредбата на чл. 193 ал.
1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят
е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната
по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито
основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията
работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010-
ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV
г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено
изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в
тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното
производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за
даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е
посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са
„обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”.
Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните
нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени
признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ
г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че работодателят
е изискал обяснения за допуснатите нарушения от ищеца и последният е депозирал
писмени такива с вх. № 94- С- 209А/ 22. 03. 2019 год. Поради това следва да се
приеме, че от страна на работодателя е спазена процедурата, регламентирана в чл.
193 ал. 1 от КТ, а оттам няма основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно
наказание без спорът да се разглежда по същество.
Що се отнася до
материалната законосъобразност на процесната заповед № 84/ 15. 04. 2019 год. съдът счита, че
изложените в последната фактически основания се доказаха по безспорен и
категоричен начин в хода на съдебното дирене. Като основна причина за
налагането на дисциплинарно уволнение в заповедта е посочено извършено от ищеца
тежко и умишлено нарушение на трудовата дисциплина, а именно: на 11. 03. 2019
год. е извършил отклоняване на гориво и е отнел 13 литра гориво- газьол за
промишлени нужди, собственост на работодтеля „П.и д.н.н.и г.“ АД ***. Ищецът не отрича, че
на посочената по- горе дата към 23. 00 часа при извършена проверка от
охранителите *** *** на служебен автомобил УАЗ с ДК№ СА 8835 АХ в негов сак
/раница/ са открити бутилки с гориво 2 бр. Х 4 литра и 2 бр. Х 2, 5 литра. Обясненията
на ищеца за откритите бутилки с гориво са неясни и противоречиви: докато в рамките
на образуваното дисциплинарно производство същият е твърдял, че е закупил
горивото от бензиностанция, но не запазил касовата бележка, то в настоящото исково
производство се излагат други доводи: че горивото било предадено на ищеца от
свидетеля *** Д., който го бил закупил от бензиностанция на изхода на гр.
София. И двете групи твърдения са неправдоподобни и нелогични. Ищецът не е
изложил убедителни съображения какво е наложило процесното гориво да бъде
закупувано, респ. да му бъде доставено от свидетеля Д. в късните часове на
денонощието на работното му място; защо не е уведомил охранителите или други
служители на работодателя за същото; защо отнетото гориво представлява газьол
за промишлени и комунални цели, което при извършения анализ в акредитирана
лаборатория за горива към „Българска петролна рафинерия“ ЕООД, е с установено
съдържание на сяра 0. 074 % /m/m/, което изключва възможността да е закупено от
бензиностанция /където продаваните горива са със съвсем различни
характеристики/ и т. н. Поради това съдът приема, че защитната теза на ищеца се
опровергава изцяло от събраните по делото доказателства и нарушението на
трудовата дисциплина в случая е доказано: касае се за посегателство върху
имущество на работодателя /горива/ по смисъла на чл. 25 ал. 2 т. 14 от Правилника за вътрешния
трудов ред н. „П.и
д.н.н.и г.“ АД ***, което е основание на налагане на дисциплинарно наказание. В
по- общ план конкретният случай попада в хипотезата на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ:
налице е злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото ищецът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с
цел извличане на имотна облага. Тук е мястото да се отбележи, че в заповедта за
уволнение работодателят не е посочил горната правна норма, а разпоредбата на
чл. 187 ал. 1 т. 9 от КТ, която е неотносима към настоящия случай. Константната
съдебна практика обаче е последователна: при противоречие
между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение за
правната квалификация на уволнението е от значение съдържателната /текстовата/
част на заповедта. Въз основа на нея ще се прецени законността на уволнението,
като задължение на съда е да определи неговото действително правно основание
/срв. опр. № 258- 2019- III г. о., в което са посочени и многобройни други
решения на ВКС на РБ в същата насока/.
С оглед на гореизложеното
съдът счита, че по категоричен начин в хода на съдебното дирене се доказа
наличието на опит от страна на ищеца С.С.Д. за отнемане на 13 литра гориво от
патримониума на неговия работодател. Обстоятелството, че горивото не е било
изнесено от територията на предприятието не се дължи на намерението на ищеца, а
на действията на служителите на охранителната фирма, обслужваща ответното
дружество. От друга
страна дори и имуществените последици от действията на ищеца да не са
значителни, извършеното нарушение е достатъчно тежко, доколкото сериозно засяга
доверието, което следва да съществува между страните в трудовото
правоотношение. Ето защо и при съобразяване на критериите, въведени в
разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, се налага изводът, че наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание е съразмерно и съответства на тежестта на извършеното
нарушение, законосъобразно е и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните искове, предявени за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По горните съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.С.Д. ***, ЕГН **********,
против „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД *** искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, с който се иска да бъдат
отменени като незаконосъобразни заповеди № 84/ 15. 04. 2019 год. и № 583/ 15. 04. 2019 год., и двете на изпълнителния директор и прокуриста н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“ АД ***;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ, с който се иска да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „електромеханик“, и
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, с
който се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от 3 459, 42 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 23. 04. 2019 год. до 23. 10. 2019 год.
ОСЪЖДА С.С.Д. ***, ЕГН **********, да заплати н. „П.И Д.Н.Н.И Г.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***и ***, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: