МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 24.11.2016г. на
КРС по АХНД № 902/ 2016г.
Районна
прокуратура гр.Кърджали е внесла за разглеждане постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.Х.Й. за престъпление по чл.168 ал.1 от НК за това, че на 25.10.2015г. в гр.Кърджали упражнила избирателно право, във
връзка с проведени избори за общински съветници и кметове, без да има такова
право.
В съдебно
заседание представител на обвинението пледира, че безспорно всички факти, които
били посочени в обвинителния акт, били верни. Обвиняемата В.Й. не била
изпълнила задължението си да се регистрира по настоящ адрес съобразно условията
на чл.396 от Изборния кодекс. Неизпълнението на задължението от нейна страна да
се регистрира с адресна карта съгласно разпоредбите на Закона за гражданската
регистрация, довело и до забраната тя да гласува на изборите през 2015г.
Обвиняемата имала заявен постоянен адрес, но имало и адресна карта, с която тя
заявила настоящ адрес, който обаче не бил на територията на страната. Тази
адресна карта е от 01.09.2000г. и била последваща на представената такава от
защитата. Поради това тя нямала право да гласува през 2015г., а щом нямала
такова право, то нямала право и да упражни избирателното си право, но го е
направила, което било престъпление по чл.168 ал.1 от НК. Предвид на това моли
съда да постанови решение, с което да освободи обвиняемата Й. от наказателна
отговорност и да й наложи административно наказание в рамките на 1000лв.
Обвиняемата не
се признава за виновна. Изразява несъгласие, че била нарушила закона. Имала
двойно гражданство- българско и американско. Доверила се изцяло на
избирателната комисия, които й предложили да я впишат в избирателния списък,
тъй като фигурирала в единия за референдум, а в другия за общински съветници-
не. Твърди, че към 25.10.2015г. адресната й регистрация била в гр.Кърджали
ул.Стадионска, каквато е и по лична карта. Имала и адрес в Америка, но тя не
знаела защо той останал като настоящ такъв. От 2012г. живеела постоянно в
България. Настоява, че не знаела, че при връщането й от Америка трябвало да си
промени адреса и че нямала право да гласува. През 2012г. за последно подавала
заявление за документи за самоличност, където била попитана от служител дали
има адрес в Америка, но тя отговорила, че нямала адрес там, тъй като го била
напуснала вече. На датата на изборите
посетила изборната секция в училище „Отец Паисий“ в гр.Кърджали, където винаги
ходела да гласува, когато имало избори. В последна дума заявява, че нямала
умисъл, поради което се считала за невиновна.
Адвокатът на
обвиняемата моли съда да признае подзащитната й за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото обвинение по чл.168 ал.1 от НК, поради следните съображения: обвиняемата
В.Й. имала постоянен адрес *** и видно от Удостоверение за постоянен адрес от
06.07.2009г. тя била посочила гр.Кърджали като постоянен и като настоящ адрес;
не може да й се вмени във вина извършване на престъпление по чл.168 ал.1 от НК,
тъй като тя е гласувала след разрешение на комисията; поведението на Й. се
явявало несъставомерно по чл.168 ал.1 от НК, тъй като нямало умисъл.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемата В.Х.Й., родена на ***г. в гр.Сливен, живуща ***,
българска и американска гражданка, омъжена, с висше образование, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********.
На съдебното
следствие се установи фактическата обстановка описана в постановлението на
прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно: Обвиняемата В.Й. имала двойно гражданство-
българско и американско. С Адресна карта № 3841 от 17.08.2000г. подадено до
Общинска администрация- Сливен, тя е заявила настоящ адрес в САЩ. Обвиняемата Й.
на 06.07.2009г. подала Удостоверение за постоянен адрес ***, с което избрала
постоянен адрес ***, както и посочила същия за настоящ такъв.
На
25.10.2015г. били насрочени избори за общински съветници и кметове в Република
България. Във връзка с това в гр.Кърджали в училище СОУ“Отец Паисий“- Кърджали
била образувана избирателна секция № *********. Същият ден- 25.10.2015г.,
обвиняемата В.Й. решила да гласува, поради което този ден посетила посочената избирателна
секция. Там на место тя подала личната си карта на член на избирателната
секция, който установил, че не била вписана в избирателния списък за гласуване
в избори за общински съветници и кметове, но името й фигурирало в този за
гласуване за референдум. Въпреки това обвиняемата Й. била дописана в избирателния
списък за гласуване в избори за общински съветници и кметове под номер 546.
Тогава тя упражнила правото си на глас, след което се подписала в избирателния
списък на секция № ********* и напуснала избирателната секция.
От
назначената по делото графическа експертиза се установява, че саморъчният
подпис срещу името на В.Х.Й. на страница 22 ред № 546 в избирателния списък
част I за гласуване в изборите за общински съветници и кметове
на 25.10.2015г. в избирателна секция № ********* в гр.Кърджали е положени от В.Х.Й..
Тази
фактология настоящата инстанция установи на база обясненията на обвиняемата,
разпита на свидетелката Л.Ж., от писмените доказателства- Адресна карта № 3841
от 17.08.2000г. подадена до Общинска администрация- Сливен, Удостоверение за
постоянен адрес вх.№ 1063/ 14.05.2004г. до кмета на Община Кърджали, Удостоверение
за постоянен адрес вх.№ 1009/ 06.07.2009г. до кмета на Община Кърджали и от Избирателен
списък част I за гласуване в изборите за общински съветници и кметове на
25.10.2015г. в избирателна секция № ********* в гр.Кърджали, както и от
графическата експертиза.
По делото се
спори къде е била адресната регистрация по настоящ адрес на обвиняемата. За да
се отговори на този въпрос трябва да се изследва законодателството досежно
адресната регистрация на физическите лица. До влизането в сила на Закона за
гражданската регистрация обнародван с ДВ бр.67 от 27.07.1999г., това понятие не
е съществувало. Конституцията на Република България, Закона за лицата и
семейството и Наредбата за гражданското състояние говорят само с термините
„местоживеене“ и „местожителство“. До 01.01.2000г. на основание чл.7 от Закона
за лицата и семейството местожителството се е придобивало с вписване в
регистъра на населението на населеното място, в което лицето се е установило да
живее постоянно или преимуществено, което е ставало по молба на лицето. По сега
действащото законодателство, което е отменило цитираният текст, а именно чл.89
от ЗГР, адресът е описание на мястото, където живее лицето, но още и входа,
номера, апартамента и т.н. Под постоянен адрес чл.90 от ЗГР разбира
отразяването на постоянния и настоящ адрес на лицата в регистрите на
населението. Докато под местожителство се разбира само населеното място, където
лицето се е установило да живее постоянно и преимуществено. Следователно
понятието „адрес“ е по- широко и включва в съдържанието си понятието
„местожителство“ по отменените чл.7 от Закона за лицата и семейството и
Наредбата за гражданското състояние. Съгласно чл.90 от Закона за гражданската
регистрация всяко лице е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ
адрес, като по този начин разрешителният режим характерен за местожителството
до 2000г., е заменен с чисто регистрационен. Въпреки това адресът продължава да
бъде не само една фактическа връзка на физическото лице с дадено населено
място, а и едно административно правоотношение, което е възникнало от
административен акт, който обаче вече е регистрационен. При определянето на
адреса значение има формалният момент, който представлява административен акт
по регистрация, по силата на който съответното длъжностно лице разпорежда
вписване в регистъра на населението. Това означава, че всяко физическо лице е
длъжно да се намира в административна връзка с органите на местното
самоуправление в едно от населените места в страната, като тази връзка се
изразява в административното задължение да се регистрира адресно. Настоящият
адрес представлява една нетрайна фактическа връзка на лицето с дадено населено
място, т.е. това е адресът на който пребивава, и който адрес може да бъде само
един. Този настоящ адрес се заявява чрез простото подаване на една адресна
карта до общинската администрация. При промяна на настоящия адрес на основание чл.99
ал.1 от Закона за гражданската регистрация отново се подава адресна карта до
кмета на Общината.
В настоящият
случай обвиняемата В.Й. е подала на 17.08.2000г. адресна карта до Община
Сливен, с която е заявила настоящ адрес в САЩ. На 14.06.2004г. тя е депозирала
в Община Кърджали Удостоверение за постоянен адрес с вх.№ 1063/ 14.06.2004г., с
което е избрала за такъв гр.Кърджали ул.Стадионска № 11, а за настоящ е
записала отново САЩ. На 06.07.2009г. обвиняемата Й. отново е подписала Удостоверение
за постоянен адрес входящ № 1009/ 06.07.2009г. адресирано до кмета на Община
Кърджали, с което е избрала постоянен и настоящ адрес ***. От тези факти и с
оглед действащото законодателство в сила от 01.01.2000г. по отношение на
адресната регистрация съдът приема, че към датата на провеждане на изборите 25.10.2015г.
обвиняемата Й. е имала постоянен адрес *** и настоящ адрес в САЩ.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: За да е налице престъпление по смисъла на закона следва
деянието- действие или бездействие- да е осъществено опасно, да е извършено
виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Непосредствен обект на
престъплението по чл.168 от НК са обществените отношения, които осигуряват
упражняването на конституционно установено право на българските граждани в
чл.42 от Конституцията на Република България да избират държавни и местни
органи. Съставомерността на това престъпление се осъществява чрез участие в
гласуване с настъпил резултат- пускане на избирателната бюлетина в урната.
Предметът на доказване е следния: първо- че обвиняемата е гласувала в избори за
общински съветници и кметове; второ- че не е имала такова право; трето- това тя
да е сторила умишлено и със съзнание, че не е имала такова право. Преди да се
произнесе настоящата инстанция съобрази следното: 1.Безспорно е, че В.Й. е
гласувала на инкриминираната дата в избори за общински съветници и кметове в
гр.Кърджали, като същата е била вписана под № 546 в избирателния списък част I
за гласуване в изборите за общински съветници и кметове в избирателна секция №
*********.
2.Установява се и, че обвиняемата е български
граждани с навършени 18 години към изборния ден включително, не е била поставена
под запрещение и не е изтърпявала наказание лишаване от свобода. Този
конституционно установен минимум е бил налице. Съгласно чл.396 ал.1 от Изборния
кодекс е въведено още едно изискване за да имаш право да избираш общински
съветници и кметове, а именно да си живял най-малко през последните 6 месеца в
съответното населено място. Съгласно параграф 4 б.“а“ от ПР на ИК живял най-малко
през последните 6 месеца в съответното населено място означава български
гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на
територията на съответната община или кметство и б.“б“- който има постоянен и
настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на Република
България. В случая обвиняемата Й. е имал адресна регистрация по постоянен адрес
*** и настоящ адрес в друга държава, което означава, че не е било изпълнено
това допълнително условие. Предвид факта, че тя е и американска гражданка, то
за нея е неприложима и разпоредбата на 4 б.“а“ от ПР на ИК, тъй като САЩ не е
държава- членка на Европейския съюз. Поради това съдът приема, че тя не е имала
право да гласува за общински съветници и кметове към датата 25.10.2015г., тъй
като не са били налице всички законови условия за това.
3. Обвиняемата
В.Й. е нямала съзнание, че не е имала конституционно установеното право да
избира. Напротив, тя е съзнавала, че са налице изискванията на изборния кодекс
за пасивното й избирателно право, което е упражнявала многократно на едно и
също място, и то в една и съща избирателна секция. Това се извежда от
доказателствата по делото, а именно: подадената адресна карта за заявяване на
настоящ адрес се е случило преди повече от 15 години спрямо датата на
проведените избори. През този период обвиняемата Й. два пъти е подавала заявления
за постоянен адрес, първото през 2004г., с което е заявила настоящ адрес в САЩ,
но с второто през 2009г., което е и последното с най- актуалната информация, тя
е посочила за настоящ адрес ***. Това обстоятелство е индиция, че към 2009г. тя
е имала знание, че настоящият й адрес е в гр.Кърджали. Вярно е, че е налице
законово задължение по смисъла на чл.99 ал.2 вр.чл.96 ал.1 вр.чл.90 ал.1 от
Закона за гражданската регистрация. Но това неизпълнение може да представлява
административно нарушение, ако е предвидено в закона, но от него не може да се
направи извод, че обвиняемата Й. е имала съзнание, че върши престъплението
умишлено. Вярно е, че незнанието на закона не извинява незнаещия го и този
принцип на непознаването на закона не освобождава от отговорност и не извинява
никой. Това е основополагащ принцип на правото под формата на законова,
необорима и обща презумпция съществуваща от самото зараждане на идеята за право
в древността. Презумпцията е въведена най-вече с оглед на правната сигурност и
възможността да се подсигури правоприлагането, тъй като в правото се
предполага, че правните субекти знаят законите и поради това незнанието на
закона не ги оправдава при извършване на неправомерни действия. Тази
основополагаща презумпция има непосредствено практическо значение по отношение
на всички нормативни актове, включително закона за гражданската регистрация и
Изборния кодекс. Но в случая не беше събрано нито едно доказателство по делото,
което да докаже, извън презумпцията, че обвиняемата В.Й. е знаела, че за да
гласува е трябвало да има и настоящ адрес, заявен и регистриран в общината по
съответния ред в срок най- малко 6 месеца преди изборите, тя не е имала такъв
на територията на гр.Кърджали и въпреки това е отишла да гласува именно в това
си знание и въпреки него. Недопустимо е в наказателния процес на база
предположения за умишлено съзнание да се релевира правнозначим факт. В
действителност тя е имала регистриран настоящ адрес в САЩ от 2000г., но действията
й следващи този период сочат на липса на съзнание, че това е така. Това се
извежда от големия изминал период от заявяването на настоящия адрес, който
надминава 15 години. Едва ли човек, колкото и голям да е умствения му
капацитет, би могъл да помни какъв адрес е заявил преди толкова много години.
Показателни са в този смисъл и подадените Заявление за издаване на документи за
самоличност на български граждани вх.№ 7624/ 15.06.2014г. и Удостоверение за
постоянен адрес вх.№ 1009/ 06.07.2009г., в които за настоящ адрес тя е посочила
този по постоянен адрес,***. Не без значение и обстоятелството, че обвиняемата Й.
е фигурирала в избирателния списък за гласуване за референдум, както и
предложението от страна на избирателната комисия да я допишат в списъка за
гласуване за общински съветници и кметове. Тези два факта отново подкрепят
извода за съмнение за знанието у нея, че не е имала право да гласува, тъй като
е имала настоящ адрес в Америка, с което не са били изпълнени условията на чл.396
ал.1 от Изборния кодекс. Прочее тя се е доверила на член на комисията, който й
е предложил да я допише, който факт не я е смутил с оглед на това, че нейното
име е фигурирало в другия избирателен списък за гласуване за референдум. Всичко
описано до тук за субективната страна на деянието, към което следва да се
прибави и липсата на каквито и да са доказателства за наличие на умисъл у
обвиняемата В.Й., водят до недоказаност по несъмнен начин, както изисква чл.303
ал.2 от НПК, на извършеното престъпление за което е предадена на съд тя. Налице
е предположение, че тя е знаела, че има регистриран настоящ адрес в САЩ, но не
и на територията на съответната община, и поради това тя не е имала право да
гласува, но това предположение не се подкрепя от нито едно събрано по делото
доказателство, поради което то следва да се тълкува в полза на обвиняемата. По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си, с което оправда обвиняемата В.Й. по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.168 ал.1 от НК извършено на 25.10.2015г. в гр.Кърджали, тъй
като приема, че деянието е несъставомерно от субективна страна.
Районен
съдия: