Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
гр. Варна, 05.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1681/2019 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба от К.С.Р. ЕГН **********, адрес: ***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС, с цена на иска 25 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане,
съставляваща репарация за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, емоционален срив, чувство на безпомощност,
накърняване на човешкото достойнство, загуба на довери в институциите, безсъние,
главоболие, напрегнатост, следствие противоправното бездействие на ответника да
му предостави възможността да получи котлон и малка фурна за общо ползване от
лишените от свобода, изтъпяващи наказанието си в Зона с повишена сигурност /ЗПС/
в Затвора – Варна, през периода
07.02.2017 г. до 07.05.2019 г.
Ищецът
сочи, че през периода 07.02.2017 г. до 07.05.2019 г. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора – Варна, в зоната с повишена сигурност, 1 – ви
коридор, 3 – та група, където е бил в постоянно заключено помещение. Съгласно
раздел III,
т.3 от Списъка на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които
могат да получават и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода в затворите поправителните домове и затворническите
общежития, с разрешение на началника на затвора, поправителния дом и
затворническото общежитие могат да се разрешават за внасяне и ползване котлон и
малка фурна за общо ползване, като се съхраняват в специално отделени
помещения и се ползват по ред, определен
от началник на затвора, поправителен дом и затворническото общежитие. С решение
по адм. дело № 2034/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна са отменени оспорените
от него откази на началника на ОЗ – Варна от 10.05.2017 г. и 16.06.2017 г.
Въпреки постановеното решение, до края на престоя му в ОЗ – Варна не му е била
предоставена възможност да се ползва от правото си да получи за общо ползване
котлон и малка фурна. На 21.12.2018 г. отново е отправил писмена молба с вх. №
3050 по описа на Затвора – Варна, от ИСДВР – Д.П. е бил информиран, че е
резолирана отрицателно. Сочи, че с противоправното си бездействие началника на
затвора в качеството на лице с властнически правомощия по чл. 15 от ЗИНЗС е
нарушил регламентирани права на ищеца, като не му е разрешил да ползва котлон и
малка фурна. С неизпълнение на съдебното решение са нарушени правата му
тенденциозно. Смутена е била вярата му в институциите и в частност
пенитенциарната система, чувствал се е безпомощен. Служителите на Затвора – Варна са запознати с убежденията
и решението му да не консумира месо и спазването на вегетариански хранителен
режим. Уведомени са за желанието му да консумира котлова храна, която да
приготвя от пресни зеленчуци, тъй като менюто на което е бил в исковия период
се е състояло от гарнитура към основното ястие на останалите лишени от свобода.
Така с бездействието си началника на Затвора – Варна го е поставил в полугладна
диета. Намира, че нарушението е в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС. В съдебно
заседание лично и чрез процесуален представител поддържа иска, претендира
присъждане възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ответник
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален
представител – юрисконсулт – не оспорва, че съгласно Заповед № ЛС –
04-1365/16.08.2017 г., раздел III, т.3 и последваща Заповед № ЛС –
04-642/28.11.2018 г., раздел III, т.3, лишените от свобода могат да
ползват с разрешение на началника на затвора котлон и малка фурна за общо
ползване. Не е налице норма, която да задължава администрацията за осигури
посочените вещи на лишените от свобода, следователно неосигуряването им, не е
„изтезание, нечовешко или унизително отношение“. Терминът „лични вещи“ не
кореспондира с термина „за общо ползване“ от списъка на разрешените вещи.
Общото ползване на определени вещи ще възпрепятства търсенето на отговорност от
собственика на вещта при конкретни нарушения по повод съхранението и ползването
й. Създава се предпоставка за възникване на нерагламентирани взаимоотношения
между самите лишени от свобода, посредством възмездни услуги, в нарушение на
чл. 97, ал.2 от ЗИНЗС. В правомощията на началника на затвора е да прецени да
разреши ли определена вещ, съобразно условията в затвора относно помещения и
захранване с електроенергия. На ищецът по време на престоя му в Затвора – Варна
е била осигурена такава среда, включително свързана с изхранването му –
безплатна храна, вегетарианско меню, възможност за закупуване на допълнителни
продукти от затворническата лафка,
възможност за получаване на хранителни продукти. В съдебно заседание
становището се поддържа. Отправено е искане за отхвърляне на исковата молба и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита, че иска е неоснователен, поради това, че по
делото не са събрани доказателства за незаконосъобразни бездействия от
служители на ответната страна, осъществяващи нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС,
респективно даващи основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по
чл. 284 от ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основава искът и формулираният петитум, квалифицира правно иска по чл.248 от ЗИНЗС. Като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди по реда
на чл. 12 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № Л-04-605/07.04.2017 г. /л.33 от адм.
д. № 2034/2017 г. на Адм. съд – Варна/ Министърът на правосъдието е утвърден
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития. Изпълнението на заповедта е
възложено на началниците на затворите, поправителните домове и затворническите
общежития, а контрола по изпълнението – на ВПД главния директор на ГД „ИН“.
От К.С.Р. са подадени:
Молба от 10.05.2017 г. до директора /началника/ на
Затвора – Варна, с искане да му бъде разрешено да получи – внесе 1 бр. мини
фурна на 17.05.2017 г. или 31.05.2017 г. /сряда/ от 9,00 ч. до 10,00 часа по утвърден от
Вас график за внасяне и изнасяне на
техника. Молбата е с резолюция „Не“ от 10.05.2017 г. /л.124/.
Молба от 12.06.2017 г. до директора /началника/ на
Затвора – Варна с искане да му се разреши внасяне на 1 бр. – котлон за ползване
/готвене/ от лишените от свобода лица в тежкия коридор. Молбата е с резолюция „Не“ от 16.06.2017 г.
/л.125/.
С Решение № 1627/06.10.2017 г. по адм. д. №
2034/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна, по жалба на К.С.Р., са отменени изрични откази от 10.05.2017г. и
от 16.06.2017 г. на Началника на ОЗ Варна ком. Й. Йорданов да му бъде разрешено
да получи – внесе 1 бр. мини-фурна и 1 бр. котлон по утвърден график за внасяне
- изнасяне на техника.
С Определение № 10399/03.08.2018 г. по адм. д. №
13210/2017 г. на ВАС е оставена без разглеждане
касационната жалба на началника на Затвора-Варна против решение № 1627 от
06.10.2017 г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д.
№2034/2017 г и е прекратено производството по адм. д. № 13210/2017 г. по описа
на Върховния административен съд. Определението не е обжалвано и е влязло в
сила на 17.08.2017 г. Прието е с посоченото определение, че „Независимо, че
конкретният случай не е уреден от разпоредбите на чл.122 ЗИНЗС, той следва да
се подчини на същата законодателна логика и цел, която е бързина в
приключването на спора по въпроса относно вещите и предметите, които лишените
от свобода могат да внесат и ползват в местата за лишаване от свобода. По тези съображения
и предвид целта на чл.122 вр. с чл.11 ЗИНЗС, настоящият съдебен състав счита,
че производството пред касационния състав е недопустимо, тъй като решението на
административния съд не подлежи на последващ инстанционен контрол“.
На 21.12.2018
г. от К.С.Р. е подадена молба до инспектор СДВР, със запитване одобрена ли е молбата му за „мини фурна“.
Резолирана е „Не“ /л. 126/.
Със Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието е утвърден списък на
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в
затворите /л.109/.
От Адм. съд
– Варна е изискано от началника на Затвора – Варна, да посочи, след влизане в
сила на решение по адм. д. № 2034/2017 г. на Адм. съд – Варна, издаден ли е
административен акт, относно искането за внасяне на мини- фурна и котлон. В отговор
с писмо с.д. № 11379/16.07.2019 г. от началника на Затвора – Варна е посочено в
конкретния казус Административен съд – Варна не е дал указания за решаване на
спора, съобразно чл. 111, ал.6 от ЗИНЗС /л.32-33/.
В писмо с.д. № 17058/19.11.2019 г. от началника на
Затвора – Варна е посочено, че К.С.Р. е с режим на изтърпяване на присъда – доживотен
затвор без замяна /л. 76/.
В писмо с.д. № 18231/09.12.2019 г. от началника на
Затвора – Варна е посочено, че в Затвора – Варна в „Зоната за повишена
сигурност“ има обособена столова, в която се извършва храненето на лишените от
свобода, осъдени на „доживотен затвор“. Столовата е оборудвана с маси и пейки,
и два броя хладилници за съхранение на храна на лишените от свобода от „ЗПС“.
Посочено е, че със Заповед № 2/2018 г. на началника на Затвора – Варна е
извършено архивиране на документите, в което число са и „графиците за лично
време и основни дейности“, поради което графиците за 2018 г. не могат да бъдат
представени. Представят се такива, които не са архивирани за 2018 г. и 2019 г.,
като е уточнено, че архивираните и унищожени такива не се отличават от
действащите /л. 83/.
В Справка от началника на Затвора – Варна, рег. №
164/21.01.2020 г. /л. 128 – 129/ е посочено, че през м. 01.2017 г. поради
самоопределяне на К.С.Р., като веган му е изготвено вегетарианско меню. През
2018 г. същият е бил включен в списъка на самоопределилите се като вегетарианци
в Затвора – Варна. През 2019 г. не е бил в списъка на самоопределилите се като
вегетарианци в Затвора – Варна. Списъците са изготвени от медицински фелдшер –
М. Златева.
В Справка от
началника на Затвора – Варна, рег. № 141/20.01.2020 г. /л. 135/ е посочено, че К.С.Р.
***99 г. и е преведен на 24.08.2019 г. в Затвора – Бургас, където изтърпява
наказанието си „доживотен затвор“.
По делото са разпитани свидетели, чрез разпитите им
е установено следното:
СВИД.
С.М.Т. – инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора Варна от
м.10.2017 г., който сочи, че е бил надзирател и в зоната със засилен надзор и
контрол. Лишеният от свобода К.С.Р. му е известен от много години. Знае, че
през 2017 г. К.С.Р. е подавал молба за внасяне на мини котлон и фурна и Затвора
– Варна. Лично той не е виждал молбите. Посочил е, че когато има нещо фрапиращо
в поведението на лишен от свобода, то се отразява в докладна записка. В случая
не е налице такава, защото нищо фрапиращо не е забелязал. Поведението на Р. е
било като на всички останали в зоната. Не знае Р. консумира ли месо, както и
защо иска да ползва фурна и котлон. В зоната с повишена сигурност, след
преустройство би могло да се поставят такива електроуреди. Към момента помещението
за хранене е само столова, там не се приготвя храната. Има поставени хладилници.
СВИДЕТЕЛЯТ
Й.А.К. е инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора – Варна
от 12.03.2019 г. Към м.02.2017 г. е изпълнявал длъжността „Командир на
отделение“, като длъжността е започнал да изпълнява 2014 г. – 2015 г. Лицето К.С.Р.
му е известен, бил е настанен в 1-ви коридор в зона със засилен надзор и
охрана. Свид. К. е уточнил, че преките му служебни задължения са изцяло в
корпуса на затвора. Ръководи пряко дейността на надзора на охранителния състав,
включително и на служителите, които са в тази зона. Конкретна дата не си
спомня, но знае, че се е коментирало в корпуса на затвора, че лицето К.С.Р. е
подал молба да му бъде предоставен котлон за общо ползване в коридора. Няма
спомен Р. да е имал поведение, което да
сочи, че се чувства депресиран или заявление в тази насока. При установяване на
поведение различно от нормалното винаги се изготвяла докладна записка, поради
това, че положението на лишените от свобода в корпуса на затвора е от сериозно
естество. Не знае, защо Р. е искал да внесе котлон и фурна. В зоната, в ІІІ-та
група имало два хладилника в столовата за хранене, но за котлон не е запознат
да има. В столовата има електрически контакти, в които могат да се включват
електроуреди.
СВИД.
Д.Б.П. – инспектор СДВР – Затвора –
Варна от 1997 г. В периода 07.02.2017 г. до 11.02.2019 г. е бил инспектор СДВР,
в зоната с повишена сигурност. В зоната с повишена сигурност е бил в периода от
м.10.2014 г. до 11.02.2019 г. Твърди, че
през периода, в който е бил в зоната с повишена сигурност е имало обособено помещение - столова, която
обикновено служи за разливна на храната и хранене. Там имало електрически
контакти и лишените от свобода имат свободен достъп до тях през времето, в
което се намират в тази зона. Знае, че Р. е правил искания за ползване на
котлон и фурна. На свидетелят е предявена молба № КСР № 3050/21.02.2018 г. от К.С.Р..
Посочва, че „Не! Не! Не!“ е написано от него и подписът е негов. С тази молба уточнява,
че е уведомил Р., относно липсата на разрешение от началника на Затвора - Варна, но не следва, че той лично е отказал
да даде разрешение. Конкретизирал е, че единствено началникът на затвора
разрешава дали да се внесе котлон или фурна. Не знае и не желае да коментира,
защо на Р. не е разрешено внасяне на котлон и фурна. Сочи, че Р. е споделял, че
не му е разрешено внасяне на котлон и фурна, но свидетелят не е възприел това
за оплакване. Категоричен е, че не е имало промени при Р. от емоционален или здравословен
характер, тъй като това не са присъщи неща за Р. и го възприема, като човек
който трудно може да бъде емоционално сринат. Познава го от м.10.2014 г. до
07.05.2019 г. и през този период е имал наблюдение върху психическото му
състояние. Посочил е, че в зоната с
повишена сигурност има два хладилника, маси, столове, печки и електрически
контакти. Относно администрирането на молби от лишените от свобода е уточнил,
че молбата се взема от куриера, когато се пусне, завежда се в деловодството на
затвора. В деловодството на затвора има кутия и когато в тази кутия има молби
за неговата група, той отива, преглежда
ги и дава становище по молбата. Посочил
е, че внасяне на вещи е от компетентността на началника на затвора, поради
което неговото становище не е от значение за вземане на решение. Няма спомен да
е давал отрицателно становище по молба от Р.. Това, което е представено по делото е уведомяване на Р. за това, което не му е разрешено от
началника на затвора. Не може да прецени накърнено ли е било достойнството на Р.,
в резултат на отказа на началник на затвора – Варна за внасяне на котлон и
фурна. В столовата на втори етаж, където обвиняеми и подсъдими в приемно отделение
са ползвали една столова е имало хладилник. Възможно е да е имало „самоделки“
за препичане на хляб, но това не е било разрешено.
СВИД.
М.Л.Ж. – лишен от свобода, изтърпява присъда в Затвора – Варна. Твърди, че през
периода 07.02.2017 г. до 17.05.2019 г. с К.С.Р. е бил в една килия. През този
период в зоната с повишена сигурност в Затвора - Варна е имало столова, в която
е имало два хладилника, голяма маса, мивка и още две маси, който са използвани
за хранене. Счита, че има място, където да се обособи кухня с котлон. Знае, че Р.
многократно е искал, както устно, така и писмено да се допусне внасяне на
котлон, който след това да го дари, за да го ползва цялата група, в която са
7-8 човека. Не си спомня броя на исканията му в тази насока, но твърди че са
много. Р. не го е оставял да спи вечер, говорейки на тази тема. Счита, че Р. се
е чувствал безпомощен и унизен, тъй като че не можел да получи това, което е
разрешено от министъра на правосъдието. Твърди, че Р. от 2012 г. е
вегетарианец, както и към момента, защото когато идвал за дела в гр. Варна
продължавал да иска вегетарианска храна. Р. е имал желание да си готви супи,
защото храната, която са им предоставяли била лоша. Уточнил е, че от 2012 г., в
продължение на дълъг период от време 4-5 години е бил с Р. в 23-та килия. През
2017 г. до момента на извършване на ремонт, също е бил с Р. в обща килия. След
като е приключил ремонта са били върнати в зоната със засилен надзор и охрата и
са били настанени в съседни килии, в една група, заедно са се хранили и заедно
са излизали за разходки навън, ползвали са обща баня, посещавали са идни и същи
мероприятия в затвора. Счита, че Р. не е бил щастлив затова, че не му
разрешават да внесе и ползва котлон и фурна, бил е възмутен от действията на
ответника.
Съдът, при така установената фактическа
обстановка, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.
3.
Претендират се неимуществени вреди
нанесени от липсата на разрешение на началника на Затвора – гр. Варна да се
внесат и ползват котлон и фурна от ищеца в Затвора – Варна. Соченото нарушение
е по чл.3, ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС - липса на достатъчно храна съобразно
вегетарианските нужди на ищеца, поради което съдът квалифицира иска с правно
основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
На основание чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
1.01.2020 г.), искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.
Искът съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС е
предявен пред надлежен съд - Административния съд по мястото на увреждането,
тъй като в исковата молба е посочено, че увреждането е настъпило в Затвора - Варна.
Съгласно
чл.3, ал.1 от ППЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
специализирана административна структура към Министерството на правосъдието. На основание чл. 12,
ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС,
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към
министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът
твърди, че неимуществените вреди са нанесени в Затвора - Варна. На основание чл.12,
ал.1 от ЗИНЗС ръководството на Затвора -
Варна се осъществява от ГДИН, т.е. това е юридическото лице към което се числи
администрацията на Затвора - Варна. Съгласно чл. 205 от АПК, приложим на
основание чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване юридическото лице
да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е надлежен ответник,
поради което ГДИН, въпреки, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства
е надлежен ответник по предявения иск.
Претендира
се обезщетение за вреди за период след приемането на ЗИНЗС /обн. ДВ, бр.
25
от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, поради което по арг. на чл.205 от АПК,
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е надлежен ответник по
иска.
Предявения
иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен.
Ищецът
е изложил твърдения, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, емоционален срив, чувство на безпомощност,
накърняване на човешкото достойнство, загуба на доверие в институциите,
безсъние, главоболие, напрегнатост, следствие противоправното бездействие на
ответника да му предостави възможността да получи котлон и малка фурна за общо
ползване от лишените от свобода, изтъпяващи наказанието си в ЗПС в Затвора –
Варна, през периода 07.02.2017 г. до 07.05.2019 г.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно
действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата
трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод
изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата
вреда.
Няма
спор между страните, че ищецът е бил в Затвора – Варна през периода 07.02.2017
г. до 07.05.2019 г. и не му е разрешено
внасяне и ползване на котлон и фурна. Отказите от 10.05.2017 г. и 12.06.2017 г.
на началника на Затвора – Варна са отменени с Решение № 1627/06.10.2017 г. по
адм. д. № 2034/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна, което на основание чл.122,
ал.3 вр. чл. 111, ал.5 от ЗИНЗС не подлежи на обжалване и е в сила от
06.10.2017 г.
През
посочения период на ищецът не са предоставени котлон и фурна и не му е
разрешено внасяне на такива в Затвора - Варна. Това обстоятелство не се е отразило
на жизнения статус на ищецът. Не са налице доказателства, че в резултат на
липсата на приготвена лично от ищеца храна, той е понесъл неимуществените вреди,
които сочи. Липсва медицинска документация, чрез която да се установяват претендираните
вреди. Чрез свидетелите Т., К. и П. се потвърждава, че ищецът през процесния
период е бил в нормално здравословно и душевно състояние.
Свид.
М.Ж.Л. твърди, че ищецът се е чувствал напрегнат и подтиснат от липсата на
разрешение да ползва котлон и фурна. Действително неразрешаването от страна на
началника на Затвора – Варна да се ползват посочените вещи е възможно да е
създало чувство за неудовлетвореност и несправедливо прилагане на нормативни
правила, но това усещане не е довело до увреждане на ищеца. През 2017 г. и 2018 г. К.С.Р. е ползвал вегетарианска
храна предоставяна от Затвора – Варна, а през 2019 г. не е бил в списъка на
самоопределилите са за вегетарианци в Затвора – Варна. Не са налице
доказателства, че в резултат на недостатъчна или неподходяща храна в Затвора –
Варна, през процесния период Р. е претърпял вреда.
От
това следва, че същият не е претърпял неимуществена вреда, която да подлежи на
обезщетение.
Предвид
изхода на спора искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за един адвокат е неоснователно по арг. на чл. 10, ал.3 от АПК, вр.
чл. 203, ал.2 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, поради което се отхвърля от
съда.
Съобразно,
чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал.2 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС при
отхвърляне на иска в производство по ЗОДОВ на ответника се
дължат само разноски, но не и юрисконсултско възнаграждение, поради което
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и се отхвърля от съда.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба от К.С.Р. ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, с цена на иска 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, съставляваща
репарация за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, емоционален срив, чувство на безпомощност, накърняване на човешкото
достойнство, загуба на довери в институциите, безсъние, главоболие, напрегнатост,
следствие противоправното бездействие на ответника да му предостави
възможността да получи котлон и малка фурна за общо ползване от лишените от
свобода, изтъпяващи наказанието си в Зона с повишена сигурност в Затвора – Варна, през периода 07.02.2017 г.
до 07.05.2019 г.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Варна, с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: