Определение по дело №50/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 228
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20223100500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500050 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано
по въззивна жалба на Ж. Т. Р., чрез адв. Н. срещу решение №1742/18.11.2021г., постановено
по гр.д. №7236/21 на ВРС(електронно дело 20213110107236 от ЕИСС), с което е бил
отхвърлен иска й за връщане на получени от ответника без основание части от погасителни
вноски, уговорени като възнаграждение за възмездно поръчителство по недействителни
клаузи от потребителски кредит.
Жалбата вх.№499/11.01.22г е била регистрирана като депозиран електронен документ
(вх.№ 4996/8.12.21г. на ВРС) в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта
на представител на ищцата) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, чрез
юрисконсулт Н.а е упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт.
Пълномощникът на ответника е изрично овластен с права за настоящата
инстанция(л.26 от делото на ВРС). Насрещната страна се представлява от упълномощен
юрисконсулт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата държавна такса е събрана авансово в изискуемия минимален размер.
1
Жалбата е надлежно администрирана.
Доклад по жалбата:
Пълномощникът на въззивника сочи допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в неправилно установени факти поради пропуск на съда да
приложи процесуалните правила за преценка на посочени от страната доказателства по
твърденията за плащането на спорните суми на ответника. Сочи, че съдът не е разгледал
задълбочено договор за кредит, отпуснат за рефинансиране на предходно задължение, в
който изрично страните са договорили доказателствената стойност на разписка за получена
именно от ответника сума от 532.21лв. Счита, че при съпоставянето на този договор от
18.05.2020г с погасителния план по договора от 25.01.20г. съдът е следвало да установи с
прости изчисления, че към момента на рефинансирането са били вече изплатени на
въззиваемия заемодател първите седем вноски с падежи от 10.02.20г. до 04.05.20г., тъй като
общият рефинансиран чрез новоотпуснат кредит дълг точно покрива останалите четири
вноски, намалени само със сума от 7.79лв недължима договорна лихва до края на договора с
последен падеж 29.06.20г. При тази съпоставка съдът е следвало да достигне до обоснован
извод за признато получаване от заемодателя на суми, покриващи уговорена първоначално
главница от 1000лв, договорна лихва от 74.83лв и допълнително уговореното
възнаграждение за поръчителство в размер на 402.38лв. Счита, че като е пренебрегнал
задължението си за оценка на двата писмени договора, съдът неправилно е намерил за
недоказан факта както на предаването на сумата, така и на получаването й от въззиваемото
дружество и така не е приложил и законовото правило на чл. 55 ал.1 ЗЗД. С доводи за
доказано неоснователно разместване на имуществено благо като част от вноски в сборен
размер от 402.38лв, събрани като възнаграждение за поръчителство по уговорките в договор
за отпускане на потребителски кредит моли решението за бъде отменено и осъдителния иск
отхвърлен в цялост.
Насрещната страна, чрез юрисконсулт Н.а оспорва жалбата с доводи за
необоснованост на оплакванията и правилно установени факти и прилагане на закона.
Позовава се на дадените надлежни указания за възлагане на доказателствената тежест на
ищеца за твърденията му за извършено даване на спорната парична сума и получаването й
от ответника, като счита, че новите твърдения са били преклудирани след обявяване на
устния доклад на съда с тези, останали неизпълнени указания. Отделно излага
съображенията си относно самостоятелния характер на договора за поръчителство, сключен
с трето лице и договарянето му отделно от заема, съответно и породеното право на
възнаграждение по него за поръчителя, а не за заемодателя, който е бил само овластен да
приема вместо кредитора изпълнението, извършвано от потребителя. Сочи, че като
заемодател, той не е бил титуляр на правото на възнаграждение, нито го е събирал за себе си
и затова не е получил в своя патримониум исковата сума и фактическия състав на
неоснователното му обогатяване е правилно отречен от първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд съобразява, че
твърденията на страните съответстват на изложените обстоятелства пред първата инстанция.
2
Описанието на имущественото разместване чрез получаване само на част от предоставена
главница за рефинансиране на предходен кредит и удостоверяване с „разписка“ в чл. 3 ал. 2
от договора от 18.05.20г на пълно изпълнение по първия кредит е заявено изрично в
уточнителната молба на ищеца от 14.06.21г.(л. 30 от делото на ВРС). Затова и пояснението
на аритметичните операции за формиране на конкретните размери на заплатени и
прихванати от новата главница суми не представлява ново твърдение, а само довод за
неизвършените логически съждения, довели до необоснованост на обжалвания акт.
Оплакванията на страните не касаят изводите на първата инстанция по останалите
елементи на фактическия състав. Принципно въззивният съд дължи и независим и
служебен(т.е. извън оплакванията в жалбата) контрол за валидност на потребителските
сделки, но в случая допълнителни указания на страните по приложимите императивни
правила по потребителска закрила не се налагат. Това е така, защото в първата инстанция
страните вече са изложили подробно доводите си именно относно посочените от ищцата
недобросъвестно договаряне на доставчика на финансовата услуга и несъответствието на
съдържанието на пакета от сделки( кредит под условие за даване на възмездно
поръчителство) със специални закрилни норми в ЗПК, и именно въз основа на становищата
на страните в обжалвания акт съдът е приел за недействителни както клаузата от
потребителското кредитиране, възлагаща на потребителя допълнителна финансова тежест
по обезпечаване на заема, така и договора за поръчителство, сключен в изпълнение на
клауза, поради договарянето му в противоречие с добрите нрави или заобикаляне на закона.
По тези съображения и на осн. чл. 266 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Ж. Т. Р., чрез адв. Н. срещу решение
№1742/18.11.2021г., постановено по гр.д. №7236/21 на ВРС(електронно дело
20213110107236 от ЕИСС), с което е бил отхвърлен иска срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“АД за връщане на получени от него без основание части от погасителни
вноски с падежи от 10.02.2020г до 29.06.20г в размер на 402.38лв, уговорени като
възнаграждение за възмездно поръчителство по недействителни клаузи от потребителски
кредит.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.02.2022г от 14.00 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника–финансова институция да посочи свой електронен адрес
за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, евентуално електронен адрес на
пълномощника си, като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това
задължение до следващото съдебно заседание съдът ще продължи да уведомява за следващи
процесуални действия тази страна на електронен адрес посочен в процесния договор и при
липса на потвърждение на получаване, съдът ще отчита срока по реда на чл. 41а. ал. 1 ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните:
3
• че страната, чрез своя пълномощник може да посочи електронен адрес за
връчване на съобщения, или да поиска достъп до електронното дело и електронно
уведомяване по делото след като се регистрира и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като предупреждава, че страната,
получила чрез пълномощник достъп до книжа по делото (без поискано връчване на
съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7 дневен срок получаването на
електронната кореспонденция, като при липса на такова потвърждаване съдът ще приеме, че
страната злоупотребява с данни по делото, получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати
регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
• при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представят справка за разноските пред въззивен съд по
чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към
електронното съобщение до въззивника да се приложи копие от отговора на въззивната
жалба и да се изпратят след уведомяване по телефон с указание за обратно потвърждаване
на получаването на посочен в жалбата електронен адрес на пълномощника. На въззиваемия
уведомлението да се изпрати с електронно съобщение адреса ********@**********.** след
уведомяване на телефона, посочен като връзка с подател на пощенска пратка *********(л.17
от делото).

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4