РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. гр.Мадан, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. Д.
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело №
20215430100380 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Ф. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., район „С.”, ул. „П.” No ....., представлявано от управителя В. Х. Д., чрез
пълномощника си адв. С.Х. против ЮЛ. М. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. М.,
обл. С., чрез пълномощника адв. Р.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 237,84
лв представляваща дадена в заем сума получена от ответника по Договор за заем № *** сключен в
гр. П. на 15.07.2019г. с падеж съобразно т. 2.1.3. от Договора за заем 15.07.2021 г., сумата от 4
405,68 лв. представляваща незаплатена договорна лихва по т. 2.1.4. от Договор за заем № 756
сключен в гр. Пловдив на 15.07.2019г. за периода 15.02.2020 г. - 15.07.2021 г., заедно със сумата от
520,11 лв. законна лихва за периода от 16.07.2021г до 15.12.2021г., заедно със законната лихва
върху претендиралата главница - 12 237,84 лв., считано от 16.12.2021г. - датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 15.07.2019 г. в гр. П. между ищецът „Ф. К.“ ЕООД, като
заемодател и ответника ЮЛ. М. П., като заемополучател бил сключен сключен Договор за заем №
***. Съгласно договора заемодателят предоставил на заемополучателя ЮЛ. М. П. в заем сумата от
13 000 лева за срок до 15.07.2021г. Сумата била преведена в деня на сключване на договора по
банкова сметка, посочена в договора. Страните се договорили и че заемополучателят дължи на
заемодателя лихва върху дадената в заем сума в размер на 2% на месец, като лихвата се изчислява
върху всяка получена (усвоена) от заемополучателя сума. Заемополучателят се е задължил да
върне заемната сума по посочената в договора банкова сметка на заемодателя в срок до
15.07.2021г. Ответникът-заемополучател е направил следните плащания по договора: на
15.08.2019г. - 587,32 лева., на 02.10.2019г. - 687,32 лева., на 23.01.2020г. - 985 лева. До момента
заемополучателят бил заплатил само общо сумата от 2 259,64 лева, от която сума с 762,16 лева е
погасена част от главницата и с 1 497,48 лева договорната лихва за месеците август, септември,
ноември, декември 2019г. и януари 2020г., други плащания заемополучателят не бил извършвал,
включително не е върнал и останалата част от главницата по договора за заем. Заемополучателят
дължал претендираните с исковата молба суми, ведно с обезщетение за забава. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между
страните е сключен процесният договор за заем № *** от 15.07.2019 г. за сумата от 13 000 лева,
както че от страна на заемополучателя са платени следните суми: на 15.08.2019 г. - 587.32 лева; На
1
02.10.2019 г. - 687.32 лева; и на 23.01.2020 г. - 985 лева. Доколкото всяка следваща вноска била по-
голяма от предходната ответницата поискала да и бъде предоставен погасителен план към
договора. Такъв не бил предоставен, поради което ответницата преустановила плащанията.
Възразява, че договорът е недействителен поради неспазването на чл. 22, ал. 1 вр. чл. 10 ,ал. 1 от
ЗПК. За договора се прилагали правилата на Закона за потребителския кредит, по силата на чл. 3
ал. 3 от същия, като приложима била редакцията към датата на сключването. Посочва, че при
неспазване изискването за шрифт не по-малък от 12 договорът е недействителен. Твърди, че
клаузата относно договорените лихви били неравноправни. Посочва, че лихвения процент бил
определен като фиксиран процент от общата сума на месец от 2%. От тази уговорка не можело да
се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и такси. При това положение бил неизяснен въпросът дали и тези суми са с
фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащали такси, лихвата и едва
тогава се изплаща главницата. По този начин се нарушавали добрите нрави и се внасяло
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в
разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. В договора не се
съдържал погасителен план със законовоустановеното съдържание. Твърди се, че неспазването на
изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Посочва се, че договорът ограничавал правата на
заемополучателката, поради поради невъзможност да разбере точния смисъл на отделните
договорки и отказът на заемодателят да й представи информация. Позовава се на чл. 20, ал. 1 ЗПК
и чл. 21, ал. 1 ЗПК. Въвежда възражения за наличието на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗПК.
Позовава се на нищожност на договора на осн. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В заключение посочва, че
договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за заем № *** от 15.07.2019г., сключен между Ф. К.”
ЕООД, в качеството на заемодател и ЮЛ. М. П., качеството на заемополучател. Съобразно чл.
1.1.4 от договора заемополучателят изрично заявява, че ще използва средствата от заема за обща
търговска и професионална дейност, като няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 2 предмета на
договора е предоставянето на заем от заемодателя на заемополучателя при следните параметри:
Размер на заема 13 000 лева, срок за връщане на заема - 24 месеца от датата на подписване на
договора, но не по-късно от 15.07.2021 г, Лихва - 2% на месец, платима до 15 число на текущия
месец. Съгласно чл. 5.4 от договора заемът се превежда по банков път в срок от три работни дни
от настъпване на условията за усвояване на заема и посочване на сметки, по които да бъде
преведена сумата и предоставяне на писмена заявка. Съгласно чл. 9.1 от договора лихвата се
изчислява върху всяка получена (усвоена) от заемополучателя сума, до момента на връщането й, в
случай, че сумата е ползвана по-малко от един месец до датата на падежа на лихвата, лихвата
върху нея се изчислява като дневна в размер на една тридесета от лихвата за месеца. Лихвата се
дължи от деня в който е наредена сумата от заемодателя, до деня, в който е заверена сметката на
заемодателя за връщането й. Представено е преводно нареждане от 15.07.20219 г., видно от което
заемодателят е предоставил сумата от 13000 лева на заемополучателя в деня на сключване на
договора. По делото са представени 4 бр. преводни нареждания от заемополучателя, от които се
установява, че последният е заплатил сумата от 2259,64 лева, както следва: на 15.08.2019 г. 587,32
лева, на 02.10.2019 г. – 687,32 лева, на 23.01.2020 г. – 985 лева.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от
която годишния лихвен процент по договора е 24%. Годишния процент на разходите би бил 26,82
%., при следните допускания: заема е изцяло усвоен в размер от 13000лв, датата на падеж е 15
число на месеца, срок на връщане 24 месеца, Годишен лихвен процент 24 %, При равни вноски на
падеж, включващи главница и възнаградителна лихва, погасителния план би бил - 24 вноски по
687,32 лв ,общо платена сума 16495.78 лв., от която главница 13000 лв., лихва 3495,78 лв.
В о.с.з. от 23.03.2022 г. вещото лице уточнява, че в посочения годишен в заключението
процент от разходите е включена само договорната възнаградителна лихва. Разликата между
стойностите на годишния лихвен процент по договора и годишния процент на разходите се
изразява в това, че се използват различни формули при изчисляването им. В годишния процент на
разходите не са включени други разходи, освен възнаградителната лихва по договора.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-графологична експертиза,
видно от което оригиналът на Договор за заем № *** от 15.07.2019 г. между „Ф. К.“ ЕООД гр. П. и
ЮЛ. М. П. от с. Л., общ. М., обл. .С, е напечатан с шрифт Bookman Old Style с размер 10.
2
В о.с.з. от 27.04.2022 г. в качеството на свидетел е разпитан С. Г. П., който заяви, че
познава ответницата Ю.П. от нейни медийни изяви, от телевизия и интернет. Знаел, че тя е
актриса, както и модел, основно в Турция. Знаел, че Ю.П. е взимала заем от Ф. „К.“. Той работел
във фирма „Е. БГ“ЕООД в периода от 2019 до 2020 г. Офисите на фирмите „Е. БГ“ ЕООД и Ф.
„К.“ЕООД били в съседство. Във Ф. „К.“ имали кафемашина и маса и място за пушене, което се
ползвало и от двете фирми. Един ден през лятото на 2019 г дошла Ю.П., като свидетелят я познал
от телевизията. Свидетелят седнал на мястото, където си правел кафе, а отсреща била отворена
врата на управителя В. Д. на Ф. „К.“. Ю.П. влезнала при него и свидетелят чул, разговора, че
уговаряла сделка за заем, който иска да вземе от финансовата къща. Той се заслушал, ставало
въпрос, че ще се снима в турски сериал и й трябвали средства за покриване на нужди относно
заснемането на този сериал, като за конкретна сума ставало въпрос за сума между 10 хиляди и 20
хиляди лева. Разговорът се провел в кабинета на управителя В. Д., вратата била отворена,
свидетелят бил на не повече от 3-4 метра разстояние, което му позволявало да види и чуе за какво
се говори. Започнали да водят преговори. Спомнял си, че тя взела заем от заложната къща.
На основание чл. 176 от ГПК ответницата е била задължена да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на следните въпроси: Актриса ли е ?; Участвала ли е в турски сериали?
Посещавала ли е курсове по актьорско майсторство в „Пера Санат“ Истанбул, Република Турция?
Заявила ли е в телевизионен канал БТВ в предаването „Преди обед“ от ... г. :“Сега също имам
предложение за още един турски сериал. Другата седмица ще ходим с моя приятел да видим какво
се случва там и да подпишем договор. Започвам отново моята кариера“?, като на ответницата са
били указани последиците по чл. 176, ал. 3 от ГПК. В о.с.з. ответницата не се явява, за да даде
отговор на поставените въпроси.
Като писмени доказателства по делото са приети извлечения от интернет страницата на в-к
„Труд“ от 17.02.2022г., извлечение от интернет страницата „Пловдив Нау“ от 01.03.2021г.
Съдът намира от правна страна следното:
Предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на
предявените претенции, ищецът следва да установи, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за заем от посочената дата, по който на ответника е предоставена
сумата по договора, наличието на уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, както и техния размер. В тежест на ответника е да установи, че при
сключването на договора е действал в качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, както и
че са налице пороци, водещи до недействителност на договора, като докаже всичките елементи на
фактическите състави на отделните основания за това.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за заем № *** от 15.07.2019г.,
по който на ответницата, в качеството й на заемополучател е била предоставена заемна сума в
размер от 13000 лева. С оглед твърденията и възраженията на страните, на първо място следва да
се отговори на въпроса за вида на договора и дали същият представлява договор за потребителски
кредит. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съобразно която потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Съобразно чл. 1.1.4. от процесния договор ответникът изрично е заявил,
че ще използва средствата от заема за обща търговска и професионална дейност, като няма
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. От събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
упражнява професионална дейност като актриса, с оглед на която е сключен и процесния договор
за заем, като в тази връзка съдът кредитира свидетелските показания на св. Петров, които се
подкрепят от представените по делото писмени доказателства и процесуалното поведение на
ответницата, която не се явява в съдебно заседание да отговори на поставените в този смисъл
въпроси. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответницата при
сключването на договора е действала извън рамките на своята професионална дейност, поради
което съдът намира, че същата не е имала качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и чл. 9, ал. 3 Закона за
потребителския кредит, поради което не се ползва с предвидената защита по ЗПК и ЗЗП.
С оглед изложеното, въведените възражения от ответницата, че процесният договор за
3
заем е недействителен на осн. чл. 22, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, че клаузите относно
договорените лихви са неравноправни, че договорът за заем е недействителен, поради неспазване
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, 11 и т. 12 ЗПК, както и чл. 20, ал. 1 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1
ЗПК са неоснователни. По отношение на възражението на ответника, че клаузите в процесния
договор, въз основа на които е уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер от 2%
месечно, съдът намира следното:
В решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.№ 1742/2015г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че
преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за
справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес
на обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен случай
релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с посочените
изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може да преодолее,
именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната норма на чл.9 ЗЗД. С
оглед преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва. В тази насока е налице съдебна практика, според която максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, и двукратния размер
на законната лихва при обезпечени кредити /Решение № 906/30.12.2004 г. по г. д. 1106/2003 г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о/. Към момента на сключване на договора
на 15.07.2019 г. основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в
същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%. Съдът като взе предвид срока на
сключване на договора от 24 месеца, обстоятелството, че заемът не е обезпечен, както и че
размерът на уговорената в договора лихва на годишна база от 24% е под трикратния размер на
законната лихва, намира, че клаузите, с които се определя размера на дължимата възнаградителна
лихва в процесния договор за заем не противоречат на добрите нрави, с оглед на което
възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по
договора заемополучателят е заплатил сума в общ размер от 2259,64 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че при посочените в договора параметри от 13000 лева
– размер на предоставената в заем сума, 24 % размер на годишния лихвен процент, погасителния
план би бил 24 вноски по 678,32 лева, а общата дължима сума от 16495,78 лева, от която 13000
лева главница и 3495,78 лева възнаградителна лихва. От размера на платената сума от общо
2259,64 лева, кредиторът е начислил сумата от 762,16 лева към погасяване на главницата по заема,
с оглед на което остава дължима главница в размер от 12237,84 лева. Предвид изложеното
предявеният иск за заплащане на главница следва да бъде уважен като основателен. Остатъкът от
платената сума в размер от 1497,48 лева е отнесен към задължението на ответницата за заплащане
на договорната лихва. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните, е видно, че при годишен лихвен процент по договора в размер от 24% и ГПР 26,82 %,
общата дължима сума от заемополучателя възлиза на 16495.68 лева, от които 13000 лева главница
и 3495.78 лева възнаградителна лихва. След приспадане на платената част от задължението,
непогасената част от възнаградителната лихва възлиза на 1 998,30 лева. Ето защо искът за
заплащане на възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата от 1998,30 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 4405,68 лева отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предвид забавата на длъжника
същият дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода, считано от деня следващ
крайния падеж на договора до датата на подаване на исковата молба, върху непогасената част от
главницата, който размер служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор възлиза на
сумата от 520,11 лева, с оглед на което предявеният иск е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен.
Предвид изхода на спора разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът е реализирал разноски в общ размер от 1 730,54 лева, от които 686,54 лева
заплатена държавна такса и 1044 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност с
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат заплатени разноски в размер от
1 488,26 лева. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
4
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е съобразно с предвидения в чл.7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Ответникът е реализирал разноски в общ размер от 500 лева за депозит за съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. По съразмерност с отхвърлената част от исковете в
полза на ответника следва да бъде заплатена сумата от 70 лева. По делото е представен договор за
правна помощ и съдействие за ответника, съгласно който му е предоставена безплатна правна
помощ от адв. Р.Д. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Съгласно чл.38 ЗА - адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която
влиза и настоящия случай. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер от
1044 лева, като по съразмерност с отхвърлената част от иска в полза на пълномощника на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 146,16 лева.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. М., обл. С. да
заплати на Ф. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „С.”, ул. „П.,
представлявано от управителя В. Х. Д. сумата от 12 237,84 лв. (дванадесет хиляди двеста
тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща главница по Договор за
заем № *** сключен в гр. П. на 15.07.2019г., сумата от 1 998,30 лева (хиляда деветстотин
деветдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща незаплатена договорна лихва по т.
2.1.4. от Договор за заем № *** за периода 15.02.2020 г. - 15.07.2021 г., сумата от 520,11 лв.
(петстотин и двадесет лева и единадесет стотинки) обезщетение за забава за периода от
16.07.2021г до 15.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.12.2021г. -
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на договорна лихва за разликата над 1 998,30 лева до пълния предявен размер от
4 405,68 лева.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. М., обл. С. да
заплати на Ф. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „С.”, ул. „П.,
представлявано от управителя В. Х.Д. сумата от 1 488,26 лева (хиляда четиристотин осемдесет и
осем лева и двадесет и шест стотинки) – разноски по съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ф. К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „С.”,
ул. „П. , представлявано от управителя В. Х. Д. да заплати на ЮЛ. М. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Л., общ. М., обл. С. сумата от 70 лева (седемдесет лева) разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Ф.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., район „С.”,
ул. „П. , представлявано от управителя В. Х. Д. да заплати на адв. Р.Д. Д., АК П., личен адвокатски
номер ***, съдебен адрес: гр. П., ул. „Н. В.“ № .... сумата от 146,16 лева. (сто четиридесет и шест
лева и шестнадесет стотинки) адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв, по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5