Р Е Ш Е Н И Е
№ III-349, 26.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав
в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Кремена Лазарова
Членове: Таня Евтимова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия
Красен Вълев в.гр.д.№ 2632 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1944 от 07.08.2020 г.
по гр.д. №9821/2019 г. на Районен съд-Бургас са отхвърлени исковете на С.А.В.,
гражданин на Р.Ф., адрес в гр.М., съдебен адрес в гр.Поморие, ул.“Солна“ №42,
чрез адв. Татяна Янева, за осъждане на „Терекс Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №17, представлявано от
Димитър Красимиров Желязков
- за заплащане на сумата от 7822
лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска на 18.11.2019 г.
- за заплащане на сумата от 180
лева, представляваща неустойка за неизпълнение за срок от два месеца, ведно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска на 18.11.2019 г.
Постъпила е въззивна жалба от С.А.В.,
с която се обжалва Решение № 1944 от 07.08.2020 г. по гр.д. №9821/2019 г. на
Районен съд-Бургас като незаконосъобразно и необосновано.
Прави се позоваване на
представеното пред БРС Решение № 2246/12.02.2020 г. по адм.дело № 5784/2019 г.
на Върховен Административен Съд, като се сочи, че строежът, в който се намира
процесното паркомясто, няма да бъде завършен по причини, независещи от въззивника.
Твърди се, че въззивникът е искал закупи имота, имал е парите, внесъл е
дължимите вноски, но строежът не е завършен поради водените дела от
собствениците на парцела срещу строителя. В. претендира връщане на дадената сума по предварителния договор за
закупуване на паркомястото като получена на отпаднало основание. Твърди се, че
исковата молба, подадена от въззивника е уведомление за едностранно разваляне
на сключения предварителен договор. Сочи се, районният съд е констатирал, че
строителството на сградата е спряно по административен ред, но не обсъдил, че
визата за строителство е отменена. Поддържа се, че продължителността на
забавата е достатъчно основание да се приеме, че за кредитора изпълнението е
станало безполезно, а отпадането на интереса на кредитора в резултат на
забавата е доказано с представеното решение на ВАС.
Не се правят искания по
доказателствата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна по
жалбата „Терекс Комерс“ ЕООД.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение № 1944 от 07.08.2020 г. по гр.д. №9821/2019 г.
на Районен съд-Бургас.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Бургас са предявени искове с
правно основание чл. 55 oт ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Не се
спори, че страните са обвързани от облигационно отношение като на 23.06.2018 г.
са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот/л. 5-7 от делото
на БРС/. В процесния договор е посочено, че „Терекс Комерс“ ЕООД е
страна-приобретател по договор за учредяване на право на строеж срещу
задължение за изграждане на сграда/Нотариален акт № ***, том **, рег, №***,
дело №*** о **** г. на Нотариус Диана Райнова – л. 32-42 от делото на БРС/ и
продавач по процесния договор. Същото дружество се е задължило да прехвърли с
окончателен договор на купувача С.А.В. правото на собственост върху подробно
описан в чл. 1, ал. 1 от договора имот, а именно 30,08/433,20 кв.м. идеални
части от подземен гараж в сутерена на сградата, описана в договора,
представляващи Паркомясто №10. Продавачът се е задължил да изгради и продаде на
купувача имота с фактическа и документална готовност за подписване на
Акт-Образец-15 за цялата сграда в определена степен на завършеност.
В чл. 2
от процесния договор е определена цена в размер на 10 000 евро, платима на
четири вноски, както следва: - първа вноска- капаро в размер на 1000 евро,
заплатени преди подписване на договора, втора вноска- 3000 евро при подписване
на договора, трета вноска- 4000 евро, дължими за плащане от купувача на
продавача в едноседмичен срок от Акт 14 на сградата и четвърта вноска в размер
на 2000 евро, дължима в едноседмичен срок от подписване на Акт 15 на сградата
или при нотариалното прехвърляне на имота.
В
чл. 3 от договора е уговорено, че продавачът-строител се задължава да построи
цялата сграда и конкретния самостоятелен обект в срок от 24 месеца, считано от
датата на даване на строителната линия за обекта-15.09.2017г. Уговорено е и, че
сроковете не текат при наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на ТЗ,
при наличие на неблагоприятни атмосферни условия за строителство, при спиране
на строителството на обекта от компетентните държавни или общински органи не по
вина на продавача-строител, като в този случай срокът се удължава с времето,
нужно за възстановяване на строителния процес, но не по-малко от съответното
закъснение.
В
чл. 6 от договора е уговорена неустойка за забава от страна на продавача при
неизпълнение на задължението му за построяване на недвижимия имот в размер на 3
евро на ден, но не за повече от дванадесет месеца. След изтичане на
дванадесетте месеца купувачът има право да поиска обявяване на договора за
окончателен или алтернативно да развали договора, като получи обратно всички
изплатени вноски, ведно с неустойка в размер на капарото по сделката.
Видно
от приложените два броя проходни ордери /л. 13 и л. 14 от делото на БРС/ С.А.В.
е заплатил на 18.06.2018 г. на „Терекс
Комерс“ ЕООД сума в размер на 1955 лева, а на 26.06,2018 г. сума в размер на
5867 лева.
Представени са Заповед №3334 и №3335,
и двете от 22.11.2018 г. на Зам.Кмета на Община Бургас/л. 50-57 от делото на
БРС/, с които е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни
работи и е забранен достъпа до строежа
на процесната сграда. И двете заповеди са обжалвани по административен ред пред
Административен съд-Бургас.
С Решение по адм. д. №3343/2018 г.
на Административен съд-Бургас/л.59-61 от делото на БРС/ е отменена заповед №
3334/22.11.2018г. на заместник кмет по строителство,
инвестиции и регионално развитие при община Бургас. Това решение е отменено с
Решение №2246/12.02.2020 г. по адм.д.№ 5784/2019 г. на ВАС/л. 78-79 от делото
на БРС/.
С Решение по адм. д. №3344/2018 г.
на Административен съд-Бургас е отменена заповед № 3335/22.11.2018г. на заместник кмет по строителство, инвестиции и регионално
развитие при община Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи./ Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС/. В процесния случай се твърди, че ищецът е поискал от
ответника-неизправна страна по договора да му бъде върната платената по него
сума.
За
да претендира връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, в хипотезата на разваляне на договора с едностранно волеизявление поради
неизпълнение, е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване в процеса наличие на предпоставките на чл.87 ЗЗД – виновно
неизпълнение на задължението от длъжника, обуславящо договорната му отговорност
и изправност на кредитора./ Решение № 281 от 24.01.2019 г. по т. д. № 675 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
Не
се спори, че ищецът е изправна по договора страна и е изпълнил задължението си
за плащане на дължимите по договора суми. Не се спори и, че сградата и
конкретния самостоятелен обект не са построени в срок от 24 месеца, считано от
датата на даване на строителната линия за обекта-15.09.2017г. В процесния
случай е уговорено, че сроковете не текат при спиране на строителството на обекта
от компетентните държавни или общински органи не по вина на продавача-строител. В тези случаи, срокът се удължава с времето, нужно за
възстановяване на строителния процес, но не по-малко от съответното закъснение.
За
да иска връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД,
ал. 1 пр.3-то, ищецът следва да е установил надлежно упражнено право на
разваляне на договора. Съгласно постоянната практика на ВКС, за да упражни
кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице
виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря.
В
процесния случай сроковете за осъществяване на строителството, т.е. за
изпълнение на договорното задължение на ответника са спрели на 22.11.2018 г.,
въз основа на издадените от заместник кмета
на Община Бургас заповеди и от тогава не текат, като заповед №
3334/22.11.2018г. е действаща и към настоящия момент/ съобразно Решение №2246/12.02.2020 г. по адм.д.№
5784/2019 г. на ВАС/.
Ето защо ответникът не
е неизправна по договора страна, тъй като крайният срок за изпълнение на
договорното му задължение още не настъпил. Това води до извода, че не може да
се реализира правото на кредитора-ищец за извънсъдебно разваляне на договора на
основание ал. 1 на чл. 87 от ЗЗД, тъй
като липсва предпоставката да е налице виновно неизпълнение на задължение на
длъжника.
Следва
да се отговори и на възражението на ищеца-въззивник, че отмяната на визата на
проектиране и строителство на процесния имот означава, че строежът няма да бъде
завършен-факт, неотчетен от районния съд.
Не
би могъл да се обоснове извод, че липсата на виза за проектиране, чрез последващото суперфицията отменяне на този
административен акт, рефлектира върху валидността на правото на строеж по чл.
63 от ЗС. В още по-голяма степен това важи за облигационния предварителен
договор за продажба на недвижим имот.
Притежаването на право на строеж от ответника не е отпаднало и същия
може да го реализира при изпълнение на
административните изисквания, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството. Визата за проектиране определя
параметрите на допустимото застрояване - чл. 140, ал. 2 и 3 от ЗУТ,
предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект - чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж по чл. 180 от ЗУТ. Дали ще има одобрен
инвестиционен проект и съответно издадени строителни книжа е едно бъдещо
несигурно събитие, което обаче не означава че изпълнението на задължението на
отвтеника е станало невъзможно.
По
ал. 2 на чл. 87 от ЗЗД страната, която твърди, че е упражнила правото си да
развали, без предупреждение, договора, следва да докаже, че е настъпила
невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или е налице
безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на
длъжника, или, че се касае за фикс сделка. В настоящия казус, страната е
посочила като основание за разваляне безполезност на изпълнението, настъпила в
резултат на виновна забава на длъжника, но такава забава не е доказана по
делото.
Не
са налице основанията по чл.87, ал.1 и 2 от ЗЗД за разваляне на предварителният
договор и същият обвързва страните по
делото. Ето защо доколкото ищецът не установява надлежно упражнено право на
разваляне на договора, неоснователна е
претенцията за връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл. 55,
ал. 1 пр.3-то от ЗЗД.
Съобразно
чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Уговорената в процесния договор неустоечна клауза е такава за забава на
задължението на ответника по делото на задължението му за построяване на
недвижимия имот. Доколкото същият не е в забава поради спиране на сроковете
заради спиране на строителството съгласно чл. 3, ал.1 от договора, то неустойка не се начислява.
Ето защо и исковата претенция по чл. 92 от ЗЗД е неоснователна.
По
тези съображения възраженията във въззивна жалба от този състав се намират за
неоснователни и тя следва да се остави без уважение, а като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция крайни фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският
окръжен съд намира, че то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ответника по въззивната жалба се
дължат разноски, но такива не се претендират и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 271, изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1944 от
07.08.2020 г. по гр.д. №9821/2019 г. на Районен съд-Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от
решението на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.