Решение по дело №2578/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260506

 

гр.***, 26.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 2578 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Г.А.А. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001782/17.06.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, както и че НП е неправилно и незаконосъобразно. Конкретни доводи в подкрепа на тази позиция не се излагат.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. М.Н. – БАК, която заявява че поддържа жалбата. Допълва, че недоказано е останало обстоятелството, че МПС е било управлявано именно от А.. Счита, че проверката е продължила прекалено много време, както и че жалбоподателят обективно не е могъл да се придвижи до МБАЛ-***, за да даде кръвна проба. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител в заседанието, в което приключи разглеждането на делото. В приложено по делото писмено становище от гл. юрисконсулт Владимирова се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на 02.07.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 06.07.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 18.05.2020г., около 13.35 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, ж.к. „***“, по бул. „***“, до бензиностанция „***“, в посока към ул. „***“. Освен водача в автомобила на предната седалка пътувал и неговият приятел – св. К.К.. По същото време на около десетина метра преди бензиностанцията бил позициониран полицейски патрул на 04 РУ-*** в състав: св. И.И. и св. А.Г.. Двамата предварително били получили информация от свои колеги, че трябва да спрат автомобила за проверка. Когато го забелязали автомобилът се намирал в най-вътрешната (най-лявата) от трите летни за движение, като в другите ленти също имало ППС-та. Св. И. излязъл на пътното платно и подал сигнал със „стоп-палка“ на водача, за да спре. Поради засиления трафик А. не успял да спре веднага, а подминал патрула и навлязъл в бензиностанция „***“. Полицейските служители го последвали веднага, като също влезли в бензиностанцията. При влизането им автомобилът на А. вече бил спрян, като той се намирал на седалката на водача, а до него на предната седалка бил св. К.. Полицейските служители пристъпили към проверка, като се усъмнили, че е възможно А. да е употребил алкохол или упойващи вещества, поради което и поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“. На място пристигнал св. З.Д., който поканил водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фаб. № ARLB-0021”, на което жалбоподателят отказал.  При това положение Д. издал на водача талон за медицинско изследване № 0065856, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-*** до 45 минути от връчването на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери.

За горните обстоятелства св. З.Д. съставил на водача АУАН с бл. № 690662, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0065856 за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта, като в графата за възражения посочил, че не е управлявал автомобила, а той е бил на паркинг на бензиностанция „***“. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въпреки връчения талон А. не се явил в болничното заведение в срок и не дал проба за изследване. Той се явил със закъснение в 15.54 часа или 9 минути след крайния срок.

Въз основа на АУАН на 17.06.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на А. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на актосъставителя и двамата полицейски служители-очевидци, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на тези свидетели, поради което цени изложеното от тях. С особено внимание съдът оценя показанията на св. Г. и св. И., доколкото и двамата са свидетели-очевидци на управлението на МПС. Тези свидетели са категорични, че именно А. е управлявал автомобила, както и че освен него и св. К., в автомобила не е имало други лица. В тази връзка съдът не кредитира показания на самия св. К., според който след като жалбоподателят го е откарал със собствения си автомобил до гр. ***, изведнъж и без предварителна уговорка, непознато за него лице се е качило в автомобила, поело е управлението вместо А. и тримата са се отправили към ж.к. „***“, без да си говорят по пътя и без К. да разбере, от къде се е появил непознатият и защо е поел управлението на автомобила. Съдът не кредитира и изявленията на този свидетел, че след като им е бил подаден сигнал за спиране, непознато лице е спряло на бензиностанция „***“ и без причина е избягало. Освен че показанията на св. К. категорично се оборват от показанията на двамата полицейски служители, за чието кредитиране вече бяха изложени съображения, то самите те са крайно нелогични и противоречат дори на формалната житейска логика. Неясно остава защо непознатото лице се е качило да управлява собствения на жалбоподателя автомобил, който самият той до преди малко е шофирал; защо свидетелят не се е поинтересувал какво налага това; защо лицето е избягало след като е спряло на бензиностанцията и др. Като цяло показанията на този свидетел са крайно нелогични, поради което и съдът няма как да им се довери, още повече отчитайки приятелството между свидетеля и жалбоподателя, което потенциално сочи на заинтересованост и лесно обясним стремеж за оневиняване на последния. Поради всичко казано по-горе съдът не кредитира показанията на св. К., а ги оценя като опит за потвърждаване на защитата позиция на жалбоподателя, лансирана пред съда и заключваща се в това, че не той е управлявал автомобила, а друго лице. Между другото освен че тази защитна позиция е категорично опровергана от показанията на полицейските служители, то и тя се лансира едва в съдебното заседание. При съставяне на АУАН жалбоподателят действително е завил, че не е управлявал автомобила, но не защото това е било сторено от друго лице, а защото  „колата е на паркинг“ – т.е. първоначално защитата позиция на А. се е съсредоточила около това, че автомобилът не е бил в движение, а не че го е управлявало друго лице. Ако действително друго лице е шофирало, неясно остава защото жалбоподателят не е съобщи това на полицейските служители; защо не е предоставил имената и телефонния му номер (според св. К. именно по телефона непознатият е бил поканен да управлява автомобила на А.); защото не е посочил в АУАН, че друг е шофирал и т.н. Всичко това са все обстоятелства, които категорично оборват позицията на жалбоподателя и пречат на съда да я възприеме.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 17.06.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, като както стана вече дума – настоящият състав категорично приема, че именно жалбоподателят е управлява автомобила, когато му е бил подаден сигнал за спиране, поради което и формира извод, че А. е притежавал качеството „водач“. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя  и от приложения по делото талон за медицинско изследване  се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не се е явил в срок и не е дал проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

В случая на жалбоподателя е даден максималният срок от 45 минути, за да може да се придвижи до МБАЛ-***, но той не го е сторил. Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема становището на защитата, че предвид отдалечеността на бензиностанция „***“ от МБАЛ-***, то за жалбоподателя не е имало обективна възможност да даде проба в срок, поради което и фактът, че все пак се е явил в лечебното заведение, макар и със закъснение, следва да доведе до отпадане на отговорността му. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) – употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на: отказ на лицето да подпише талона за изследване, или при неявяване в определения срок на посоченото място. В случая жалбоподателят е осъществил втората хипотеза, при която показанията на техническото средство/теста са меродавни (респективно – при отказ за изследване с такова средство се приема, че е налице отказ за тестване въобще). Нещо повече – контролните органи са действали максимално добросъвестно и са предоставили на А. максималния възможен срок за явяване в болничното заведение. Въпреки това той не е спазил този максимален срок, а се е явил едва след неговото изтичане. Ето защо съдът счита, че в конкретния случай правата му са гарантирани по пълен начин и му е дадена възможност да ги реализира в максималните срокове за това. Според чл. 6, ал. 9 и чл. 15, ал. 5, изр. 1 от Наредбата - вземането на биологична проба (кръв) при изследване за употреба на наркотични вещества или техните аналози - се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинското изследване. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят се е явил след този срок. Поради тази причина за служителите в лечебното заведение не е съществувало задължение да вземат от него биологична проба - кръв за анализ. Единствената такава възможност е предвидена в чл. 15, ал. 5, изр. 2 от Наредбата – при наличието на обективни причини за вземането на проба след определеното време. По делото не се доказаха такива обективни причини (ангажираност на медицинските лица и други от този сорт), като съдът не отчита като такава отдалечеността на бензиностанция „***“. Видно от приложените доказателства от Община *** и „***бус“ се установява, че на разстояние от 500 метра (пеша това разстояние се изминава за около 7-8 минути, доколкото съгласно „Ръководство за експерти изследване на ПТП – I част” от инж. А. А. и инж. Д.Петков – скоростта на движение на човек при спокоен ход е около 4,0 км./ч.) се е намирала спирка на масовия градски транспорт (АС „Капчето“), която се обслужва от автобуси Б11 и Б12 и които изминават разстоянието на МБАЛ-*** за не повече от 25-30 минути. При това положение съдът счита, че обективно А. е имал достатъчно време да се придвижи до МБАЛ-*** дори с градски транспорт, като не е изтъкнал нито една наистина основателна причина, която да го е възпрепятствала в това. Следва и дебело да се подчертае, че предвижването с градски транспорт до лечебното заведение не следва да се абсолютизира и да се въздига в единствена предпоставка за реализиране на отговорността на водача. Това е така, защото противно би означавало въобще да липсва възможност за санкциониране на водачите през нощта (защото тогава въобще няма градски транспорт) или извън населените места, както и в случаите когато те заявят, че не са разполагали с парични средства за билет. В случая А. е имал предостатъчно време да организира придвижването си до МБАЛ-***, включително и използвайки такси или приятел, който да го откара, но не го е направил. При тези факти съдът счита, че не е налице обективна причина за неявяване в срок.

Поради това съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и правилно е ангажирал отговорността му.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече - видно от справката за водач (л. 39-41) това далеч не е първото нарушение на правилата по ЗДвП от страна на А.. До момента той е санкциониран с общо 14 НП, 5 фиш, както и с  присъда и то за управляване на МПС след употреба на НВ – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока и категорично изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

На последно място на основание чл. 205 НПК съдът счита, че следва да изпрати на РП-*** препис от настоящето решение и копие от протоколите от съдебните заседания, за преценка за евентуално извършено престъпление по чл. 290 НК от страна на св. К.К..

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001782/17.06.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Г.А.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН Г.А.А. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-*** с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

УКАЗВА на основание чл. 205 НПК след влизане в сила на решението препис от него и копие от протоколите от съдебните заседания да се изпратят на РП-*** за преценка за евентуално извършено престъпление по чл. 290 НК от страна на св. К.К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.