№ 3320
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508241 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8241/2022 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №4105 от
30.04.2022 г постановено по гр.д.№31323/2021 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. М. Ц. ЕГН
********** от с.Бистрица-СО сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания / от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София
на ул.Атанас Далчев ; и сумата от 587,50 лева лихви за забава за периода 06.04.2020 г –
02.06.2021 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.06.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ;
- и по въззивна жалба на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете да се осъди на основание
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да му заплати разликата над 720
лева до предявения размер от 2400 лева обезщетение за имуществени вреди - загуби от
платено адвокатско възнаграждение в досъдебно производство, което е водено за побой с
нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев , ведно
със законната лихва от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
разликата над 57,80 лева до предявения размер от 192,67 лева лихви за забава върху
посоченото обезщетение за имуществени вреди за периода 08.08.2020 г – 02.06.2021 г.
1
Въззивникът Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София излага доводи за неправилност на
решението на СРС в посочената осъдителна част , тъй като не са взети предвид всички
налични доказателства . Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и
не съответства на претърпените от ищеца болки и страдания . Ищецът е съпричинил
деянието , а ответникът е бил изпаднал в афект , който е следствие на претърпяна черепно-
мозъчна травма от 2010 г .
Въззивникът М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО излага доводи за неправилност на
решението на СРС в посочената отхвърлителна част . Доказани са по основание и размер
имуществените вреди за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева на
адвокат И. П. за защита в досъдебното производство . Адвокатското възнаграждение в
наказателния процес не може да бъде намалявано поради прекомерност , а СРС не е изложил
относими мотиви в тази насока .
М. М. Ц. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Т. К. Т. . За
извършеното от ответника деяние е налице влязло в сила решение по чл.78а НК на
наказателния съд , което е задължително за гражданския съд . Според приетата от СРС
психиатрична експертиза ищецът е развил адаптационна реакция със страхово-тревожно-
депресивен облик и промяна на личния и професионалния живот .Законосъобразно са
кредитирани показанията на св.Р. и наличните медицински документи . Не е доказано
съпричиняване от ищеца , а и същите биха довели до преквалифициране на деянието по НК ,
което е недопустимо . Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева
съответства на прекърпените болки и страдания .
Т. К. Т. не е подал писмен отговор на въззивната жалба на М. М. Ц. .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
13.05.2022 г и е обжалвано в срок съответно на 26.05.2022 г и на 27.05.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично исковете СРС е приел следното .
С влязло в сила решение по чл.78а НК от 16.03.2021 г по н.а.х.д.№14832/20 г на СРС , НО ,
129 състав ответникът е признат за виновен , че е извършил престъпление по чл.131 ал.1 т.12
НК във вр.чл.130 ал.1 НК , за това , че на 06.04.2020 г нанесъл удари с крак и ръка на ищеца
в областта на главата и му причинил подкожен хематом на дясна вежда , оток и
2
кръвонасядане на клепачите на дясно око , ограничено охлузване на дясна очна цепка ,
повсеместно оточен нос , кръвонасядания по лигавиците на горна и долна устна ; което
деяние е извършено на публично място , непредизвикан и без основателна причина , вкл.без
провокация от ищеца . Понесените от ответника неимуществени вреди са доказани с
наличната медицинска документация , психиатрична експертиза и показанията на св.Р. .
След побоя ответникът не излизал от къщи две седмици , затворил се в себе си , изпитвал
паник-атаки . Ограничил контактите си , включително с близки хора .
Според СРС ответникът е осъден за нанасяне на леки телесни повреди по хулигански
подбуди , а решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по чл.300 ГПК .
Като се съобразят всички обстоятелства по делото , обезщетение за неимуществени вреди от
5000 лева е справедливо / чл.52 ЗЗД/ . Възражението за съпричиняване е неоснователно и
недоказано . Евентуален принос на ищеца или нанасяне на щети по автомобила на
ответника би довел до преквалифициране на деянието от гражданския съд , което е
недопустимо .
Според СРС загубите на ищеца от платено адвокатско възнаграждение в досъдебно
производство в размер на 2400 лева са доказани . От друга страна , основателно е
възражението на ответника , че адвокатското възнаграждение е прекомерно и трябва да се
намали , като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018 г по тълк.д.№1/17 г
на ОСГК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част.
По жалбата на Т. К. Т..
Първоинстанционният съд правилно е възприел наличните доказателства , както и е изложил
законосъобразни мотиви , че е доказан фактическият състав на чл.45 ЗЗД . По отношение на
определеното по реда на чл.52 ЗЗД от СРС обезщетение за неимуществени вреди
настоящият съд счита , че същото не е завишено . Ответникът е нанесъл на ищеца побой на
публично място , без реална причина и по хулигански подбуди . Макар телесните
увреждания да не са били значителни , същите са причинили на ищеца сериозни душевни
/психични/ страдания – притеснения , временно отчуждаване от близките и пр. ,
констатирани и от приетата пред СРС психиатрична експертиза /СПЕ/ . Според СПЕ
ищецът е развил адаптационна реакция със страхово-тревожно-депресивен облик и промяна
на личния и професионалния живот . Законосъобразно са кредитирани показанията на св.Р. ,
като тези показания съответстват на наличните медицински документи и СПЕ .
Правилно не е уважено възражението на ответника , че е налице съпричиняване от ищеца .
Възражението не е доказано , като показанията на св.Б.Ц. не трябва да се кредитират .
Същите представляват преразказ на твърдения на ответника , като Ц. не е присъствал на
инцидента . Отделно , влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския
съд , а ако се възприемат показанията на Ц. това би довело до различна правна
квалификация на извършеното деяние , което е недопустимо . Евентуална черепно-мозъчна
травма на ответника от 2010 г не е основание същият да нанася побои на граждани по
3
улиците на гр.София , като ответникът е счетен за вменяем и наказателно отговорен от
наказателния съд .
По жалбата на М. М. Ц.
Правилно СРС е приел за основателно възражението на ответника , че адвокатско
възнаграждение на ищеца от 2400 лева в досъдебното производство се явява прекомерно .
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018 г по тълк.д.№1/17 г на
ОСГК на ВКС делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в
причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка
с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение,
което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не може
да носи отговорност за тяхното обезщетяване. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство поначало са имуществена вреда за
пострадалия от престъплението , но ако другата страна /в случая осъденият за деянието/
възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение , то съдът е длъжен да изследва
дали е положена дължимата грижа от пострадалия при уговарянето и плащането на
адвокатското възнаграждение . Ако платеното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече трябва да остане в тежест на платилия го . Такъв е и процесния случай , тъй като
адвокатско възнаграждение от 2400 лева значително надвишава минимума по чл.12 във
чл.чл.13 ал.1 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част ,
включително в частта за разноските . С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца
разноски по компенсация пред СГС в размер на 362,85 лева. При изчисляване на разноските
пред СГС адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено на 700 лева поради
прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4105 от 30.04.2022 г постановено по гр.д.№31323/2021 г на
СРС , 27 състав ; в частта , в която Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. М. Ц. ЕГН ********** от
с.Бистрица-СО сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания / от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на
ул.Атанас Далчев ; и сумата от 587,50 лева лихви за забава за периода 06.04.2020 г –
02.06.2021 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.06.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; в частта в която са отхвърлени частично исковете на
М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО да се осъди Т. К. Т. ЕГН ********** от
4
гр.София да му заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД разликата над 720 лева до
предявения размер от 2400 лева обезщетение за имуществени вреди - загуби от платено
адвокатско възнаграждение в досъдебно производство, което е водено за побой с нанасяне
на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев , ведно със
законната лихва от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над
57,80 лева до предявения размер от 192,67 лева лихви за забава върху посоченото
обезщетение за имуществени вреди за периода 08.08.2020 г – 02.06.2021 г ; както и в частта
за разноските .
ОСЪЖДА Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на М. М. Ц. ЕГН ********** от
с.Бистрица-СО сумата от 362,85 лева разноски пред СГС /по компенсация/.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5