№ 221
гр. Ихтиман, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200567 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за
министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по подадена жалба от С. Р. Б. чрез адв. Б. Х. и адв. С. М.
против Заповед за задържане на лице с рег. № 517зз60 от 19.09.2024 г.,
издадена от младши автоконтрольор при РУ – Костенец на ОДМВР-София, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна
поради издаването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че в заповедта не са изложени никакви фактически и правни съображения
за нейното издаване. Претендират се сторените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалните
представители на жалбоподателя – адв. Б. Х. и адв. С. М.. Молят съдът да
отмени обжалваната заповед, тъй като от нея не става ясно заради
извършването на какво престъпление жалбоподателят е задържан, нито се
съдържа номер на преписка или досъдебно производство.
Ответникът по жалбата – И. Н. – младши автоконтрольор група КПД-
ГПА към ОДМВР-София оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Оспорването е
спрямо акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването, с оглед на което е
1
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 19.09.2024 г., около 16.00 часа жалбоподателят С. Р. Б. е задържан от
ответника И. Н. в качеството му на младши автоконтрольор група КПД-ГПА
към ОДМВР-София. Издадена е Заповед за задържане на лице с рег. №
517зз60 от 19.09.2024 г. В заповедта, като правно основание за задържането е
посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят Б. е освободен на
20.09.2024 г. в 14.00 часа.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Видно от приложените заповед за преназначаване, акт за встъпване в
длъжност и длъжностна характеристика - оспореният акт е издаден от
полицейски орган в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата
на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на
адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, за което задържаното
лице се е разписало в заповедта за задържане, като му е предоставено копие от
заповедта срещу подпис.
Не е спазено обаче изискване, предвидено в чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
заповедта да съдържа фактическите и правни основания за задържането на
лицето.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че
са извършили престъпление. По правната си същност задържането под стража
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или
да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се
укрие, да извърши престъпление и спрямо него да не може да бъде проведено
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова.
Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна
2
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Въпросът дали задържаното лице
е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно,
подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство.
Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да
се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В
този смисъл следва да се има предвид и Решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по
жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в
което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има
факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление“. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като
съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ
приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В конкретния случай заповедта не съответства на императивното
изискване, предвидено в чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР да съдържа фактическото и
правното основание за задържането на лицето. Задържането е на правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която норма полицейските органи
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да е
мотивиран от фактическа страна акта издаден на това основание, следва да
съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило
престъпление, както и посочване на конкретното престъпление, за което има
данни, че е извършено от задържаното лице. В обжалваната заповед липсва
каквото и да е фактическо описание на данните, които да сочат, че
жалбоподателят Б. е извършил престъпление. Липсва каквото и да е описание
на престъплението, заради извършването на което жалбоподателят е бил
задържан – същото не е описано нито фактически, нито е посочен състав на
престъпление от НК.
От събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно
постъпилото писмо от РП – Самоков, ТО - Ихтиман може да се установят
фактическите обстоятелства и правното основание за задържане на
жалбоподателя. Доколкото обаче няма данни този или какъвто и да е друг
писмен документ да е бил връчен към момента на задържане на
жалбоподателя, то не може да се направи извод, че към онзи момент той е
имал възможност да разбере конкретните причини за задържането и съответно
да организира адекватно защитата си. Аргументи в подкрепа на този извод
могат да се черпят от цитираното по-горе Решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по
жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България,
съгласно което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
3
към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се
явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. Или казано
по друг начин към момента на задържането следва да бъдат достатъчно ясно
описани фактическите основания за налагане на тази принудителна
административна мярка. По мнение на настоящия състав това може да бъде
осъществено както с описание в заповедта на фактическото основание (т.е.
действията заради които е било задържано лицето), така и чрез връчване към
този момент заедно със заповедта на друг писмен документ, където тези
обстоятелства са описани. Когато обаче няма данни това да е направено, както
по настоящото дело, и към момента на задържането фактическите основния за
задържането не са ясно описани в заповедта или друг придружаващ я
документ, който да е връчен на задържания, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на задържаното лице. Това нарушение не може да бъде отстранено,
поради което налага отмяна на обжалвания акт (вж. в подобен смисъл Решение
№ 15904 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2018 г., V о.).
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия сторените в производството разноски. В
конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 517зз60 от 19.09.2024
г., издадена от И. Н. в качеството му на младши автоконтрольор към ОДМВР -
София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР - София ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 902, вх. Д, ет. 7, сумата от 750
лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в производството,
на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4