РЕШЕНИЕ
№ 3665
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20223110109171 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ***, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление гр.*** срещу Б. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. *** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл..422, ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 2973/13.05.2022г. по ч.гр.д. № 5944/2022г. описа на ВРС:
сумата от 13 208,58 лв. /тринадесет хиляди двеста и осем лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия по
фактури, издадени за периода от ***г. до ***г., за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***, находящ се в гр. *** , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 3 665,39 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
09.07.2019 г. до 29.04.2022 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответницата била клиент на ищцовото дружество за доставяна ел. енергия в обект с
абонатен номер *** и адрес гр. ***.
Облигационните отношения между страните се регламентирали от общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружесво, които били
1
приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за
енергийни и водно регулиране (КЕВР към момента на подаване на исковата молба).
Ответницата не заплатила задължение за консумирана ел. енергия в периода от
13.06.2017г. до 12.06.2018г. в размер на 13208.58 лева. Падежът на задължението настъпил
на 08.07.2019г., като след тази дата ответницата изпаднала в забава и дължала лихва за
забава в размер на 3665.39 лева за периода от 09.07.2019г. до 29.04.2022г.
С влязло в сила Решение № 60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на
ВКС, IV г.о. било установено, че сумата по процесната фактура била дължима от
ответницата, с което съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо относно
дължимостта на сумата. Тъй като вземането не било погасено от ответницата, за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящия иск за да се снабди с изпълнител титул.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковите претенции като допустими, но неоснователни.
Не се оспорва, че ответницата е била титуляр на партида при ищцовото дружество с
клиентски номер *** и абонатен номер ***, както и че на ***г. ищцовото дружество издало
фактура № *** на стойност 13208.58 лева за доставена през периода от 13.06.2017г. до
12.06.2018г. ел. енергия.
Посоченото задължение било оспорено от ответницата по съдебен ред и с Решение
№ 60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. искът бил отхвърлен.
Влезлия в законна сила съдебен акт и идентитета на спорното материално право
възпрепятствала възможността за пререшаване на спора, както посочвал и ищецът в
исковата молба. Допустими за разглеждане в производството били възражения на
ответницата за недължимост на сумата, основаващи се на настъпили след постановяване на
решението факти или обстоятелства.
В тази връзка се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на предявените претенции.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 11.05.2022г., а
доставката на движима вещ била с крайна дата 12.06.2018г., поради което процесното
вземане било погасено по давност. Давността за консумираната ел. енергия започвала да
тече от момента, в който е приключила доставката, откогато било изискуемо вземането за
нейната парична стойност. Предявения отрицателен установителен иск не водел до спиране,
прекъсване на давността, тъй като претенцията не е от категориите на тези, чрез които е
възможно да се осъществи претендираното от ищеца право. Възражението на ищеца в
предходното дело, че сумата се дължи на годно правно основание също не прекъсвало
давността. Разпоредбата на чл.116, б. „б“ ЗЗД следвало да се тълкува стеснително –
възражение като процесуален инструмент, който води до отделни правни последици, т.е.
изразяващо се в упражняване на субективното право на ответника.
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото
2
разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител,
поддържа изложеното в исковата молба и моли за присъждане на разноски. Ответницата не
се явява и не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието,
оспорва исковата претенция и също прави искане за присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 04.11.2022г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че ответницата е била титуляр на партида при ищцовото
дружество с клиентски номер *** и абонатен номер ***, както и че на ***г. ищцовото
дружество издало фактура № *** на стойност 13208.58 лева за доставена през периода от
13.06.2017г. до 12.06.2018г. ел. енергия. Не е спорно също, че с Решение №
60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. е отхвърлен предявен от
ответницата иск за установяване недължимостта на вземането, за което е издадена фактура
№ *** на стойност 13208.58 лева.
От ч.гр.д. № 5944/2022г. по описа на ВРС се установява, че ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за процесното
вземане. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл.414,
ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответницата за недължимост на вземането. Исковата
претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, като са налице всички
изискуеми от закона процесуални предпоставки за предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване дължимостта на вземането.
Не спори между страните, че влязлото в законна сила съдебно решение по дело
между страните възпрепятства пререшаване на спора и за ответницата няма възможност да
въведе възражения, основаващи се на настъпили преди постановяване на решението факти.
Основен спор между страните е от кога е започнала да тече погасителната давност по
отношение на процесното вземане, прекъсвана ли е същата от предявения от ответницата и
впоследствие отхвърлен отрицателен установителен иск и дали вземането е погасено по
давност.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо“.
Вземането на ищеца за сумата от 13208.58 лева, претендирана като стойност на
доставена в периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. ел. енергия е станало изискуемо не
непосредствено след посочения период, а на по-късен етап, в който е установено
основанието за извършване на корекция на сметката за потребление на ответницата. В
издадената и връчена на ответницата фактура № *** от ***г. е посочено, че срокът за
плащане на задължението е до 08.07.2019г. и именно от тази дата е настъпила изискуемостта
на задължението. След 08.07.2019г. ищецът е разполагал с възможност да поиска от
3
ответницата изпълнение на задължението и оттогава е започнала да тече погасителната
давност.
Настоящия съдебен състав споделя тезата на ответницата, че предявения от нея
отрицателен установителен иск не прекъсва давността по отношение на процесните
вземания, но давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 12.05.2022г. Доколкото давността по отношение на процесните вземания не е
изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземанията не са погасени по давност и възражението на ответницата се явява процесуално
допустимо, но неоснователно.
С настъпване на падежа на задължението, за което е издадена фактура № *** от ***г.
с липсата на извършено плащане, ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна
лихва за периода от 09.07.2019г. до 29.04.2022г., като изчисляването на размерът на същата
не е оспорен от ответницата.
Предвид изложеното исковите претенции се явяват доказани по своите основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 437.48 лв., като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в
заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на
установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената
искова претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 387.48 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Г. Д. , с ЕГН
********** и адрес гр. *** ДЪЛЖИ на ***, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление
гр.*** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2973/13.05.2022г. по
ч.гр.д. № 5944/2022г. описа на ВРС:
сумата от 13 208,58 лв. /тринадесет хиляди двеста и осем лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия по
фактури, издадени за периода от ***г. до ***г., за обект на потребление с клиентски № *** и
абонатен № ***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 3 665,39 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода
4
от 09.07.2019 г. до 29.04.2022 г.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. , с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***, с
ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 437.48 лв. /четиристотин
тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. , с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК
*** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 387.48 лв. /триста осемдесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5944/2022г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5