Р Е Ш Е Н И Е
№ 370 15.10.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №391 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.Г.Н. против Решение
№260332/14.07.2021г, постановено по АНД №464/21г. по описа РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно
постановление №7098/22.12.20г издадено от директор дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ София, в частта с наложена
глоба като е намалена до размера от 1000лв.
НП е издадено за това, че на 27.11.2020г в 11.32ч на път
І-5км 243+800 на разклона за село Памукчии в посока Стара Загора –Хасково,
касатора е управлява и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси –МПС с
две оси марка „…..“ модел „….. “ с рег
.№…… и полуремарке с три оси с рег № …….., с измерено натоварване на
задвижващата втора единична осн на ППС 11.730т при максимално допустимо
натоварване от 11.5т, съгласно чл.7 ал.1 т.4 буква А от Наредба №11/03.07.2001г
на БРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата/, и с
измерено разстояние между осите 1.32м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 29.785тона при максимално допустимо натоварване
от 24 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 буква Б от Наредбата. Съгласно чл.3 т.2 от
Наредбата ,при надвишаването на нормите на чл.7 ППС е тежко. Измерването е
извършено с техническо средство електронна везна с посочен модел и номер, и
ролетка 1302/18/5метра/ ППС превозва трошен камък. С осъществяването на
движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата,
респективно тежко по чл.3 т.2 от същата Наредба без разрешение / разрешително
или квитанция за платени пътни такси/ издадено по реда на Раздел ІV от Наредба №11
от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя / АПИ/ за дейност от специалното ползване на
пътищата, водачът е нарушил чл.26 ал.2 т.1 буква „А“ от Закона за пътищата вр.
с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба 011 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
За да измени размера на наложеното административно
наказание въззивния съд е приел въз основа на представите доказателства за
измерване и за осъществено управление на описаното ППС, че нарушението на
посочените разпоредби от Закона за пътищата е извършено, а с това е осъществен
и състава на приложената административно наказателна отговорност. Предвид
липсата на превес на отгечаващите вината обстоятелства и липсата на мотиви в НП
защо се приема, че превишението на допустимите натоварвания обуславя размер от
2 500лв, въззивния съд е заключил, че целите на наказанието ще бъдат
изпълнени и с налагане на глоба в размер на 1000лв.
С касационната жалба се твърди неправилно приложение на
материалния закон с доводи, че водачът на ППС не е административно наказателно
отговорен по чл. 53 ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.2 т. 1 буква А от Закона за
пътищата, както и по аргументи за лицата, които според Наредбата имат право да
искат издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, съответно да
заплатят таксата, срещу което да получат и квитанция по чл.14 ал.3 вр. с чл.8
ал.5 от Наредбата. Твърди, че установените факти сочат на административно
наказателна отговорност по чл. 177 ал.3 от Закона за движение по пътищата, в
подкрепа на който правен довод са изложени правни аргументи за съдържанието на
приложените от АНО материални и административно наказателни разпоредби. Иска от
съда отмяна на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго
за отмяна на наказателното постановление с присъждане на разноските по делото
за двете съдебни инстанции.
Ответника Агенция Пътна инфраструктура иска от съда да
бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с доводи, че е правилно и
законосъобразно постановено като се претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да
потвърди въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо място се установяват факти, които изискват
прилагане на чл.14 ал.3 предложение второ от Наредба №11//2011г за движение на
извънгабаритни и тежки ППС на МРРБ, тъй като посочените данни от извършените
измервания не превишават с повече от 30% установените максималния натоварвания
по чл.7 ал.1 т.4 буква А и чл.7 ал.1 т.3 буква Б от Наредбата – 29.785тона е
по-малко от превишение с 30% на тежина от 24 тона, а натоварване от 11.730 тона
също е по-малко от тонажа, който би се получил ако към максималното допустимо
натоварване от 11.5 тона се добавят 30% от него. АНО не е посочил дали са
надвишени стойностите по чл.6 от Наредбата, които изключват съобразяване на
натоварванията на ос, установени в чл.7 по аргумент от изискването на правната
норма същите да се прилагат спрямо ППС, които не се определят като тежки на
основание чл.6 от Наредбата. Оттук и алтернативите на чл.14 ал.3 от Наредбата
касаят в първия случай ППС, които са тежки по смисъла на чл.6, но не повече от
45 тона, което е равно точно на 30% от най-голямата допустима максимална маса
от 42тона по посочената разпоредба на чл.6, а във втория се касае за ППС, които
са в рамките на чл.6, но натоварванията на осите им по смисъла на чл.7 ги
определят като тежки и оттук те не следва да превишават с повече от 30 процента
максималните допустими стойности, за да се ползват от разрешението, което екс
леге им дава нормата на чл.8 ал.5 от същата Наредба, и най-сетне третото
предложение е за тези ППС, които са само извънгабаритни. АНО се позовава на
измерванията, извършени за установяване на фактите, които имат значение за
определяне на ППС като тежко с оглед надвишаване на допустимите максимални
натоварвания на осите, установени в чл.7 от Наредбата, поради което проверка се
дължи за наличие на основанието по чл.8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 предложение второ
от Наредбата и тук е мястото да се каже, че подзаконовия нормативен акт
разрешава движение на ППС с размерите, маса или натоварване на ос до праговете
по чл.14 ал.3 от Наредбата само въз основа на заплащане на таксата, което се
доказва с квитанция. Разрешително от собственика или администрацията,
управляваща пътя не е необходимо, а оттук и движението на такова ППС не
представлява специално ползване на пътя по чл.26 ал.2 т.1 буква А от Закона за
пътищата и приложения административно наказателен състав не урежда случая.
Касае се действително за вменени факти, които чл.177 ал.3 от ЗДвП урежда с
предвиждане на административно наказателна отговорност за водача. Ето защо и на
касатора се дължи възнаграждение за един адвокат в размер на 480лв за
въззивното производство и в размер на 270лв по КАНД №391/21г по описа на АС
Стара Загора.
По изложените
съображения и на основание чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260332/14.07.2021г. постановено по АНД №464/21год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 7098/22.12.2020г на директор дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Н.Г.Н. ЕГН ********* сумата от
750лв/седемстотин и петдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.