Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 722
17.11.2014 година,
гр.Хасково
Том VІІІ,
стр.47-48
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шестнадесети октомври през две
хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Йорданка Делчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 603 по описа за 2014г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден,
ул.„Кукуш” №1, представляван от изпълнителните директори Атанасиос
Кацирубас и Милан Залетел,
чрез юриск.Светла Иванова Крумова, против Н.В.Д. с ЕГН:**********
***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
въз основа на сключен договор за предоставяне на GSM-услуги от 12.12.2007г. за
периода от 07.11.2010г. до 06.03.2011г. било извършено изпълнение от страна на
дружеството. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете съгласно договорите и общите условия, предвид което и на основание
чл.415 от ГПК ищецът предявява иск за установяване съществуването на парично
вземане в размер на 413,82лв. От страна на ищеца било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д.№3492/2013г. по описа на РС-Хасково. В хода на заповедното
производство и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК било подадено възражение срещу
заповедта за изпълнение от ответника. Във връзка с горното и на основание
чл.415 от ГПК ищецът предявява иск за дължимо парично задължение в размер на
413,82лв. по посочените в исковата молба фактури. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ищеца, че ответникът му дължи сума от 413,82лв., представляваща главница по
цитираните в исковата молба данъчни фактури, ведно със законната лихва от
датата на образуване на ч.гр.д.№3492/2013г. по описа на РС-Хасково до
окончателното изплащане, които задължения били предмет на заповед за изпълнение
по частното гражданско дело и направените разноски в общ размер на 125лв.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло по
основание и размер предявения иск. Твърди, че не е изговорила разговорите,
описани в справките към фактурите; ищецът не се съобразил с договорения
кредитен лимит от 50лв.; не й съобщил за достигането на лимита, с което не
изпълнил задълженията си по договора и общите условия; не били изчислени
коректно сумите по фактурите, съобразно тарифния план, на който бил абоната.
Оспорва на основание чл.193 от ГПК представените фактури, като иска откриване
на производство по оспорване на същите. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се отхвърли иска.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от
ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№3492/2013г. по описа на Районен-съд
Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 413,82лв. –
главница, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане в 15-дневен
срок от издаване на съответната фактура за ползвани далекосъобщителни услуги в
периода от 07.11.2010г. до 06.03.2011г., въз основа на договор №Х0627272 от
12.12.2007г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 17.12.2013г. до окончателното изплащане и разноски в
размер на 25лв. за държавна такса и 40лв. за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2011 от 21.12.2013г. по ч.гр.д.№3492/2013г. по описа на Районен съд-Хасково.
По делото са приложени договор от 12.12.2007г. с №Х0627272,
в който като абонат е отразена ответницата, както и заявка-декларация от същата
дата и приложение, в което са отразени условията за ползване на тарифните
планове на мобилния оператор. Представени са фактура №**********, издадена на 10.01.2011г.
на стойност 212,51лв.; фактура №**********/29.01.2011г. на стойност 185,16лв.;
фактура №**********/18.02.2011г. на стойност 8,48лв.; фактура
№**********/12.04.2011г. на стойност 19,14лв., както и общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на мобилния оператор и протокол на Комисията за защита на
потребителите от заседанието, проведено на 10.03.2011г.
От показанията на
св.И.В.В. се установява, че живее заедно с ищцата. Свидетелят твърди, че те по
принцип не могат да боравят с интернет и за това си купили такива по-прости
телефони. Твърди, че не са ползвали интернет, а и не знаел дали телефоните имат
такива опции. Ищцата заминала за Испания през м.10.2009г. или 2010г., а
свидетелят заминал при нея малко по-късно през м.12.2009г. или 2010г. В Испания
ищцата известно време можела да се обажда на този телефон, но там имало
испански карти, които били по-евтини и си купили от тях. Когато си купили
испански карти, телефонът бил в чекмедже, къде изключен, къде не и не го
ползвали, тъй като нямали сметка от това. Когато си дошли и отишли да плащат
телефоните, видели, че сметката е много голяма. Свидетелят твърди, че тези
карти не ги били ползвали близо 7-8 месеца. Ходили в „Мобилтел“ ЕАД, но като
видели сумите какви са бомбастични, просто отказали да платят. Питали как да
прекратят договора, но от дружеството им казали, че така не може и трябва да
изтече договора. Не били получавали съобщения от мобилния оператор, дори и
такива за надвишаване на лимита. Фактура също не били получавали за тези сметки.
Спрели картите, но и за това не ги уведомили. Св.В. разбрал, че тогава имало
някакъв проблем със софтуера и предполага, че от там се получавала тази сума.
Плащали не повече от 10-15лв. месечно, като твърди, че не можели да си позволят
големи сметки. Не знаел тази сума от 220лв. за колко месеца е.
На основание
чл.193 ал.1 от ГПК по искане на ответната страна съдът откри производство по
оспорване истинността на приложените към исковата молба фактури, подробно
описани и по-горе в решението. На ищеца са дадени указания, че на основание
чл.193 ал.3 от ГПК носи тежестта за доказване истинността на оспорените
фактури, но в тази връзка не се ангажираха доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД, като
се иска установяване
на вземане на ищеца към
ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира
така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна
страна против лице, за което
се твърди, че дължи сумата
на ищеца по сключен между
тях договор за доставка на
мобилни услуги. Съдът намира
така предявения иск за неоснователен и недоказан. Изцяло в тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно договорно отношение с ответницата, както и
наличието на възникнало за последната задължение по този договор, в каквато
насока не се представиха доказателства. На първо место следва да се има
предвид, че ищецът претендира неизпълнено задължение от страна на ответницата
по договор №Х0627272
от 12.12.2007г., по който твърди, че са издадени фактура №**********/10.01.2011г. на стойност
212,51лв.; фактура №**********/29.01.2011г. на стойност
185,16лв.; фактура №**********/18.02.2011г. на стойност
8,48лв.; фактура №**********/12.04.2011г. на стойност
19,14лв. Именно сумата по тези фактури се твърди, че е останала неизплатена от
страна на ответницата. Въпреки дадените указания в тази насока още с доклада по
делото, ищецът не ангажира доказателства относно факта, че ответницата е
провела разговори за процесния период на тази
стойност. В същото време ответницата оспори истинността на тези фактури, като
от своя страна ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи, че
тези документи са действителни и визираните в същите обстоятелства отговарят на
истината. На ищеца бяха дадени също така указания да ангажира доказателства, че
е съобщил по надлежния ред на ответницата за надвишения кредитен лимит. Относно
това обстоятелство също не се ангажира доказателства, нито пък има твърдения,
че това договорно задължение на мобилния оператор е било изпълнено. Ето защо,
съдът счита, че от данните по делото се установява, че самият ищец не е
изпълнил своите договорни задължения и не е спазил разпоредбите на общите
условия, които се представиха още с исковата молба, поради което не може да
претендира ангажиране на отговорността на ответницата за неизпълнение на
договорни задължения. По делото липсват също така доказателства за конкретния
размер на неизплатените задължения на ответницата, предвид липсата на
ангажирани доказателства, които да установят, че издадените от мобилния
оператор фактури са истински. С оглед гореизложените съображения съдът намира
така предявения иск за неоснователен
недоказан и счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Илинден, ул.„Кукуш” №1, представляван от изпълнителните
директори Атанасиос Кацирубас
и Милан Залетел, чрез юриск.Светла
Иванова Крумова, против Н.В.Д. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК: да се приеме за
установено, че ответника дължи сумата от 413,82лв. – главница, представляваща неизпълнение
на договорно задължение за заплащане в 15-дневен срок от издаване на съответните
фактури за ползвани далекосъобщителни услуги в периода от 07.11.2010г. до
06.03.2011г. /фактура №**********/10.01.2011г. на стойност 212,51лв.; фактура №**********/29.01.2011г.
на стойност 185,16лв.; фактура №**********/18.02.2011г. на стойност 8,48лв.;
фактура №**********/12.04.2011г. на стойност 19,14лв./, въз основа на договор
№Х0627272 от 12.12.2007г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 17.12.2013г. до окончателното изплащане
и разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2011
от 21.12.2013г. по ч.гр.д.№3492/2013г. по описа на Районен съд-Хасково, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.