№ 435
гр. гр. Д., 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500270 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „П. К.“ ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул.**** против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение №469 от 01.04.2022г. на ДРС по ч. гр.
д. №971/2022г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н. М. Р., ЕГН ********** от
с.К., община Д. и ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Д., за сумата от 298,50
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до
01.03.2022 г.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния закон, като моли за неговата отмяна и
постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираното вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „П. К.“ ЕООД в развилото се производство по ч.
гр. д.№971/2022 по описа на ДРС е издадена Заповед №469 от 01.04.2022г. за
1
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжниците Н. М.
Р., с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „****“ № 3, и ИВ. ХР. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № 3, вх. В, ет. 7, ап. 19, да заплатят
солидарно на заявителя, следните вземания: 1) 1169, 74 лева, представляващо
главница по договор за потребителски кредит № 40001114434 от 25.08.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
29.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 305, 29 лева,
представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от
02.10.2020 г. – 01.03.2022 г.; 3) 14, 07 лева представляващо обезщетение за
забава върху главницата, за периода от 01.03.2022 г. – 29.03.2022 г.; 4) 151, 60
лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 971/2022 г. по
описа на Районен съд Д..
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 298,50 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.; 315,10 лева,
представляваща възнаграждение за такса „Фаст“, дължима до 01.03.2022 г. и
97,50 лева, представляваща възнаграждение за такса „Флекси“, дължимо до
01.03.2022 г.
Настоящата частна жалба е подадена срещу разпореждането в частта му, с
която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 298,50 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до
01.03.2022 г.
Обжалваното разпореждане, като валидно, процесуално допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща
към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин ги прави свои
мотиви, без да е нужно да ги преповтаря, съгласно процесуалната възможност
за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272, във вр. с чл.278, ал.4 и
с чл.279 от ГПК.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение
2
№469 от 01.04.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №971/2022г. по описа на същия съд
в частта, с която е отхвърлено заявлението на „П. К.“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.**** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н. М.
Р., ЕГН ********** от с.К., община Д. и ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** от
гр.Д., за сумата от 298,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3