Р Е Ш
Е Н И
Е № 260002
гр. Пазарджик, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав: ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав Илиев Секретар: Петя Борисова, като разгледа докладваното от съдията Б.Илиев гр.д. № 557/2020 г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.2Б от ЗОДОВ. Образувано
е по предявена искова молба вх.№7286/14.08.2020г. от И. И.П. и А. А.П. против Административен
съд гр.София и ВАС гр.София по реда на
чл.2 б от ЗОДОВ във вр. с чл.6 пар.1 от КЗПЧОС,осъдителни искове при условията
на солидарност в размер по на 50 000 лева
за претърпени неимуществени вреди.След оставяне на исковата молба без
движение и повторно такова ищците ,чрез процесуалния си пълномощник с 2бр.молби
уточнения са заявили по отношение на АССГ претенция в р-р на по 45 000лв. по
справедливост за всеки поотделно от двамата ищци обезщетение за претърпени
неимуществени вреди описаните в исковата молба от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок съгл.чл.1 пар.6 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи на адм.дела№8867/2017г. по описа на
Админ.съд гр.София-град и в р-р на по
5 000лв. за всеки един от ищците по отношение на ВАС ,ведно със
законната лихва върху тези суми,считано
от 15.10.2019г. до окончателното им изплащане ,както и всички разноски по
делото. С исковата молба
ищците са направили искане за приемане на писмени доказателства; за изискване и
прилагане на админ.дело№8867/2017г. по описа на АССГ ;да бъде допуснат 1
свидетел при режим на довеждане от тяхна страна. С допълнителната
молба-уточнение е направено искане за допускане на съдебно-психологическа
експертиза,която да отговори на поставени в молбата въпроси. С определение по чл.140 от ГПК съдът е приел
предявените при условията на пасивно субективно съединяване искове за
разглеждане пред настоящата инстанция с
правно основание по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ ,с които ищците са претендирали присъждането на
обезщетение за разглеждането и решаването на делото /админ.дело.№ 8867/2017 г.
по описа на АССГ/ извън рамките на разумния срок са процесуално допустими. Съдът е приел,че легитимацията на страните съответства
на твърденията на ищеца , като е сезиран
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.Неоснователно е
намерил възражението на ответника ВАС за липса на основание да бъде ангажирана
отговорността на ВАС при условията на пасивна солидарност поради
обстоятелството,че когато са налице предпоставките отговорността на държавата
да бъде реализирана чрез иск ,тя се представлява от процесуален
субституент-едно или повече съдилища в които разглежданото дело ,чието забавяне
се иска ,като е без значение пред кое от инстанционните съдилища се претендира
да е осъществено забавянето.Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и
решаването на делото от предявяване на иска до влизане в сила на решението,като
спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на
отделните съдопроизводствени действия е без значение.Отговорността и не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите
правила или са ги спазили стриктно,но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. Тя следва да носи отговорност ,чрез нейните
процесуални субституенти за вредите от осъществяваното забавяне,независимо от
това дали някой от тях или някои от тях/като съд разглеждал делото т.е в друго
качество/ има или няма причастност към осъщественото забавяне./ в т.см.реш.№30
от 7.05.2019г. на ВКС/. Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения: Ищците твърдят ,че са претърпели
неимуществени вреди от нарушение на правото им на разглеждане и решаване в
разумен срок на адм.дело № 8867/2017г. по описа на Административен съд
София-град образувано на 04.08.2017г.
по жалба на И. Ю. П. починал на 05.11.2017г. чрез законният му
представител ищеца - И.И.П. срещу Заповед № 118/08.02.2017г. на Директора на
Център фонд за лечение на деца. След смъртта на детето им И. Ю. П., той остави
за наследници нас ищците в качеството на негови баща и майка. Същите бяхме
конституирани в производството по адм.дело № 8867/2017i: по описа на АССГ като
негови наследници и производството по делото продължи в тяхно лице до влизане в
сила на окончателния съдебен акт Решение № 5978/15.10.2019г. на 08.11.2019г.С
процесния съдебен акт е отменена Заповед № 118/08.02.2017г. на Директора на
ЦФЛД като незаконосъобразна и постановена в нарушение на чл.З,т.З и т.9 от
Закона за закрила на детето. От образуване на съдебното производство на
04.08.2017п до 08.11.2019г. датата на влизане на окончателния съдебен акт
изминаха 2/две/ години, З/три/месеца и 4/четири/ дни. Този период представлява
срока на продължителност на разглежданото съдебно производство. В рамките на
това съдебно производство се развило и частно производство пред Върховен
административен съд, където беше образувано ч.адм. дело № 3481/2019г. по описа
на ВАС изпратено от АССГ на 26.03.2019г. и образувано във ВАС на 29.03.2019г.,
който с Определение № 6935/09.05.2019г. отмени оспореният от нас съдебен акт на
АССГ и върна делото па същия сьдебен състав за продължаване па процесуалните
действия, тъй като за наследниците могат да възникнат права на обезщетяване на
вреди, признати и гарантирани от закона при отмяна на административни актове,
като на първоинстанционния съд са дадени указания. Продължителността на
частното производство пред ВАС била 1/един/ месец и 1О/десет/ дни. Макар тази
продължителност на производството пред ВАС да е нормална с оглед на
инструктивните срокове за образуване и разглеждане на делото, то същата
присъединена към общата продължителност на съдебното производство с оглед на
факта, че беше отменен един незаконосъобразен акт на първоинстанционният съд
обремени емоционално и двамата ищци. С постановяване на Решение №
5978/15.10.2019г. по адм.дело № 8867/2017г. по описа на АССГ и неговото
окончателно влизане в сила на 08.11.2019г. бил поставен окончателен край на
делото.Със заявления съответно вх.рег.№ РС-20-64/28.02.2020г. и вх.рег.№ PC
-20-63/28.02.2020г. по описа на ИВСС сезирали Инспектората към Висшия съдебен
съвет относно наличието на горните факти и обстоятелства обосноваващи извода,
че правото ни на разглеждане и решаване на адм.дело № 8867/2017г. по описа на
АССГ е нарушено. Съответно Инспектората към ВСС след като установил всички факти
и обстоятелства по делото заключило, че правото ни е нарушено и на основание
чл.60е,ал.2 от ЗСВ и Заповед № ЛС-04-328/07.05.2019г. ни предложи общо
обезщетение в размер на 1100/хиляда и сто/ лева при равни дялове за всеки един
от ищците или индивидуално обезщетение в размер на 550/петстотин и
петдесет/лева и предложи сключване на споразумение. В едномесечния срок за
отговор те отказали сключването на
предложеното ни споразумение относно нарушеното ни право защитено по чл.6 от
ЕКПЧОС, защото считат сумата за изключително несправедлива и некореспондираща
по никакъв начин с преживяното от нас по време па проточилото се
административно дело, чийто залог беше живота на нашето дете. Не е отчетено
значението на това дело за тях. И тук не ставало въпрос само за обичайните
вреди, типични неимуществени вреди, които сме търпели с оглед особеностите на
конкретния случай, а за вреди извън обичайните - смъртта на детето им.Тоест с
оглед обективното състояние на тяхното дете, интересът за тях бил
най-значимият, който би бил за всеки един родител, а именно да спаси живота на
своето дете, и ако не било установеното забавяне на разглеждането и решаването
на делото в разумен срок пред съответните съдебни инстанции, той би получил своевременна и ефективна медицинска
помощ каквато получи преди това с оглед проведеното успешно лечение в Анадолу
„Джон Хопкинс" гр.И. От друга страна липсата на вътрешно нормативно ефективно
средство да се повлияе на продължителността на производството с оглед
заложените в практиката критерии на ЕСПЧ при разглеждане на такъв тип дела,
касаещи лечението на деца в чужбина относно бързото разглеждане и решаването им
от съда също влияело на разумния срок защитено от чл.6 на ЕКПЧОС. Не без
значение е и факта, че административната заповед, която била предмет на
обжалване по това административно дело издадена на 08.02.2017г. им била връчена
чак юли месец-2017г., тоест около 5/пет/месеца след издаването и, което е
недопустимо дълъг срок на връчване от страна па административния орган. И като се
прибави и този срок на забавяне към горния, то разумният срок на разглеждане и
решаване на делото е изцяло в разрез с критериите на ЕСПЧ. Всичко това
рефлектирало върху психиката им, ограничило социалните им контакти,причинило у
тях чувство за ненужност и безличност, безпомощност, притеснения за изхода на
процесното дело, болките и страданията им били интензивни и продължителни
съчетани и със загубата на детето им в рамките на развилото се съдебно
производство, накърнено било и чувството им за справедливост и доверието в
правораздаването с оглед определени действия и на двата съдебни състава гледал
делото в АССГ, относно неговото забавяне. И това е така, защото за тях
изглеждало странно, подозрително и болезнено с оглед липсата на време относно
предприемане на адекватно лечение на детето им предприетите процесуални
действия от първия съдебен състав гледал делото в АССГ, а именно да назначи за
вещо лице заинтересовано медицинско лице от изхода на спора, което обусловило
основателно исканият от тях отвод както на вещото лице така и на съдебния
състав и такъв беше даден, но срока на производството се удължил, а времето
било жизнено важно за тях и детето им. Такива процесуални действия се
наблюдавали и при търсенето на медицинско лице експерт, което да изготви експертизата
по делото, при което съда изпращал писма до директорите на всички болници в
София последователно, въпреки че същите в своите писма отговаряли, че липсват
специалисти в областта на заболяването на детето им, като търсенето от страна
на съда продължило, чрез искане до Министерство на здравеопазването, което да
осигури медицинско лице, което да изготви медицинската експертиза, но всички
тези действия на съда забавяли производството, а това рефлектирало
неблагоприятно върху тях и детето им. От друга страна странно защо този съдебен
състав след като детето им починало и били конституирани като правоприемници в
производството, същия не изследвал правният им интерес от продължаване на
делото, което впоследствие след исканият му от тях отвод дал основание на
вторият съдебен състав да постанови съдебен акт- определение, с което прекратил
производството по делото. Който съдебен акт бил обжалван от тях пред ВАС и
същият го отменил като върнал делото на същия съдебен състав с
указания.Съмнения,недоверие, огромна болка свързани с огорчение им съпътствали
сякаш процесуалните действията на съда били подчинени на чужда воля извън
производството, въпреки това което се установяваше от отговорите на
предприетите процесуални действия от самия съд. Явно целта беше детето ни да не
получи финансово подпомагане за своевременно и адекватно лечение в чужбина,
въпреки успешното проведено такова, а да бъде източвана НЗОК с неефективно
въобще липса на лечение проведено в Б., което и на практика се случи. След първоначално и повторно оставяне на исковата
молба без движение и отстраняване на нередовностите с 2 молби –уточнения от ищците
е формулиран петитум да се осъдят ответниците АССГ и ВАС да заплатят
солидарно на И.И.П. ***, и А.А.П. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, чрез И.И.П.
*** обезщетение за претърпените от тях поотделно и заедно особено интензивни
неимуществени вреди- подробно описани в обстоятелствената част от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на адм.дело №
8867/2017г. по описа на Административен съд София-град в размер на
45000/четиридесет и пет хиляди/ лева за всеки един от ищците от страна на АССГ
и по 5000 /пет хиляди/ лева за всеки един от ищците от страна на ВАС ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 15.10.2019г. до окончателното им
изплащане както и им бъдат присъдени всички разноски по делото.Сочат
доказателства и правят доказателствени искания. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ВАС“ гр.София, чрез процесуалния си
представител М.С., е подал отговор на исковата молба,в който изразява становище
по допустимостта на иска и по неговата основателност. Не сочи доказателства и
не прави доказателствени искания.Претендира на осн.чл.78,ал.8 от ГПК ,вр. с
чл.13,т.2 и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ присъждане на
възнаграждение в р-р на 350лв.,съобразно списък на разноските,които прилага към
отговора.В съдебно заседани ,чрез проц.пълномощник съд.пом.П.Д. поддържа
изложеното в отговора на исковата молба изцяло.Възразява по направените
доказателствени искания от ищщовата страна.Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания. В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „АС гр.София, чрез процесуалния си
представител Н.А., е подал отговор на исковата молба,в който изразява становище
по основателността на иска. Не оспорва искането за прилагане на
админ.дело№8867/2017г. по описа на АССГ
,като възразява по искането за допускане до
разпит на свидетел поради липса на конкретизация на обстоятелствата и фактите
от значение за спора необходими за установяване. Не сочи доказателства и не
прави доказателствени искания.В съдебно заседание р.пр не изпращат
представител. На
осн.чл.10,ал.1 от ЗОДОВ като
контролираща страна е конституирана Окръжна Прокуратура гр.Пазарджик.В съдебно
заседание чрез п-р.А.П. не оспорва исковата молба.Не се противопоставя на
искането за разпит на свидетел и назначаване на експертиза и за изискване на
дело №8867/2017г. от ВАС. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка: От приложеното към настоящото дело гр.дело №8867/2017
г. по описа на АС-София град се установява, че производството по същото е
образувано на 04.08.2017г. пред АС София град и е приключило с окончателен
акт-Решение №5978 от 15.10.2019г. или общата продължителност на производството
е 2год ,7 месеца . Също така производството пред ВАС е образувано по частна
жалба срещу определение №1162/07.02.2019г. по адм.д.№8867/22017г. по описа на
АС София град ,с което е оставена без разглеждане жалбата на И.П. и А.П. против
заповед №118/08.02.2019г. на директора на център „Фонд за лечение на деца“ ,с
която е постановен отказ за
организационно и финансово подпомагане по заявление №7582/2018г.- за И. П. и производството по делото е
прекратено,като е отменено определението за прекратяване и делото е
върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.Т.е производството по адм.д.№3481/2019г.
по описа на ВАС е образувано на 29.03.2019г. и е приключило с постановяването на
определение №6935 от 09.05.2019г. или продължителността на производството пред ВАС е
1месец и 10 дни. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 28.02.2020 г. ищцата А.П. е сезирала Министъра на
правосъдието, чрез Инспектората към ВСС със заявление вх.№РС-20-64/28.02.2020г.
разгледано от Инспектората към ВСС.Извършена е проверка и е съставен костативен протокол от 21.05.2020г.
за констатиране нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в
разумен срок със заключение, че е налице
забава на производството, за която отговорност носят съдебните
инстанции, разглеждали спора. Не е констатиран период на забавяне, който се
дължи на действия или бездействия на заявителя или негова законен или
процесуален представител. С
писмо изх.№ 94-К-95 от 15.07.2016 г. на ищците
е предложено споразумение за изплащане на обезщетение в общ размер на
1100 лв.,или индивидуално обезщетение в р-р на 550 лв. за всеки един от тях което те са отказали. Относно
горепосочените факти не се спори по делото. С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с претърпените от
ищците вреди са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си Ф.П.
установява,че през 2016 г. брат и започнал да кашля. Били в Т.,там му направили ядрено-магнитен резонанс.
Предпочитали да отидат в Т., защото там било предходното лечение на брат и в
същата болница. Брат и бил в ремисия, но се усили кашлицата и отишли в Т.. Там
установили, че отново се е възстановил тумора и че трябва лечение.Когато
пристигнали в Б., и тук направили изследвания, за да се уверят. Не знае какво
точно са казали в Т. в болницата,тъй като не
присъствала при прегледа на брат и. Направили изследвания на брат и тука, и докторите също казали, че трябва
своевременно лечение. Баща и отишъл до Фонда за лечение, за да говори с
директора. Казал и, че в едноседмичен срок ще се свика комисия, за да решат, но
това не се случило. Спомня си, че февруари месец 2017 г. излязло решението на
Фонда за лечение, че им е отказана помощ. Това било доста тежко. Тежко го
преживяли. Отказали им помощ от Фонда за лечение. Лятото вече им пратили
решението. Оттам-нататък у дома била доста стресова ситуация. Почти не са
излизали, даже изобщо. Баща им затвори кантората. Майка им била в болнични. Не
работили. Брат и постоянно питал, защо са им отказали един вид. Те започнали
през това време лечение тука в Б., което не било ефективно, защото няма специалисти
тука, лекували го с едни и същи лекарства в Б.. На баща и му побеляла косата,
зъбите му окапаха. Отделно, като ходел по делата в София за обжалване на
решението за отказ на помощ, идвал и разказвал, че е получавал халюцинации.
През този период майка и припадала и пиели лекарства и двамата, и до днес
са на успокоителни лекарства.Брат и се
интересувал, какво се случва. Нищо конкретно не са му отговаряли, само, че ще
се забавят делата и няма как да се лекува в Т., а тука трябвало. За обжалване
не си спомня конкретен период. Заповед за отказ от Фонда била издадена февруари
месец, а им я връчили лятото на 2017 година. Брат и починал на 05.11.2017 г. От
февруари месец 2017 година до лятото на 2017 година баща и проверявал, защо не
получават заповедта.Няма представа във Фонда, какво са обяснявали на баща и. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел относно посочените обстоятелства
за състоянието на ищцата, тъй като макар и същата да е в близка родствена
връзка с ищците /дъщеря на ищците/, показанията и са непротиворечиви и
отразяват преки впечатления. За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана СМЕ от
в.л.психолог,което е отговорило на поставените
въпроси уточнени в съдебно
заседание от 08.02.2021г. ,а именно:1.влиянието и продължителността на съдебното производство във връзка с обжалването на
административния акт , с който е отказано финансово подпомагане за лечение на
детето им И. Ю.П. в болницата ,където
преди това успешно е излекуван отразило ли се е и как вър ху родителите
на детето и предвид усложненото състояние на детето като залог е бил неговия
живот и впоследствие при преминаване етапите на траур и приемане на загубата
му. 2.Доколко тези негативни преживявания и тяхното отражение се е отразило
върху ищците,доколкото те са в резултат на това очакване да се проведе един
бърз процес и с оглед периода на лечение дали е възможно допълнително
оздравяване т.е далиможе да се
възстанови и предходното състояние на ищците. От заключението на в.л. се установява,че ищците са изживяли и протрахирани във
времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в семейния им
статус, а именно загубата на детето им. Редуцирали са контактите си влошили са
се значими за тях семейни ценности. Тази фрустрираща обстановка неминуемо е
породила у ищците преживяване на нарушено цялостно социално функциониране. При
ищците има наличие на изразена личностова тревожност, което изразява на ласата
им към интерпретиране на различни въздействия от действителността със
субективното чувство на безпокойство и заплаха, преживяване на несигурност,
неувереност и вътрешно неспокойствие. Преживяването на тревожност включва
всички степени на усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без
видими причини, чувствс на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за
неблагоприятен изход. За състоянието в което продължават да се намират и до
момента, ищците приемат съответната медикаментозна терапия, назначена им от
екип лекари от Турската клиника в И. В
заключението си в.л. установява ,че смъртта на детето им,силната емоционална
свързаност, са фактори, които формират остра реакция на стрес, която е извела
страдащите извън обичайното им психическо и социално функциониране с голяма
продължителност. Те са започнали да се затварят в себе си, отдръпнали са се от
заобикалящата действителност, като са преживели интензивна скръб. Траурната
реакция при ищците не е приключила, те говорят за починалото си дете с
емоционална болка. Смъртта на любим човек се нарежда на челно място сред
събитията, провокиращи дистрес. В.л.допълва.,че загубата на близък и скъп за
ищците човек, а именно тяхното дете, поради смърт, е едно от най -
стресогенните и тежки преживявания в хода на житейския им път. Сблъсъкът със
смъртта е разрушителен за психиката и тялото на преживяващите. Тежка е загубата
на детето, към което те са силно привързани, изпитват скръб, траур и тъгуване.
Дълго време не могат да осъзнаят загубата и вярват, че починалото дете ще се
върне. При тях се активира защитния механизъм на психиката, наречен „отричане“,
чрез който личността се предпазва от възприемането на ужасяващия факт. Траура
продължава и до момента, защото за ищците това е била силна, продължаваща с
години емоционална свързаност. Силният дистрес и навлизането в състояние на
психологична криза провокират у ищците палитра от емоционални, поведенчески,
когнитивни и вегетативни реакции, с коиго скърбящите трудно се cправят. Същото
установява,че след смъртта на детето им ищците изпадат в състояние на стрес с
изразена тревожност и богата невротична симптоматика - подтиснати, с депресивни
мисли, не могат да спят, събуждат се посред нощ, пият лекарства. Многократното
преработване на събитието засилва цялата симптоматика у ищците. У тях се
наблюдават симптоми па повишена тревожност, израз гваща се, в преживяване на
несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към изолация и
дистанциране, изживяват мъката си сами. Това емоционално напрежение се е
изразило в негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от бъдещето,
драстична промяна в начина на живот-траур и постоянно посещение на гробището. В
ежедневните си отношения с хората от обкръжаващата ги среда се отчуждили, не
излизали никъде, не празнували лични и национални празници. Чувствали се безпомощни,
преживяли тежък емоционален стрес, довел до влошаване на емоционалното им
състояние. Непосредствено след събитието у тях се поражда буря от отрицателни
преживявания със сила и интензитет по - високи от онова, което те могат да
носят. Съгласно чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6 § 1 от Конвенцията. Разясненията,
дадени в решение № 66/02.04.2015 г. на ВКС по гр.дело № 5813/2014 г., ІІІ г.о.
и решение № 76/11.04.2016 г. на ВКС по гр.дело № 5721/2015 г., ІІІ г.о. и двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК,
нормата на чл. 2б от ЗОДОВ уреждат самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Отговорността е
деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕСПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б ал.2 от ЗОДОВ /,
като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Механизмът, по
който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният:
първо се установява продължителността на релевантния период и след това се
преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване
и правилно провеждане на гражданското производство. При преценката си за
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Съгласно чл. 8, ал.2 ЗОДОВ -
абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал.1 ЗОДОВ е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда
на глава трета "а"от
Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между
страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като
условие за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ,
дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството
по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и
съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал
недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в
административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и
пострадалия. В административната държавата се представлява от министъра на
правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/,
а в съдебната - от съда, пред който иска се предявява и който постановява
окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени
вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е
обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица,
без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се
разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в
съдебната. В производството по чл. 2б ЗОДОВ,
при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи
обезщетение под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на
другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи
удовлетворение в съда. В практиката на ЕСПЧ като
изключение се сочи, че няма нарушение на изискването за разглеждането и
решаването делото в разумен срок в хипотеза на известни забавяния. В случая се
установи,че забавянето на делото не е
изключение, а правило като съдебните състави не са положили достатъчно усилия
ако не за премахване на просрочието, то поне за значителното му намаляване или
ограничаване по време както при образуването, така и при разглеждането на
спора, до постановяване на съдебния акт. В настоящия случай при преценката си за разумност, изхождайки от
критериите по чл. 2б ал.2 ЗОДОВ /общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса, поведението на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора/ настоящия състав констатира, че общата продължителност на производството
по гр.дело №8867/2017 г. по описа на АС София град до приключването му с влязъл
в сила съдебен акт е 2 години, 7 месеца , с начална дата 04.08.2017 г., когато
е било образувано по подадена жалба ,чрез ЦЕНТЪР „Фонд за лечение на деца“ против заповед
№118/08.02.2017г. на Дир-ра. на център „Фонд за
лечение на деца“ ,която е била отменена с постановеното решение,включително и 1 частно производство пред ВАС чиято продължителност е 1 месец и десет дни. При
преценка сложността на делото съдът съобрази естеството на фактите, които е
следвало да бъдат установени, нуждата от събиране на доказателства, броя на
участниците в производството - страни, , експерти и установи, че адм.дело
№8867/2017 г. по описа на АС София град не е с с особено висока правна сложност
на делото, тъй като същото е образувано по посочената жалба против заповед
№118/08.02.2017г. на Дир. на център „Фонд за
лечение на деца“ ,която е била отменена с постановеното решение.Делото
се отличава с известна фактическа сложност ,тъй като е било необходимо да бъдат
изяснени такива въпроси,за които е било необходимо използването на специални знания в областта
на медицинската наука ,поради което са назначени 2 съдебно-медицински експертизи
от в.л лекари специалисти. ,събирани са множество писмени доказателства. От доказателствата по делото се установи,че
по адм. дело № 8867/2017г са проведени общо 7 съдебни заседания, които са
насрочвани през двумесечен период при спазване на разпоредбите на АПК като
решението е постановено две седмици след обявяване на делото за решаване на
01.10.2019г.Действително по делото са налице множество процесуални действия,
като същото е образувано на 04.08.2017г против заповед № 118/08.02.2017г на
Директора на Център Фонд за лечение на деца, с която е отказано финансово
подпомагане за лечение на детето на ищците в чужбина. Няма данни каква е
причината за забавянето при подаването на жалбата против заповедта на Фонд
Лечение за деца от близо 6 месеца, което с оглед претендираните неимуществени
вреди от смъртта на детето, настъпила на 05.11.2017г и своевременното подаване
на жалба би могло да се приеме, че не стои в полето на отговорността на АССГ.
Първоначално делото е разпределено на съдия М. Н., която с разпореждане от
08.08.2017г е оставила без движение същото с указания за внасяне на ДТ. Периода
от време до внасянето на ДТ следва също така да не се отчита в тежест на
ответника по спора, доколкото първият ищец понастоящем е представлявал детето
си по адм. Дело като адвокат и следва да е запознат добре с изискванията за
редовност на жалбата/ измежду които е и представянето на документ за внесена
ДТ/,което ще доведе и до своевременно насрочване на делото. Първото с.з. се е
провело на 01.11.2017г,като жалбоподателят е направил искане за назначаване на
СМЕ. След размяна на книжа с ответника по спора СМЕ е назначена на
24.01.2018г,като са последвали няколко молби на вещи лица за освобождаването им
като такива с оглед на отношенията им с ответника по спора, като своевременно
на 20.02.2018г АССГ е изпратил писмо до онкологичен медицински център за
посочване на специалист по детска онкология. В тази насока следва да се
отбележите броя на вещите лица, които се занимават с подобна експертиза не е
особено голям, а също така голяма част от тях работят по възлагани от ответника
Център Фонд за лечение на деца експертизи и поради тази причина е вероятно
отвеждането им от процеса. На 22.02.2018г И.П. е депозирал молба за
конституирането им като наследници, но паради липсата на изявление на майката А.П.
дали желае да встъпи в производството на мястото на сина си .същото се е
забавило с 1 месец до 26.03.2018г.На 29.03.2018г е постъпило и писмо от ИСУЛ
ЕАД за определяне на вещо лице, като заключението по СМЕ е депозирано на
23.04.2018г и е прието в с.з. на 02.05.2018г,като в това заседание е дадени ход
на делото по същество. Ищците понастоящем не са присъствали в с.з., като на
30.04.2018г по пощата са изпратили молба, получена от съда след заседанието- на
03.05.2018г ,с което са изразили желание делото да се отложи за друга дата,
поради служебен ангажимент. Същата молба е уважена, даденият ход на делото по
същество- отменен с определение от 04.05.2018г и е насрочено о.с.з. за
27.06.2018г.Междувременно близо месец по късно след депозирането на
заключението по СМЕ- на 21.05.2018г от ищците е депозирана молба с оспорване на
заключението и отвод на вещото лице. В. з.з. на 01.06.2018г искането за отвод
на експерта е отхвърлено, като е указана друга процесуална възможност - за
назначаване на повторна експертиза. В проведеното на 27.06.2018г с.з. по искане
на ищците съдията докладчик се е отвел от разглеждането на делото, тъй като не
е пожелал да отведе вещото лице, чието заключение вече е било прието. Така с
протокол от 02.07.2019г за докладчик е определен съдия С. С. В з.з. на
05.07.2018г на жалбоподателя е даден срок да уточни специалността на вещото
лице и да конкретизира задачите към него, както и да внесе депозит. На
25.07.2018г ищецът П. е изпълнил указанията на съда, като на 09.08.2017г е
назначено вещо лице. То се е отказало от задачата с молба от 10.09.2018г,тъй
като е участвал като експерт в производството, свързано с лечението на И.П..
Повторно съдът е указал на НСБАЛХЗ да се посочи експерт, след което на 02.10.2018г
е направено запитване и до M3.С.з. на 17.11.2018г е докладван отговора от УМБАЛ
СВ. Марина- Варна и е назначено вещо лице от там. На 29.01.2019 г е прието
заключението по СМЕ, като в з.з. на 07.02.2019г съдът е отменил дадения ход на
делото по същество и е прекратил производството, тъй като родителите не биха
могли да осъществяват права по този ред като наследници на покойното си дете. С
определение по ч. Адм. Дело № 3481/2019г на ВАС от 09.05.2019г съдебният акт на
АССГ е отменен и делото е върнато за продължаване разглеждането му по същество.
Това забавяне не следва да се разглежда като утежняващо отговорността на АССГ,
тъй като процесуалния въпрос кои лица следва да са конституирани като
жалбоподатели по спора е от значение за правилността на съдебния акт, като също
така следва да се отчете и факта, че в тази насока съществува разнопосочна
практика- решение № 13562/09.11.2017г по адм. Дело № 10555/2015г на 5 чл. с-в
на ВАС/.Поради различни процесуални въпроси, описани и в акта на Инспектората на
ВСС в това число и преструктурирането и закриването на ответника делото се е
забавило с още няколко месеца в периода май- октомври 2019г. В проведеното на
01.10.2019г с.з. е даден ход на делото по същество ,а с решение №
5978/15.10.2019г жалбата на ищците е уважена, като е отменена заповедта на
Център Фонд за лечение на деца. Решението е влязло в сила на 08.11.2019г. По отношение на поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, съдът
констатира такова, което да е довело до неоправданото му отлагане и/или
забавяне по тяхна вина ,което е отбелязал в мотивите си по-горе.Ищците не са внесли дължимата държавна такса, в
последствие са допуснали процесуален пропуск при искането си за конституиране
като жалбоподатели в качеството си на наследници на покойното си дете, също
така въпреки че са били известени за експертното заключение,постъпило в съда на
23.04.2018г и за служебния си ангажимент не своевременно са депозирали молба за
отлагане на делото, като едва месец по късно са оспорили и заключението и са
поискали отвод на вещото лице. Всички тези процесуални действия на ищците,
както и тези, за които са се забавили при изпълнение на указанията на ВАС по ч.
Адм. Дело № 3481/2019г не следва да се вменят в отговорност на АС София град. В
тази насока следва да се отбележите броя на вещите лица, които се занимават с
подобна експертиза не е особено голям, а също така голяма част от тях работят
по възлагани от ответника Център Фонд за лечение на деца експертизи и поради
тази причина е вероятно отвеждането им от процеса. Тези обстоятелства не тежат
на отговорността на АССГ, а са такива ,за които отговаря държавата,тъй като
нейно задължението й да осигури нормалното функциониране на съдебната система,
в това число и обезпечаването на специалисти- вещи лица.Освен това следва да се
отбележи и лимитирания брой експерти- вещи лица, особено по тази специалност,
които да не са работили с ответника по спора по други преписки и да се считат
за евентуално заинтересовани от изхода на делото, поради което и трудностите по
намиране на вещо лице не следва да се отразява на отговорността на ответника
АССГ. Въпреки посочените обективни причини, съдът намира, че
е налице забавяне на производството пред Административен съд София град.
Твърденията на ищеца за недостатъчна предварителна подготовка на делото от
страна на първоинстанционния съд, недобра организация по допускане и
назначаване на в.л. забавяне при администрирането на в.жалба, настоящия състав
счита за неоснователни, тъй като посочените действия на съда са били в
изпълнение на закона и за обезпечаване законосъобразното протичане на процеса. Относно поведението на компетентния държавен орган - ВАС гр.София
настоящия състав приема, че същия не е допуснал нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Както беше посочено по-горе
производството е образувано на
29.03.2019г. и е приключило с
постановяването на определение №6935 от 09.05.2019г. или общата продължителност
на производството пред ВАС е 1месец и 10 дни. което е протекло при
съблюдаване на процесуалните правила и срокове. Констатации за забавяне от
страна на ВАС не се съдържат и в представения по делото Констативен протокол от
21.05.2020 г. на Инспектората на ВСС. Съдът приема за неоснователни твърденията
на ищеца за действия и бездействия от страна на ВАС, тъй като счита, че при
тези действия ответникът се е ръководил от установените в ГПК процесуални
правила и срокове. Не се установи продължителността на производството
присъединена към общата продължителност на съдебното производство да е
обременила емоционално ищците или да е довела до страх ,съмнения и загуба на доверието в правораздавателните
органи респ. притеснения за изхода на делото,макар същите да заяват,че производството се е развило в период на траур
и приемане на загубата на сина им. При
преценката дали забавянето от страна на ответника Административен съд София
град е основание да се приеме, че е налице нарушение на
правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да се вземат предвид и
засегнатите интереси. Съгласно утвърдената практика дела,
които са с предмет, изискващ повишено внимание от съдебните органи,
разглеждането, по които следва да се организира с предимство и по които е
налице висок залог за лицето, т.е. засягат интереси с висока важност, са
такива, чийто предмет са трудови спорове, дела за осиновяване или упражняване
на родителски права или за лични контакти с деца, дела на тежко болни хора,
особено, ако предметът е свързан с болестта им, дела с предмет обезщетение за
телесни увреждания, за незаконно задържане, дела засягащи гражданското
състояние и др.В настоящия случая с оглед предмета на правния
спор и доколкото по образуваното гр.дело №8867/2017 г. по описа на АС София
град се претендира обезщетение за вреди във връзка със здравословното състояние
на синът на ищците следва да се приеме, че са засегнати интереси с висока
важност, като същите са имали интерес от
бързото приключване на спора. Това обосновава нарушение на принципа за разумен
срок. Изложеното
налага извода, че е осъществен фактическия състав на чл. 2б ал.2 ЗОДОВ.Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ на
обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищците ангажираха гласни
доказателства за характера и обема на претърпените от тях вреди. От събраните
гласни доказателства се установи настъпването на неблагоприятни последици в
психо-емоционалното състояние на ищците в резултат на продължилото в един
некратък срок производство. Същите били обезсърчени , изпадали в депресивни състояния, загубили
вяра в правосъдието. Съдът приема, че по принцип самото участие в съдебно
производство е свързано с негативни емоции
е нормално да се отрази негативно върху психиката и личния живот на
лицето. Поради това приема, че при по-голяма продължителност на съдебното
производство неминуемо се накърнява психическо здраве на лицето което дава
основание да се приеме наличието на пряка причинно - следствена връзка
между процесуалните действия/ бездействия на състав на Административен съд
София - град и разглеждане на делото в неразумен срок .В такава насока съдът
кредитира от една страна събраните по делото гласни доказателства а от друга
частично и заключението на допуснатата по делото СПсЕ ,което в първата си част
е отговорило на въпроса за влиянието на продължителността на съдебното
производство водено във връзка с обжалване на административния акт с който е
отказано финансово подпомагане за лечение на детето и описаните псилологически
реакций и емоции и мисловни преработки ,чувство за напрежение,тревожност ,
,безспокойство , страх от неизвестния бъдещ развой на събитията ,вкл. воденето
на съдебния процес , потиснатото настроение ,малоценностни изживявания ,мисли
за безперспективност ,чувство за изолираност. В останалата част не възприема
същото доколкото е отговорило на въпроси
свързани предимно с настъпилата смърт на детето и приживяванията у ищците вследствие на това
обстоятелство ,които биха имали съществено значение при предявяване на иск
различен от предявения в настоящото производство ,поради което не обсъжда
подробно визираните обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или
субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.Във
всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите. В настоящия случай следва да се вземат предвид
характера и степента на увреждането, интензивността на настъпилите
неблагоприятни изживявания, както и продължителността им,но не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.Освен това съдът отчита и паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди,,икономическия растеж ,стандарта на живот и
средностатистическите показатели на доходи и покупателната възможност в
страната към датата на деликта изхождайки от принципа, че обезщетението не бива да има
характер на източник за неоснователно обогатяване на пострадалото лице, а
следва да служи като справедлива репарация на вредите, които са
претърпени.Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен
в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка
или след съвкупния анализ на доказателствения материал по делото в т.ч.и заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК . На следващо място
размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е
трайно - медицинската прогноза за неговото развитие,каквото по делото липсва. Като
взе предвид изложените доводи по горе съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението следва да бъде съобразен с принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД, което следва да се присъди
на ищците представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на разглеждане на делото извън разумния срок по чл. 6, & 1 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи. Предвид
на гореизложеното с оглед критериите, въз основа на които съдът е направил
преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕСПЧ посочени примерно
в закона /чл. 2б ал.2 от ЗОДОВ и отчитайки
обстоятелството,че на
22.02.2018г И.П. е депозирал молба за конституирането на двамата ищци като
наследници,и липсата на изявление на майката А.П. дали желае да встъпи в
производството на мястото на сина си и
забавянето и до 26.03.2018г
съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди
адекватно би било обезщетение в размер от по 1700лв. за всеки от ищците,което
да се заплати от ответника АС София град. В останалата част до претендирания
размер от по 45 000лв. за всеки от тях искът следва да бъде отхвърлен, тъй
като преценявайки всички обстоятелства по делото съдът намира,че степента и
интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди и продължителността
на производството по делото не обуславят определяне на обезщетение в размер
по-голям от посочения по-горе за всеки един от тях.Като акцесорна и следваща
съдбата на главния иск се явява основателна и претенцята по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като върху всяка една от
главниците следва да се присъди законна лихва, считано от 15.10.2019 г. -
датата на която делото е приключило окончателно, до окончателното изплащане на
сумите. Като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен искът против ВАС гр.София,тъй като в производството не се установи
този ответник да е допуснал нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. респ. липсват доказателства за наличието на пряка причинно - следствена връзка
между процесуалните действия/ бездействия на състав на ВАС гр.София и
разглеждане на делото в неразумен срок.Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като върху всяка една от
главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от 15.10.2019 г. -
датата на която делото е приключило окончателно, до окончателното изплащане на
сумата. На основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът
АС София град следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв., както и направените разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 71,26лв. Водим от горните мотиви, съдът
ОСЪЖДА Административен съд София град , представляван
от Председателя Р. Р., гр.С., ул.“Г. В.“
№ 17, да заплати на И.И.П.., ЕГН:********** и А.А.П. ,ЕГН:********** *** на
основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от по
1700,00 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на адм.дело №8867/2017 г. по описа на АС София град в
разумен срок, ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците,считано от 15.10.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част над присъдените от по 1700,00 лв. за всеки един от двамата ищци до
претендирания размер от по 45 000,00 лв. за всеки от тях, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Административен съд София град , представляван
от Председателя Р. Р., гр.С., ул.“Г. В.“
№ , да заплати на И.И.П.., ЕГН:********** и А.А.П. ,ЕГН:********** ***,направените
по делото разноски в размер на 10,00 лв. държавна такса и 71,26лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.П.., ЕГН:********** и А.А.П.
,ЕГН:********** ***,представляван от Председателя Г. Ч. ,гл.С.,бул. “А. С.“ № иск за сумата от
по 5 000,00 лв.,за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на адм.дело №8867/2017 г. по описа на АС
София град в разумен срок, ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците ,считано от - 15.10.2019 г.
до окончателното плащане на сумата ,като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: