РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №260097/11.04.2022 год. по гр.д.№1519/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, след допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение №260218/24.06.2022 год. по гр.д.№1519/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд и изменение в частта за разноските
с определение № 260274/24.06.2022 год. по гр.д.№1519/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд е осъдена УМБАЛ Бургас АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от
изпълнителния директор Бойко Миразчийски, да заплати на от П. Н. С. от гр.
Бургас, чрез адв. М. Ш. - АК - П. и адв. С. М. - *АК, съдебен адрес: град С.,
ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие неправилно оказана родилна помощ, неправилно водене на
раждане и неправилни следродилни грижи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта 19.06.2016г. до окончателното
плащане, както и сумата от 9174,75 лева /девет хиляди сто седемдесет и
четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди от
7001,05 лева, считано от предявяване на исковата молба 07.10.2019г. и върху
увеличения размер на иска за имуществени вреди от 2173,70 лева, начиная
1
15.01.2020г. до окончателното плащане. Отхвърлен е иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер до предявения
размер от 85 000 лева.
Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати на П. Н. С. сумата от 53,25
лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати на адв. С. М. сумата от
3105,24 лв. /2605,24 лв. плюс 500 лв./ адвокатско възнаграждение.
Осъдена е П. Н. С. да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 1080,44
лева, представляваща съдебнно-деловодни разноски.
Осъдена е УМБАЛ Бургас АД да заплати по сметка на БОС, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 3766,99 лева - държавна такса върху
уважената част от иска и сумата от 329,40 лева - изплатено възнаграждение на
вещото лице А. С. от бюджета на съдебната власт.
Посочено е, че решението е постановено при участието на трето-лице
помагач на страната на ответника - „ОЗК Застраховане“ АД.
1.Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „УМБАЛ-
Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, бул. Стефан
Стамболов №73, представлявано от изпълнителния директор Бойко
Миразчийски, чрез процесуален представител адв. Т. Т. - *АК. Твърди се, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че при обсъждане на събраните доказателства в тяхната
съвкупност не би могъл да се направи еднозначен извод, че действия или
бездействия за които ответника отговаря, в пряка причинно-следствена връзка
са довели до разстройство на здравето на ищцата, а проведеното от нея
доказване в процеса не е главно и пълно. Сочи се, че не е доказана причинно-
следствената връзка между действията на медицинския екип при израждането
на ищцата, последвалите визитации при тридневния й престой след
раждането в ответната болница и неблагоприятните за здравето й
последствия след изписването от болницата. Сочи се, че оперативните
интервенции след изписването на ищцата извършени в други лечебни
заведения и прегледи от над 20 лекари категорично изключват отговорността
на ответника по чл.49 от ЗЗД. Възразено е срещу безкритичното възприемане
от страна на съда на заключението на вещото лице по приетата СМЕ. Твърди
се, че макар вещото лице да не е посочило, че в случая са отнася за т.н.
„късни усложнения“ по смисъла на глава трета от Наредба № 9 от 27.04.2021
год. за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“,
съдът е следвало да ги дефинира като такива. Твърди се, че личната преценка
на вещото лице за необходимостта от изписване на антибиотици след
раждането е в противоречие със задължителната на РБ Резолюция на
Европейския парламент от 13.09.2018 год. относно единния план за действие
„Единно здраве“ 2017/2254/INI/-ОВ С 433/153. Твърди се, че позоваването на
съда на нарушения на „добрата медицинска практика“ базирано на
2
заключението на вещото лице за необходимостта от изписване на
антибиотично лечение е необосновано, тъй като субективното становище на
вещото лице по този въпрос не почива на нормативните изисквания към
момента на раждането от ищцата. Изложени са съображения за
законосъобразност на действията на доктор Миринчев към момента на
израждането на ищцата и след него и спазване на принципа по чл.24 от
ХОПЕС за отдаване на първостепенното значение на интересите на детето.
Изложена е фактическата обстановка според виждането на въззивника,
обосноваваща т.н. „късни усложнения“ при ищцата, като се твърди, че
доброволното й излагане на последвали лечения, манипулации и операции е
прехвърлило риска за здравето й върху нея като пациент. Изложени са
възражения срещу кредитирането на свидетелските показания на близки на
ищцата за силата и интензитета на претърпените от нея болки непосредствено
след раждането. Твърди се, че окръжният съд не е мотивирал решаващите си
изводи, поради което е нарушено правото на защита на ответника, а
заключението на вещото лице по СМЕ е кредитирано в противоречие с
процесуалните правила. Твърди се, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, а ищцовата претенция е недоказана, като неоснователно са
игнорирани свидетелските показания на свидетелите ангажирани от ответната
страна. Твърди се, че не са установени и липсват противоправни действия или
бездействия на лекарския екип при естественото раждане от ищцата, а
извършеното от лекарите е в съответствие с нормативната база, добрата
медицинска практика и морално-етичната професионална добросъвестност.
Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното решение и за
цялостно отхвърляне на предявените искове, ведно със законовите последици
и присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор от П. Н. С. от гр. Б., чрез адв. С. М.
- *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *.
Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба подадена
от ответника и за правилност на съдебното решение в осъдителните му части.
Сочи се, че съдът е предоставил достатъчно възможности и на двете страни за
становища и за ангажиране на доказателства, обсъдил е и е анализирал всички
събрани по делото доказателства, поради което твърдението за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат
споделени. Сочи се, че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото
лице по приетата СМЕ, при положение, че същото не е било оспорено от
ответника, а последният не се е възползвал и от възможността да поиска
повторна СМЕ. Твърди се, че както цитираната във въззивната жалба
наредба, така и сочените разпоредби от ЕКПЧ и ХОПЕС са неотносими в
случая. Сочи се обоснованост на изводите на съда за наличието на
медицински деликт, направени при правилно кредитиране на заключението
на вещото лице, което е в съответствие и с всички останали доказателства
ангажирани по делото. Изложени са съображения за установени по делото
обстоятелствата доказващи наличието на кумулативните елементи по чл. 45
3
от ЗЗД, правилно възприети и оценени от съда. Възразено е по въведени за
първи път с въззивната жалба твърдения за „предлежаща ръка“ имащи за цел
да обосноват непредвидимо и непредотвратимо събитие, каквито възражения
не са направени от ответника пред окръжния съд. Направено е искане за
потвърждаване на решението в осъдителната му за ответника част и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адв. М.,
по представен списък обективиран в отговора, в размер на 2605,24 лв.
2.Срещу решението е подадена въззивна жалба от третото лице-
помагач на ответника, а именно от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София ,
чрез адв. Т. Т.. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно
като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и необосновано. Твърди се, че не са доказани по
основание и размер имуществени вреди за ищцата, тъй като няма данни извън
разходите за оперативни интервенции след раждането тя да е извършила
други разходи в причинна връзка с твърдените увреждания. Сочи се, че
действията извършени от доктор М. извън лечебното заведение - в частния му
кабинет, не могат да бъдат вменени в отговорност на болницата. Извън
горното се твърди, че не са доказани всички кумулативни елементи от
състава на твърдяното непозволено увреждане, тъй като липсват
противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. Сочи се, че
съгласно заключението на вещото лице, травмата на ищцата получена в
резултат на раждането не е било възможно да се диагностицира при престоя й
в болничното заведение, а е можело да се установи от доктор М. при
последвалия преглед в частния му кабинет-т.е. извън правоотношението му с
ответната болница, за което не би могла да се ангажира отговорността на
лечебното заведение, тъй като в действията на екипа на ответника към
момента на раждането и след това няма данни за допуснати нарушения,
напротив- установява се че са следвани стриктно правилата на КП А-5 на
НЗОК. Сочи се, че не е установена и причинно-следствената връзка между
действия и бездействия на екипа на ответната болница и настъпилите при
ищцата усложнения след раждането, за които тя е предприела своеволно
лечение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
отхвърляне на предявените искове.
В дадения срок е постъпил отговор от П. Н. С. от гр. Б., чрез адв. С. М.
- *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент *.
Изложени са съображения за допусната в жалбата неяснота относно предмета
на обжалване, рефлектираща върху нейната допустимост. Извън това са
изложени възражения срещу заявените основания за порочност на съдебното
решение. Сочи се, че твърденията на ищцата за направени разходи и за техния
размер са подкрепени с представени по делото писмени документи, като е
установена и връзката им с твърдения деликт. Изложени са съображения за
доказаност на твърдените от ищцата елементи по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от
ЗЗД, които се установяват както от правилно кредитираното от окръжния съд
заключение на вещото лице по СМЕ-неоспорено от ответника и третото лице,
4
така и от останалите събрани по делото доказателства. Възразено е срещу
тезата на въззивника-трето лице за прекъсната причинно-следствена връзка с
предприето от ищцата „самоволно“ лечение след раждането, като се сочи, че
поведението на ищцата за последващото лечение е предприето именно
поради изключително тежкия следродов дефект, с цел възстановяване на
нормалната й анатомия. Сочи се, че при установено противоправно
поведение, какъвто е настоящия случай, вината се презумира. Направено е
искане за потвърждаване на решението в осъдителните за ответника части и
за присъждане на отделно възнаграждение по чл. 38 от ЗА в полза на адв. М.
за защита по жалбата подадена от третото лице, в размер на 2605,24 лв. по
списък за разноските обективиран в отговора.
3.Подадена е насрещна въззивна жалба от П. Н. С. от гр. Бургас, чрез
адв. С. М. - *АК, съдебен адрес: град С., ул. К. Б. *, № ***, етаж *, апартамент
* срещу решението в частта, с която претенцията за неимуществени вреди
е отхвърлена за сумата от 60 000 лв. до претендирания размер от 85 000
лв. Твърди се, че при правилно установена фактическа обстановка и
законосъобразни изводи относно наличието на елементите на медицинския
деликт, размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 60
000 лв. се явява занижен, тъй като не кореспондира на вида и интензитета на
преживените от ищцата болки и страдания. Твърди се, че при отчитане на
вида на травмата не е взета предвид действителната й тежест и всички
разкъсвания получени от ищцата по време на раждането, както и
последвалите усложнения съответно - една седмица и два месеца след него, в
резултат на които се е налагало ищцата да кърми легнала, да ходи с бастун и
да търпи изтичане на изпражнения от влагалището. Твърди се, че основание
за присъждане на по-висок размер на обезщетение са претърпените от
ищцата болки и страдания и по време на наложилите се три тежки оперативни
интервенции извършени в други болнични заведения и последвалия тежък
възстановителен процес, при който освен другите съпътстващи ограничения и
лишения, е било необходимо за половин година ищцата да бъде с провизорен
анус-претер, което е създало и значителни неудобства при физическото
общуване на ищцата включително със съпруга й и нейното дете. Сочи се, че
ищцата в млада възраст е претърпяла психически и физически болки и
страдания за повече от три години с висока степен на интензивност, които са
влошили качеството й на живот със засягане и на нервната й система - тя е
развила посттравматично стресово разстройство, съпроводено със загуба на
тегло, нарушения в интимния и социален живот. Всичко това, ведно с
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането според
въззивницата-ищца сочи несправедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди присъден от окръжния съд, поради
което е направено искане за отмяна на решението в обжалваната от нея част и
за цялостно уважаване на иска за неимуществени вреди в заявения размер от
85 000 лв. – т.е. присъждане на сумата от още 25 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 19.09.2016 год. до окончателното и плащане, както и за
5
определяне и присъждане в полза на адв.М. на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
Подаден е отговор от ответника по исковете „УМБАЛ-Бургас“ АД, чрез
процесуален представител адв. Т. Т. - *АК в който са преповторени
възраженията по въззивната жалба подадена от него за неоснователност на
предявените искове поради недоказани елементи на твърдения медицински
деликт и са изложени съображения за липсата на основания както за
присъждане, така и за завишаване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба
подадена от ищцата и за уважаване на въззивната жалба подадена от
ответника.
Подаден е отговор от третото лице-помагач на ответника по исковете
ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД - София, чрез адв. Н. Д. В отговора са изложени
възражения за липсата на съставомерност на деянието в процесния случай.
Твърди се, че предявените искове са изцяло недоказани и неоснователни,
поради което въззивната жалба подадена от ищцата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди с
правни основания чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл. 52 от ЗЗД и по
претенции за законна лихва.
Бургаският апелативен съд при служебна проверка за допустимост па
подадените въззивни жалби намира за неоснователно възражението относно
невъзможност за установяване на предмета на обжалване по въззивната жалба
подадена от третото лице-помагач на ответника, тъй като от изложеното в нея
недвусмислено става ясно кое решение е предмет на обжалване.
С определението по чл. 267 от ГПК въззивният съд е констатирал
частична недопустимост на въззивните жалби подадени от ответника по
предявените искове и от третото лице-негов помагач, поради липсата на
правен интерес от обжалването в частите от решението, с които исковете са
отхвърлени. В тези части, жалбите са оставени без разглеждане от
въззивния съд, а въззивното производство е прекратено. Определението в
прекратителната част е влязло в сила.
В останалите части въззивните жалби подадени от ответника и от
третото лице – помагач на ответника, както и насрещната въззивна жалба
подадена от ищцата, са ДОПУСТИМИ като подадени в срок, от
легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, за който е предвидена
възможност за въззивно обжалване.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, представителят на
въззивника-ответник поддържа подадената от него въззивна жалба и
становището по въззивната жалба на насрещната страна, моли за отмяна на
решението в уважителните части и за отхвърляне на исковите претенции на
6
ищцата, както и за присъждане на съдебните разноски.
Останалите страни с писмени становища също са заявили, че
поддържат депозираните от тях въззивни жалби и съответните отговори, като
молят те да бъдат уважени и да им бъдат присъдени съдебните разноски.
Обжалваното решение е постановено по исковете на П. Н. С. от гр. Б.
против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение -
Бургас“ АД-Бургас, при участието на трето лице помагач на ответника
ЗАД„ОЗК Застраховане“АД-София, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата:
-сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане - неправилно оказана от
медицински лица работещи в ответната болница родилна помощ при и след
раждане от ищцата на 19.06.2016 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта - 19.06.2016 год. до окончателното
плащане, както и
-сумата от 9174,75 лв. - обезщетение за имуществени вреди-направени
разходи за операции, манипулации, изследвания, медикаменти, храна,
транспорт за лечение, както и за избор на екип, в резултат на деликта на
19.06.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от 7001,05 лева,
считано от предявяване на иска на 07.10.2019 год., и върху увеличения размер
на иска за имуществени вреди от 2173,70 лв., считано от 15.01.2020 г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 19.06.2016 год. постъпила в ответната болница
за раждане на първо дете. Бил извършен ехографски преглед от доктор С.
М., който й казал, че бебето е голямо, но не се налага Цезарово сечение. В 11
и 35 часа при вагинално раждане родила момче с тегло 3,750 кг. и дължина 54
см. Раждането се осъществило от медицински екип доктор С. М., който го
водил, и на акушерка Р. Г. Ищцата сочи, че след раждането се е наложило
зашиване, извършено от доктор Миринчев, не получила информация от екипа
за усложнения. Непосредствено след раждането имала много силни,
„нечовешки“ болки, съобщила за тях, но никой не положил грижата за
установи защо има такива болки, не й било дадено и адекватно лекарство.
Доктор М. й казал, че до седмица всичко ще отшуми. Твърди, че заради
болките се въздържала от прием на вода и храна, но тъй като имала желание
за закърми бебето си, изяла една ябълка. Когато отишла до тоалетна по малка
нужда с изумление видяла върху превръзката си семка от ябълката.
Споделила това с доктор М., но той не го приел сериозно. Докато била в
болницата, при визитациите другите лекари само поглеждали, но не й били
направени прегледи, въпреки, че се усещало, че са видимо притеснени от
нещо. Единият лекар дал предписание да и бъдат правени компреси с
риванол. Най-голям шок ищцата изпитала, когато трябвало да отиде по
голяма нужда. Заради силните болки се наложило да бъде права, усещала
огромно напрежение във влагалището си, като видяла фекалии да се изтичат
7
от него. Веднага информирала за това доктор С. М., но той без да я прегледа й
казал, че мускулите и са отпуснати и така й се струва. На 22.09.2016 год. била
изписана от болницата, като оспорва отразеното в изготвената епикриза, че е
била „здрава“, тъй като след изписването си вкъщи не можела да прави нищо
- не можела да се смее, да се изкашля, дори да диша дълбоко, защото
изпитвала жестоки болки. Била на легло през цялото време, кърмела легнала,
а когато отивала до тоалетната използвала бастун, като без негова помощ не
можела дори да се изправи. Започнала да вдига температура, спряла да се
храни заради „кошмарните“ болки. След няколко дни съпругът й се обадил по
телефона на доктор Миринчев, за да съобщи за състоянието на ищцата.
Доктор М. ги насочил за преглед в частния си кабинет. След извършения
преглед на ищцата, докторът им казал, че има скъсани един-два конеца, и да
отидат на следващия ден в болницата, за да ги зашие отново. На следващия
ден-няколко дни след изписването на ищцата, съпругът й отново я закарал в
болницата. Доктор М. и поставил упойка и започнал да я шие, при което тя
въпреки упойката плакала от силни болки, но докторът й казал да не се
лигави. В кабинета присъствали акушер Р. Г. и друга, непозната за ищцата
лекарка. Съпругът на ищцата чакал в коридора на отделението. За
манипулацията на ищцата не бил издаден документ, но след като съпругът и я
прибрал у дома, тя била в още по-тежко състояние, с още по-силни болки,
като усещането било, че нещо в нея се къса. Съпругът на ищцата погледнал
раната и казал, че според него конецът се е скъсал, описал видяното като
„трета дупка“. Наложило се да ходи с памперси, в които освен кръв имало и
изпражнения, които излизали от влагалището. След много четене по въпроса
ищцата започнала да подозира, че има ректо-вагинална фистула, но тъй като
напълно загубила доверие в доктор М., през първата седмица на месец
10.2016 год. посетила доктор В. И. – работещ в същата болница. За прегледа
била придружена от брат си П. Г., който я чакал пред кабинета. След преглед
доктор И. потвърдил наличието на фистула, но не издал документ. Ищцата
останала потресена как при двукратно шиене, при толкова оплаквания от
нейна страна, до този момент никой от лекарите в ответната болница не е
видял фистулата. За отстраняване на последиците ищцата веднага заминала за
София, като посетила доктор В. К. - акушер-гинеколог в МЦ“Полимед“ и в
СБАЛАГ „“Майчин дом“ЕАД-София. При прегледа лекарката била
„втрещена“ от видяното и попитала „касапи ли са те израждали“. Лекарката
констатирала, че конците, с които е шита били по-дебели от допустимото за
това място и за тези тъкани. Доктор К. веднага насочила ищцата към
СБАЛАГ „“Майчин дом“ЕАД-София, където бил извършен преглед от доктор
А. Н. - акушер-гинеколог. Той премахнал конците, тъй като те причинявали
още по-голямо разкъсване. Доктор Н. повикал близките на ищцата, като им
обяснил какво е установил, консултирал се по телефона с доц. А. Й. - хирург в
УМБАЛ “Александровска“. Доктор Н. казал на ищцата, че тъканите й били
като „преварено месо“, че има неправилни сраствания и е шита доста
некадърно, което налагало да се изчака няколко месеца за да заздравеят
8
тъканите и тогава да се зашие фистулата. За отстраняване на неправилните
сраствания, на 09.11.2016 год. в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД - София, под
пълна анистезия доктор Н. и доктор К. извършили манипулация. Ищцата
престояла два дни след това в болницата и се прибрала в гр. Б. През
следващите месеци била на терапия с различни медикаменти, антибиотици и
промивки, за които се налагало да полза помощта на съпруга си. Когато той
правел влагалищните промивки, всичко се стичало през ануса и „третата
дупка“, която била отворена след второто шиене от доктор М. Налагало се
вкъщи ищцата да ползва памперси, а навън да носи огромни превръзки. На
27.02.2017 год. била оперирана в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД - София, от
лекарски екип доктор Н., доктор К. и доц. Й. Поставена била спинална
упойка. След операцията вече не се изхождала през влагалището, но тъй като
целостта на мускулите и нервите била нарушена за дълго време, изпускането
при нужда продължило. Малко след операцията започнали проблеми със
стомашно-чревния й тракт. От ануса й изтичала слуз в големи количества. На
10.10.2017 год. посетила гастроентеролог в МБАЛ“Бургасмед“, но доктор А.
не могла да установи причината. На 12.02.2018 год. доктор Н. С. и поставил
диагноза „неуточнена болест на ануса и ректума“. Наложило се да спазва
диети, да прави упражнения, но не се подобрявала, тъй като след всичко
претърпяно след раждането дебелото й черво се възпалявало. Освен слуз, от
ануса й започнало кървене. При консултация с доц. Й., той й казал, че нищо
не може да се направи, освен операция при която да се присадят тъкани.
Започнала да търси начини за лечение в чужбина, посетила в Б. д-р П. -
акушер-гинеколог, доктор Й. - хирург-проктолог, които казали, че в България
такава операция не може да се направи. Потърсила клиника в Турция, но
цената за операцията била твърде висока. Ищцата изпаднала в депресия,
започнала да пие успокоителни и антидепресанти, както и алкохол,
отношения със съпруга й се влошили. Наложило се да се обърне към
психолог. Доктор Г. Б. - хирург, й поставил диагноза пролапс на анална
лигавица, казал й, че подлежи на пластика на анален сфинктер, а проф. Т.,
изразил първоначално мнение, че може да се извърши реконструктивна
операция, но преди това трябва да се направи ядрено-магнитен резонанс. При
ЯМР се установило, че на практика няма ректо-вагинална стена, а ивица
мастна тъкан. Проф. Т. на 16.11.2018 год. й обяснил, че първо трябва да се
възстанови стената от акушер-генеколог и след това да се оперират
усложненията с червата. Посочва, че впоследствие при преглед в УМБАЛ
Света Марина - гр. Плевен на 19.11.2018г. от проф. Г. Г. и доктор Д. Ц. било
констатирано, че такава операция не може да се извърши в България,
препоръчали да се потърси консултация в белгийска болница и лечението да
бъде финансирано от НЗОК. Такова било и мнението на доц. Д. Я. -
специалист по пластично-възстановителна хирургия при ВМА-МБАЛ Варна,
извършил преглед на 17.01.2019 год. След разрешаване на планово лечение
финансирано от НЗОК, на 17.06.2019 год. ищцата постъпила в
Университетска болница в гр. Льовен Белгия, и на следващия ден – 18.06.2019
9
год., била оперирана под обща анистезия. Била извършена реконструкция на
анален канал с колостомия и изведен временен анус-претер на корема със
стома /изкуствен отвор/. Със стома ищцата трябвало да стои няколко месеца.
В хода на процеса ищцата е посочила, че на 03.11.2019 год. в гр. Плевен е
претърпяла операция за премахване на стома и възстановяване на
естествения чревен пасаж, която се извършила от доктор Н. Ц. и доктор Д.
Ц.
Ищцата твърди, че за целия период след раждането, описан по-горе, е
търпяла болки, страдания, дискомфорт и неудобства. За тригодишен период
животът и се променил изцяло, преживяла неописуеми физически и душевни
страдания, множество манипулации, постоянно ходене по лекари, не можела
да общува пълноценно със съпруга си и детето, не можела да излиза нормално
навън, да се среща с приятели, да ходи на почивка, на море, на басейн.
Нарушен бил интимния живот със съпруга й, чувствала се непълноценен
човек, майка и съпруга. Твърди, че освен неимуществените вреди претърпяла
и множество имуществени вреди-разноски за прегледи, консултации,
манипулации, операции, медикаменти и пр., които са изброени по пера и
стойности и формират претенцията за обезщетение за имуществени вреди.
Твърди, че описаните по-горе вреди са в резултат на некачествена
медицинска помощ, в противоречие с принципите установени в чл. 81,
ал. 2, т. 1 от Закона за здравето. Твърди, че при раждането и следродилния
период медицинската помощ, която и е била оказана, не е отговаряла на чл.
79 от Закона за здравето, защото не съответства на утвърдените от науката и
практиката методи. Твърди, че ректо-вагиналната фистула е била налице
непосредствено след раждането, но не е била своевременно диагностицирана,
а тя е изписана след раждането като „здрава“, без да е насочена към съответни
специалисти. При зашиванията от доктор М., не е била извършена
консултация с хирург, а отношението към нейните оплаквания е било
пренебрежително и унизително. Сочи, че неучастието на хирург при
възстановяване на разкъсванията е в нарушение на гл.Х, т.2.6.1.3 от Наредба
№12/2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт по „Акушерство и
гинекология“. При повторното зашиване в болницата от доктор М., отново не
е била диагностицирана правилно, като е подложена на болезнена и излишна
процедура, която е била неефективна и неправилно извършена. Твърди, че е
налице забавено и неадекватно лечение, което още повече е влошило
състоянието й, довело е до постоянна комуникация между дебело черво и
влагалище, и допълнително засягане на тъкани и органи. Твърди, че
огромното разкъсване получено по време на раждането не е обичайно и често
срещано усложнение и не е обусловено от нейното физическо състояние или
от състоянието на плода, а се дължи изцяло на поведението на медицинския
екип водил раждането. Твърди се също, че полученото разкъсване не е
своевременно установено и лекувано от лекарските екипи в ответната
болница, а в оформената медицинска документация при изписването й от
родилния дом са описани неверни данни за здравословното й състояние. Сочи
10
се, че претърпените от ищцата физически болки и страдания са в период, в
който е била особено уязвима-веднага след като за първи път е станала
родител, че е претърпяла и изключителен психически дискомфорт и
страдания, наложили посещение при лекар-психолог. За продължителен
период от няколко години основно място в живата й заемали постоянни
прегледи, манипулации и операции. Ищцата поддържа предявените искове,
ангажира доказателства, моли за уважаването им и за присъждане на
съдебните разноски.
С отговора на исковата молба ответната болница оспорва исковете по
основание и размер, твърди, че същите почиват на неверни факти. Твърди се,
че ищцата при нормално вагинално раждане е родила в ответната болница
здраво бебе с „предлежаща ръка“. Това наложило извършване на
епизиотомия, като самото предлежание допълнително увредило меките
тъкани на родилката. Твърди се, че физическите болки съпътстват всяко
нормално раждане, като по време на раждането липсват каквито и да е данни
за неправомерни действия или бездействия на медицинския екип, а конкретни
такива действия и бездействия не са посочени от ищцата в исковата молба.
Твърди се, че към момента на раждането на ищцата не е бил утвърден
медицински стандарт, а съгласно действащата правна рамка към този момент
лекарят не дължи резултат, а определено поведение, като в случая при
информираното съгласие на пациента, рискът от обективно възможни
усложнения се носи от него. Сочи се, че след раждането ищцата сама си е
поставила диагноза, че последващите посещения при лекари и извършените
манипулации, са по нейна воля, като липсва причинно-следствена връзка
между описаните от нея болки и страдания и противоправно действие или
бездействие на лекари и медици от ответната болница. Сочи се, че за голяма
част от твърденията на ищцата за последващи посещения при лекари и
извършени манипулации не са представени доказателства, като липсват и
доказателства за причинно-следствената връзка, която съгласно чл. 45 от ЗЗД
следва да се докаже от ищцата. Ответникът ангажира доказателства, моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
Третото лице - помагач на ответника - „ОЗК Застраховане“ АД – София
с депозирано писмено становище, възразява срещу привличането си по
делото, излага съображения за неоснователност и недоказаност на
предявените искове, евентуално - възразява срещу претендираните размери на
обезщетенията, които намира за недоказани откъм предпоставки и
прекомерни, прави искане за отхвърляне на исковете, ангажира
доказателства.
Като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, Бургаският апелативен съд намира следното от
фактическа и правна страна:
Представените медицински документи сочат, че на 19.09.2016 год.
ищцата е постъпила в УМБАЛ - Бургас, на която дата след вагинално раждане
11
е родила здраво дете от мъжки пол с тегло 3,750 кг. и дължина 54 см.
Раждането е проведено от медицински екип в ответната болница-доктор С.
М. и акушер Р. Г.. В съставените медицински документи като историята на
бременността и раждането не е описана предлежаща ръка на плода при
протичане на процеса на раждането. Отразена е епизиотомия и оперативно
зашиване, извършено след раждането в родилна зала от доктор М. Ищцата е
изписана след раждането от ответната болница на 22.09.2016 год. В
приложената епикриза като лекуващ лекар е посочен доктор С. М., отразено е
нормално раждане, пуерперален /следродилен/ период протекъл без
усложнения, и че пациентката П. С. е изписана здрава от Родилното
отделение на УМБАЛ-Бургас, без конкретни препоръки за медикаментозно
лечение и с право на два контролни прегледа в рамките на един месец от
изписването.
Пред окръжния съд са разпитани като свидетели доктор С. М. и акушер
Р. Г. - съответно ръководещ раждането лекар и акушерка. Доктор С.М. сочи,
че след като се е запознал с медицинските документи си спомня за раждането
на ищцата. Твърди, че при раждането е имало компликация-скрито
предлежаща ръка, което означава, че в хода на раждането, при плод, който е в
нормална позиция с главата надолу, ръцете се намират на нивото на врата и
често-в обиколката на главата. Сочи, че това не може да бъде установено в
по-ранен период, тъй като се случва по време на самото раждане, но раждайки
по този начин се променя нормалния механизъм на процеса и това причинява
травматизъм на меките тъкани на 360 градуса по целия родов канал,
разкъсвания на шийката, на влагалището и на перинеума. Твърди, че най-
често травматизмът е около ректума. Доктор М. сочи, че големината на плода
в случая при предлежание на ръката е бил в състояние да доведе до описания
по-горе травматизъм. Твърди, че след раждането на ищцата е извършил
обстоен преглед на родовите пътища, като е възстановил разкъсванията с
анестезия още в родилна зала. При липсата на кървене и добро общо
състояние, родилката се връща в сектора заедно с плода. Сочи, че според
отразеното в документацията, след извършеното възстановяване отгоре-
надолу-шийка, влагалище, перинеум, на четвъртия ден след раждането
ищцата е изписана в добро общо състояние, без температура, с нормални
изхождания, с нормални лохии, без кървене. Свидетелят твърди, че не си
спомня да е имало проблеми и оплаквания от ищцата при визитациите, че тя е
била „подвижна родилка“- т.е. ставала е и е можела да ходи сама до
тоалетната. Свидетелят сочи, че сам е възстановил разкъсванията след
раждането при ищцата, тъй като има съответната квалификация и
специализация. Преценил е, че в случая не е необходима консултация с
хирург. Твърди, че предлежащата ръка не е описана от него в
документацията, но това е задължение на свободния персонал, като не е
практика да се описва такава патология. Сочи, че факторите за
възстановяване след раждане са много, като един от тях е хигиената, като
лошата хигиена води до по-бавно зарастване.
12
Свидетелката Р. Г. е присъствала на раждането на детето на П. като
асистент на доктор М. и си спомня, че „бебето излязло с ръката и я
разкъсало“, а докторът й казал „този с ръката ти видя сметката“, като е имал
предвид бебето. В случая ръката на бебето била под главата и излязла заедно
с нея, поради което обиколката се увеличила и причинила повече разкъсвания
на меките родови тъкани, отколкото при нормално предлежание на плода.
Сочи, че в случая е направена епизиотомия - разрез вляво с местна упойка, с
ножица, като това се прави на всички първескини. Свидетелката си спомня, че
след изписването на Пролетива, когато свидетелката била дежурна, дошъл
доктор М. придружаван от ищцата и казал на свидетелката да вземе няколко
ампули лидокаин и набор за шеф и да отиде при него. Имало „недобро
зарастване“. Няма спомен дали при първото и при второто зашиване и викан
хирург.
Свидетелката Ж. Г. - майка на ищцата сочи, че още в родилния дом П. е
имала много силни болки, които продължили и след изписването, не можела
да сяда, ставала с бастун, плачела от болки, била в много тежко състояние.
Носели й бебето в леглото, защото тя не можела сама да го носи. Първите дни
и сложили кофа до леглото за да ходи по нужда. Наложило се да отиде втори
път да я шият, пак с упойка. Било трудно с болкоуспокояващите защото
трябвало да кърми бебето. П. рязко отслабнала. Преди раждането П. била
мениджър на строителна фирма, но след това, дори след операцията в
Майчин дом, не се върнала на работа, защото състоянието й не го
позволявало. Тя ходела постоянно с памперси и превръзки. Била много
стресирана след като й казали, че трябва след операцията в Белгия да ходи
няколко месеца със стома, вземала успокоителни, не можела да се грижи сама
за бебето, налагало се свидетелката да й помага. Физически ищцата се
възстановила след премахването на стомата, но и сега е стресирана, не иска да
говори за случилото се защото преживява всичко отново.
Свидетелят М. С. - съпруг на ищцата сочи, че още при изписването от
родилния дом съпругата му имала много силни болки и била в тежко
състояние, защото била разкъсана. Веднага след изписването свидетелят
видял, че „перинеумът и липсвал, а анусът и бил скъсан“. Свидетелят видял
един голям разрез с дължина около 10 сантиметра. П. носела памперси за
възрастни, избягвала да се храни, тъй като ходенето по нужда било много
мъчително за нея, не задържала изпражнения. Тя не можела да седне и не
можела да се изправи сама, ходела с малки крачки, носели й детето за да го
кърми на една страна в леглото. Освен физическите болки била травмирана и
психически, като постоянно плачела. Няколко дни след изписването, освен
силните болки, започнала да вдига температура. Тогава свидетелят се обадил
на доктор М. и го помолил да я прегледа. След изписването ищцата приемала
парацетамол и но-шпа, а за температурата доктор М. нищо не и изписал.
Доктор М. им казал да отидат в частния му кабинет, където я прегледал.
Казал им, че има няколко разкъсани шева и трябва да отидат на другия ден в
болницата за да ги зашие. На другия ден свидетелят закарал ищцата в
13
ответната болница. Тя споделила със съпруга си, че въпреки поставената
упойка при второто зашиване много я боляло, а докторът започнал да я шие с
голям черен конец подобен на канап, като й казал да не се лигави и да не
плаче. След като се прибрали вкъщи тя се опитала да седне, но споделила, че
има усещане, че нещо се е скъсало и изпитва много силна болка. Свидетелят
видял, че големият черен конец, с който е зашита бил здрав, но се късала
плътта й. Свидетелят описва видяното като „скъсано ухо, на което е имало
обеца“. Ищцата трудно изкарала вечерта след второто зашиване,
продължавала да поддържа температура. Състоянието й било тежко.
Свидетелят сочи, че при проведени телефонни разговори, доктор М. им
казвал, че всичко е нормално и ще отшуми с времето, но тъй като болките на
ищцата не стихвали, те решили да потърсят друго мнение. Братовчедка на
ищцата, която живее в гр. С. /свидетелката М. Б./ ги свързала с доктор К.
Заминали за София и посетили доктор К., която в присъствието на свидетеля,
след като видяла П. коментирала състоянието й с думите „касапи ли са те
израждали… защо си толкова разкъсана..“ Лекарката се опитала да направи
преглед на П. с инструмент-детски размер, но не успяла поради силните й
болки. Изпратила ги при доктор Н. в Майчин дом, който при прегледа
констатирал, че ищцата има фистула – разкъсване на дебелото черво и
вагината, поради което изпражненията изтичат от вагината. Доктор Н.
отстранил дебелия черен конец, като коментирал, че такъв конец е
неподходящ за зашиване на такова място, а зашиването е „нескопосано“. След
консултация по телефона с доц. Й. /хирург/ решили, че поради състоянието на
тъканите, които били „като преварени“, нищо не може да се направи веднага,
а трябва да се изчака няколко месеца, за да се възстановят. Когато се
разбрало, че за да се поправят нещата трябва да бъдат извършени операции,
П. се почувствала много зле. Предписани били медикаменти и промивки, като
свидетелят помагал на ищцата за промивките, виждал дупката, защото в нея
впръсквал разтвор, като това било много болезнено за ищцата, а също-тя
изпитвала чувство за малоценност, чувствала се инвалид и половин човек.
След възстановяване на тъканите, операцията в Майчин дом минала успешно.
Оперирали я тримата доктори – Н., К. и Й. След операцията докторите казали,
че реално тя нямала анус и трябвало на два пъти да издърпват червото за да
направят такъв. Фистулата била зашита, но след операцията започнали
проблеми с червата на ищцата. От ануса на ищцата започнали да изтичат слуз
и кръв, които тя не можела да задържа поради отслабените мускули. Отново
се наложила консултация с лекари, като доктор Й. им казал, че се е получил
пролапс, тъй като няма сфинктер, поради което червото не е в естествената си
среда и не може да задържа. Ищцата приемала множество болкоуспокояващи
и успокоителни за психиката. Започнали да обикалят по всякакви болници. В
България всички им казвали, че нищо не може да се направи. След запитване
в Турция им отговорили, че там може да се присади тъкан, но операцията
струва 20-25 000 евро, с които те не разполагали. Това още повече разстроило
ищцата емоционално, освен успокоителните тя започнала да употребява и
14
алкохол, станала апатична. При преглед в болница в гр. Плевен също им
казали, че нищо не могат да направят, но е възможно операция на ищцата да
бъде извършена в Белгия. След като изпратили документи и получили
отговор, че в гр. Льовен могат да направят нужната операция, те заминали за
Белгия, където оперирали ищцата. Операцията била успешна, но за да
заздравеят раните се наложило да й направят стома, направили разрез на
коремната стена и извадили дебелото черво отпред, като пациентът се
изхожда в торбичка. Ищцата била със стома непрекъснато около четири
месеца. През м. 11.2019 год. била направена последна операция в гр. Плевен
за прибиране на стомата. Негативните преживявания както за ищцата, така и
за цялото семейство продължили повече от три години. Свидетелят сочи, че
към момента ищцата е възстановена, но не напълно. Когато й се налага да
излиза се притеснява да не се изпусне, има забрана да вдига повече от 4-5 кг,
не може да спортува, психичното й състояние също е възстановено, но не е
такова каквото е било преди раждането.
Свидетелката М. Б. - братовчедка на ищцата сочи, че от сестра й
разбрала, че след раждането по време на изхождане П. има изпражнения на
превръзката. Обадила се на своя близка акушерка, която й казала, че това е
опасно и чрез близката си, свидетелката насочила ищцата за преглед в София
при доктор К. /акушер- гинеколог/. Свидетелката придружила ищцата и
съпруга й при прегледа в болница “Полимед“-София, като чакала отвън. От
позната си акушерка разбрала, че търсят детски инструмент за да прегледат
ищцата, след това доктор К. придружила свидетелката, П. и съпруга й до
друга болница, където ги чакал доц. Н. След прегледа, доцентът вкарал
всички в кабинета и казал, че в момента при ищцата няма разлика между
влагалище и анус и всичко е едно, а опитите които са правени да се зашие
кожа нямат стойност, поради което е премахнал конците, но преди да се
пристъпи към операция трябва да се изчака зарастване на тъканите. След
махането на конците ищцата казала, че опъването го няма и се чувства по-
добре, за първи път можела да седне по-спокойно и да спи по-спокойно. След
раждането П. стопила наполовина килограмите си, преди това била пищна, а
след като започнали проблемите станала нездравословно слаба, не се
чувствала добре. Ходенето по лекари - операциите в София, в Белгия, в
Плевен й се отразили зле, споделила, че не може да прави секс с мъжа си,
като дори след операцията за премахване на фистулата казвала, че като върви,
по краката й тече слуз.
Окръжният съд е разпитал в качеството на свидетели лекарите, които са
съставили медицински документи за извършени от тях прегледи и
манипулации на ищцата. Извършен е пряк разпит на доктор Т. Т., доктор Г. Б.,
доктор З. А., доктор Н. С., доктор Б. Й., доктор Силвия Антекелиева, а по
делегация са разпитани доктор В. К., доктор А. Н. и доктор А. Й.
Показанията на горепосочените свидетели кореспондират с твърденията
на ищцата за извършвани прегледи и операции след повторното й
зашиване от доктор М.
15
Свидетелката доктор К. сочи, че скоро след раждането /2016 год./
ищцата я посетила за преглед, който бил уговорен чрез нейна позната.
Подробности не си спомня, но се сеща, че са извършили съвместен преглед с
доктор Н. и констатирали възпаление на оперативната рана и на конците
по шевовете, както и гноевидна секреция. Свалили част от конците и
извършили промивка. Раната била доста възпалена, а след консултация с доц.
Й. - хирург, решили да изчакат два-три месеца за да се успокоят тъканите и
тогава да направят вторичен шев на раната. След около три месеца същият
екип извършил повторна оперативна интервенция, при която като тип
пластика възстановили влагалищната стена и на сфинктера на ректума на
правото черво. Операцията минала успешно и нямало усложнения. В този
смисъл са и показанията на доктор Н., който си спомня, че при тях е дошла
ищцата около седмица, десет дни след раждане. Констатирали, че на мястото,
където е правена епизиотомия, има възпаление, което било значително,
свалили конците, които вече не „играели роля“. След консултация с
хирурга доктор Й., решили да изчакат отзвучаване и гранулиране на
възпалителния процес и тогава да направят възстановяване на оперативната
рана. Предписали лечение и след като възпалителния процес отшумял,
направили възстановяваща анатомията оперативна интервенция за
преодоляване на разкъсванията на влагалището, на част от ректумма и на
сфинктера на ректума. Операцията минала успешно. След това, два или три
пъти ищцата идвала на контролни прегледи. Свидетелят не си спомня да е
имало усложнения. В свидетелските си показания доктор Й. уточнява, че е
извършил преглед на ищцата в Александровска болница през 2016 год. след
раждане. Имала прясно изпускане на конци върху шев, върху извършено с
медицинска цел прерязване на сфинктерните зони по време на раждане.
Докторът видял шев, който е изпуснал, което на практика е разкъсване, а не
дупка. Вече нямало ректо-вагинална фистула, тъй като въобще нямало канал -
той бил тотално изтървал. След като изчакали около три месеца да мине
възпалението, направили операция в смесен екип. Свидетелят извършил
пластика на аналния сфинктер и участвал в пластиката на влагалищния вход,
за правилното възстановяване на анатомията на перинеума.
В съответствие със свидетелските показания на горепосочените лекари
е представената по делото епикриза , съгласно която за периода 20.02.2017
год.-27.02.2017 год. ИЗ № 1891/2017 год. ищцата е хоспитализирана във
Втора гинекологична клиника по Обща и урогинекологична хирургия,
СБАЛАГ Майчин дом-гр.София по повод наличие на ректо-вагинална
фистула и е проведено оперативно лечение „задна влагалищна пластика,
перинеопластика“ от медицински екип в състав доктор Н., доктор К. и доц.
Й., при което е ликвидирана проявила се след раждането фистула,
направена е пластика на задна влагалищна стена и възстановени
мускулните влакна на ректума.
По делото е представен амбулаторен лист от 10.10.2017 год. от
първично посещение на ищцата при СИМП, издаден от доктор С. А., в който
16
е снета анамнеза, че пациентката се оплаква от многократни изхождания със
слуз и кръв, газове и болки ниско в корема, след операция на тазовото дъно
по повод ректо-вагинална фистула и е поставена диагноза „неинфекциозни
гастроентерити и колити“. Разпитана като свидетел доктор С. Я. сочи, че си
спомня свидетелката, която отишла при нея с оплакване от разстройство и
леко кървене. След като свидетелката и дала направление, ищцата не се
върнала за втори преглед.
Съгласно амбулаторен лист от 12.02.2018 год. П. С. е прегледана от
доктор Н. С., с оплаквания от болки в корема около пъпа, подуване на корема
и много газове, хронична обстипация, заменена с разстройство, като е
поставена основна диагноза „неуточнена болест на ануса и ректума“.
Разпитан като свидетел доктор С. сочи, че при него идват много пациенти,
визуално си спомня ищцата, но няма спомен с какво оплакване е била при
него.
Приложен е амбулаторен лист от 27.06.2018 год. от МЦ „Прайм
Клиник“-Бургас, в който е констатирана нарушена функция на сфинктерния
мускул с пролапс на чревна лигавица и трудно задържане на фекалии с болка,
кървене и мацерация и дадени препоръки за планово оперативно лечение-
пластика на сфинктерен мускул.
В амбулатерен лист от 23.07.2018 год. изготвен от доктор Г. Б. е
отразено, че след раждането ищцата е получила ректо-вагинална фистула,
която по-късно е била оперирана и често дефектира с изтичане на слуз,
обективно състояние новооткрит пролапс на анална лигавица, със секреция на
слуз, изтичаща към влагалището и подлежащ на пластика на сфинктер.
Разпитан като свидетел доктор Б. сочи, че си спомня, че ищцата е идвала при
него на преглед през м. 07.2018 год. Неговото мнение било, че подлежи на
пластика на аналния сфинктер, като насочил ищцата за консултация при
проф. Т. в София.
Представен е документ за платен преглед от проф. С. от 27.07.2018 год.,
като съгласно анамнезата П. С. от една година периодично получава диария,
оперирана е за ректо-вагинална фистула в резултат от усложнено раждане.
Представено е медицинско направление от 07.10.2018 год. от
Специализирана хирургическа болница за активно лечение професор Т. В
амбулаторен лист от 17.10.2018 год. от доктор З. А. с описано обективно
състояние „болезнено куркане, аероколия-анус без сфинктер“. Разпитан като
свидетел доктор З. А. не си спомня за пациентка П. С. Доктор Т. познава П.
Сочи, че тя отишла при него за прегледи. След прегледа докторът видял, че
има дефект между влагалището, правото черво и ануса, разкъсване на
мускулите заедно с мускулатурата на аналния канал. Направили магнитен
резонанс, след което докторът я изпратил за консултация с гинеколог, и тя
повече не се върнала. Според доктор Т. той е бил в състояние да направи една
триетапна операция на ищцата, която не се поема от здравната каса, а се
заплаща от пациента. Сочи, че операцията е сложна и е правена преди от
17
него, но вече не я прави.
Съгласно приложеното изследване на малък таз от доктор К. Ц. в
Кабинет по магнитно-резонансова томография към Аджибадем сити клиник
МЦ Варна ЕООД ищцата няма ректо-вагинална стена, а само мастна тъкан.
При последвалото посещение на П. С. в Медицински център Света
Марина-Плевен по диагностика и терапия, след установена клоакална
деформация на перинеума от професор доктор Г. Г. и началника на
Хирургическото отделение доктор Д. Ц. не й е предложено адекватно лечение
от специалист в България, който може да извърши операцията.
Съгласно представен амбулаторен лист ищцата е била прегледана и от
доктор Б. Й., който разпитан като свидетел сочи, че предвид снетата анамнеза
на ищцата, е следвало да бъде извършена оперативна интервенция с голям
обем и сложност, за която той не знае дали се прави в България и е възможно
да е насочил ищцата за лечение в чужбина.
С решение №РД-Е112-17 от 15.02.2019 год. на НЗК на ищцата е
разрешено провеждането на планово лечение извън държавата-членка на
пребиваване, като е прието, че в България не може да бъде осъществено
лечението й в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове.
На 17.06.2019 год. ищцата е приета и постъпила на лечение в
Университетска болница УЗ-Льовен-Кралство Белгия, където на 18.06.2019
год. е извършена реконструкция на анален канал с колостомия под обща
анастезия, като процедурата е преминала без усложнения. На 24.06.2019 год. е
възстановена и изписана с подобрения в добро общо състояние с препоръки
за контролен преглед в Отделението по коремна хирургия на 08.07.2019 год.,
за премахване на стома и възстановяване на естествен чревен пасаж.
По делото е представена епикриза от 15.11.2019 год. от Хирургичното
отделение на УМБАЛ Света Марина АД-Плевен, И3№ 6073/2019г., видно от
която П. С. е хоспитализирана в периода 03.11.2019 год. - 11.11.2019 год. и
оперирана от доктор Д. Ц. и доктор Н. Ц., като е премахнат провизорен анус-
претер.
Съдът кредитира свидетелските показания на ангажираните и от двете
страни свидетели, включително на близките на ищцата, при отчитане на
евентуалните противоречия по релевантните въпроси с отразеното в
медицинските документи и заключенията на вещите лица, в който случай
дава превес на последните.
Окръжният съд е приел заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, извършена от вещо лице А. С. След запознаване с
медицинските документи по делото и изследване на ищцата извършено през
м.08.2020 год. вещото лице сочи, че ищцата, която е млада жена, без данни за
фамилна обремененост, психични болести, зависимости или слабоумие, е
преживяла в почти четиригодишен период след раждането персистиращи
психотравмени събития и ситуации, при което острата стресова реакция е
18
прераснала в дистрес, довел до посттравматично стресово разстройство,
каквото ищцата продължава да изпитва, но вече е налице постепенна
редукция на интензитета на негативния емоционален заряд. За да потисне
тревожността, дистимията и вегето-дистонната симптоматика е приемала
мента, глог и валериан, както и деанксит. Заключението е компетентно и
обосновано и съдът го цени като годно доказателство по делото.
Окръжният съд е приел заключение на вещо лице доктор В. С. по
допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, което настоящият
съд възприема като компетентно и обосновано. За изготвяне на заключението
вещото лице е взело предвид всички приложени по делото медицински
документи, както и свидетелските показания. Заключението отразява
специалните знания на вещото лице, необходими на съда за разрешаване на
спора. То не е било оспорено и оборено по надлежния процесуален ред от
присъствалите при приемането му процесуални представители на ответника и
третото лице-негов помагач, и е в съответствие с останалите събрани по
делото доказателства, поради което не се споделят възраженията в
депозираните от ответника и неговия помагач въззивни жалби относно
неправилно кредитиране на това заключение от окръжния съд. Настоящият
съд също кредитира заключението на вещо лице В. С., като не споделя
възражението на ответника и неговия помагач, че като се е позовал на
това заключение, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение.
Съгласно заключението на вещо лице В. С. по приетата от окръжния
съд съдебно-медицинска експертиза и обясненията на вещото лице дадени
пред съда в открито съдебно заседание, раждането от ищцата, която към този
момент е била на ** години, е довело до тежка комбинирана травма на
меките тъкани в малкия таз, която включва: разкъсване на шийката на
матката, разкъсване на влагалището и перинеума /комплекс от меки
тъкани, които са разположени в долната част на малкия таз/, а също -
била е извършена епизиотомия от водещия раждането. От обясненията на
свидетелят Й. - хирург, става ясно, че в случая епизиотомията е влючвала
и прерязване на сфинктерни зони по време на раждането.
Вещото лице сочи, за да се стигне до тези комплексни и тежки
разкъсвания при ищцата, е имало оказан натиск върху родовите пътища
по време на раждането. Причините за такъв натиск може да са най-различни:
неправилни прилежания, преносеност, възрастни първескини, цикатриси от
страни разкъсвания, висок месест перинеум, тесен таз, като може да се
причини и от силни маточни контракции, улеснени от нарушена еластичност,
както и от индуцирано и стимулирано раждане /предизвикано по изкуствен
начин/. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на ищцата е била
поставена система с окситоцин, което по принцип подобрява маточните
контракции и разширението на шийката на матката, но при предозиране
вместо помощ, може да предизвика болезненост на контракциите и някои
усложнения. Вещото лице не дава категоричен отговор на въпроса кое е
предизвикало тежките разкъсвания на ищцата по време на раждането.
19
Свидетелите М. и Г. /медицинският екип при раждането/, твърдят, че
разкъсването се е получило поради неправилно предлежание на плода в хода
на раждането – т.н. предлежаща ръка, но вещото лице сочи, че това не е
описано в оформената за раждането документация, а добрата медицинска
практика изисква пълно описание на фактологията на раждането и
поставените медикаменти.
Имайки предвид, че информацията за наличието на т.н. „предлежаща
ръка“ изхожда от заинтересовани лица /в този смисъл са единствено
показанията на медицинският екип присъствал при раждането/ и не се
подкрепя от други доказателства, включително в противоречие с
изискванията на глава ХХIII т.1.3 от Наредба №12 от 21.07.2014 год. за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, такава
патология не е описана в оформените документи за раждането, съдът
намира, че по делото не е установена точната причина за получените от
ищцата сериозни по обем и вид разкъсвания, поради което не може да се
изключи, но не може да се приеме и за доказано, че разкъсванията са
предизвикани от неправомерни действия или бездействия на медицинския
екип осъществил раждането.
Установената комплексна руптура на перинеума и останалите
разкъсвания при ищцата, са били отстранени оперативно непосредствено след
раждането от доктор М. Доктор М. - ръководещ раждането, в разпита си пред
съда като свидетел сочи, че той е възстановил разкъсванията, като ги е
зашил при поставена на ищцата анестезия, още в родилна зала.
Свидетелят доктор М., не отрича твърденията на ищцата, а това е установено
и от свидетелските показания на останалите свидетели, че няколко дни след
изписването й от болницата, я е прегледал в частния си кабинет и на другия
ден след прегледа я повикал в ответната болница, където в присъствието на
акушерката-свидетелката Г. е извършил повторно зашиване на
разкъсванията на ищцата. Вещото лице сочи, че в документацията не е
отразено извършеното няколко дни след изписването на ищцата,
повторно зашиване от доктор М., което отново е в противоречие с
изискванията на цитираната наредба и добрата медицинска практика. Вещото
лице сочи, че невярно в медицинските документи е отразено, че ищцата е
имала разкъсване на перинеума първа степен, тъй като при нея е било
налице по-тежко разкъсване от втора-трета степен, като е имало засягане
на ректума, в който случай добрата медицинска практика изисква да
бъде потърсена консултация и помощ от хирург, но водещият раждането
е преценил, че няма нужда и може да се справи сам. Посочено е, че
възпалението на ректума при ищцата се намира в пряка връзка с получената
травма при раждането, като степента на разкъсване на перинеума в случая,
създава условия възпалителният процес да тръгне към ректума и да се появи
фистула.
Вещото лице сочи, че към момента на повторното зашиване на
ищцата от доктор М., вече е било налице възпаление, което е било
20
видимо, а ищцата към този момент освен силни болки е имала и температура,
поради което такова зашиване не е трябвало да бъде извършено. Вещото
лице сочи като императивно правило в медицината, че „не може да се шие
при възпаление“. При възпаление се премахват конците за да се даде
възможност за по-бързо възстановяване и лечение. Сочи, че ако антибиотик е
бил изписан непосредствено след раждането, след първото зашиване е нямало
да се получи възпаление, но след като вече се е получило такова, преди да я
зашие втория път, лекарят е трябвало да изчака то да отшуми, което не е
сторено и също е в противоречие с добрата медицинска практика. Според
вещото лице на базата на опита си, при такава тежка травма и оперативна
интервенция, лекарят е трябвало да изпише като профилактика
антибиотик на ищцата след раждането, което не е сторено. Това е честа
практика, като в такива случаи до 90 % препятства възпалението, поради
което ако непосредствено след раждането е бил изписан антибиотик, е
нямало да се стигне до последвалите усложнения. Според вещото лице
силните болки при ищцата непосредствено след раждането, които не са
отшумели десет дни след това, не са били нещо нормално. Зашиването, което
е трябвало да бъде първоначално извършено за да бъде възстановено
четворното разкъсване при ищцата, вещото лице определя като „една малка
операция в малкия таз“, като добрата медицинска практика изисква при
дълбоки разкъсвания на перинеума на няколко етажа да се шие не отгоре, а на
етажи – първо се шие отдолу , мускулите, фракциите, подкожните тъкани и
най-накрая кожата. Не може да каже как точно е била зашита ищцата от
доктор М. Вещото лице сочи, че фистулата при ищцата се е формирала от
две до четири седмици след раждането, придружена от болки и изтичане
на гной и фекалии през влагалището. По време на раждането и престоя й в
ответната болница ищцата е нямала фистула. Същата се е появила
впоследствие, в резултат на възпалителния процес в меките тъкани на
малкия таз. Поради развилия се след раждането тежък възпалителен процес
на меките тъкани в малкия таз, се е получило отваряне на епизиотомията и
формиране на ректо-вагинадна фистула два месеца след раждането и
други гастро-интестиални усложнения - засягане на правото черво в
периода 2016 год. – 2019 год. За първи път съгласно приложената медицинска
документация по делото фистулата е констатирана в епикризата от СБАЛАГ
„Майчин дом“, където ищцата е оперирана на 22.07.2017 год. От
заключението на вещото лице Валерий Стоянов, се установява, че лечението
на подобен вид усложнения може да бъде само хирургично, като не е
възможно възстановяване по естествен път и за целта първо се прилагат
антибиотично лечение и дезинфекционни промивки, за да се овладее
възпалението. Пострадалата е посетила над 20 лекари със специалност
акушер-гинекология, хирургия, гастроентерология, практикуващи в гр.
Бургас, гр. София, гр. Варна и гр. Плевен поради диагностицираните
усложнения, проявили се след изписването й от УМБАЛ Бургас -
дехисценция на направена епизиотомия, ректо-вагинална фистула,
21
коригирана оперативно, заболявания на стомашно-чревния тракт-
неинфекциозни гастроентерити и колити, нарушена функция на сфинктерен
мускул с пролапс на чревна и на анална лигавица, променена тазова анатомия,
клоакална деформация в областта на перинеум, ятрогенна лезия и
инконтиненция. Вещото лице сочи, че няма данни ищцата да е допринесла
с нещо за вредите и да е неглижирала състоянието си, а получените
усложнени са в пряка връзка с развилия се възпалителен процес след
раждането.
От свидетелските показания на близките на ищцата се установява, че
още в родилния дом тя се оплаквала от много силни болки и ставала трудно,
но била убеждавана от медиците при ответната болница, че това е нормално и
ще отмине. Близките на ищцата сочат, че непосредствено след изписването от
ответната болница тя е имала толкова силни болки, че не е можела сама да се
изправи, не е можела да седне, кърмела е детето си на една страна в легнало
положение, като болките не са й позволявали нормално ходене по нужда.
Тези твърдения кореспондират със соченото от вещо лице В. С., че силните
болки са обусловени от развилия се възпалителен процес на обработените
след раждането меки тъкани на ищцата. Общото състояние на ищцата след
изписването и температурата, принудили съпругът и да потърси доктор М.,
който им ги насочил и приел в частния си кабинет. След прегледа в частния
кабинет на доктор М., той им казал, че има няколко скъсани шева, поради
което трябва да отидат на другия ден в болницата за да ги зашие отново.
Повторното зашиване на меките тъкани на ищцата е било извършено в
края на м.09.2016 год., около седмица след раждането, в ответната
болница, от същия медицински екип при раждането - от лекаря
ръководил раждането-д-р М., в присъствието на акушерката Г.
Пред настоящия съд страните не спорят, че към момента на
извършените от доктор М. спрямо ищцата действия във връзка с нейното
раждане, той е работил по трудово правоотношение с ответната болница.
Не може да се приеме, че при междинното посещение на ищцата в частния
кабинет на доктор М., извършеният преглед е извън възложената работа на
лекаря по трудовото му правоотношение с болницата. Посещението на това
място не е било избор на ищцата, а е било по указания на лекаря, във връзка
със съобщени от нея усложнения след раждането - висока температура, силни
болки и скъсани шевове. Мястото където е извършен прегледа след
изписването в случая не е показател за промяна на характера на
правоотношението лекар-пациент, доколкото ищцата като пациент на
ответната болница е следвала указанията на работещия там лекар. След
изписването си ищцата е осъществила контакт с лекаря ръководил раждането
точно два пъти - на колкото безплатни прегледа след раждането тя е имала
право. Установи се, че за прегледа и извършените на другия ден след него
манипулации по повторното зашиване на ищцата в ответната болница, не са
съставени изискуемите медицински документи, което не може да бъде
вменено във вина на ищцата, при положение, че има данни, че те фактическа
22
са осъществени. Извършените от доктор М. действия спрямо ищцата, са в
рамките на работата, възложена му по трудово правоотношение от ответната
болница, по повод на раждането от ищцата, което е станало в ответната
болница. Повторното зашиване на скъсаните шевове също е направено в
ответната болница, в работно време, от доктор М. в присъствие на работещата
там акушер Г. Ето защо настоящият съд не споделя възраженията на третото
лице-помагач на ответника, поддържани и във въззивната му жалба, че са
налице извършени действията на лекаря извън болничното заведение, които
изключват отговорността на ответната болница.
Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа.
На базата на събраните по делото доказателства и изложеното по-горе,
настоящият съд намира за установено по делото, че при оперативното
обработване на ищцата непосредствено след раждането в родилната зала,
извършеното зашиване от доктор М. на разкъсванията на меки тъкани,
не е било с необходимото и изискуемо качество съгласно принципите и
стандартите заложени в чл. 80 и чл. 81 от Закона за здравето. Показатели
за това, освен изключителната болезненост която е изпитвала ищцата веднага
след раждането, за която близките й сочат, че е била в степен по-висока от
нормалната, са и получилите се няколко дни след изписването на ищцата от
родилното отделение на ответната болница, скъсване на шевове /което
признава и медицинският екип в свидетелските си показания/, ведно с
повишена температура – явен показател за развил се възпалителен процес.
Поради скъсването на шевовете доктор М. е извършил повторно
зашиване. Това повторно зашиване самостоятелно е било неподходяща и
влошаваща още повече положението на ищцата манипулация, тъй като е било
извършено при възпалени тъкани, и изключително болезнено за нея, при
положение, че при тези показатели правилният начин на действие, както
според заключението на вещото лице С., така и според разпитаните като
свидетели лекари К., Н. и Й., е бил шевовете да бъдат изцяло премахнати, а
повторно зашиване да се извърши едва след като възпалението отшуми. Ето
защо повторното зашиване извършено от доктор М. съдът определя като
нарушение на добрата лекарска практика.
От друга страна, по делото се установи, че в отклонение от
изискванията на глава ХХIII – Данни документирани при раждане, от
Наредба №12 от 21.07.2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, която е действала към момента на раждането
на ищцата, в издадените от ответната болница медицински документи не е
описана действителната тежест на получените от ищцата при раждането
разкъсвания /описани са от първа степен, а те са били от втора или трета
степен/. Това сочи, че ръководилият раждането лекар-гинеколог е направил
погрешна преценка на тежестта на разкъсванията на ищцата получени при
раждането, което представлява допуснато нарушение на правата на
23
пациента по чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето. Но дори да се приеме,
че лекарят от лекарския екип при ответната болница е извършил правилна
преценка на тежестта на разкъсванията, а те само са отразени погрешно в
документацията, предвид заключението на вещото лице става ясно, че на
базата на опита и квалификацията си лекарят-гинеколог е следвало да
предвиди, но е пренебрегнал реално съществуващата опасност от възпаление
и ректални усложнения /епизиотовията е била със засягане на ректума/, като
тези усложнения са можели да бъдат предотвратени при по-добре проявена
грижа и прилагане на добрите лекарски практики, с изписване на
профилактично антибиотично лечение непосредствено след раждането,
съответно-с консултиране с хирург относно засегнатия ректум на родилката.
Последните обстоятелства сочат недостатъчност на оказаната в ответната
болница медицинска помощ, тъй като тя може да бъде счетена за
достатъчна, когато е положена в пълна степен дължимата грижа за
обезпечаване на пълното възстановяване на ищцата след раждането, а в
случая това не е така.
Предвид горното по делото е установено противоправно поведение на
лица, на които ответната болница е възложила извършване на работа по
трудово правоотношение, чрез допуснати нарушения на принципите по чл.
81, ал. 2, т. 1, вр. чл. 79 от Закона за здравето, за своевременност,
достатъчност и качество на оказаната на ищцата медицинската помощ.
На базата на сочените от ищцата и установени по делото факти и
обстоятелства става ясно, че е допуснато нарушение и на чл. 37, т. 2 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина, тъй като е установено неспазване на правилата на добрата
медицинска практика, а неспазването на тези правила също
представлява нарушение на закона.
Задълженията на лекаря-гинеколог при раждане е задължение за
дължима грижа. Дължимата грижа означава лекарят да лекува със знания и
съвестно, като следва да направи всичко необходимо с оглед знанията и
умения, възприети и утвърдени от медицинската наука и практика, които
следва да притежава всеки един добросъвестен лекар на негово място, за
добруването на пациента, за да не бъде увреден пациента. Само тогава може
са се счете, че дължимата грижа е положена. В случая поради допуснатите
нарушения, не може да се счете, че доктор М. е положил дължимата за
ищцата като негов пациент лекарска грижа, което обосновава отсъствие
на дължимото професионално поведение.
Противно на възраженията във въззивната жалба на ответника, липсват
обстоятелства, които в конкретния случай да изключват възможността за
прилагането на антибиотично лечение. В този смисъл следва да се има
предвид, че цитираната от ответника във въззивната му жалба Резолюция на
Европейския парламент от 13.09.2018 год. относно единния план за действие
„Единно здраве“ 2017/2254/INI/-ОВ С 433/153, не изключва прилагането на
антибиотично лечение, а има за цел да предотврати получаването на АМР
24
/антимикробната резистентност/ при неконтролирано и медицински
необосновано прилагане на антибиотично лечение, какъвто не е настоящия
случай. В случая нуждата от прилагане на антибиотично лечение се явява в
приоритет пред нуждата майката да кърми новороденото, тъй като спиране на
кърменето за периода на прием на антибиотик от майката няма увреждащо
действие върху живота и здравето на детето, и е обосновано когато се налага
да се възстанови здравето на майката. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от
ХОПЕС, на която се е позовал въззивника-ответник, в случая е неотносима.
На базата на изложеното съдът намира за доказано твърдението в
исковата молба за наличието на противоправно поведение на лекаря от
лекарския екип към ответната болница, проявено чрез посочените по-горе
противоправни действия и бездействия от страна на доктор М. в деня на
раждането на ищцата на 19.09.2016 год. и в следродилния период при
повторното зашиване. Противно на изложеното във въззивната жалба на
ответника по делото, относими в случая са законовите норми, определящи
дължимата лекарска грижа и поведение към момента на раждането и
следродилния период при ищцата, а не тези приети по-късно, които са
действащи към настоящия момент.
Не могат да бъдат споделени възраженията по въззивните жалби на
ответника и на неговия помагач, че последвалите манипулации и операции
след повторното зашиване на ищцата от доктор М., са причина за
претърпените от нея вреди. Всичко извършено след този момент е имало за
цел подобряване на състоянието на ищцата и в крайна сметка тази цел е
постигнала в рамките на период от малко повече от три години. Вещото лице
В. С. изрично сочи, че уврежданията при ищцата не са можели да отшумят
без оперативни намеси, а поведението на ищцата показва, че тя е положила
изключителна активност и грижа за да се възстанови, като по никакъв начин
не е допринесла за вредите. На базата на доказателствата по делото съдът
намира, че всички медицински действия и манипулации извършени по
отношение на ищцата след повторното зашиване от доктор М., са довели до
нейното възстановяване и оздравяване, а не са били увреждащи. Липсват
данни който и да е от последващите лекари преглеждали или оперирали
ищцата да е извършил противоправно действие или бездействие, влошаващо
нейното здраве.
С ангажираните от ищцата доказателства и при техния съвкупен анализ
съдът намира, че тя доказа твърденията си за претърпени от нея след
раждането и манипулациите извършени в ответната болница физически
и душевни болки и страдания описани в исковата молба, както и пряката
причинно-следствена връзка между увреждащите я противоправни
действия извършени от физически лица на които болницата е възложила
изпълнение на работа при раждането на 19.09.2016 год. и след това, и
претърпените от нея болки и страдания. Изводът за наличието на такава пряка
причинно-следствена връзка се сочи от вещото лице и е обоснован с
изложените в заключението факти и обстоятелства, поради което съдът не
25
споделя възражението на въззивника-ответник, че изискуемата пряка
причинно-следствена връзка не е доказана.
Тъй като са установени твърденията за противоправно поведение на
лекар, при и по повод на оказване на медицински грижи и помощ при
раждането на ищцата, които грижи и помощ са му били възложени от
ответника по делото по трудово правоотношение, в резултат на което на
ищцата са причинени вреди, а вината се предполага до доказване на
противното и опровергаващи доказателства в тази връзка не са ангажирани,
съдът намира, че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната, обективна отговорност на ответника по
делото за обезщетение за причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка връзка с посоченото по-горе
противоправно лекарско поведение, поради което съдът намира
предявените искове за доказани по основание.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 52 от ЗЗД, следва де се вземат предвид възрастта и личността на
пострадалия, вида и характера на причинените телесни увреждания, тяхната
продължителност и интензивност, начинът по който е протекъл
възстановителния период, неговата продължителност и постигнато ли е пълно
възстановяване, вида и характера на претърпените физически и душевни
травми и отражението им върху начина на живот на пострадалия, всички
други релевантни конкретно установени обстоятелства, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която
има спомагателно значение.
Към 19.09.2016 год. ищцата е млада жена на ** години, без физически и
душевни заболявания, семейна, професионално ангажирана, в очакване на
първото си дете, с положителна нагласа към живота и съпътстващите емоции
от новата майчина роля. След раждането тези очаквания на ищцата не са били
осъществени, като нормалният й живот е бил прекъснат за период по-дълъг
от три години. Физическите травми по време и след раждането, към които не
е бил предприет адекватен лекарски подход за възстановяването на ищцата,
са довели за този продължителен период от повече от три години до
физически болки и страдания, които са били по-интензивни от деня на
раждането 19.09.2016 год. до операцията в София на 22.02.2017 год., както и
по време на последвалите операции в Белгия и в гр.Плевен. За период над три
години изцяло се е променил начинът на живот на ищцата и нейните
приоритети. След раждането, до операцията в Белгия на 18.06.2019 год. тя
била принудена да ходи с памперс или с големи превръзки, което я поставило
в невъзможност да бъде пълноценен родител за детето си, да се реализира
професионално и да осъществява социален живот, какъвто е имала преди
това. Голямо физическо неудобство и психически шок за нея било изтичането
на фекалии от влагалището й, което продължило до операцията на 22.02.2017
год., а след операцията в Белгия на 18.06.2019 год., четири месеца е търпяла
26
т.н. стома с изведен анус-претер - изведено отпред на корема дебело черво, и
изхождане в торбичка, което също било много травмиращо за нея. За
тригодишен период ищцата претърпяла множество манипулации и няколко
операции, едната от които с висока сложност и невъзможност да бъде
извършена в България. В търсене на разрешаване на физическите си проблеми
посетила множество лекари, драстично се нарушили битовия и семейния
живот на ищцата, като всичко това оказало отрицателно влияние и на нейната
психика. Ищцата приемала както болкоуспокояващи лекарства, така и
лекарства за овладяване на стреса, включително против депресия. През целия
възстановителен период ищцата била силно стресирана, страдала от липса на
самочувствие, чувствала се „половин човек“, срамувала се дори от съпруга
си, който й помагал във възстановителните процедури, особено след
премахването на конците в гр. София, с оглед отшумяване на възпалителния
процес. За продължителен период от време била прекъсната възможността за
интимни отношения между нея и съпруга й. На моменти депресивните
настроения при ищцата се задълбочавали и тя заедно с лекарствата приемала
алкохол. Острата стресова реакция при ищцата прераснала в дистрес, довел
до посттравматично стресово разстройство, каквото ищцата продължава да
изпитва, но вече при постепенна редукция на интензитета на негативния
емоционален заряд.
Като релевантни обстоятелства по чл. 52 от ЗЗД съдът отчита също
пълното функционално физическо възстановяване на засегнатите органи след
последната операция за премахване на стомата на 03.11.2019 год. в гр. Плевен
и голямата подкрепа, която е получавала ищцата през цялото време от
близките си, тъй като в нито един момент тя не е била оставена да се справя
сама. Съдът взе предвид също, че при нормално протичане на оздравителния
процес след раждане с епизиотомия, е налице обичаен засилен болков
синдром, който отшумява в рамките на седмица, до десет дни. Въпреки
психическите проблеми, които е имала ищцата, тя е намерила сили да
преодолява постепенно препятствията за физическото си възстановяване и в
крайна сметка след консултации с над 20 лекари, манипулации и операции,
включително с лечение в чужбина, е постигнала успех. Липсват данни за
невъзможност ищцата да има други деца в бъдеще, а бъдещата прогноза,
както за физиката така и за психиката на ищцата, е положителна.
Показател за икономическата конюнктура в страна към момента на
деликта е средната работна заплата в страната, в размер на 962 лв.
При комплексен анализ на изложеното по-горе, съдът намира, че
справедлив размер за обезщетение на претърпените от ищцата
физически и душевни болки и страдания е сумата от 60 000 лв., до който
размер претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано
от датата на деликта - 19.09.2016 год. до окончателното заплащане на сумата,
а за разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 85 000 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
27
Като е стигнал до идентични правни изводи относно претенцията за
неимуществени вреди, Бургаският окръжен съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в тази част.
По делото са представени следните разходни документи за извършени
плащания за разходи за лечение, стойността на медицински консумативи,
разходи за транспорт, престой и храна в чужбина: фактура и платежен
документ от 22.09.2016 год. за заплатена такса за избор на екип при ответника
на стойност 350 лева; фактура и платежен документ за болничен престой в
„СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД от 09.11.2016 год. на стойност 11,60 лева;
фактура и платежен документ за избор на оперативен екип в „СБАЛАГ
Майчин дом“ ЕАД от 20.02.2017 г. на стойност 730 лева; фактура и платежен
документ за болничен престой в „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД от 27.02.2017
год. на стойност 40,60 лева; два броя касови бележки за направена ехография
и закупени медикаменти от 27.07.2018 год. на стойност 90.88 лева; два броя
фискални бонове от 13.06.2019 год. и от 10.07.2019 год. за гориво във връзка
с транспорт от Бургас до София с цел пътуване до Кралство Белгия на обща
стойност 131,94 лева; два броя фискални бонове от 16.06.2019 год. и от
10.07.2019 год. за превоз с такси до и от аерогара - град София на обща
стойност 14,48 лева; шест броя фискални бонове - три от 15.06.2019 год., два
от 16.06.2019 год. и един от 10.07.2019 гад. за храна и напитки по време на
пътуване на обща стойност 26,47 лева; два броя фактури от 30.07.2019 год. и
от 30.08.2019 год., издадени от Университетска болница „УЗ Льовен“ ведно с
два броя банкови извлечения за плащането по тях на обща стойност 1396,36
лева; три броя фискални бонове - два от 25.06.2019 год. и един от 26.06.2019
год. за закупени лекарствени продукти в Кралство Белгия на обща стойност
69,62 евро, равняващи се на 136,16 лева, ведно с превод на български език;
три броя фискални бонове - два от 07.07.2019 год. и един от 10.07.2019 год. за
закупени консумативи при пътуване на обща стойност 11 евро, равняващи се
на 21,51 лева, ведно с превод на български език; разписка от 19.06.2019 гад. за
разходи за 13 нощувки в Брюксел - Кралство Белгия, ведно с преводно
нареждане от 21.06.2019 г. на обща стойност 660,55 евро, равняващи се на
1293,69 лева; извлечение от кредитна карта за заплатен депозит от 20.02.2019
год. за нощувки в Льовен - Кралство Белгия и самолетни билети за отиване на
обща стойност 209,47 лева; извлечение от кредитна карта за доплащане за
нощувки в Льовен - Кралство Белгия и самолетни билети за връщане на обща
стойност 692,25 лева; шест броя билети за транспорт в Брюксел на обща
стойност 27,60 евро, равняващи се на 53,98 лева, ведно с превод на български
език; седем броя билети за транспорт в Брюксел и Льовен - обща стойност
58,70 евро, равняващи се на 114,80 лева, ведно с превод на български език;
четири броя билети за транспорт в Брюксел - обща стойност 11,25 евро,
равняващи се на 22 лева, ведно с превод на български език; пет броя билети за
транспорт в Брюксел и Льовен - обща стойност 75,90 лева, равняващи се на
148,45 лева, ведно с превод на български език; петнадесет броя номерирани
листове, обективиращи фискални бонове за направени разходи за храна по
28
време на престоя в Кралство Белгия - обща стойност 355,89 евро, равняващи
се на 696,06 лева, ведно с превод на български език; пет броя фискални
бонове - разходи за извършен преглед, транспорт и храна на 16.09.2019 год.
до град Плевен във връзка с провеждане на преглед и изследване в
Медицински център „Света Марина - Плевен, диагностика и терапия“ с обща
стойност от 252,35 лева; фактура от 18.09.2019 год., ведно с фискален бон за
заплатени разходи за превод на документите на чужд език, описани по-горе
на стойност 520 лева, квитанция за превод на документи на стойност 48 лева;
фискален бон на стойност 1460 лв. платени на УМБАЛ“Света Марина“-
Плевен, фактура с издател „Горанов сервиз“ООД , ведно с фискален бон за
сумата от 540 лв., както и два фискални бона на обща стойност 173,7 лв.-
разходи за гориво.
Общата стойност на горепосочените разходи е 9174,75 лв., като те са
направени във връзка с лечението и възстановяването на ищцата от
уврежданията след раждането, поради което представляват имуществени
вреди подлежащи на обезщетяване от ответника. Всички сочени по-горе
разходи са доказани с валидни разходни документи и е нямало да бъдат
направени при липсата на усложнения и нормално протичане на
възстановителния процес след раждането на ищцата. Ето защо съдът приема,
че това са доказани преки вреди, които подлежат на обезщетяване.
Претенцията за имуществени вреди се явява изцяло основателна и следва
да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от общо 9174,75 лева имуществени вреди-направени разходи за операции,
манипулации, изследвания, медикамента, храна, транспорт и лечение, както и
за избор на екип при раждане, ведно със законната лихва.
Решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено и в
частта, с която претенцията за имуществени вреди е уважена изцяло, и е
присъдена законна лихва, както следва: върху главницата от 7001,05 лева -
считано от предявяване на исковата молба 07.10.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, а върху увеличения размер на главницата от 2173,70
лева – считано от 15.01.2020 год., до окончателното плащане, в която част
решението също се явява правилно.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в частта за
разноските присъдени от окръжния съд.
По въпроса за разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото въззивницата-ищца няма право на разноски за
защита по депозираната от нея въззивна жалба, но има право на разноски за
защита по жалбите депозирани от ответника и третото лице помагач. При
интерес за защита срещу жалбите на насрещните страни от по 69174,24 лв. –
по всяка жалба, дължимото възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за МРАВ, което следва да се присъди в полза на
адвокат С. М. и в тежест на ответника и третото лице, е в размер на 2605,24
лв. – по всяка от двете жалби.
29
С оглед изхода на делото въззивникът-ответник няма право на разноски
за защита по депозираната от него въззивна жалба, но има право на разноски
за защита по жалбата депозирана от ищцата, поради което при интерес по
жалбата на ищцата от 25 000 лв. в полза на ответника са дължими част от
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1280 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия. Ето защо, в полза на третото лице-помагач на ответника, разноски
пред въззивния съд не са дължими и не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260097/11.04.2022 год. по гр. д. №
1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 260218/24.06.2022
год. по гр. д. № 1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд и
изменение в частта за разноските с определение № 260274/24.06.2022 год. по
гр. д. № 1519/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „УМБАЛ Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73, представлявано от изпълнителния
директор Бойко Миразчийски, да заплати на адв. С. М. - *АК, с личен №
**********, с адрес: град С., ул. „К. Б. *“, № ***, етаж *, апартамент *, на
осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивния съд в размер на 2605,24 лв. /две хиляди шестстотин и пет лева
и двадесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. “Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на адв. С. М. – *АК, с личен № *********, с адрес: град С., ул. „К.
Б. *“, № ***, етаж *, апартамент *, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 2605,24
лв. /две хиляди шестстотин и пет лева и двадесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА П. Н. С., ЕГН **********, от гр. Б., ж. к. “В.“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. * да заплати на УМБАЛ Бургас АД, ЕИК *********, със седалище
гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №73, представлявано от изпълнителния
директор Бойко Миразчийски, съответна част от направени пред въззивния
съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв.
/хиляда двеста и осемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
30
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31