Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 08.05.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на осми май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 5580 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена с
вх.№07686/10.12.2018г. от длъжника по изпълнителното дело Л.М.У. срещу
действията на ЧСИ Т.В.-Н.по изп.дело №20157910400840, с което е отказал спиране
на изпълнението и е отказал прекратяване на изпълнителното дело. Жалбоподателят
твърди, че отказът на ЧСИ да спре изпълнителното дело е незаконосъобразен, тъй
като посочената причина, а именно, че не бил извършван опис на движими вещи или
на недвижим имот, е несъстоятелна, тъй като чл. 454, ал.1 от ГПК не поставя
подобно изискване. Твърди, че са налице всички предпоставки за спиране на
основание горепосочената норма, като сочи, че неправилно ЧСИ е приел, че той
дължи цялата сума. Той е един от двамата наследници по закон, а наследниците не
отговарят солидарно, а спрямо дела си. Предвид горното счита, че от него може
да се претендира най-много половината от сумата по изпълнителния лист. Сочи, че
приемайки противното ЧСИ удвоява дължимата сума и неправомерно създава
солидарност между наследниците на починалите длъжници по изпълнителния лист.
Поддържа и че неправилно ЧСИ е отказала да прекрати изпълнението, тъй като
изпълнителният лист според него е нищожен, тъй като е издаден след датата на
смъртта на наследодателите му. Счита, че образуваното изпълнително дело е
недопустимо, тъй като е образувано срещу починали лица. Поддържа и че всички
актове на ЧСИ са незаконосъобрзани поради неспазване на законоустановената
форма за издаването им, включително поради липса на мотиви. Твърди, че по
силата на чл. 434, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител се произнася с
разпореждане, респ. с постановление, а в случая ЧСИ не била издала нито един от
посочените актове, а обективирала същите в „съобщение“, което не съдържало
изискуемите по закон реквизити. Поддържа, че мотивите били бланкетни и
несъстоятелни и на практика липсвали.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не е депозирал
становище по жалбата в дадения му срок.
ЧСИ Т.В.-Н.е депозирал подробни писмени
мотиви, в които сочи, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по
изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД, която е от 09.09.2015г.
и е срещу М.А.У. и Н.П.У., като е приложен изпълнителен лист, издаден от СРС,
84 състав, по гр.д.№3012/2013г. на СРС, въз основа на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 15.02.2013г., за която е констатирано, че е влязла в сила.
Изпълнителният лист е с дата на издаване – 05.01.2015г. Още на 24.11.2015г. ЧСИ
по служебно извършените справки от БД „Население“ е констатирал, че М.А.У. и Н.П.У.
също, като с разпореждане от същата дата, отразено и на гърба на изпълнителния
лист е конституирал наследниците им по закон – жалбоподателя Л.М.У. и П.М.У..
С молба от 03.09.2018г. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното дело с аргументи, че издаденият
изпълнителен лист е недопустим, тъй като е срещу наследодателите след датата на
тяхната смърт. Оспорил е и размера на задължението, търсено от него по поканата
за доброволно изпълнение, като е посочил, че съобразно чл. 60, ал.1 от ЗН
отговаря за задълженията на наследодателите до размера на дела, който получава
от наследството, а именно ½. Възразил е срещу размера на лихвите и
начислените разноски. Към възражението е приложил препис-извлечения от актовете
за смърт, от които е видно, че неговият баща М.У. е починал на 15.06.2014г., а Н.У.–
на 04.06.2014г., както и удостоверения за наследници, от които е видно, че
наследници по закон са той и брат му П.М.У..
Върху изпълнителния лист и видно от
документите по делото на дати 07.09.2018г., 07.11.2018г., 07.12.2018г. и
03.01.2019г. са извършени плащания на посочените по размер суми, като не се
спори, че има плащане и от 05.10.2018г. стр.123 от изпълн. дело също на сумата
от 246 лв., които плащания са извършени от жалбоподателя Л.У.. С прилагане на
платежните документи той е посочил, че претендира спиране на изпълнението.
На 07.11.2018г. е постановено намиращото
се на стр.- 134-135 от изпълнителното дело разпореждане на ЧСИ, с което се
посочва, че счита, че възраженията са неоснователни, нямало основание за
прекратяване или спиране на изпълнителното дело по изложените мотиви. В същите
е посочено, че Л.У. наследил половината от активите и пасивите на наследството
от наследодателя Н.У., но и половината от активите и наследството на
наследодателя М.У., поради което дължимата от него сума била цялата по
изпълнителния лист. Позовал се е на това, че в чл. 454, ал.1 от ГПК било
посочено, че изпълнението се спирало при описаните условия, а именно до
предаване на движима вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния
търг, респ. до деня,предхождащ публичната продан, а по изпълнителното дело
нямало още опис на движими вещи и недвижим имот, поради което не било налице
основание за спиране.
Съобщение за разпореждането е изпратено
и връчено на жалбоподателя на 03.12.2018г., поради което подадената на
10.12.2018г. жалба е в законоустановения срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима,
тъй като е срещу актове на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелен
съдебен контрол съгласно новата редакция на разпоредбата на чл. 435 от ГПК, а
именно отказ да се прекрати и спре изпълнението т.6 на чл.435, ал.2 от ГПК. Съдът намира, че жалбата, в частта, в която
се оспорва отказа да се прекрати изпълнителното дело е неоснователна. Действително
самото разпореждане от 07.11.2018г. на ЧСИ не е мотивирано относно отказа за
прекратяване с адекватни мотиви, въпреки че е посочено, че счита, че
наследниците на починалите длъжници са конституирани на основание чл. 429, ал.2
от ГПК. Съгласно горепосочената норма на чл. 429, ал.2 от ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя, може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали
от наследството или че са го приели под опис. Тук следва да се отбележи, че в
изпълнителното производство ЧСИ няма правомощия да проверява правилно ли е
издаден изпълнителния лист, нито да обсъжда дали същия е нищожен.
Изпълнителният лист се издава от съда и защитата срещу издаването му е чрез
обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, респ. чрез
искане за поправка на ЯФГ или друго. Съдебният изпълнител не може да преценява
дали издаденият изпълнителен лист бил нищожен или не, това длъжникът следва да
установи по съответния ред, който не е чрез възражение или жалба срещу действие
на ЧСИ. Тук следва да се отбележи, че от изпълнителният лист е видно, че същият
се издава въз основа на заповед за изпълнение от 15.02.2013г., към която дата
не се спори, че и двамата наследодатели са били живи, тъй като те са починали
през юни 2014г. Възможно е след влизане на заповедта в сила, а именно след
връчването й, делото да не е било своевременно докладвано, съответно никой да
не е уведомил съда за настъпилата смърт, затова в изпълнителният лист фигурират
имената на починалите наследодатели, а не на техните наследници.
Правоприемство, обаче, е възникнало, тъй като заповедното производство, по
което е издаден изпълнителният лист е образувано през 2013г. и заповедта е от
15.02.2013г., а не се касае за издадена заповед за изпълнение срещу починали
лица. Друг е въпросът, че чисто процесуално съдебният изпълнител като е
констатирал през 2015г. смъртта на двамата длъжници по изпълнителният лист е
следвало да даде указания на заявителя да насочи изпълнението срещу съответните
отговарящи за задълженията наследници, а не служебно да ги конституира, респ.
да даде възможност на молителя да поиска от съда да се издаде изпълнителен лист
директно срещу наследниците на починалите в хода на заповедното производство
длъжници. Така или иначе, изпълнителният лист има сила и срещу наследниците на
починалия наследодател, а в случая жалбоподателят не оспорва факта, че е
наследник по закон на двамата посочени длъжници, респ. не твърди и не поддържа,
че се е отказал от наследството, респ. че го е приел под опис. Няма данни това
да е сторил и другият наследник по закон – П.У.. В резултат и по силата на чл.
429, ал.2 от ГПК двамата наследници – жалбоподателят и неговият брат са
конституирани като длъжници по изпълнителното дело въз основа на изпълнителен
титул, който се разпростира и спрямо тях в качеството им на наследници по закон
на двамата починали длъжници. Тук следва да се отбележи, че са напълно
основателни възраженията на жалбоподателя относно размера и вида на
задължението. Макар изпълнителният лист да е издаден срещу солидарно
задължените М.У. и Н.У., което произтича от факта, че те са съпрузи и се касае
за задължения за едно и също жилище, то наследниците на починалите длъжници не
са солидарно отговорни за задълженията на техните праводатели, а всеки отговаря
съобразно дела си. В този смисъл не могат да бъдат споделени мотивите на ЧСИ,
че Л.У. дължи цялата сума по изпълнителния лист. Той е наследил само по една
втора част от наследството на своите праводатели, т.е. наследил е половината от
задълженията на М.и половината от задълженията на Н.У., но горното не прави
цялата сума по изпълнителния лист, а общо ½ част от същата. За другата
половина от задълженията по изпълнителния лист, издаден общо срещу двамата
наследодатели е отговорен другият наследник по закон, с равна част, а именно
брат му П.У.. Ето защо неправилно е посочен в поканата за доброволно изпълнение
размера на дълга на всеки от двамата наследници, като е посочена общата сума, а
именно 4 489,54 лв., която включва цялата главница от 2 238,72 лв.,
законна лихва 924,35 лв., 223,82 лв. – мораторна лихва и посочените разноски и
такси. Това е размерът на цялото задължение, предмет на изпълнителния лист, но
всеки от двамата наследници дължи половината от тази сума, а не цялата, тъй
като наследниците на починалите длъжници не отговарят солидарно за сумите, а
съобразно наследствените си дялове. Предвид горното и като съобрази, че Л.У. е
направил следните вноски: 492 лв. на 05.09.2018г., 246 лв. – на 05.10.2018г.,
246 лв. – на 05.11.2018г., съобразявайки и превода на 246лв. на 04.12.2018г. –
стр. 149 от изп.дело и 246 лв. – на 02.01.2019г., съдът намира, че същият
безспорно е внесъл повече от 20% от вземането по изпълнителния лист. Съгласно
разпоредбата на чл. 454 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до
предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на
явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня,
предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от
вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено
да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. В случая е налице такова искане, както и привнасяне
на суми. Съдът намира, че неправилно ЧСИ е преценил, че като предпоставки за
спиране по горепосочената разпоредба се изисква да е започнало принудително
изпълнение чрез продан на движима вещ или недвижим имот, за да е налице
хипотезата на чл. 454 от ГПК. В тази разпоредба описанието определя крайния
темпорален момент, до който може да бъде извършено спирането по искане на
длъжника и след внасяне на сумите, но не означава, че това са едновременни и
кумулативни предпоставки. Спиране на изпълнението на основание чл. 454 от ГПК
може да се извърши по всяко време до настъпване на едно от изброените условия в
разпоредбата, което вече изключва възможността за спиране, но в този смисъл
това не са кумулативни предпоставки, а изключващи обстоятелства. Очевидно е, че
след като движимата вещ, срещу която е насочено изпълнението вече е предадена в
магазина или на борсата, вече е започнал явния търг или публичната продан, не
би следвало да може да се спре изпълнението, с цел защита на правата на третите
лица, които участват в изпълнението. До някои от тези условия, обаче, спирането
е напълно възможно и допустимо и неправилно ЧСИ е възприел, че законът изисква
същите като кумулативни предпоставки, тъй като не това е смисъла на
разпоредбата. В случая е безспорно, че не е насрочена публична продан, нито е
налице обявяване на явен търг или предаване на вещ на борсата/ в магазина,
поради което именно поради липсата на някоя от тези отрицателни предпоставки,
спирането е допустимо, при условие, че длъжникът е внесъл повече от 20% от
сумата и е изразил готовност за внасяне на 10% месечно. Същото е така,
безспорно и то още към датата на първото искане, тъй като още на 05.09.2018г. Л.У.
е внесъл 492 лв., което е 20% от общата сума, дължима от него, тъй като следва
да се съобрази, че той като наследник по закон не дължи с другия наследник П.У.
солидарно сумата по изпълнителния лист, а дължи половината от същата, тъй като
те са с равни дялове. Следователно още към този момент са внесени 20% и е
следвало ЧСИ да спре изпълнението. Към последното отразено плащане от януари
2019г. Л.У. е внесъл общо сумата от 1476 лв. / 4 пъти х246 лв. + 492 лв./,
която сума е повече от 20 % не само от неговия размер на дълга, но и от целия
дълг по изпълнителния лист.
С оглед гореизложените съображения
съдът намира, че жалбата в частта срещу отказа за прекратяване е неоснователна,
но е основателна в частта срещу отказа за спиране, поради което следва да бъде
уважена в тази част, да бъде отменен отказа, обективиран в разпореждането от
07.11.2018г. и да бъде спряно изпълнението.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба, подадена с
вх.№07686/10.12.2018г. от длъжника по изпълнителното дело Л.М.У., действията на
ЧСИ Т.В.-Н.по изп.дело №20157910400840, по отказ за спиране на изпълнението,
обективирани в разпореждане от 07.11.2018г., като вместо това постановява:
СПИРА на основание чл. 454, ал.1 от ГПК
изпълнението по изп.дело №20157910400840 на на ЧСИ Т.В.-Н.спрямо длъжника Л.М.У.,
със съдебен адрес ***.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата в
останалата й част.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/