Р Е Ш Е Н И Е №
91
ПЛОВДИВ 17.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 459 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Иновапак” ЕООД, ЕИК
*********, Пловдив, ул.”Георги Трингов” 9, със съдебен адрес:*** – адв.Д.
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37,
ЕИК ********* с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Договор от
20.03.2012 г. „НОВА ПРИНТ”АД му е прехвърлило вземанията си срещу
ответника - включително такса „пренос” и такса „достъп до мрежата”.
С Договор от 28.03.2006 г. цедентът „НОВА ПРИНТ” АД и ответникът са се
споразумели за снабдяване с електроенергия. С Договор от 31.01.2008 г.
цедентът „НОВА ПРИНТ” АД и „МАРИЦАТЕКС” АД са се споразумели за наем
на всички 20 кv кабели, разположени в съществуващите кабелни трасета на
територията на наемодателя и свързващи извод „Нова принт“ АД – Подстанция
„Филипово” и трансформаторен пост „Нова Принт” АД. Подстанция „Филипово” е
собственост на „НЕК“ ЕАД и като такава е част от електропреносната енергийна
система, а не от електроразпределителната мрежа. Следователно, трафопостовете
на цедента се захранват с електроенергия от Подстанция „Филипово”, собственост
на „НЕК“ ЕАД, и се ползва мрежа, собствена на
„МАРИЦАТЕКС” АД.
Ето защо ответникът не предоставя никаква
услуга или стока на цедента по
снабдяване с електроенергия, а това се извършва изцяло от ”НЕК” ЕАД и поради това начислените такса „пренос” и
такса „достъп до мрежата” в общ размер на 60 783.44 лв за периода
30.09.2009 г. – 31.07.2010 г. са платени от цедента „НОВА ПРИНТ” АД без
основание. В тази връзка се иска да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив да заплати на
„Иновапак” ЕООД сумата 60 783.44 лв, от които 36 367.56 лв, представляваща
такса „пренос” и 24 415.88 лв, представляваща такса „достъп до мрежата” за
периода 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г., като заплатени без основание поради
неизвършване на услугата от ответника, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода
30.09.2009 г. – 27.10.2014 г.
След преценка на събраните по делото доказателства Съдът намира
за установено:
Между страните по делото е безспорно, че през процесния период 30.09.2009
г. – 31.07.2010 г. между „Нова Принт” АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
Пловдив е сключен Договор № 110471/08.03.2006 г., по силата на който „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД се е задължил да доставя на „Нова Принт“ АД
електроенергия, както и че на „Нова Принт” АД е доставяна електроенергия; няма
спор също, че претендираните за връщане суми са заплатени на ответника.
С Договор от 31.01.2008 г. „Нова Принт АД” и „Марицатекс“ АД са
се споразумели за предоставяне на всички кабели 20 kV, разположени в
съществуващите кабелни трасета, срещу заплащане на наемна цена от 450 лв без ДДС
месечно.
От заключението по назначената СТЕ с в.л. Н.И., което Съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че всички тези кабели
20 kV, разположени в
кабелни трасета под кота 0 на територията на имотите на „Марицатекс“ АД,
захранват обектите на наемателя „Нова Принт“ АД. Обектите на „Нова Принт“ АД са
присъединени в уредба 20 kV на Подстанция „Филипово“ 110/20 kV, която е
собственост на „НЕК“ ЕАД и като такава е част от електропреносната мрежа. Присъединяването
е осъществено към шина 20 kV в уредба 20 kV
на Подстанция „Филипово“ посредством уредби, собственост на „Марицатекс“
АД. Присъединяването на обектите на „Нова Принт“ АД е към електропреносната
мрежа.
Съгласно чл.117, ал.5 ЗЕ електрическите
уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електроенергия
само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова
собственост. В случай, че те захранват и други клиенти, биха били част от
електроразпределителната мрежа. В конкретния случай обаче кабелите, свързващи
обектите на „Нова Принт“ АД с електропреносната мрежа с оператор „НЕК“ ЕАД, не
захранват други клиенти, като поради това не са част от
електроразпределителната мрежа. Обектите на ищеца нямат връзка със съоръжения,
собственост на ответника, с изключение на измервателната група, ситуирана в
Подстанция „Филипово“.
Предвид изложеното Съдът приема, че се касае за пряко
присъединен клиент, чиито съоръжения са включени директно към електропреносната
мрежа, поради което „Нова Принт” АД не получава никаква услуга от ответника и
следователно не дължи начислените такса за достъп и такса за пренос.
С Договор от
20.03.2012 г. „Нова принт" АД е
прехвърлило на „Иновапак“ ООД вземанията си спрямо
ответника в размер на 390 777,98 лв, представляващи платени без основание
: такса мрежа, такса пренос по мрежа, такса достъп до мрежа, цена на пренос по
мрежа и цена на достъп до мрежа за периода 30.06.2007 г. – 15.03.2012 г.
Възразява се от ответника, че договорът за цесия е антидатиран, оспорва се
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, като се твърди, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането непосредствено преди
настоящия процес. Съдът не споделя направеното възражение по следните причини:
По делото не се ангажират доказателства
уведомлението по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД от „Нова Принт“ АД до „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да е връчено на ответника. В тази връзка следва да се
приеме, че с получаването на исковата молба уведомлението е стигнало до
знанието на длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Следва да се отчете
и обстоятелството, че Договорът за цесия от 20.03.2012 г. и Уведомление от
„Нова Принт“ АД до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са връчени на ответника
при изпращането на преписи от исковата молба и доказателствата по т.д. 718/2013
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от Съда при решаването на делото с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о./.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се заплаща от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява
всички разходи, които „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД извършва за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно
управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и
поддържане на измервателните групи. Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно
нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта
им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД извършва за физическото пренасяне,
трансформация и разпределение на консумираните от потребителите количества
електрическа енергия. При така установеното Съдът приема, че в случая „Нова
Принт“ АД - праводател на ищеца, не използва електроразпределителната мрежа
поради прякото си присъединяване чрез собствени уредби към електропреносната
мрежа и не следва да дължи и заплащане на цена достъп и цена пренос поради липсата на
предоставена услуга от страна на ответника.
Ето защо заплатените от потребителя „Нова Принт“ АД цени за
достъп и пренос за исковия период се явяват платени без основание и като такива
следва да бъдат върнати от ответника, поради което исковете се явяват
основателни и следва да се уважат в заявените размери: 36 367.56 лв, представляващи такса
„пренос” и 24 415.88 лв, представляващи такса „достъп до мрежата” за
периода 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба – 29.09.2014 г. до окончателното изплащане.
Съдът не споделя направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по следните причини:
С исковата молба се иска връщане на
заплатените от ищеца без основание 36 367.56 лв, представляваща такса
„пренос” и 24 415.88 лв, представляваща такса „достъп до мрежата” за
периода 30.09.2009 г. – 31.07.2010 г., т.е. по правилата на чл.110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които Законът
не предвижда друг срок, като изключенията от прилагането на петгодишния
давностен срок се уреждат в хипотезата на чл.111 ЗЗД - вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и
за други периодични плащания, в които изключения вземанията на ищеца не
попадат, което означава, че следва да се прилага общият петгодишен давностен
срок. По отношение на началния момент, от който започва да тече давностният
срок, следва да се приложат правилата на чл.114, ал.1 и 2 ЗЗД, а именно, че
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
в случая вземането е станало изискуемо в момента на възникването на
задължението за връщане, т.е. с извършването на плащането от страна на ищеца. Претендира
се връщане на платеното от ищеца за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., т.е.
давностният срок започва да тече от 30.09.2009 г. Исковата молба е подадена на
29.09.2014 г., т.е. преди изтичането на давностният срок, поради което по
отношение на пълните размери на претенциите не е изтекъл петгодишният давностен
срок.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 8381.44 лв, от които 2 431.34 лв заплатена държавна
такса и 450 лв заплатени възнаграждения за СТЕ и ССЕ и 2500 лв заплатено
адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото; 3000 лв
заплатено адвокатско възнаграждение при второинстанционното разглеждане на
делото.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г.
Данов“ № 37 да заплати на „ИНОВАПАК“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Георги
Трингов“ 9, със съдебен адрес:*** – адв.Д.:
- сумата от 36 367.56 лв /тридесет и шест хиляди триста
шестдесет и седем лева и 56 ст/, представляваща такса „пренос”, получена без
правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010
г., ведно обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 29.09.2014 г.
до окончателното изплащане;
-сумата от 24 415.88 лв /двадесет и четири хиляди четиристотин
и петнадесет лева и 88 ст/, представляваща такса „достъп до мрежата”, получена
без правно основание за периода 30.09.2009 г. - 31.07.2010 г., ведно обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 29.09.2014 г. до окончателното изплащане
- сумата 8381.44 лв /осем хиляди триста осемдесет и един лева и
44 ст/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението му на страните
СЪДИЯ: