№ 6
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001001073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 056 от 2.07.2021 г. по т. д. № 901/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 13 състав е отхвърлен като неоснователен иска с правно
основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно
правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, срещу
„Архео - логика“ ЕООД - гр. София за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността дарението на сумата 10 000 лева, извършено с
договор от 16.08.2011 г. и е оставен без разглеждане иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата 10 000 лева, като получена на отпаднало основание.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно
правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се
изтъква, че е неправилно и необосновано.
Погрешен бил извода, че не се установявали каквито и да било обстоятелства, съществували
към меродавния момент - 16.08.2011 г., разкриващи намерение за увреждане на кредиторите.
Съдът не отчел, че с
извършването на сделката банката се е лишила от имущество, което е винаги във вреда на
1
интересите на кредиторите - разпореждането с имуществото било безвъзмездно и срещу
предоставената парична сума не била получена насрещна престация. Намерението за
увреждане имплицитно се съдържало в самия разпоредителен акт на дарението и се
извеждало от безвъзмездния му характер.
При формирането на фактическите изводи съдът взел предвид само представените от
ответника доказателства, без да цени прииложените в исковата и допълнителната искова
молби доказателства, включително и общоизвестните факти за финансовото състояние на
банката в процесния период.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с
което исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът по въззивната жалба „Архео - логика“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
В жалбата не се съдържало каквото и да било правно основание, а фактическите основания
и твърдения били посочени избирателно, и не кореспондирали с мотивите на решението,
затова не ставало ясно какви са пороците му и причините за неговата неправилност.
Правилен бил извода, че присъщият за договора за спонсорство ефект е постигнат, тъй като
проявената от банката щедрост била оповестена в няколко хартиени и електронни издания,
които могат еднозначно да се свържат с волята на дарителя.
Не състоятелно било твърдението, че намерението за увреждане не следва да се доказва, а
следва да се отчита единствено статута на банката като кредитна институция, тъй като по
тази логика всички твърдения на въззивника следвало да се презюмират и да не подлежат на
изследване от съда.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи заедно правомощията на синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София твърдели, че с договор за дарение,
сключен на 16.08.2011 г., банката дарила на ответника „Архео - логика“ ЕООД - гр. София
сумата 10 000 лева, която да бъде използвана за създаване на филм и публикуването на три
тома с резултатите от изследването по научно- изследователски проект, посочен в договора.
- 3 -
Договора бил относително недействителен на основание чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, тъй като
бил сключен с цел да се увредят интересите на кредиторите на банката - дарителската
2
дейност обективно предполагала намаляване на актива на дарителя, който би послужил за
удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността.
Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от ЗБН
да обяви за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността
дарението на сумата 10 000 лева, извършено с договор от 16.08.2011 г. и на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да осъди ответника да върне сумата 10 000 лева, като получена на
отпаднало основание.
Ответникът „Архео - логика“ ЕООД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като
неоснователни.
Твърденията в молбата сочели на хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗБН, а не на тази, на
която ищецът основал своята претенция и която предвиждала сделки с възмезден характер.
Освен това ищецът не сочел доказателства, установяващи наличието на субективния
елемент на фактическия състав на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН- намерението да се увредят
кредиторите на банката. Целта на дарението била създаването на филм и публикуването на
три тома с резултатите от изследването по научно-изследователски проект за първата
европейска цивилизация, развила се по западния бряг на Черно море и от доказателствата,
които били представени с отговора, се установявало, че тя е изпълнена. Затова не можело да
се приеме, че сделката е целяла увреждане на кредиторите.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С договор за дарение, сключен на 16.08.2011 г., „Корпоративна търговска банка“ АД - гр.
София банката дарила на „Архео - логика“ ЕООД - гр. София парични средства в размер на
10 000 лева с цел да бъдат използвани за създаване на филм и публикуването на три тома с
резултатите от изследването по научно- изследователски проект за първата европейска
цивилизация, развила се по западния бряг на Черно море. Дареният заявил, че е съгласен и
приема с благодарност дарението и се задължил да използва сумата единствено за целите на
посочения научно- изследователски проект съгласно волята на дарителя и да не я
преотстъпва на трети лица.
С преводно нареждане № 600861/ 16.08.2011 г. сумата 10 000 лева била преведена по
сметката на „Архео - логика“ ЕООД с основание „дарение, съгласно договор от 16.08.2011
г.“.
„Дедракс“ АД - гр. София издало фактура № **********/ 26.06.2014г. с получател „Архео -
логика“ ЕООД за сумата 3 500 лева, с включен ДДС, с основание „авансово плащане за
отпечатване на книга“.
3
На л. 49 от делото е копие от титулната страница на книгата „Загора- Варна Скритата
суперкултура“ с автор Х. С.. На л.50 е копие на страница от същата книга, на която на
английски език са изписани имената на дарители, последното от които е на „Корпоративна
търговска банка“ АД.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
синдик на обявена в несъстоятелност банка, който има интерес и право на обжалване на
валиден съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При тези факти правните изводи са следните.
В обхвата на установените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд е включена
служебната проверка на валидността и допустимостта, в обжалваната част, на атакуваното
решение, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдебният акт e вaлидeн - пocтaнoвeн е oт първоинстанционния cъд в
paмĸитe нa пpaвopaздaвaтeлнaтa мy влacт, oт зaĸoнeн cъcтaв, в изиcĸyeмaтa пиcмeнa фopмa,
пoдпиcaн e от съдията, чиято пpaвopaздaвaтeлнa вoля e изpaзeнa яcнo в мoтивитe и
диcпoзитивa на решението.
Относно допустимостта му съдът съобрази следното.
От съществено значение за правилното решаване на спора е това, че разпоредбата на чл. 60,
ал. 1, т. 3 от ЗБН, на която е основана исковата претенция, е функционално свързана с
тази на чл. 62 от с.з., което задължително предпоставя да се отговори на въпроса коя от
действалите във времето редакции на цитираните разпоредби, е приложима по отношение
на оспореното правоотношение.
Нормата е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидното извършване на
дарението - предмет на иска, и съгласно основополагащия принцип на правото следва да се
прилага спрямо настъпили при нейното действие юридически факти, тъй като според чл. 14,
ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба.
В този смисъл са и съображенията, изложени в мотивите на решение № 4 от 11.03.2014 г.
по конст.д. № 12/2013 г. на Конституционния съд на Републиката, според които по начало
законът действа занапред и се
- 5 -
прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в
сила. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи
правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно
действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди
влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде
4
обратна сила.
Първоначалната редакция на чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, действала към 16.08.2011 г., когато е
било извършено дарението, е останала непроменена след изменението на закона,
обнародвано в бр. 22 от 24.03.2015 г. на „Държавен вестник“.
Променена е, обаче разпоредбата на чл. 62 от ЗБН, която към деня на извършването на
сделката е предвиждала двугодишен срок от откриването на производството по
несъстоятелност за банката за предявяването на исковете по чл. 60 от ЗБН, а след
изменението й със ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), този срок е станал
петгодишен, като съгласно преходната разпоредба на § 7 от цитирания закон, същият се
прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.
С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/ 2020 г. на Конституционния съд на
Републиката България (обн. ДВ, бр. 48 от 8.06.2021 г., в сила от 12.06.2021 г.) преходната
разпоредба на § 7 от ПрЗР ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна.
Правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява за
противоконституционен закон, са изяснени в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. №
5/2019 г. на Конституционния съд на Републиката. В мотивите на решението е изтъкнато, че
„Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в
противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.
5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е
част от правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено има
значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е
да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията.
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното
непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.“
Като взема в съображение разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд,
която постановява, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани, настоящият състав на въззивната инстанция
приема, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПрЗР ЗИДЗБН, която
регламентира действието на влезлия в сила на 17.03.2018 г. закон и по отношение на
откритите до тази дата производства по несъстоятелност, не може да бъде приложена.
Следователно за конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН в
нейната първоначална редакция, действала към деня на дарението - 16.08.2011 г., която
определя двугодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката
за предявяването на иска.
Производството по несъстоятелност за банката е открито на 22.04.2015 г., което означава, че
5
срока по чл. 62, ал.1 от ЗБН е изтекъл на 22.04.2017 г., а исковата молба е подадена в съда на
19.05.2020 г.
Пропускането на установения в специалния закон срок за предявяване на иск е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно и след
като установи, че такава е налице, следва да прекрати производството по делото. В
настоящия случай това задължение не е било изпълнено - съдът е разгледал исковата
претенция и се е произнесъл по съществото на спора с решение, което по изложените
съображения е процесуално недопустимо и трябва да бъде обезсилено, а производството по
делото да бъде прекратено.
Недопустимостта на главния иск предпоставя недопустимост и на обуслвения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което е основание за обезсилване на съдебния акт и по
отношение на евентуалната претенция.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 62,
ал. 2 от ЗБН дължимата държавна такса. При цена на иска 10 000 лева, на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметката на
Софийския градски съд следва да бъде платена сумата 400 лева (първоинстанционният съд е
пропуснал да я присъди), а по сметката на Софийския апелативен съд- сумата 200 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО решение № 261 056 от 2.07.2021 г. по т. д. № 901/ 2020 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 62, ал.2 от ЗБН държавната такса, дължима : на
Софийския градски съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за първоинстанционното
производство в размер на 400 (четиристотин) лева ; на Софийския апелативен съд - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 за въззивното производство в размер на 200 (двеста) лева, да
бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД
(н.) - гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
6
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7