Р Е
Ш Е Н
И E
№ 85
гр.Айтос,
16.04.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският
районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на
шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Яна Петкова и в
присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 27 по описа за 2 019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на «ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК ***, вписано в Търговския
регистър воден от Агенция по
вписванията, със седалище и управление в *** със законни представители
Д.К. К. и М.С., чрез
адв.В.Г. – САК против И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието
за установено спрямо ответника И.М.К.,
съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 959/2018 г. на АРС Заповед № 528 по чл.410 от ГПК от дата 08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение в размер
на:
-
1510.16 лева /хиляда петстотин и десет лева ишестнадесет стотинки/ - главница за потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги;
-
39.48 лева /тридесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 26.04.2017 г. до
28.10.2018 г.;
-
законната лихва от 07.11.2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащане на правените
по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство - държавна такса в размер на 30.99 лева (тридесет лева и деветдесет и девет стотинки) и 203.08 лева (двеста и три лева и осем
стотинки) адвокатско възнаграждение.
С исковата
молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца
против ответника,
съобразно дадените от съда указания по заповедно производство –ч.гр.дело №
959/2018г. на РС-Айтос във връзка със задължение по Договор за
далекосъобщителни услуги от 06.04.2013 г. с крайна фактура №
**********/10.04.2017 г., платима в срок до 25.04.2017 г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника.
Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 959/2018г. на РС-Айтос.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът И.М.К. не изпраща писмен отговор. Не излага становище по основателността на иска. Не представя писмени доказателства и не заявява искания.
Не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
С оглед
липсата на заявен отговор по исковата молба и на явяване в първото съдебно
заседание на ответника или негов представител, ищцовата
страна прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
След
постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответника надлежно
са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на
отговор и от неупражняване на права.
В
законовия едномесечен срок от връчване на съобщението ответникът не подава отговор по исковата молба.
Въпреки надлежното призоваване, не се
явява в първото съдебно заседание, не
изпраща упълномощен представител и не депозира искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Предвид изложено ищцовата
страна прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, което съдът е приел за основателно с оглед наличието на
предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. С оглед изложеното и като съобрази
посочените в исковата молба обстоятелства и
приложените писмени доказателства, както и тези приложени към ч.гр.дело
№ 959/2018 г. на АРС,
съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва
да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора.
С оглед уважаване на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от
ищеца разноски, както следва: държавна такса в размер
на държавна такса в размер на 30.99
лева (тридесет лева и деветдесет и девет стотинки) и 203.08 лева (двеста и три лева и осем стотинки) адвокатско
възнаграждение – в заповедното производство и в размер на 228.08
(двеста двадесет и осем лв. и осем ст.) лева – държавна такса и адв.
възнаграждение в исковия процес.
По
изложените съображения, Айтоският Районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за
установено спрямо «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК ***, вписано в Търговския регистър воден от Агенция
по вписванията, със седалище и управление в *** със законни представители Д.К. К. и М.С.,
чрез адв.В.Г. – САК съществуването на
вземането против И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по издадена по ч.гр.дело №
959/2018 г. на АРС Заповед № 528 по чл.410 от ГПК от дата 08.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение в размер на: 1510.16 лева /хиляда петстотин и десет лева ишестнадесет
стотинки/ - главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги; 39.48 лева
/тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ - мораторна
лихва за забава за периода от
26.04.2017 г. до 28.10.2018 г.; законната лихва от 07.11.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК ***, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 234.07 лева (двеста тридесет и четири лева
и седем стотинки) – в заповедното производство и в размер на 228.08 (двеста двадесет и осем лв. и осем ст.) лева – в исковия
процес.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на ответника със съобщение за възможността
по чл.240 от Гражданския процесуален кодекс – да поиска отмяната му пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :