Р Е Ш Е Н И Е № ….
гр.
София, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 23.09.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня
И.
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 452
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.Н.И. срещу решение № 90 от 08.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 2145/2019г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което на
жалбоподателя са били наложени мерки по ЗЗДН за извършени от него актове на
домашно насилие спрямо Р.М.К. на 26.11.2019г. В жалбата се твърди, че решението
е необосновано и незаконосъобразно, както и постановено в противоречие на
закона и доказателствата по делото. Жалбоподателят счита, че единственият
безспорен факт по делото е извършеното престъпление срещу неговата личност. Във
връзка с това се позовава на материалите по ДП № 2/2020г. по описа на ОСлО- София при ОП- София, пр. пр. №
3779/2019г. по описа на Софийска окръжна прокуратура. Оспорва да е живял във
фактическо съжителство с Р.К. по смисъла на легалните определения на това
понятие. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че извършеното от него и
извършеното срещу него насилие не се изключват взаимно. Оспорва възприетата от
БРС последователност на събитията на процесната дата. Оспорва твърденията на
молителката за упражнено от него насилие и в ранните часове на същия ден, като
прави изводи от нейното последващо поведение. Счита, че настоящото дело е
заведено за изграждане на защитна теза във връзка с извършеното срещу него
престъпление. Намира, че не следва да се кредитират показанията на св. Л.И. и
св. А.И., той като същите били нелогични и вътрешно противоречиви, а
свидетелите – заинтересовани от изхода на делото. Позовава се на показанията на
св. Х.и оспорва показанията на св. П., като изтъква, че същата не е била
очевидец на събитията. Черпи аргументи в подкрепа на тезата си от момента, в
който е бил подаден сигнал на тел. 112. Анализира правната същност и целта на
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Счита, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
е негодно доказателство за процесните актове на домашно насилие, тъй като е
опровергана от останалите доказателства по делото, а твърденията на молителката
не са доказани при условията на пълно доказване. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли молбата за защита с произтичащите от това
последици.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е подаден
отговор срещу въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемата счита,
че жалбоподателят неправилно смесва две различни съдебни производства. Оспорва
доказателствените искания на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
жалбоподателят С.И. се явява лично и се представлява от адв. А., който поддържа
жалбата и моли
съда да я уважи изцяло, като отмени решението на РС - Ботевград и остави
молбата на другата страна без уважение, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че на датата, на която страната твърди, че спрямо нея е упражнено
насилие, действително е упражнено насилие, но срещу неговия доверител.
Поддържа, че насрещната страна води делото като опит за защита по наказателното
дело, което е срещу нея и нейните деца. Не претендира разноски. Представя
писмени бележки, в които отново възпроизвежда изложените в жалбата доводи, като
в тяхна подкрепа се позовава и на приетите във въззивното производство
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемата Р.К. се явява лично и се представлява от адв. Б., който оспорва
въззивната жалба, поддържам направеното възражение срещу нея и моли съда да
потвърди изцяло обжалваното решение на Ботевградския районен съд като правилно
и законосъобразно. Също не претендира разноски. Счита за установени
претендираните в производството актове на домашно насилие (физическо,
психическо и емоционално) срещу К. на 26.11.2019 г.. Подчертава, че тя не е
извършител на престъпление по воденото досъдебно производство. Не отрича
нараняванията на жалбоподателя, но твърди, че те не са нанесени от нея. Представя
писмена защита, в която счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, като моли съда да го потвърди. Позовава се на декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на издаденото медицинско свидетелство, като частично
възпроизвежда тяхното съдържание. Счита, че, дори пострадалият от домашно
насилие да е предизвикал някакви увреждания на насилника, това не може да
доведе до отпадане на отговорността на последния. Намира за доказани процесните
актове на домашно насилие. Оспорва твърдяната от насрещната страна връзка между
настоящото производство и друго – наказателно – производство. Моли съда да
остави жалбата без уважение със законните последици.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е вярно и
изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивния съд са приети като доказателства
представените с молба вх. № 5682/05.08.2020г. заверени копия от документи по ДП
№ 2/2020г. по описа на ОСлО- София при ОП- София, пр. пр. № 3779/2019г. по
описа на Софийска окръжна прокуратура – общо 125 листа.
Прието е и писмо от РУМВР – Е. с УРИ 263р7579/31.07.2020г. относно
сигнали, подавани от Р.К. на или след 19.11.2019г. От него се установява, че
няма постъпили сигнали от това лице на тази дата или след нея за събития,
настъпили на съответната дата в гр. Е.. В т. 2 от писмото е посочено, че на
26.11.2019г. чрез ЕЕН 112 е подаден сигнал от Д.С.С., който е съобщил, че съседите
му се карат в кв. „О.“,
бл. 26, ет. 4. При посещение на място е установено лице от мъжки пол, лежащо на
земята, което е било в кръв. Установени били лицата Р.М.К. и С.Н.И.. Съгласно
т. 3 от писмото, на 10.12.2020г. в РУ – Е. се явил С.Н.И. с молба за съдействие
да си вземе личното огнестрелно оръжие и метална каса от апартамента на Р.К. ***.
На последно място, писмото сочи, че на 19.02.2020г. чрез ЕЕН 112 бил подаден
сигнал от Л.И. (дъщеря на Р.К.) която съобщила, че забелязала лицето С.И. в гр.
Е., кв. „Осем“. Спрямо същия имало заповед за незабавна защита и И. се
притеснила.
Към писмото е приложено копие от страница на дневника за постъпили
сигнали.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, защита по този закон
може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се
намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. Във връзка с това, съдът намира за
неоснователен довода на жалбоподателя, че не е бил в такова съжителство с
въззиваемата. Обратното се установява от събраните по делото доказателства. На
първо място, такива са категоричните показания на св. Л.И., А.И. и .П.. Дори
същите да се ценят в светлината на чл. 172 от ГПК поради близката родствена
връзка между молителката и тези свидетели – нейни деца и племенница, те се
подкрепят и от показанията на св. Х., която заявява, че познава Р. и С. „като
съседи“, които дори са помогнали за поставяне на пано в хола й. Използването на
множествено число е белег за преценката свидетелката за трайност и продължителност на
съвместното съжителство между страните, а нейното качество (съседка) дава
основание да се предполага, че впечатленията й за техните отношенията са близки
и непосредствени. Поради това показанията й следва да се ценят като достоверни.
Аргумент в подкрепа на извода за продължително съвместно съжителство между
страните по делото може да се извлече и от показанията на св. Форкова – сестра
на жалбоподателя, която също говори за тях общо в множествено число, имплицитно
предполагайки трайност на отношенията им. Също така, тази свидетелка твърди, че
познава Р. и че контактува много често с нея по телефона, което (с оглед
познанството им по повод на жалбоподателя) би било нелогично, ако тези
отношения са били толкова спорадични, колкото се претендира в жалбата. Също
така, нейните показания очертават цялостна картина на много продължителни и
много близки отношения между Р.К. и С.И., които К. отчаяно е желаела да запази.
На последно място, косвено доказателство за характера на тези отношения е и фактът,
че на 10.12.2019г. И. е поискал съдействие от РУМВР – Е. за да вземе личното си
огнестрелно оръжие и метална каса от апартамента на К. (виж. т. 3 от справката
от РУМВР – Е. относно сигнали, подавани от Р.К. на или след 19.11.2019г.). С
оглед характера на вещите, които И. е съхранявал в негово несобствено жилище,
съдът намира, че той е обитавал това жилище постоянно, което, в съвкупност с останалите
доказателства в същия смисъл, налага извода, че между жалбоподателя и
въззиваемата съществува правнорелевантната връзка по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Следователно, страните са надлежно процесуално легитимирани участници в
настоящото производство.
Основателността на молбата за защита по ЗЗДН предполага
кумулативно установяване на извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на конкретния ответник/ответници по отношение на
пострадалото лице/лица, както и времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените
средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на
производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие
протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са
ограничени, законодателят разширява кръга на годните доказателствени средства
по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като придава такова качество и на
документи, създадени в хода на административни процедури, инициирани по повод
твърдяното насилие, както и на едностранни писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на последната,
обаче, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други
доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС -
Разград по гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената си
функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и
изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие –
„дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.” (арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС по в.
гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. №
6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в).
В конкретния случай е представена декларация, която дословно съответства
на обстоятелствената част на молбата за защита, поради което е относима към
конкретния правен спор и отговаря на изискванията на цитираната по- горе
съдебна практика. Тя посочва вида на твърдените от молителката действия на
ответника, както и конкретен момент и място на тяхното извършване. Поради това,
дори сама по себе си, тя е годно доказателствено средство за установяване на описаните
в нея действия. Освен това, в процесния случай, изложеното в нея се подкрепя и
конкретизира от останалите доказателства по делото и – най- вече – от показанията
на св. Л.И. и А.И. – непосредствени очевидци на част от процесните актове на
домашно насилие. Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателя, по
делото не са събрани доказателства, които пряко да оборват изложеното в нея, а
мнението му в обратен смисъл почива на субективна интерпретация на косвени
доказателства по делото, каквито са напр. моментът на подаване на сигнал на тел
112, съвместното посещение при родителите на молителката в с. Л.същия ден, и
др.
На последно място, неоснователно
жалбоподателят оспорва акта на домашно насилие сутринта на 26.11.2019г. Той
също е описан ясно и точно в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и не се
опровергава от други доказателства, поради което в тази си част тя е достатъчно
доказателство за него.
Поради това съдът намира за доказани претендираните актове на
домашно насилие срещу молителката.
Неоснователно жалбоподателят изтъква
получените от самия него телесни увреждания и воденото във връзка с тях
досъдебно производство като екскулпиращи го обстоятелства по делото. Наистина, във
връзка с нанесена му средна телесна повреда на същата дата е заведено ДП № 2/2020г. по описа на ОСлО- София при ОП-
София, пр. пр. № 3779/2019г. по описа на Софийска окръжна прокуратура. Противно на
поддържаното в жалбата, обаче, този факт не съставлява безспорно доказателство
за извършено срещу него престъпление, тъй като обвързваща доказателствена сила
за гражданския съд има само влязлата в сила присъда на наказателния съд (арг.
от чл. 300 от ГПК), каквато в случая все още не е постановена. Освен това, дори
да се докаже извършено срещу него престъпление, то не изключва възможността, самият
той също да е предприел действия, съставляващи домашно насилие, нито го оневинява
за тяхното извършване и не изключва отговорността му по реда на ЗЗДН, доколкото
този закон не съдържа норма, аналогична на чл. 12 от НК.
Неоснователни са и съмненията на жалбоподателя, че настоящото дело
е заведено за изграждане на защитна теза във връзка с извършеното срещу него
престъпление. Наказателно- процесуалният кодекс не съдържа разпоредба,
аналогична на чл. 300 от ГПК, поради което установените от гражданския съд
обстоятелства не обвързват наказателния съд и не изключват правомощието му да
ги преценява самостоятелно по свое вътрешно убеждение.
За вида и тежестта на последиците от актовете на домашно насилие,
следва да се цени основно съдебномедицинското удостоверение № 136/27.11.2019г.
От него се установяват контузии на К. в областта на лявата плешка и лявата
мишница, окосмената част на главата и предната коремна стена, но без никакви
видими следи. Това означава, че доказаните по делото посегателства върху
телесната неприкосновеност на К. не са били с висок интензитет. В същия смисъл
са и показанията на св. Х., която е възприела състоянието на К. непосредствено
след процесните събития, но не е забелязала никакви наранявания или следи от
насилие по нея.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че БРС не е допуснал претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения при
обсъждане на доказателствата по делото, както и че е формирал правилни правни
изводи въз основа на тях, а именно – че на 26.11.2019г. С.И. е осъществил
актове на домашно насилие по отношение на Р.К..
С оглед вида, интензитета и последиците от тези актове, обаче, съдът
намира, че наложените мерки за защита се явяват
несъразмерно тежки. Поради това обжалваното решение
следва да бъде изменено в частта, касаеща периода на ограничителната мярка по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като същия се определи на 5 месеца, считан от
датата на постановяване на първоинстанционното решение.
Страните изрично са заявили,
че не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 90 от
08.06.2020г., постановено по гр.д. № 2145/2019г. по описа на РС – гр.
Ботевград, В ЧАСТТА МУ относно определения с него срок на наложената мярка
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като намалява същия от дванадесет
месеца на пет месеца, считано от 08.06.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от
08.06.2020г., постановено по гр.д. № 2145/2019г. по описа на РС – гр. Ботевград
в останалите обжалвани части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.