Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4061 по описа на ВРС за 2018-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск на В.И.Я., ЕГН**********, за съдебно
установяване в отношенията с отв. Р.М., роден на ***г.
в *, с адрес *, град *, че ищецът е
собственик на лек автомобил „*”, ДК №*, с рама №* двигател №* (по актуални
данни) и с рама №* (оригинална),
придобит от Н. П. Н.и Д. П. Н., с договор за покупко
– продажба с нотариална заверка на подписите рег. №*г. на н-с при РС – * – И. И.,
относно който автомобил е отказано връщането на ищеца по делото, с постановление
от 19.12.2016г. по ДП №840/2014г. на СРП.
Ищецът твърди, че по силата на
договор за продажба с нотариална заверка на подписите рег. №*г. на н-с при РС – *– И.
И., е придобил от продавачи Н. П. Н.и Д. П. Н. собствеността върху процесния лек автомобил „*”, ДК №*. В хода на образувано ДП
пред СРП, преобразувано и обединено впоследствие в ДП под друг номер,
автомобилът е бил доброволно предаден за разследването. С постановление от
19.12.2016г. по ДП №840/2014г. на СРП е било отказано на ищеца връщането на
процесното МПС, поради констатиран спор за собственост с ответника по
настоящото дело Р.М., роден на ***г. в *, от владението на който имало данни
колата да е била противозаконно отнета.
Ищецът твърди,
че отв. Р.М. не е собственик на исковото МПС, за
което излага съображения, но същевременно сочи, че постановлението на СРП има
за последица интереса от настоящия иск за установяване собствеността на самия
ищец върху същото МПС. Моли за уважаване на иска и за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 ГПИ
– 133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. В случая последното е извършено чрез редовно и лично
връчена съдебна поръчка, с преведените на официалния му език материали по
делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено становище по
делото. Ответникът не е изпълнил и задълженията по чл.40 ГПК и чл.41 ГПК, с
указаните му последици, след призоваването му за о.с.з., също чрез редовно и
лично връчена съдебна поръчка, с преведените на официалния му език материали по
делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е
явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно
заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане на
делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по
исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото
на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 1903.40лв. – разноски по исковете пред ВРС (държавна такса;
адв. хонорар; депозит СОцЕ
и такси преводи на материалите за проведените съдебни поръчки до друга държава),
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното и на осн.
чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
спрямо ответника Р.М.,
роден на ***г. в *, с адрес *, град *, че ищцата В.И.Я., ЕГН**********, е собственик на лек автомобил „*”, ДК №*,
с рама №* двигател №* (по актуални данни) и с рама №* (оригинална), придобит от Н. П. Н.и Д.
П. Н., с договор за покупко – продажба с нотариална
заверка на подписите рег. №*г. на н-с при РС – *– И. И., относно който
автомобил е отказано връщането на ищеца по делото, с постановление от
19.12.2016г. по ДП №840/2014г. на СРП, на осн.
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.238 ГПК.
ОСЪЖДА Р.М., роден на ***г. в *, с адрес *, град *, да заплати на В.И.Я., ЕГН**********, сумата от 1903.40лв. –
разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………