№ 9710
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110152396 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД,
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. ИВ. Т. за заплащане на суми,
дължимостта на които произтича от Договор за кредит №
М0000000586/18.05.2020г. На 14.04.2021г. суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №17078/2021 г. на СРС, 77-ми
състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени
установителни искове за част от вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение, както следва: за сумата от 628,51 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит №М0000000586/18.05.2020г. за
периода от 20.09.2020г. до 20.03.2021г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението – 26.03.2021г. до окончателното изплащане, за
сумата от 1592,47 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.06.2020г. до 20.03.2021г., както и за сумата от 72,09 лв. – мораторна лихва
за периода от 21.06.2020г. до 23.03.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за кредит
1
№ М0000000586/18.05.2020г., по силата на който на последния е предоставен
паричен заем в размер на 5 310 лв. за срок от 38 месеца, за погасяване на
задължения по друг сключен между страните договор за потребителски
кредит с № М0000000205/11.03.2020г. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си по процесния договор е усвоил служебно сумата по кредита
и е погасил напълно задължението на ответника по договор № М0000000205.
Поддържа, че съгласно уговореното общият размер на сумата, която
ответникът се е задължил да върне е в размер на 9 746,03 лв. при лихвен
процент на заема 41 % и ГПР – 49,66 %. Ответникът не погасявал
задълженията си по договора в срок, но същият не е обявен за предсрочно
изискуем. Моли съда да установи вземанията, предмет на настоящото
производство така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника Й. ИВ. Т. е постъпил
писмен такъв, с който оспорва исковете. Оспорва се автентичността на
положения от него подпис в Договор за кредит №М0000000586/18.05.2020г.,
както и в молбата за рефинансиране и в погасителния план.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
по договор за потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на
ответника посочената сума, а последният се е задължила да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
От представения по делото, включително в оригинал, договор за
потребителски кредит №М0000000586 се установява, че на 18.05.2020г.
между ищеца /тогава в правноорганизационна форма на дружество с
ограничена отговорност/ в качеството му на кредитор и ответника в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
паричен заем в размер на 5 310 лв. за погасяване на съществуващи
задължения на кредитополучателя, която сума да бъде усвоена еднократно и в
пълен размер, незабавно след сключването на договора, чрез превод по
банкова сметка на кредитора по договор № М0000000205/11.03.2020г. За
2
ответника е възникнало насрещно задължение да върне заетата сума, заедно с
уговорена възнаградителна лихва на 38 месечни погасителни вноски,
съгласно изготвен от заемодателя погасителен план.
Ответникът своевременно е оспорил автентичността на положения от него
подпис в договора за кредит. Съдът е открил производство по чл.193 ГПК и е
възложил в тежест на ответника да докаже неавтентичността на положения
подпис, доколкото се касае за частен документ, който носи подписа на
оспорващата страна, като изрично му е указал, че не сочи доказателства за
тези обстоятелства. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция ответникът не е ангажирал никакви доказателства във връзка с
разпределената му доказателствена тежест, поради което съдът приема, че
договор за потребителски кредит №М0000000586 от 18.05.2020г. носи
подписа на ответника за кредитополучател.
Независимо от това и предвид задължението на съда да следи служебно за
нищожност на клаузи, създаващи неравноправност в случаите, когато страна
по правоотношението е потребител, следва да се извърши цялостна проверка
за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сключеният договор съдържа
посочване на общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент, годишен
процент на разходите, погасителен план и условията на плащане.
Съгласно чл. 9 и чл. 10 от договора страните са се съгласили
предоставеният кредит да се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
41% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,66%. С чл. 18.2, т.
7 от договора потребителят се е задължил в срок от 3 работни дни след
сключването му да представи на кредитора оригинален документ, с подпис и
печат на издалите го лица и/или компетентни органи, удостоверяващ пълния
размер на декларираните доходи от страна на потребителя в представеното
искане за потребителски кредит, които са използвани при оценката на
кредитоспособността, като в т. 8 неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция – сключване на договор за поръчка от кредитора с трето
лице, което да следи за падежите на съответните плащания, да провежда
телефонни разговори с потребителя и да го посещава в неговия дом или на
друго място с цел събиране на дължимите суми. Посочено е, че потребителят
се съгласява, че кредиторът ще извършва допълнителните разходи поради
неговото неизпълнение през целия срок на този договор, макар и отделни
парични вноски да бъдат заплатени лично от потребителя на определения
падеж в търговски обект на кредитора или по негова банкова сметка. В
случай, че потребителят не изпълни това задължение, в договора е посочено,
че същият ще дължи на кредитора сумата от 820,42 лв., платими на равни
части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно
погасителния план. Макар ищецът да не е предявил установителен иск за
3
вземането по чл. 18.2, т.8 от договора и заповедта за изпълнение да е
обезсилена в тази част, с оглед извършване на преценка относно
действителния размер на ГПР на кредита, съдът следва да разгледа въпросът
за действителността на посочената норма.
Цитираната норма от процесния договор противоречи на разпоредбата на
чл.16, ал.1 ЗПК, съгласно която кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя преди сключването на договора за кредит. Доколкото в
настоящия случай кредиторът се е съгласил да сключи договора за кредит без
предварително да изследва кредитоспособността на потребителя, вменяването
на задължението на потребителя на по-късен етап да представя документи,
които да я удостоверяват, скрепено със санкция в точно определен размер
/820,42 лв./ и включена в погасителния план, ведно с дължимите погасителни
вноски по кредита, както и че същата е дължима дори отделни парични
вноски да бъдат заплатени лично от потребителя на определения падеж в
търговски обект на кредитора или по негова банкова сметка, е индиция за
знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под
формата на допълнително възнаграждение за оценка на кредитоспособността
на потребителя още към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира,
че посоченото вземане следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход,
съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено
заплащането от ответника на сумата от 820,42 лв. за оценка на
кредитоспособността представлява допълнителна услуга, която произтича
от договора за кредит. Тъй като в процесния случай в уговорения ГПР не са
включени всички действителни разходи, а в случай, че бъдат включени
същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от 50
%, то съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за
кредит с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, следователно
същият е недействителен.
В случаите, при които договорът бъде прогласен за нищожен/унищожен
страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на
основание – чл.55, вр.чл.34 ЗЗД /решение №403/10.01.2012г. по гр.д.
№1543/2010г., ВКС, III ГО/.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит №М0000000586 от 18.05.2020г., предявените искове за
изцяло неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
4
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е заявил искане, а и не е представил доказателства
действително да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Й. ИВ. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.1
и чл. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Й. ИВ. Т., ЕГН
**********, дължи на „Мъни плюс мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 628,51 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
кредит №М0000000586/18.05.2020г. за периода от 20.09.2020г. до
20.03.2021г., сумата от 1592,47 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2020г. до 20.03.2021г., както и сумата от 72,09 лв. –
мораторна лихва за периода от 21.06.2020г. до 23.03.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52396/2021г. по описа на СРС,
77-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5