Определение по дело №619/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                              О     П     Р     Е      Д     Е     Л      Е      Н      И     Е  №1210

 

 

 

гр. София, 11.12.2019г.

 

 

 

 

Апелативен Специализиран Наказателен съд  , втори въззивен  състав , в закрито заседание на 10 декември    през  две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ИЛИЕВА   

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : Д. ГЕОРГИЕВ       

                                                                                         ДАНИЕЛА РОСЕНОВА  

 

разгледа  докладваното от съдията Росенова  в.н.ч.д № 619 /19 година по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството е по чл. 345 НПК

  Постъпил  e  протест от СП  против определение  от 5.11.2019 г по н.о.х.д 2534/2019г.по описа на СНС, 21 състав.Определението е постановено в разпоредително заседание  като съдът е приел,че  са  налице основанията  чл.249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1т.3 НПК  за  прекратяване на съдебното производство.По реда на чл. 342 ал.2 НПК е постъпило възражение против протеста от подс.М.М. .

   В  протеста се оспорват изводите на съда , че на досъдебното производство са допуснати съществени,отстраними, процесуални нарушения, с които са ограничени правата на  пострадалото,ощетено юридическо лице, които се изразяват в непредявяване на материалите по делото, след приключване на досъдебното производство. Развиват се обстойни съображения , че определението е неправилно.Прави се последователен анализ на разпоредбите на чл.74 НПК относно това какво е „пострадало лице „ , за неговите права чл. 76 НПК , лицата имащи права в наказателното производство съгласно чл. 84 НПК , въпросите подлежащи на обсъждане в чл. 248 НПК, лицата , които се уведомяват за разпоредителното заседание на съда съгласно чл. 247б ал.2 НПК за да се направи разграничението между пострадал и ощетено юридическо лице.Допълнително се излагат  съображенията почиващи на  практика на ВКС на Р.Б  и се прави анализ на правата на юридическите лица  в наказателния кодекс, както и ограниченията в правомощията на съда да прекратява съдебното производство съгласно нормата чл. 249 ал.4 НПК.В заключение с позоваване на ТР 2/2002 г. за процесуалната роля на обвинителния акт се предлага да бъде отменено  определението от 5.11.2019 г като неправилно поради  постановяването му в нарушение на процесуалния закон.

 Възражението на подс. М. оспорва изложените аргументи от представителя на държавно обвинение като  поддържа ,че правилно решаващия съд е приел ,че е допуснато съществено, отстранимо, процесуално нарушение и прекратил съдебно производство  по н.о.х.д №2534/2019 г,21състав.Затова намира ,че протеста е неоснователен като изложените в него доводи са неприемливи.

    Апелативният специализиран наказателен съд след като провери изцяло съдебния акт , намери за установено следното:

     Протестът е основателен.

 Определението от 5.11.2019 г. е неправилно , защото е постановено в противоречие с  чл. 227ал.2 НПК. В посочения текст са изброени изчерпателно лица , които следва да бъда призовани, когато са заявили,че желаят да се запознаят с доказателствата по приключилото разследване.Съдебният акт е постановен и в нарушение на чл.249 ал. НПК. Това е така ,защото в него  са изброени изчерпателно кои са съществените процесуални нарушения  и относно кои субекти се отнасят.В този смисъл изложените от държавното обвинение обстойни съображения са правилни , защото почиват на точното тълкуване на закона. Въззивната инстанция по тези съображения ги приема изцяло и не  намира за необходимо да ги преповтаря или импровизира по различен начин за да достигне до еднозначни изводи.Естествено въззивната инстанция не би могла да черпи като източник на  съдебна практика цитираните от обвинението съдебни актове на окръжни съдилища.Съдът  не е направил предвиденото в НПК разграничение между пострадало лице от престъпление инкриминирано с обвинителния акт и ощетено лице, не е съобразил,че  тези процесуални субекти имат  различни  процесуални права в наказателното производство. По тази начин е постановил неправилен съдебен акт, а поради  не разчитане правилно на процесуални норми и незаконосъобразен.

  Възражението на подс. М.  против протеста  е неоснователно тъй като в него няма разумен юридически  аргумент срещу съображенията на държавното обвинение.

 Предвид изложеното протестираният съдебен акт като неправилен следва да бъде отменено.

 Предвид изложеното Апелативен Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК

 

 

О      П      Р       Е      Д     Е      Л      И:

 

 

   Отменя   определението от  5.11.2019г. постановено по  н.о.х.д № 2534 /2019г. по описа на Специализиран Наказателен съд,26 състав.

   Връща делото за продължаване на съдопроизводствени действия .

 Определението е окончателно .

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.