Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301
гр.Пловдив, 06.11.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора… ............, разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д. № 343
по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 205 от 16.04.2018г по т.д. № 79/2016г по описа на Окръжен съд –
Пловдив, XXIII състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
вземането на „Ю.Б.“ АД, ***, съдебен адрес:*** 38 – адвокат М.А. спрямо К.Ц.М.
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, д., адвокатска кантора - офис *– адв.О.Т. – особен представител при
условията на чл.47, ал.6 ГПК, произтичащо от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот */07.02.2008 г., за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
943/03.02.2014 г. по ч.гр.д. 1320 по описа на Районен съд – Пловдив за 2014
година, в размер на:
-сумата 127 048.90 швейцарски франка,
представляваща главница, ведно с обезщетение
за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК – от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 135 849.81 ШФ отхвърля иска;
- сумата 22 443.38 ШФ, представляваща договорната лихва, от която 20 994.52 ШФ - възнаградителна лихва и
1448.86 швейцарски франка - наказателна лихва, начислени в периода 19.11.2010
г. – 27.01.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от
31 681.04швейцарски франка отхвърля иска
- сумата 1263.29 швейцарски франка, представляващи такси, като за разликата
до пълния предявен размер от 1449.84 швейцарски франка отхвърля иска, както и е
ОСЪДЕНА К.Ц.М. ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, д., адвокатска
кантора - офис *– адв.О.Т. – особен
представител при условията на чл.47, ал.6 ГПК да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, съдебен
адрес:*** 38 – адвокат М.А. сумата
8112.15 лв разноски по заповедното производство и сумата 18 609 лв разноски по
делото.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното
производство К.Ц.М., чрез особения ѝ
представител адв.О.Т.. Изложени са подробни мотиви за незаконосъобразност и
необоснованост на решението и моли за неговата отмяна. Претендира възнаграждение за особен представител.
Ответникът по
жалбата „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *сочи, че постановеният съдебен
акт е законосъобразен, правилен и моли същият да бъде
потвърден изцяло. Претендира разноски.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
С оглед
твърденията на страните и събраните доказателства, съдът намира за установено
следното:
Окръжният съд е
бил сезиран с исковата молба от "Ю.Б." АД, в която сочи, че на 07.02.2008г
е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № */07.02.2008г с
ответницата М., по силата на който ищецът ѝ е предоставил кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на 80 000евро. Вземанията
си по Договора, ведно с всички обезпечения, Банката е прехвърлила с договор за
цесия от 09.08.2008г на "Б." АД. Последният е предоговорил с ответницата
условията на кредита със сключени допълнителни споразумения от 28.04.2010г и и 30.09.2010г, като страните по тях са
постигнали съгласие да преоформят посочените там дължими суми, както и да
определят нов, облекчен ред за погасяване на задълженията.
С договор за цесия
от 17.11.2011г "Б." АД е прехвърлило обратно на Банката всички свои
вземания, произтичащи от договора № */07.02.2008г. И двете прехвърляния на вземане са надлежно съобщени
на ответницата, като първата цесия се счита съобщена със сключването помежду им
на допълнителното споразумение от 28.04.2010г, чрез пълномощника ѝ А.М.,
с приложено по делото пълномощно. Втората цесия ѝ е съобщена лично с
връчване на нотариална покана, в която е направено и изявление от Банката за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, поради неплащане на вноските
по него.
Предвид настъпване
на предсрочната изискуемост кредиторът е инициирал заповедното производство с
искане на издаване на Заповед по чл. 417, т. 2
от ГПК против ответницата и такава е
издадена от РС – Пловдив по ч.гр.д.
№ 1320/2014г, ведно с изпълнителен лист. Против Заповедта
ответницата е депозирала възражение, което е обусловило правния интерес на
Банката в срока по чл. 415, ал.1
от ГПК да предяви установителните си искове
пред окръжния съд.
Ответницата, чрез назначения ѝ особен представител
адв. Т., е оспорила редовността на заявените претенции, липсата на яснота по
формирането им като размери при наличие на аритметични грешки при пресмятането
им. Прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на
уговорената в договора за кредит наказателна лихва, която по същността си е
неустойка. Счита за неравноправна клаузата от договора за кредит по определяне
на базовия лихвен процент от Банката, която позволява на търговеца да променя
едностранно условията по договора. Оспорва представителната власт на
пълномощника на ответницата и на лицата, подписали допълнителните споразумения
от името на "Б." АД.
Окръжният съд е
намерил исковете за основателни като е приел, че размерите следва да бъдат
намалени с извършени от ответницата частични плащания. Дължимите размери е
определил въз основа на клаузите от сключения договор за банков кредит, приел
е, че е налице признание на размерите със сключените допълнителни споразумения
и е приел, че същите не пораждат действие, тъй като по същността си те
представляват новация, а за сключването ѝ не е спазена изискуемата се
форма по чл.107 от ЗЗД.
При така изложените обстоятелства въззивният
съд дължи служебно произнасяне по въпроса за допустимостта на обжалваното
съдебно решение на основание чл.269 от ГПК, като намира за установено следното:
Между страните не се спори и от писмените доказателства се
установява, че те са сключили договор за банков кредит, по който на М. е била предоставена в швейцарски франка
равностойността на 80 000евро.
На 09.08.2008г Банката е прехвърлила всички свои вземания
по договора на "Б." АД. Съдът намира, че длъжникът М. е била редовно
уведомена за цесията на 28.04.2010г, на която дата чрез нейния редовен
пълномощник А.М. е сключила с новия кредитор "Б." АД споразумание за
погасяване на дължимите суми. По същия начин е сключено и следващото
споразумение между тях. По представителната власт на лицата, действали от името
на "Б." АД по делото е депозирано изрично признание на действията им
от представляващия акционерното дружество. Поради това съдът намира, че и двете
страни по споразуменията са направили валидни волеизявления.
На 17.11.2011г с нов договор за цесия "Б." АД прехвърля
обратно на Банката всички свои вземания към ответницата М.. Тя е уведомена за
цесията лично на 11.07.2013г с връчване на нотариална покана, с която е
уведомена и за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й на
основание клаузи от сключения първоначален договор за кредит.
С оглед извършената втора цесия
"Ю.Б." АД е подало заявление и се е снабдила със заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК
от 03.02.2014г, основаваща се на извлечение от счетоводните ѝ книги и
изпълнителен лист. В заявлението банката е основала вземането си като
произтичащо от първоначално сключения договор за кредит, както и двете
наименовани „Допълнителни споразумения“, цесиите и настъпване на предсрочната
изискуемост. След като против Заповедта е подадено възражение от длъжника,
Банката е предявила установителните си искове на основание чл.422 от ГПК, които
представляват продължение на заповедното производство и поради това исковият
съд дължи проверка за надлежното съществуване, възникването на изпълнително основание
в полза на кредитора – Банка. Тя се ползва с облекчена процедура за събиране на
вземанията си, уредена от чл.417, т.2 от ГПК, които основава на документ или
извлечение от счетоводни книги. Но в настоящия случай Банката не се позовава на
права, възникнали директно за нея в качеството й на кредитодател по договор за
банков кредит. Тя се е разпоредила с тези права като е прехвърлила вземанията
си по договора за банков кредит на небанкова институция - "Б." АД. В
последствие това дружество със споразумения с длъжника е променило
първоначалните условия по договора за кредит, включително размера на дълга и
начина на неговото погасяване и така вече промененото вземане е цедирано от акционерното
дружество на Банката.
Няма спор, че "Б."
АД не е банка/кредитна институция, следователно то не може да се ползва с
облекчения ред, осигуряващ незабавно принудително изпълнение срещу длъжника.
След като цедентът по договор за цесия от 17.11.2011г не може да ползва този
ред, то този ред не може да се ползва и от цесионера - в същия смисъл е трайната съдебна практика
като напр. Определение
№ 927 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 101/2016 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят В.А., Определение № 1161/28.12.2012 г. по ч.т.д. №
865/2012 г. на ВКС, Определение № 878/28.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 720/2012
г. и др. От тук произтича липсата за Банката на активна процесуална легитимация
да предявява последващ иск за установяване на съществуване на вземанията си по
реда на чл. 422
вр. чл.415, ал.1 от ГПК и предявеният от нея иск е недопустим, както и образуваното по
него производство. Като го е разгледал и се е произнесъл по него окръжният съд
е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството
по него - да се прекрати.
Казаното не
означава, че не са налице дължими и незаплатени суми от К.М. по сключения от
нея договор за банков кредит, по който са ѝ предоставени суми и тя ги е
усвоила, а означава единствено, че цесионерът-банка, придобил вземането към М.,
следва да защити правата си за събиране на кредита по общия исков ред с
осъдителен иск.
На основание дадените разрешения в т.13 от ТР № 4/2013г на ОСГТК на ВКС въззивният съд, като съд, постановяващ прекратяване на производството, следва да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство.
При това положение на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 5779,44лв.
На адв. О.Т. като особен представител на
жалбоподателката М. следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция по
реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху обжалваемия интерес от 288972,19лв по делото, като възнаграждението
възлиза на 7309,44лв, дължимо от ответника по жалбата.
Същото ще бъде изплатено на адв. Т., като е
необходимо от него по делото да се представи писмена молба, в която да посочи
банкова сметка ***.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 205 от 16.04.2018г по т.д. № 79/2016г по
описа на Окръжен съд – Пловдив, XXIII състав,
с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО вземането на „Ю.Б.“ АД, ***, съдебен адрес:*** 38 – адвокат М.А.
спрямо К.Ц.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, д., адвокатска
кантора - офис *– адв.О.Т. – особен
представител при условията на чл.47, ал.6 ГПК, произтичащо от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот */07.02.2008 г., за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 943/03.02.2014 г. по ч.гр.д. 1320 по описа на Районен съд –
Пловдив за 2014 година, в размер на :
-сумата 127 048.90 швейцарски
франка, представляваща главница, ведно с
обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК – от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 135 849.81 ШФ отхвърля
иска;
-сумата 22 443.38 ШФ, представляваща договорната лихва, от която 20 994.52 ШФ - възнаградителна лихва и
1448.86 швейцарски франка - наказателна лихва, начислени в периода 19.11.2010
г. – 27.01.2014 г., като за разликата до пълния предявен размер от
31 681.04швейцарски франка отхвърля иска
-сумата 1263.29 швейцарски франка, представляващи такси, като за разликата
до пълния предявен размер от 1449.84 швейцарски франка отхвърля иска и е ОСЪДЕНА
К.Ц.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, д., адвокатска кантора - офис *– адв.О.Т. – особен представител при
условията на чл.47, ал.6 ГПК да заплати на „Ю.Б.“ АД, ***, съдебен адрес:*** 38
– адвокат М.А. сумата 8112.15 лв
разноски по заповедното производство и сумата 18 609 лв разноски по делото и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 943 от 03.02.2014г по
ч.гр.д.№
1320/2014г по описа на РС – Пловдив и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 5779,44лв, представляваща дължима
държавна такса за въззивното производство пред АС – Пловдив.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК *да заплати по набирателната
сметка на АС - Пловдив сумата от 7309,44лв, представляваща
възнаграждение за особен представител за въззивното производство в 10-дневен
срок от съобщаването.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв. О.Й.Т. ***, като особен представител на жалбоподателката
К.Ц.М.
ЕГН ********** пред настоящата инстанция, адвокатско възнаграждение в
размер на 7309,44лв, след
представяне по делото на писмена молба с посочване на банкова сметка ***.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.