Решение по дело №750/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 63
Дата: 11 август 2021 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210200750
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Благоевград , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена ЕТ „Н Т-“ с ЕИК , представлявано от
управителя Н П Т против Наказателно постановление № 528859-F540487/30.07.2020г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
търговеца на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер
на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Поддържа се липса на доказателства, установяващи
извършване на санкционираното нарушение, както и че направената от служителите на
НАП проверка не отговаряла на предвидените изисквания. Подчертава се, че не били
събрани доказателства индивидуализиращи направената покупка относно нейния вид,
количество и опаковка. Навежда се липса на подпис на издателя на НП, предвид това
че такъв бил поставен на лист, за който не ставало ясно, че е част от НП.
Твърди се, че в случая не били настъпили вреди за фиска, нито бил накърнен
важен държавен или обществен интерес, като наложената имуществена санкция не би
допринесла за реализиране на предвидените със закона цели.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. В., който поддържа
изложените в жалбата доводи. Допълва, че предвид арогантното поведение на
проверяващите, лицето, обслужващо търговския обект не е имало физическа
възможност да издаде касов бон, като поведението на проверяващите не било
съобразено с Кодекса за поведение на държавните служители. Акцентира, че
депозираните от търговеца възражения срещу съставения АУАН не са обсъдени при
1
издаването на НП. Прави искане в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована се представлява
от юрисконсулт Манасиева, която моли съдът да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Навежда, че от доказателствата по
делото било установено по несъмнен начин извършването на нарушение по чл.118.
ал.1 ЗДДС от наказания едноличен търговец. Изтъква, че установеното нарушение
води до неотразяване на приходи, което било отразено и в издаденото НП. Сочи, че
наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път от
търговеца и е наложил имуществена санкция в законоустановения минимум.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Около 10.50ч на 28.02.2020г. свидетелят М.С. -служител на ЦУ на НАП
посетил търговски обект –магазин за авточасти, находящ се в гр. Благоевград, бул.
„Васил Левски“ №51, стопанисван от ЕТ „Н Т-“ с ЕИК , като в магазина се намирал
управителя на едноличния търговец- Н П Т.
С. извършил контролна покупка на 1 бр. течност за чистачки на стойност
3,20лв., която била заплатена в брой от него, а парите били приети от Николай
Тодоров.
За приетото плащане за сметка на ЕТ „Н Т-“ не била издадена фискална касова
бележка, въпреки че в обекта било монтираното фискално устройство модел TREMOL-
ZM-KL V2 с индивидуален номер ZK041860 и номер на фискалната памет 50047443.
Извършеното плащане не било документирано и с касова бележка от кочан.
Свидетелят С. напуснал търговския обект, като след около 5 минути се върнал
в него заедно със свидетелката В.У.. След като се легитимирали, С. и У. разпечатали
дневен финансов отчет, в който обаче не фигурирала сума в размер на 3.20лв.
В предоставеното на управителя на ЕТ „Н Т-“ с ЕИК искане за представяне на
писмени обяснения от задължено лице същият вписал, че при продажбата на течност за
чистачки не издал касов бон.
Резултатите от проверката била обективирани в Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0404726/28.02.2020г.
Свидетелят С. приел, че в 10.50ч на 28.02.2020г. ЕТ „Н Т-“ е извършил
нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, поради което на 06.03.2020г. в присъствието на
свидетелката В.У. и управителя на едноличния търговец съставил срещу последния
АУАН № F540487/06.03.2020г.
Актът бил връчен на управителя срещу подпис, като същият не обективирал в
него възражения.
В установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са депозирани
писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на АУАН № F540487/06.03.2020г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 30.07.2020г началник отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в
размер на 500лв.
Наказателното постановление било връчено на управителя на едноличния
търговец на 23.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели М.С., В.У. и Емил Тодоров и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Дневен
отчет от 28.02.2020 г.; Отчет Х от 28.02.2020 г.;Дневен отчет от 28.02.2021 г., Разписка;
АУАН №F540487/06.03.2020 г.; Протокол за извършена проверка №0404726/28.02.20г.;
Опис на парите в касата от 28.02.20 г.; Дневен отчет от 28.02.2020 г.; ОтчетХ от
28.02.2020 г.; Дневен отчет от 28.02.2021 г.; Декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице от 28.02.20 г.; Искане за представяне на писмени обяснения от
задължено лице от 28.02.20 г.; Възражение на основание чл. 44 от ЗАНН от 09.03.2020
г.; Заповед №ЗЦУ-ОПР[1]17/17.05.2018 г.; Разписка за получаване .
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите С. и У. като отчете тяхната последователност, хронологическа
издържаност и корелацията им с приложените по делото писмените доказателства.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на
възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към
предмета на доказване. Свидетелят С. пълно и непротиворечиво дава показания за
времето, мястото на извършената проверка, направената от него контролна покупка
като детайлно пояснява, че закупената от него вещ му е предоставена от управителя на
едноличния търговец. Посочва и номинала на банкнотата, с която заплатил за стоката и
върнатото му ресто.
При анализа на показанията на свидетеля Е Т, съдът съобрази близката му
родствена връзка с управителя на санкционирания търговец, а оттам и
заинтересоваността му от изхода на делото. С оглед горното и предвид ниската
доказателствена стойност на показанията на Т, предвид това, че същите не съдържат
обстоятелства относими към предмета на делото, съдът не ги използва при
изграждането на фактическите си констатации.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка /време и място/ и направените при
нея констатации относно извършената продажба на течност за чистачки, без за
съответната продажба да е издаден фискален бон се изясняват посредством
показанията на свидетелите С. и У., съставения дневен финансов отчет, Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0404726/28.02.2020г, и искане за представяне на
писмени обяснения от задължено лице.
В показанията на свидетелите С. и У. се съдържат данни за процедурата по
съставяне и връчване на АУАН.
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че в хода на
административнонаказателното производство и съдебното такова не са установени
данни за превишаване правомощията от страна на служителите на НАП или
некоректно поведение, които да обусловят дискредитирането на показанията им и на
съставените от тях писмени документи. Следва да се посочи, че жалбоподателят
разполага с гарантираното му от Конституцията право на жалба против действията на
служителите на НАП, редът за разглеждането на която обаче е различен от
производството по обжалване на издаденото НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 23.04.2021г., а жалбата е от
3
05.05.2021, който е първият работен ден след изтичането на 7-дневния срок на 30
04.2021 – неработен ден), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ- ОПР -17/17.05.2018г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на
същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание. Съдържащото се в съставения АУАН и издаденото НП описание
на стоката предмет на контролната покупка, включващо вид и цена осигуряват
възможност за организиране на адекватна на обвинението право на защита.
В издаденото НП наказващият орган е изложил кратки аргументи, поради
които приема за неоснователно депозираното срещу съставения АУАН писмено
възражение, като по този начин е изпълнил предвиденото с чл. 52, ал.4 ЗАНН
задължение. За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че
липсата на обективирано в НП обсъждане на възраженията срещу АУАН, макар и
нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН не засяга правото на защита на наказаното лице в
степен, предпоставяща отмяна на НП.
Анализът на обжалваното НП установява смислово единство на текста на
страницата, върху която е поставен подписът на началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП и предишните страници на същото НП, поради което
неоснователно е и оплакването на въззивника, че атакуваното НП не съдържало
подпис на неговия издател.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
едноличният търговец не е изпълнил предвиденото с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение е
правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
4
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай не са налице изключенията за предвиденото с чл.118, ал.1
ЗДДС задължение, уредени с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Ето защо за едноличния търговец е съществувало задължението да регистрира и
отчита извършените продажби в търговския обект, включително конкретната продажба
на течност за чистачки на стойност 3,20 лева, като в момента на плащане издаде
фискален бон, което същият не е извършил и по този начин на описаните в НП време и
място от страна на едноличния търговец е осъществен състава на нарушение на чл.118,
ал.1 ЗДДС.
Ирелевантно за извършването на нарушението е желанието на клиента за
издаване на фискален бон. Дори и да се приеме поддържаната от защитата припряност
в поведение на свидетеля С., лицето, приело плащането на контролната покупка /което
в случая е управителя ЕТ „Николай Тодоров -92“ / е бил длъжно да регистрира и
отчете извършената от него продажба в търговския обект чрез фискален бон или чрез
издаване на системен бон. Такъв е следвало да бъде издаден и при заявен отказ за
получаването, като лицето приело плащането е разполагало с възможността да отчете
извършената продажба и да издаде фискален бон и след напускането на търговския
обект от свидетеля С., което би индицирало създадена от търговеца организация за
спазване на въведеното с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение.
Получаването и съхраняването на съответния фискален бон до напускането на
търговския обект е задължение на неговия получател, неизпълнението на което
представлява самостоятелно нарушение.
Доколкото отговорността е на едноличен търговец, а тя е обективна и
безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал.1 ЗДДС предвижда имуществена
санкция от 500 до 2 000 лв. за едноличен търговец, който не издаде документ по чл.
118, ал. 1 ЗДДС
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
500лв, при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, а именно
стойността на покупката, както и че нарушението е извършено за първи път, като
според районния съд същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели.
Съдът намира, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата
не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина санкционираното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова, като същото е довършено с факта на
5
неизпълнение на предвидените в ЗДДС задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл.28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения.
В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя
води до неотчитане на реализиран приход, а оттам и до отклонение в данъчното
облагане. От друга страна, така извършеното нарушение възпрепятства и възможността
за проследяване на паричния поток в търговския обект, както и възможността за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от
реализирани продажби. Ето защо обществената опасност на извършеното нарушение е
с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото не представлява маловажен случай
и подлежи на санкциониране по административен ред.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за
производството пред Районен съд-Благоевград на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, пр.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 528859-F540487/30.07.2020г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
ЕТ „Н Т-“ “ с ЕИК , представлявано от управителя Н Пв Т на основание чл.185, ал.1
ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл. 118,
ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ЕТ „Н Т-“ с ЕИК
6
*********, представлявано от управителя Н П Т, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сума в размер на 80лв /осемдесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството ред РС-
Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7