Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.11.2010 година, постановено по гр. дело № 243 по описа на Павликенски районен съд за 2010 година, претенцията на И. Д. А. за обявяване за нелегитимно на годишното отчетно-изборно събрание на О. „В. – 92”, село К., община П., проведено на 28.03.2010 година, е оставена без уважение. Без разглеждане е оставена претенцията за отмяна на решение № ХVІ по протокол № 4 от 28.03.2010 година на общото събрание на ответната кооперация. Без уважение е оставена претенцията за отмяна на решение № І и ІІ по същия протокол на общото събрание. В тежест на ищеца са присъдени направените от ответната кооперация разноски. Решението е обжалвано от И. Д. А. в частта, с която претенцията за обявяване за нелегитимно на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията-ответник е оставена без уважение и в тази, с която без уважение е оставено искането за отмяна на решение № І и ІІ на общото събрание от 28.03.2010 година. Позовава се на материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Ответникът по жалбата - О. „В. – 92”, село К., община П. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 269 от ГПК, приема: В атакуваната си част решението е процедурно недопустимо. Производството по делото е образувано по искове на И. Д. А. противО. „В.– 92”, село К., община П. с правно основание чл. 58 от Закона за кооперациите за обявяване за нелегитимно на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията-ответник, проведено на 28.03.2010 година и за отмяна на решения № І и ІІ на същото това събрание. Претенциите си е основал на твърдения, че посочените актове противоречат на закона и на устава на кооперацията, защото са постановени по въпроси, невключени в дневния ред на поканата за свикване на общо събрание, нарушен е четиринадесетдневния срок от разгласата до провеждане на събранието, поканата за свикване за това събрание е нелегитимна по причина, че не носи подпис и печат на кооперацията, самите покани с дневния ред на събранието били раздадени на член-кооператорите в самото начало на събранието, в последното участвували лица, които не са членове на кооперацията, неправилно бил воден протокол, осуетен бил опит за промяна в дневния ред, решенията за изключване на член-кооператори били постановени въпреки липсата на искане за напускане на последните, двете атакувани решения били обединени в една точка. По така формулираните основания и петитум, първостепенният съд не е съобразил, че наречената от жалбоподателя-ищец „нелегитимност на проведеното общо събрание” не е от категорията факти или правни действия, които се включват в обсега на исковата защита по чл. 58 от ЗК. Текстът дава възможност да се търси отмяна на решения или действия на органите на кооперацията. Формулировката „нелегитимност на общото събрание” не се включва нито в хипотезата решения, нито в тази на „действия” по смисъла на закона. Ако органът Общо събрание на кооперацията е статуиран или свикан неправилно, респективно е процедирал неправилно, би се касаело за факт, който ще повлече порочност на взетите на събранието решения. Защитата срещу такъв форум би се постигнала с атакуване на постановените от корпоративния орган актове. Казаното онагледява, че легитимността на общото събрание не може да бъде обект на искова защита. Като се е произнесъл по такава претенция, съдът е постановил недопустимо решение, нарушавайки императива на чл. 124, ал. 4, изречение второ от ГПК, позволяващ исково установяване на факти само в изрично предвидени от закон случаи. В коментираната част следва атакуваното решение да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати. Решението е недопустимо и в останалата му обжалвана част – по отношение искането за отмяна на решение № І и ІІ по протокола от проведеното общо събрание. Видно от мотивите на първостепенното решение, съдът се е произнесъл по въпроса незаконосъобразни ли са тези две решения от гледище на ищцовите твърдения да е нарушен на четиринадесетдневния срок от разгласата до провеждане на събранието, поканата за свикване на събранието, за това че не носи подпис и печат на кооперацията, да е нелегитимна, дали самите покани са раздадени на член-кооператорите в самото начало на събранието, неправилно ли е воден протокол и обединяването на двете решения в една точка влияе ли на правилността на взетите корпоративни решения. Липсва произнасяне по останалите обстоятелства, на които исковата претенция е основана: постановило ли е общото събрание решения по въпроси, нефигуриращи като дневен ред в поканата, участие на лица в събранието, които не са кооператори, дали е осуетен опит за промяна в дневния ред и влияе ли това осуетяване на стабилитета на атакуваните решения, налице ли е фактическия състав на чл.12, ал. 1, т. 1 от ЗК за изключване на член-кооператори. Двете групи факти – тези по които съдът се е произнесъл и тези, по които не е, формират основанието на предявения иск в отношение на кумулативност едни към други и по тях всички, съгласно чл. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 298, ал. 1, предложение последно от ГПК, съдът дължи произнасяне. Като не е сторил това, се е отклонил от диспозитивното начало в процеса и е дал искова защита в параметри различни от тези, с които е сезиран. Освен стриктно нормативното несъответствие между сезиране и произнасяне, задължението на съда да се обсъди и да вземе становище по всички наведени в исковата молба факти Þма и важно практическо значение. Всеки от изтъкнатите в исковата молба пороци на атакуваните корпоративни решения – стига да са установени по реда на съдебното дирене - има свое самостоятелно влияние върху стабилитета им. Всеки един порок може сам по себе си да не води до противозаконност или противоуставност по смисъла на чл. 58 от ЗК, но всички, взети заедно да имат последицата на порочност на решението. Възможно е и обратното – определени факти, опорочаващи решението на общото събрание, да бъдат санирани с последващи действия, изтъкнати било чрез твърдения в исковата молба, било чрез такива в отговора на ответната страна. Изложеното сочи процедурната недопустимост на решението в атакуваната част и необходимостта от обезсилването му – настоящата инстанция не може със свои процедурни действия да преодолее пропуските на първостепенния съд, щото да санира досегашната по делото съдопроизводствена дейност. Произнасянето по същество на спора в неговата цялост би довело до лишаване на страните от една инстанция, която, с оглед правилата на чл. 280 от ГПК, би могла да се окаже единствена и последна. Затова делото следва да се върне на първостепенния съд за разглеждане на спора и произнасяне по всички наведени от ищеца факти, на които основава претенцията за отмяна на решенията на ответната кооперация. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски и делото – върнато за ново разглеждане. Отговорността за разноски е въпрос, чието решаване предпоставя произнасяне по същество. По изтъкнатите по-горе съображения този резултат не може да бъде постигнат с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Обезсилва, по реда на чл. 270, ал.3, изречение първо от ГПК, решението от 11.11.2010 година, постановено по гр. дело № 243 по описа на Павликенски районен съд за 2010 година в частта, с която претенцията за обявяване за нелегитимно на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията-ответник от 28.03.2010 година е оставена без уважение. Прекратява производството по делото в тази му част. Обезсилва, по реда на чл. 270, ал.3, изречение последно от ГПК, решението от 11.11.2010 година, постановено по гр. дело № 243 по описа на Павликенски районен съд за 2010 година в частта, с която без уважение е оставено искането за отмяна на решение № І и ІІ на общото събрание от 28.03.2010 година. Връща делото на Павликенски районен съд за произнасяне по предявения иск за отмяна на решения № І и ІІ на общото събрание от 28.03.2010 година на О. „В. – 92”, село К., община П. като противоречащи на закона и устава на кооперацията, на основание постановяването им по въпроси, невключени в дневния ред на поканата за свикване на общо събрание, нарушение на четиринадесетдневния срок от разгласата до провеждане на събранието, нелегитимност на поканата за свикване за това, че не носи подпис и печат на кооперацията, раздаване на самите покани на член-кооператорите в самото начало на събранието, участие в провеждането му на лица, които не са членове на кооперацията, неправилно воден протокол, осуетен опит за промяна в дневния ред, постановяване на решението въпреки липсата на искане за напускане на членове на кооперацията и обединяването на двете решения в една точка. Отменя решението в частта за разноските и връща преписката за произнасяне по искането за разноски след решаване на спора по същество. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |